Решение № 921 от 17.07.2025, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 921 гр. Пазарджик, 17.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря И. Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело № 20245220101908 по описа за 2024 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от С. С. И. от гр. Б., М. Х. И. от с. Г. Б., С. И. И. и М. И. И., двамата от гр. Б., против И. М. М. от гр. Б., за признаване за установено, че ищците са собственици на реално определена част с площ 167 кв.м. от поземлен имот с проектен идентификатор *** по КККР на гр. Б., съответстващ на възстановен им като наследници на С. И. И. бивш земеделски поземлен имот, находящ се в момента в строителните граници на гр. Б., описан в исковата молба по решенията за възстановяване решение № Б-Д/16.07.2015 г. на ОСЗ - Б. и решение № Б 897/28.01.1999 г. В исковата молба се твърди, че поради свои инвестиционни намерения ищците поискали да се снабдят със скица на възстановения им имот и по този повод научили, че той изобщо не е нанесен в кадастралната карта на град Б. Подали до началника на СГКК - Пазарджик заявление за изменение на КККР, изразяващо се в нанасянето на имота им, бил изготвен проект за изменение на КККР, като на имота бил даден проектен идентификатор ***. Това изменение включвало и промяна на границите на три съседни имота, върху части от които попадал новонанесеният имот. Ответницата И. М. обаче се снабдила с 1 констативен нотариален акт от 20.10.2023 г. за собственост по давност за един от тези съседни имоти - ***1, част от който с площ 167 кв.м. съвпада с част от имота на ищците. В тази връзка началникът на СГКК – Пазарджик приел, че е налице спор за материално право, и отказал изменението до решаването на спора.

В хода на делото след изслушването на вещото лице ищците са уточнили площта на реално определената част – 168 кв.м.

Искът е с правно основание чл. 54, ал. 2 от ЗКИР - налице е спор за собственост за реално определена част от имот, за която се твърди, че погрешно не е нанесена в кадастралната карта, от което произтича и спорът.

Ответницата е подала отговор, с който оспорва иска. На първо място тя счита исковата молба за нередовна - не са изложени точно и ясно конкретните обстоятелства, не става ясно на какво основание всеки от ищците претендира собственост, към кой момент и за каква реална част от имота на ответницата; не са посочени всички пасивно легитимирани ответници; петитумът е неясен, неконкретизиран, няма връзка с изложените обстоятелства. На следващо място ищците нямат правен интерес да водят иска само срещу тази ответница.

Ищците не са конкретизирали собствеността си по устройствен план преди колективизацията, не са установили чрез надлежни документи собствеността на наследодателя си. Към решението от 1999 г. е следвало да бъде приложена скица и да бъдат посочени границите и съседите на имота, за да бъде той индивидуализиран и да бъде завършена процедурата по реституцията му - при липса на скица решението не поражда конститутивно действие. Имотът е индивидуализиран едва с решението от 2015 г., което обаче е в противоречие със съдебната практика, според която имотът, заявен за възстановяване, следва да е индивидуализиран до одобряването на помощния план на новообразуваните имоти, за да бъде годен обект на право на собственост, поради което и на основание чл. 5, ал. 2 от ЗВСОНИ по отношение на него придобивна давност в рамките на исковия период не е текла. Заявява освен това, че по основателност също оспорва материалноправните предпоставки за уважаването на иска. Твърди, че е собственица на процесния имот и на съседния му имот с № 432, като сочи “непрекъснато добросъвестно давностно владение“ за способ за придобиване на имот 431, а за имот 432 заявява, че го е придобила по наследство от баща си, който е бил негов собственик по силата 2 на нотариален акт от 1982 г. за собственост по наследство, делба и давност.

Излага твърдения, че двата имота са записани в кадастралните регистри на свекъра на нейната баба М. К., който го е оставил в наследство на снаха си през 1963 г. цялото си имущество – лозе от един декар в местността Р., къща и дворно място, където живеел, както и градина от 100 кв.м в местността Г. и ливада от 400 кв.м в местността А.

