Решение № 40 от 24.01.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Благоевград, 23.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД в публично заседание на четИ.десети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Вера Коева

Милена Каменова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело № 20231200501039 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

Въззивна жалба с вх. №6202/28.07.2023г. е подадена от „Неткредит“ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1797, район „Изгрев“,ул.“Лъчезар Станчев“ №3, чрез юрк.П. П., срещу Решение №200/17.07.2023 г., постановено по гр. д. №1120/2022 г., по описа на РС – С..

Частна жалба с вх.№6840/24.08.23 г. е подадена от „Неткредит“ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1797, район „Изгрев“,ул.“Лъчезар Станчев“ №3, чрез юрк.П. П., против Определение № 607/03.08.23г., постановено по гр.д.№1120/22 г. по описа на РС- гр.С..

С атакуваното решение, първоинстанционният съд е обявил за недействителен процесния договор за потребителски кредит „До заплата“ №1601220922380059, като е разпределил и отговорността за разноските. Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита за незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази насока. Настоява за неговата отмяна и отхвърляне на исковите претенции. Претендират се разноски и не се правят доказателствени искания.

Постъпил е отговор на въззивната жалба. Въззиваемата страна намира, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да се потвърди.

Претендира разноски на основание чл.38, ал.2 от ЗА.

По делото е постъпила и частна жалба с вх.№6840/24.08.23г., подадена от 1

„Неткредит“ООД, ЕИК 201253421, със седалище и адрес на управление: гр.София, 1797, район „Изгрев“,ул.“Лъчезар Станчев“ №3, чрез юрк.П. П., против Определение № 607/03.08.23г., постановено по гр.д.№ 1120/22г. по описа на РС- гр.С., с което изменено решението в частта на разноските от 500 лева на 400 лева за адвокатско възнаграждение – пр.основание чл.248 ГПК. В частната жалба се изтъкват доводи за намаляване на присъдените разноски със сто лева.

Препис от частната жалба е връчена на насрещната страна, която е подала отговор, с който оспорва основателността й по изложени аргументи по същество.

Съобразно правомощията си на въззивна инстанция, определени в чл. 269 ГПК, при извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Пред районния съд са представени писмени доказателства, от които се установява следното от фактическа страна:

Производството по делото е образувано въз основа на обективно, евентуално съединени искове, предявени от С. А. В. от гр. С. против „Неткредит“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. София, представлявано от управителя И. Н. Х. и са с правно основание чл. 26, ал.1, пр. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на основание чл. 26, ал. 4 от ЗЗД, във връзка с чл. 26, ал.1,пр. първо и пр. трето от ЗЗД, във връзка с чл. 143, ал. 1 от Закона за защита на потребителите.

Ищцата сочи, че на 22.01.2016 г. по реда на ЗПФУР е сключила с ответното дружество договор за потребителски кредит, по силата на който ответникът й е предоставил кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева, със срок на ползване една година от датата на сключването му, като след изтичането му е имало клауза за автоматично продължаване на срока на договора. Сочи, че при сключването на договора е усвоила сумата от 300 лева и не е извършвала повече усвоявания. Твърди, че в договора страните са уговорили задължение за заплащане от заемополучателя на годишна лихва в размер на 40,60% от главницата по кредита, задължение за заплащане на ГПР в размер на 49,09%.

Сочи, че съгласно уговореното в договора общата сума за погасяване от заемополучателя по договора възлизала на 703,04 лева. Твърди, че в чл. 4, ал. 3 от договора е било уговорено предоставянето на гаранция от страна на заемополучателя, а в чл.6 от договора е било уговорено заплащането на неустойка при неизпълнение на това задължение. Ищцата твърди, че договорът за потребителски кредит е нищожен. Твърди, че клаузата, с която е било уговорено заплащането на възнаградителна лихва е нищожна на три основания противоречие с добрите нрави, противоречие със Закона за потребителски кредит и като неравноправна.Твърди, че клаузата за заплащане на неустойка също е нищожна, тъй като така както е била уговорена по същество представлява скрита лихва и е била уговорена при заобикаляне на Закона за потребителски кредит. Твърди, че поради нищожност на уговорката за възнаградителна лихва, тя не е породила правни действия, поради което е налице липса на един от задължителните реквизити от съдържанието на договора и 2 поддържа, че това е довело до недействителност на цялото заемно правоотношение. Твърди, че в случая е неприложима нормата на чл.26, ал.4 от ЗЗД. Твърди, че действително приложения в процесното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора и че кредиторът е заблудил потребителя и тази уговорка - клауза за заплащане на ГПК е неравноправна.Твърди, че в ГПР не е била включена скритата под формата на неустойка договорна лихва, поради което действителният процент така, както е посочен в договора е занижен, с цел заблуда на потребителя за реалните параметри на договора. Ищцата твърди още в исковата молба, че клаузата за ГПР заобикаля Закона за потребителски кредит - чл. 11, ал.1, т. 10 и като такава е нищожна и че поради нищожност на тази клауза липсва и друг задължителен реквизит от съдържанието на договора, поради което договорът се явява недействителен. Навежда още едно основание за нищожност на договора - противоречие с чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, тъй като не се посочва вярно общата дължима от заемополучателя сума.

Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на договор за потребителски кредит „До заплата“ № 1601220922380059, сключен между нея и ответника на 22.01.2016 год. При условията на евентуалност, ако съдът не уважи главния иск, ищцата иска от съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на клаузите в чл.4, ал. 3 и чл. 6 от договора.

Ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва исковете. Не оспорва сключването на процесния договор за потребителски кредит. Оспорва, че договорът е нищожен. Оспорва, че двете атакувани клаузи са нищожни.

На 22.01.2016 година между ответника „Неткредит“ ООД, като кредитор и ищцата С.

А. В., като кредитополучател бил сключен договор за потребителски кредит „До заплата“ № 1601220922380059, по силата на който на ищцата бил предоставен потребителски кредит под формата на кредитна линия в размер на 500 лева със срок на ползване от 1 година от датата на сключването на договора. Съгласно уговореното в чл. 1 от договора, с изтичането на 1 годишния срок, срокът за ползване автоматично се удължавал с една година за общо 5 години и ако в 30 - дневен срок преди изтичането на първоначалния или на всеки последващ едногодишен период нито една от страните не изрази писмено желание за прекратяването му. Съгласно уговореното в чл. 1 от договора, в рамките на срока на ползване на кредита, кредитополучателят е могъл многократно да усвоява суми по кредитната линия (траншове) до максимално разрешения кредитен лимит, като необходимо условие за усвояване на следващ транш от кредита е кредитополучателят да е погасил изцяло всички свои задължения по усвоен предходен транш. Съгласно клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора, кредитополучателят се е задължил при условията и сроковете на договора да върне предоставения кредит, както и да заплаща уговорената лихва и другите разходи по кредита съгласно уговореното в договора. Първият транш по кредита в размер на 500 лева се е предоставял съгласно чл. 2, ал. 2 на датата на сключване на договора, а съгласно чл. 3 за кредитополучателя е възникнало задължението да заплаща дължимата лихва по първия транш по кредита в срока на лихвения период, посочен от него във Формуляра за 3 кандидатстване за потребителския кредит, т.е. в срок от 30 дни. Кредитополучателят бил длъжен да заплаща дължимата лихва по всеки следващ транш по кредита в срока на лихвения период, посочен от него във Формуляра за усвояване на следващ транш от кредита, с който е поискал усвояване на съответния транш. Съгласно чл. 11, ал. 1 и ал.8, от договора, кредитополучателят се задължил да заплати като възнаграждение за ползване на всеки усвоен транш по кредита годишна лихва в размер на 40,60% от главницата по кредита при лихва по кредита на ден от 1/365 от годишния лихвен процент, а съгласно чл. 11, ал. 4 и ал.

5, годишният процент на разходите по кредита е възлизал на 49,09 % от сумата на кредита, а общата сума дължима от кредитополучателя е възлизала на 703, 04 лева. В алинея шеста на чл. 11 страните са се договорили, че годишният процент на разходите и общата дължима сума от кредитополучателя са изчислени при следните допускания: в хипотезата, когато при сключване на договора кредитополучателят е усвоил максималната сума по кредита в размер на 500 лева и срок на първия транш от 30 дни и в хипотезата когато погасява главницата след 1 година.

Съгласно чл. 4, ал. 3 от договора, в срок до края на деня, следващ деня на предоставяне на сумата на първия транш от потребителския кредит, чрез превеждане на сумата от първия транш от кредита по банковата сметка на кредитополучателя или предоставянето й чрез системата ePay, кредитополучателят бил длъжен да представи на кредитора гаранция по кредита съгласно реда и условията, предвидени в Общите условия на договора Банковата гаранция или гаранцията, издадена от небанкова финансова институция трябвало да бъде в размер на 1 000 лева и със срок на валидност до 22.01.2021 година. В случай, че кредитополучателят не представи уговорената гаранция, съгласно чл. 6, ал. 1 от договора, за него възниквало задължението да заплати на кредитора неустойка в размер на 4 лева плюс 0,89% от сумата на усвоения транш за първия ден от всеки лихвен период и 0,98 % от сумата на усвоения транш за всеки следващ ден. Под първи ден от всеки лихвен период се имало предвид първия ден, за който се дължала неустойката. Неустойката се начислявала на ден, считано от изтичане на срока по чл. 4, ал. 3 - съгласно чл. 6, ал. 2 от договора.

Преди сключването на договора на ищцата от „Неткредит” ООД бил предоставен Стандартен Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, в който били описани условията на искания кредит, включително и задължението за предоставяне на обезпечение и задължението за заплащане на неустойка в случай на непредставяне на такова.

По делото е допуснатата съдебно- счетоводна експертиза.

При гореизложената фактическа обстановка, въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба.

По принцип правилно е разсъждението на въззивника в жалбата, че неустойката и възнаградителната лихва са различни институти, възникват от различни фактически състави и имат различни последици. Съдът не споделя изложеното в решението, че начинът по който е уговорено погасяването на задължението за неустойка позволява то да се определи като разход по кредита, който следва да се включи в ГПР – съобразно разпоредбата на 4 чл.19,ал.3,т.1 от ЗПК. При изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит. Неустойката представлява обезщетение за претърпени вреди от виновно неизпълнение на задължение по договор, предварително уговорено, при което вредите не се нуждаят от доказване-чл.92 ЗЗД. Тъй като задължението за неустойка може и да не възникне /ако бъдат осигурени съответните обезпечения/, то няма как да се включи в ГПР при сключване на договора.

Изследвайки съдържанието на договора, сключен между страните по делото, съдът намира, че потребителският договор е недействителен на друго основание, а именно поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. В процесния договор са посочени като абсолютни стойности лихвения процент по заема и ГПР без да е изрично разписана методиката на формиране на годишния лихвен процент на разходите по кредита.