Решение № 613 от 02.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 613 гр. София, 01.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Воденичарова

Цветина Костадинова при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело № 20231100506897 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 12.04.2021 г., постановено по гр.д.№ 63151/ 2019 г. на Софийски районен съд, ІІ ГО, 75 състав, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е признато за незаконно и отменено уволнението на Й. А. А. /ЕГН **********/, извършено със Заповед № 35/ 25.06.2019 г. на Ректора на Университет по библиотекознание и информационни технологии /УниБИТ/- гр. София /ЕИК ****/, с която на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение, считано от 01.10.2019 г.; на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ Й. А. А. /ЕГН **********/ е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност: „Доцент, висше училище“ в Катедра „Компютърни науки“ на Факултет „Информационни технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии; и на основание чл.344, ал.1, т.3 вр. чл.225, ал.1 КТ Университет по библиотекознание и информационни технологии /ЕИК ****/ е осъден да заплати на Й. А. А. /ЕГН **********/ сумата 610.43 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа през периода 1.10.2019 г.- 1.11.2019 г., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 3 599.88 лв. и за периода 1.11.2019 г.- 1.04.2020 г. На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът УниБИТ е осъден да заплати по сметка на СРС сумата 350 лева- държавна такса и депозити за експертизи. На основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът УниБИТ е осъден да заплати на 1 ищеца Й. А. сумата 110.22 лева- разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът Й. А. е осъден да заплати на ответника УниБИТ сумата 400.26 лева- разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

С определение от з.з. на 27.04.2023 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение молба на ищеца Й. А. А. за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските.

Постъпила е въззивна жалба от Университет по библиотекознание и информационни технологии /УниБИТ/- гр. София /ответник по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените от Й. А. искове, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете като неоснователни, с присъждане на разноски по делото.

Въззиваемата страна Й. А. А. /ищец по делото/ оспорва жалбата на ответника и моли да бъде постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна.

Подадена е по делото и частна жалба срещу определението по чл.248 ГПК от ищеца Й. А. А., който моли да бъде постановена отмяната му и да бъде разпределена отговорността за разноски по посочения в жалбата начин.

Ответникът Унибит оспорва частната жалба на ищеца и моли обжалваното определение по чл.248 ГПК като правилно да бъде потвърдено.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ, чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното обжалваната част. първоинстанционно решение е валидно и допустимо-в

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от Й. А. искове по чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344, ал.1, т.2 КТ и чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ /за 2 горепосочената сума/ като основателни и доказани- чл.272 ГПК.

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните писмени доказателства, че страните са били обвързани от валидно трудово право-отношение, възникнало въз основа на сключен на 7.03.2016 г. трудов договор, по който ищецът Й. А. заемал длъжността „доцент, висше училище“ в Катедра „Компютърни науки“ на Факултет „Информационни технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии- гр. София. Това трудово правоотношение е прекратено с издадена от Ректора на УниБИТ Заповед № 35 от 25.06.2019 г., считано от 1.10.2019 г., на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, при посочено основание: „взаимно съгласие на страните“.

Ищецът оспорва така извършеното уволнение, като твърди, че в действителност приложеното от работодателя- ответник уволнително основание не било налицелипсвало категорично писмено изявление от негова страна за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Като доказателства по делото са представени заявление вх.№ 466/ 30.04.2019 г., с което ищецът уведомява ръководството на УниБИТ „относно неизползван отпуск от 2018 г. и график на лечение до напускането му на 30.09.2019 г.“, като заявява и следното: „Бих желал да Ви уведомя, че до напускането ми на УниБИТ на 30.09.2019 г. ще бъда в болнични“, и „По- нататък ще поясня подробно как ще продължа лечението си до напускането ми на 30.09.2019 г.“, а също и писмо вх.№ 661/ 25.06.2019 г. /в което е посочено, че е отговор на получено от А. на 11.06.2019 г. електронно писмо/, адресирано до ответника, с което ищецът изразява желание да ползва 30 дни неплатен отпуск, като прави и следните изявления: „Изразявам готовност да подам молба за ползване на отпуск до 30.09.2019 г., тъй като Ви уведомих, че ще напусна УниБИТ на 1.10.2019 г.“. Върху писмото е поставена резолюция с дата 26.06.2019 г. от Ректора на УниБИТ, изразяващ съгласие с направеното предложение, като е разпоредено от същия изготвянето на заповед за прекратяване на трудовото право-отношение от 1.10.2019 г.