Ответницата заявява, че оспорва материалноправните предпоставки на реституцията в полза на ищците и прави възражение за извършване на косвен съдебен контрол за нейната законосъобразност, при който да се проверят всички предпоставки за възстановяване на собствеността, вкл. къде се е намирал имотът на наследодателя на ищците и дали е идентифициран достатъчно. Заявява, че има допуснати процесуални нарушения при възстановяването на имота и оспорва изготвянето на помощния кадастрален план, който следва да съдържа всички имоти преди колективизацията.

По редовността на исковата молба съдът не счита, че в нея има неясноти около изложените обстоятелства, петитума или легитимирания ответник (И. М. като титуляр по констативния нотариален акт), като самата ответница също не сочи други легитимирани ответници или факти, от които да се направи извод за такива, а напротив, твърди, че тя е собственица на имота. Дори наред с нея да имаше други собственици, предявяването на иска само срещу един от тях не е нередовност на исковата молба, но такива други съсобственици така или иначе не се твърдят. Реалната част от имота на М., за която се отнася спорът, е описана с площта си, като докато тази част не е очертана от експертизата, ищците обективно не могат да очертаят частта по друг начин. Сочи се наследодателят им и решенията, с които се твърди да им е възстановена собствеността като негови наследници. Останалите въпроси, засегнати в отговора, са по основателността на иска.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

Установява се следната фактическа обстановка:

С решение № Б-897 от 28.01.1999 г. Поземлена комисия – Б. се произнесла, че по заявление вх. № 3702 от 28.01.1999 г. и на основание чл. 18ж, ал. 1 и 18з, ал. 1 от ЗСПЗЗ и протоколи с номера 01 от 12.10.1993 г. по чл. 18г, 18г и 18д от ЗСПЗЗ възстановява в съществуващи (възстановими) стари реални граници собствеността на наследниците на С. И. И. на следния имот: ливада от 1,500 3 дка в землището на град Б. в местността Д. С друго решение с номер Б-Д от 16.07.2015 г. Общинската служба по земеделие – Б., по същото заявление и с посочване на същите основания се произнася, че признава правото на собственост на наследниците на С. И. И. върху описаната ливада от 1,500 дка, находяща се в строителните граници на град Б., местност Д., в съществуващи (възстановими) стари реални граници, възстановява правото на собственост върху 0,858 дка, а отказва да възстанови собствеността върху 0,642 дка поради това, че имотът е застроен. В решението се сочи, че то „е неразделна част и допълва решение Б-897/28.01.1999 г.“. Според заключението на вещото лице преди решението от 1999 г. съдът се е произнесъл по иск с правно основание чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за признаване на правото на възстановяване на собствеността.

На 13.11.2014 г. комисия, назначена от кмета на Община Б., по молба на наследниците на С. И. от 08.08.2011 г. разгледала и приела помощен план по чл. 13а от ППЗСПЗЗ за бившия имот на С. И. И., който бил нанесен в помощния план с номер ***. Това се установява от заключението на вещото лице, протокола с решението на комисията, протокола за произнасянето на експертен съвет към Община Б. от 20.01.2015 г. и удостоверение № УТ197/16.03.1997 г. Това удостоверение и издадената въз основа на помощния план скица станали основание за изменението на решението за възстановяването на собствеността на наследниците на С. И. с второто решение на ОСЗ от 16.07.2015 г.

Било заявено от наследниците на С. И. нанасяне на промени в КККР, като възстановеният имот с площ 858 кв.м получил проектен идентификатор по КККР ***. Този имот попада върху имоти с идентификатори ***1, ***3 и ***, като заема площ 168 кв.м от имот ***1. Поради противопоставянето на изменението от страна на И. М., която междувременно се снабдила с консаттивен нотариален акт за собственост по давност от 20.10.2023 г. за имот ***1, то не било нанесено в КККР до решаването на спора между нея и ищците.

