Определение № 1045 от 31.07.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1045 гр. Плевен, 31.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. Г.А

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА като разгледа докладваното от РЕНИ В. Г.А Въззивно частно гражданско дело № 20264400500729 по описа за 2026 година

Депозирана е частна жалба от „Стик-Кредит“АД със седалище гр.Шумен, чрез пълномощник, срещу определение № 2213/19.05.2026 г. по гр.д.№ 4759/2025 г. по описа на ПлРС.Счита постановения съдебен акт за неправилен.Прави се искане да се отмени определение № 2213/19.05.2026 г., постановено по гр.д.№ 4759/2025 г. по описа на ПлРС, с което е оставена без уважение подадената от дружеството молба по чл.248 ГПК.Прави се искане да се постанови друго, с което да бъде отказано присъждането на претендираните от ищеца разноски, а при евентуалност да бъдат намалени значително.

За ответника по частната жалба – М.В.И., чрез пълномощник, е депозиран отговор на същата, в който е изразено становище, че съдът правилно е определил адвокатското възнаграждение.Прави се искане да се остави без уважение депозираната частна жалба.

Частната жалба е депозирана в преклузивния срок, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Ограниченията относно обхвата на дейността на въззивния съд, предвидени в чл.269, изр.второ ГПК, не се прилагат в производството по частна жалба.

Предмет на обжалване е определението на първоинстанционния съд от 19.05.2026 г., с което е оставена без уважение молбата от 31.03.2026 г., депозирана от „Стик-Кредит“АД по чл.248 ГПК за изменение на 1 постановеното по делото решение от 05.03.2026 г. в частта за разноските като неоснователна.

Неоснователно на първо място в частната жалба е направено искане да се откаже присъждането на разноски за повече от едно производство предвид установената злоупотреба с право, изразяваща се в образуването на 20 производства вместо на едно.

Неоснователно е искането на частния жалбоподателя да се изискат и приложат по настоящето дело исковите молби, с които са образувани горепосочените дела, както и представените по всяко от тях списъци по чл.80 ГПК, за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на присъдените/претендираните разноски по всяко от делата поотделно, както и в тяхната съвкупност.

Обстоятелството, че са образувани множество дела между същите страни във връзка с множество договори помежду им сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, т.к. се касае за отделни, самостоятелни правоотношения и искове по тях, макар и при идентичност на страните.

На следващо място с оглед на изложеното в частната жалба не може да се приеме, че е налице недобросъвестно поведение на ищеца М.И. с оглед на обстоятелството, че първоначално по делото е представен договор за правна помощ при условията на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, но със становище от 22.01.2026 г. е представен нов договор за правна помощ с уговорено възнаграждение от 480 лв., която сума е платена в брой.

Първоначално по делото е представен договор за правна защитна и съдействие от 10.06.2025 г., сключен между ищеца М.И. и неговия пълномощник адвокат, като е посочено, че процесуалното представителство е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2 ЗА за оказване на помощ на материално затруднено лице.

По делото е проведено едно съдебно заседание, като преди неговото провеждане, с писмена молба по делото от М.И., чрез пълномощник, е представен договор за правна защита и съдействие от 09.01.2026 г., с предмет оказване на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне на искова молба и процесуално представителство по делото, като уговореното възнаграждение в размер на 480 лв. с ДДС и същото е заплатено в брой при подписването на договора за правна защита.

2

Следва да се приеме, че последващият договор за правна защита и съдействие представлява изменение на първоначалния договор по взаимно съгласие на страните с оглед на чл.20а, ал.2 от ЗЗД.

Тъй като договорът за правна защита и съдействие е вид договор за поръчка, следва да се приеме, че няма пречка страните да променят условията му в хода на процеса – от безплатен (на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА ) във възмезден (платен).

Договорът с предмет предоставяне на правно съдействие и процесуално представителство, който е с характеристиките на договор за поръчка, както се посочи и по отношение на дължимото адвокатско възнаграждение намира приложение уговореното между страните, както и разпоредбите на ЗА – чл.36, ал.1 и 2 ЗА.

На последно място в частната жалба са изложени доводи по отношение на присъдения адвокатски хонорар, който не е съобразен с промените в националното законодателство, продиктувани от решение на СЕС от 25 януари 2024 година по дело С -438/22.Частният жалбоподател счита, че посочените възнагражденията адвокатска работа в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. нямат задължителен характер и обвързваща сила за клиента, адвоката и съда, а единствено могат да служат като ориентир.В случая освен вида на делото, количеството извършена работа, правната и фактическа сложност и процесуалното поведение на страните, следва да се съобразят и още четири допълнителни критерии, произтичащи от спецификата на спора: по спорните въпроси съществува значителна по обем съдебна практика; съдът следи служебно за неравноправни клаузи в потребителските договори с оглед на чл.7, ал.2 ГПК; решения на СЕС по дело С-35/22 и по дело С-417/22; не е направен опит за доброволно уреждане на спора от ищеца.

В чл.78, ал.5 ГПК е предвидена процесуална възможност заплатеното от страната възнаграждение за адвокат да бъде намалено по възражение на насрещната страна, ако размерът му е прекомерен съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото.

В т.3 от съобразителната част на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото.Когато съдът е сезиран с 3 такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай - например задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси определя сложност в по-ниска степен. След тази преценка, ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар.

При прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК преценката на съда не трябва да е изолирана от изискването на чл.36, ал.2 ЗА - адвокатското възнаграждение да се присъди в размер, който е обоснован и справедлив.

Същевременно трябва да бъде съобразено и задължителното тълкуване, дадено от Съда на ЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело С - 438/22 г., че при извършване на преценката за размера на дължимото адвокатско възнаграждение националният съд не е обвързан от фиксираните в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет размери на адвокатските възнаграждения.

Не са установени обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че е налице недобросъвестно упражняване на права от потребителя както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца.

В процесния случай от страна на М.И. с оглед на влязлото в сила решение между страните следва да се приеме, че са предявени два иска -установителен, като на основание чл.26, ал.1 ЗЗД сключеният между страните договор за потребителски кредит от разстояние е обявен за нищожен и осъдителен с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД, който е уважен за сумата от 76.69 евро.

Дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи в процесния случай с оглед на чл.7, ал.2, т.1 и т.2 във вр. с чл.2, ал.5 от горепосочената Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, възлиза на 561.45 лв. за установителния иск и 400 лв. за осъдителния иск, за двата иска без ДДС.

В процесния случай присъденото от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на ищеца М.И., тъй като са уважени изцяло установителния и осъдителния иск, е под 4 горепосочените фиксирани размери по горепосочената Наредба, а именно по 200 лв. за всеки от тях без ДДС, като е съобразено от първоинстанционния съд обстоятелството, че тези размери на адвокатските възнаграждения могат да служат като ориентир, но не са обвързващи за съда в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, каквато е процесната.

С оглед на гореизложеното правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение молбата по чл.248 ГПК на „Стик-Кредит“ АД по чл.248 ГПК за изменение на решението от 05.03.2026 г. в частта за разноските като неоснователна, тъй като в полза на М.И. на основание чл.78, ал.1 ГПК е присъдена сумата в размер на 480 лв., равняващи се на 245.42 евро, за адвокатско възнаграждение с ДДС.

Не са налице основания за отмяна на обжалваното определение от 19.05.2026 г. и същото следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение рег.№ 2213/19.05.2026 г. по 20254430104759 по описа за 2025 година на Районен съд - Плевен. гр.д.№

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5