Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 2410 от 01.04.2026, Районен съд - Кюстендил

Съд
Районен съд - Кюстендил
Дело
Частно гражданско дело 1152/2026
Вид
Разпореждане № 2410
Подписан
01.04.2026
В сила
01.04.2026
Състав
Калин Кирилов Василев

Цитирани разпоредби

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2410 гр. Кюстендил, 01.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калин К. Василев като разгледа докладваното от Калин К. Василев Частно гражданско дело № 20261520101152 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.410 и сл. ГПК.

Делото е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „А1 България” ЕАД, ЕИК 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.

„Кукуш” № 1, представлявано от Александър Д. и Младен Маркоски, подадено от пълномощника Н. Г. - юрисконсулт, против И. Д. И., ЕГН **********, с настоящ адрес:

***********, с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите:

496,99 EUR /четиристотин деветдесет и шест евро и деветдесет и девет цента/ главница формирана, както следва: Задължението представлява неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги обща стойност 377.62 EUR, за които са издадени следните фактури: 483000440/26.03.2024, по която дължимата сума е в размер на 70.66 EUR, с падеж 15.04.2024; 480730237/12.02.2024, по която дължимата сума е в размер на 16.2 EUR, с падеж 27.02.2024; 481494032/26.02.2024, по която дължимата сума е в размер на 53.14 EUR, с падеж 12.03.2024; 482228615/14.03.2024, по която дължимата сума е в размер на 12.94EUR, с падеж 03.04.2024; 478534465/29.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 56.34 EUR, с падеж 13.01.2024; 485966227/27.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 15.8EUR, с падеж 16.06.2024; 480014522/25.01.2024, по която дължимата сума е в размер на 53.14EUR, с падеж 09.02.2024; 476285747/13.11.2023, по която дължимата сума е в размер на 17.15 EUR, с падеж 28.11.2023; 477768742/13.12.2023, по която дължимата сума е в размер на 11.74 EUR, с падеж 28.12.2023; 484488529/25.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 57.9 EUR, с падеж 15.05.2024; 483722124/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 0.87 EUR, с падеж 01.05.2024; 479249678/11.01.2024, по която дължимата сума е в размер на 11.74 EUR, с падеж 26.01.2024 отделноПо Договор за продажба на изплащане от 26.10.2023г. към услуга с номер *********** е закупено устройство ******************, дължимата сума е в размер на 70.37 EUR. По Договор за продажба на изплащане от 28.08.2022г. към услуга с номер *********** е закупено устройство ******************, дължимата сума е в размер на 49.00 EUR.; 750,10 EUR /седемстотин и петдесет евро и десет цента/ неустойка, начислена съобразно чл.54.12 от Общите условия към договор за мобилни услуги, за едностранно прекратяване на договора по вина на абоната, като за задълженията, описани по-горе, са издадени следните счетоводни документи: 654939371/11.04.2024, представляваща неустойка за допълнителна услуга/екстра, по която задължението е в размер на 12.26 EUR, с падеж 11.04.2024; 654939355/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 20.13 EUR, с падеж 1

11.04.2024; 654939372/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 16.77 EUR, с падеж 11.04.2024; 655184144/24.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 19.65 EUR, с падеж 24.05.2024; 655133148/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 20.13 EUR, с падеж 16.05.2024; 655133137/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 13.43 EUR, с падеж 16.05.2024; 655184059/24.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 49.2 EUR, с падеж 24.05.2024; 655133152/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 85.64 EUR, с падеж 16.05.2024; 655184061/24.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 41.27 EUR, с падеж 24.05.2024; 654939356/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 41.98 EUR, с падеж 11.04.2024; 655133153/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 39.42 EUR, с падеж 16.05.2024; 655133151/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 26.27 EUR, с падеж 16.05.2024; 654939373/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 41.94 EUR, с падеж 11.04.2024; 655133154/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 22.24 EUR, с падеж 16.05.2024; 654939374/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 3.22 EUR, с падеж 11.04.2024; 903376096/11.04.2024, по която дължимата сума е в размер на 71.58 EUR, с падеж 26.05.2024; 903432377/24.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 08.07.2024;

903421926/16.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 30.06.2024; 903432413/24.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 71.58 EUR, с падеж 08.07.2024; 903432378/24.05.2024, по която дължимата сума е в размер на 51.13 EUR, с падеж 08.07.2024; 14,76 EUR /четиринадесет евро и седемдесет и шест цента/ мораторна лихва върху сумата от 70,64 евро претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партида ************* за периода от 20.05.2023 г. до 18.03.2026 г.;