В съседство от север с тези имоти се намира имот ***2, който е застроен и върху него не попадат части от новия имот с проектен идентификатор ***. За този имот по делото е представен констативен нотариален акт от 09.06.1982 г., който удостоверява собственост, придобита от М. К. К. – баща на И. М., по 4 делба, наследство и давност. В нотариалния акт този имот е индивидуализиран с номер ***2 в квартал ***, по плана на гр. Б., квартал „Б.

З.“ (сега кв. М. Б. и бивше село М. Б.) при съседи: Б. М., А. П. и С. С. и двор на ДЗС.

Представен е и печатен документ, озаглавен „Декларация“, с дата 28.01.1963 г., подписана от декларатора М. С. К. и зам.-председателя на съвета на с. М. Б., с който К. заявява, че е съгласен имуществото, което се води на негово име, а именно – лозе от един декар в местността Р., къща и дворно място, където живеел, както и градина от 100 кв.м в местността Г. и ливада от 400 кв.м в местността А., да остане наследство за снаха му И. К. К. Не са поискани доказателства къде се намират тези имоти и дали съвпадат с процесния имот и съседните му, единствено свидетелят Б. К., чичо на ответницата, твърди, че именно последните са имотите, „дадени“ от дядо му М. К. на майка му И. К.

По данни от заключението на вещото лице имоти с номера ***1 и ***2 в разписните книги към кадастралния, застроителен и регулационен план на Б. от 1969 г. са записани на М. К. К.. Имот ***3 е записан на И. К. К., като по делото е установено, че такова лице или негови наследници не са открити, а бабата на ответницата се е казвала И. К. К. Имот ***2 е отразен като двор, а другите два имота – като ниви, и по плана трите попадат в общ парцел в квартал *** с отреждане „Стопански двор на ДЗС“, което е и първото им влизане в регулация, а до плана са земеделски земи.

Както в заключението на вещото лице, което говори конкретно за „спорната територия“ (т. 3 от заключителната част), така и в показанията на свидетелите Г. П. и С. В. тези имоти, без застроения двор с номер ***2, са били ползвани от ТКЗС/ДЗС. Подобно е твърдението на П. С., с уточнение „имотът [на И-ви] не целият, а може би част“. Вещото лице сочи, че „до влизането в ТКЗС спорната територия е била извън регулация, като местността е Д.“.

Свидетелите П. С. и Г. П. твърдят, че И-ви преди колективизацията са имали нива на това място. С. твърди, че и по време на ТКЗС, след 1980 г., е изкарвал на И-ви с кон царевица и други продукти, които са отгледали в имота. Тези показания противоречат на установеното от вещото лице за данните от разписните книги към плана от 1979 г. и явно са неточни, затова не следва да се кредитират конкретно за процесния имот ***1. Същите двама свидетели твърдят, че след възстановяването на собствеността (не сочат година) С.

5 започнал да си стопанисва имота и го оградил.

Четиримата разпитани свидетели не установяват с категоричност кой в кои периоди е обработвал и владял имот ***1 и съседните му. Показанията и на четиримата са неконкретни относно началото на периода - „след промените“, „след възстановяването“, „като дойде поземлената комисия“. В. разказва, че „тогава, когато ги върнаха, дойдоха И-ви, но не в къщата на бай М., а встрани“. Той твърди и че Б. К., чичото на И., е работил мястото след къщата в посока обратно на краварника, а краварникът е от изток (т.е. вероятно говори за имот ***1, но не в спорната част, а на север от нея, видно от скицата).

Самият К. по предявената му скица също споменава, че има градина зад къщата, но твърди, че е обработвал и имот ***3, преди да дойдат „една върволица хора“ и да му заявят, че мястото е тяхно, без да покажат документ.

Сега той не влизал там, тъй като нямал нотариален акт. От техните показания като цяло не може да се направи конкретен извод, че И. М., която е страната, позоваваща се на придобивна давност, е владяла имот ***1 в който и да е период, а още по-малко – в продължение на десет или пет години (макар да употребява израза „добросъвестно владение“, тя не разполага с основание, годно да я направи собственик, за да бъде добросъвестен владелец).