В резултат на така осъществената между страните кореспонденция е издадена процесната Заповед № 35 от 25.06.2019 г. от Ректора на УниБИТ- за прекратяване на съществуващото между страните трудово право-отношение по взаимно съгласие- на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ, считано от 1.10.2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.325, ал.1, т.1 КТ, трудовият договор се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие, по взаимно съгласие на страните, изразено писмено; страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7- дневен срок от получаването му; ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието. При съобразяване на установените в процеса релевантни факти и обстоятелства въззивният съд намира, че в случая прекратяването на трудовото правоотношение между страните на основание 3 чл.325, ал.1, т.1 КТ /по взаимно съгласие/ е незаконосъобразно извършено, тъй като не са осъществени елементите на приложимия фактически състав. По своята правна природа прекратяването на трудовия договор по взаимно съгласие е договор за прекратяване на трудовия договор. Договорът се сключва в момента на съгласуване на общата воля на страните. Съгласно чл.325, ал.1, т.1 КТ това съгласие трябва да бъде изразено писмено. Текстът създава и задължение за приемане или отхвърляне на предложението в 7- дневен срок от отправянето му /от едната страна по ТПО до другата страна/, като придава на мълчанието значението на отказ да се приеме предложението, която презумпция е необорима.

Уволнението по взаимно съгласие по чл.325, ал.1, т.1 КТ означава, че и двете страни по трудовото правоотношение еднакво желаят неговото прекратяване при наличие на свободно и ясно изразена от тях воля. При прекратяване на трудовия договор на това основание трябва да е налице ясно, категорично и безусловно изразена воля за прекратяване на трудовото правоотношение от всяка една от страните по договора. В случая в приложените от ответника заявление от 30.04.2019 г., предхождащо с близо два месеца издаването на оспорената от ищеца А. заповед, и писмо с дата 25.06.2019 г., цитирани в процесната заповед, приети като доказателства по делото, не е обективирана ясна и категорична воля на Й. А. за прекратяване на трудовото правоотношение с ответника УниБИТ /с характер на предложение по чл.325, ал.1, т.1 КТ/, а е направено само уведомление до работодателя за съществуващо у ищеца намерение да напусне УниБИТ от 1.10.2019 г. Тъй като се касае за изразено от ищеца намерение за извършването на бъдещи правни и фактически действия, от страна на работодателя не би могло да бъде изразено валидно съгласие с направено в този смисъл предложение, което да изпълни съдържанието на визираното в закона „взаимно съгласие“ на страните за прекратяване на съществуващата помежду им трудовоправна връзка. Волеизявленията на страните в хипотезата на чл.325, ал.1, т.1 КТ се правят в писмена форма и взаимното съгласие се постига в момента, когато съвпаднат двете писмени волеизявления за прекратяване на трудовия договор на това основание, каквато фактическа и правна обстановка по делото не се установява. Освен това дадената от Ректора на УниБИТ резолюция за съгласие датира от 26.06.2019 г., а датата на процесната заповед е 25.06.2019 г., т.е. издадена е преди формално да бъде изразено съгласие от страна на работодателя, като липсват по делото и доказателства за уведомяването на А. в 7- дневен срок от получаване „на предложението му“, каквото е изискването на чл.325, ал.1, т.1 КТ.

Уволнението на Й. А., извършено на основание чл.325, ал.1, т.1 КТ- “по взаимно съгласие”, със Заповед № 35/ 25.06.2019 г. на Ректора на Университет по библиотекознание и информационни технологии /УниБИТ/- София, считано от 1.10.2019 г., следователно се явява незаконно извършено, поради което и искът по чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяната му правилно е уважен с обжалваното решение.

4

Основателен е и акцесорният иск на Й. А. по чл.344, ал.1, т.2 КТ.

Тъй като уволнението му, извършено с процесната уволнителна заповед от 25.06.2019 г., считано от 1.10.2019 г., е отменено като незаконно, а ищецът е работил към момента на прекратяване на трудовото правоотношение по трудов договор за неопределен срок при ответника /обстоятелство, което не се оспорва от последния/, предпоставките за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност:

„Доцент, висше училище“ в Катедра „Компютърни науки“ на Факултет „Информационни технологии“ в Университет по библиотекознание и информационни технологии- София, на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ, в случая са налице.

Основателен е и искът на Й. А. по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ.

Налице са визираните в закона материално- правни предпоставки за уважаване на този осъдителен иск, дадени кумулативно: 1/ уволнението на служителя е признато за незаконно, 2/ налице е вреда, подлежаща на обезщетяване, съизмеряваща се с пропуснатото брутно трудово възнаграждение на служителя за времето след уволнението, но за не повече от 6 месеца, и 3/ налице е причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на служителя без работа.

Въз основа на извършената в о.с.з. на 25.02.2021 г. съдебна констатация по оригиналната трудова книжка на ищеца е установено, че след прекратяване на процесното трудово правоотношение Й. А. е сключил последващ трудов договор с друг работодател на 1.11.2019 г., поради което и правилно му е присъдено с обжалваното решение обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за 1 месец /м.10.2019 г./, през който е останал без работа в резултат на незаконното уволнение, в размер на 610.43 лв., каквото е било брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец /чл.228 КТ/ в УниБИТ- София, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.