12,79 EUR /дванадесет евро и седемдесет и девет цента/ мораторна лихва върху сумата от 70,34 евро претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане по партида ************* за периода от 20.08.2022 г. до 18.03.2026 г.; 38,27 EUR /тридесет и осем евро и двадесет и седем цента / представляващи мораторна лихва върху сумата от 207,88 евро претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор по партида ************* за периода 19.05.2023 г. до 18.03.2026 г.; 59,65 EUR /петдесет и девет евро и шестдесет и пет цента/ мораторна лихва върху сумата от 306,98 евро претендирана като неплатени суми за предоставени електронни съобщителни услуги по партида ******** за периода от 20.05.2023 г. до 18.03.2026 г.; 9,15 EUR /девет евро и петнадесет цента/ мораторна лихва върху сумата от 49,03 евро претендирана като неплатени суми за устройство по договор за продажба на изплащане по партида ******** за периода от 20.08.2022 г. до 18.03.2026 г.; 93,41 EUR /деветдесет и три евро и четиридесет и един цента/ представляващи мораторна лихва върху сумата от 542,22 евро претендирана като неустойки за прекратяването на рамковия договор по партида ******** за периода 19.05.2023 г. до 18.03.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – платена държавна такса в размер на 25,08 евро и 76,69 евро юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор за мобилни услуги, приложения към договора, общи условия и др.

Районен съд-Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Районен съд - Кюстендил е местно компетентен да го разгледа.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания за частично основателни. Съображенията за това са следните:

2

Вземането на молителя е от тези по чл.410, ал.1, т.1 от ГПК.

Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 от ГПК, съдът отказва да издаде заповед за изпълнение, ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, както и когато същото се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, за което съдът следи служебно още в заповедното производство (чл. 7, ал. 3, изр. 1 от ГПК). Според § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, както и всяко физическо лице, което е страна по договор с търговец и действа извън рамките на своята професионална дейност.

В настоящия случай, от доказателствата по делото и най-вече от приложените към заявлението договори е видно, И. Д. И., за който се твърди, че е длъжник в правоотношенията си с „А1 България“ ЕАД, има качеството на потребител. Автономията на волята на страните да определят свободно съдържанието на договора, и в частност - да уговарят неустойка, е ограничена от това, че въпросното съдържание не може да противоречи на повелителните норми на закона и на добрите нрави.

Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСTK, условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговските правоотношения, а конкретната преценка следва да се прави към момента на сключване на договора.

Неравноправни са онези клаузи, които не отговарят на изискванията за добросъвестност и добри нрави и посредством които се създава значително неравновесие между търговеца, който е икономически по-силната страна, и потребителя - икономически по-слабата страна. От съдържанието на процесните договори, както и от общите условия към същите, става ясно, че всяка от страните по облигационното правоотношение има възможност едностранно да го прекрати, когато другата не изпълнява своите задължения.

Въпреки това, в договора е предвидено, че когато се стигне до прекратяването му по вина на потребителя, последният е длъжен да заплати на търговеца неустойка в размер на оставащите абонаментни вноски до края на срока на договора, но не повече от три.

Потребителят дължи и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия срок на договора. В случаите, когато е предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на устройството и заплатената такава от него при предоставянето му, която съответства на оставащия срок на договора. Подобни уговорки в полза на потребителя, респективно - в тежест на търговеца, липсват. В случай, че потребителят се възползва от възможността да прекрати едностранно договора поради вина на оператора, не е регламентирано дружеството да заплати неустойка.

Предвид изложеното, уговорените неустойки несъмнено имат неравноправен характер, напускат рамките на присъщите им функции и са нищожни. Действително се налага изводът, че мобилният оператор, встъпвайки в договорни отношения с длъжника, се е възползвал от положението на икономически по-силна страна, която има възможност да повлияе върху правата и задълженията, които всеки от контрагентите ще поеме. Когато е уговорена неустойка при предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички или дори на само няколко (в случая – три) неплатени абонаментни вноски, мобилният оператор по прекратения договор de facto ще получи имуществена облага от насрещната страна в такъв размер, какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да предоставя на потребителя по-нататъшно ползване на услугата.

Освен това, процесните неустойки целят да компенсират оператора не за действително претърпените от него вследствие на неизпълнението (неплащането на конкретните месечни абонаментни вноски) вреди, а за пропуснатите от същия вследствие на 3 едностранното прекратяване на договора ползи. По този начин се създават условия за неоснователно обогатяване на мобилния оператор, а това не се толерира от ЗЗП.

С предвиждането в договора, за едно и също неизпълнение, на две различни и едновременно дължими санкции, се надхвърлят обезпечителната и обезщетителната функции на неустойката и същата се явява необосновано висока (чл. 143, т. 5 от ЗЗП).

Самата клауза не е индивидуално уговорена, изхождайки от цялото съдържание на договора (чл. 146, ал. 2 от ЗЗП), поради което и същата е нищожна на основание чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и не следва да се прилага.

Отделно от това, при предсрочно прекратяване на договора, което е предпоставка за основателността на претенцията за неустойка, е необходимо правото на прекратяване на облигационната връзка между страните да е надлежно упражнено. В случая се твърди, че договорът е едностранно развален от „А1 България“ ЕАД поради неизпълнение от длъжника на задължението да заплаща дължимата месечна цена на предоставените услуги.