Решение № 9304 от 28.10.2025, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 9304

Пловдив, 28.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на осми октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА СПАСОВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20257180701519 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

В. И. П., [населено място], [улица], *** [ЕГН], следовател в ОСО при Окръжна прокуратура /ОП/ - Пловдив, обжалва т. II от Заповед ОП № 105/26.06.2025г. на Административния ръководител на ОП - Пловдив, с която на основание чл.327 ал.1 от Закона за съдебната власт ЗСВ/ й е обърнато внимание за неизпълнение на задълженията по чл.203 НПИ и допускане на необосновано забавяне на разследванията, което се дължи на несвоевременно и неадекватно планиране на обема на работата.

- Жалбоподателят счита, че заповедта е издадена при съществено нарушение на административно-производствените правила и материално-правните предпоставки за законосъобразност, освен което е немотивирана и не съответства на целта на закона.

Посочено е, че със Заповед ОП № 48/24.03.2025г. на Административния ръководител на ОП – Пловдив, на основание чл.140 ал.1 т.1 и ал.3 ЗСВ и раздел I т.2 от Методически насоки за работа на административните ръководители на прокуратура при упражняване на правомощията по глава XXVI „Дисциплинарна отговорност“ по ЗСВ, утвърдени с Протокол № 30/21.11.2018г. на ПК на ВСС, е образувана проверка за установяване наличие на дисциплинарно нарушение вр. със Справка за извършена проверка по преписка № 1867/2025г. по описа на ВКП, отдел 10 Инспекторат относно забавяне на разследването по ДП № 239/2018г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив, по което оспорващото лице е водещ разследването следовател. Проверката е била възложена на Г. Г. – Заместник Окръжен прокурор на ОП – Пловдив, който с писмо № 1868/2025г. изискал от П. да представи писмено становище относно Справка по преписка № 1867/2025г. по описа на ВКП, касаеща хода на разследването по ДП № 239/2018г. по описа на ОСО при ОП – Пловдив. Поддържа се, че според съдържанието на справката – при проверката на ДП № 239/2018г. е констатирана неритмичност на проведеното разследване и необосновано забавяне на същото, като е депозирано предложение за ангажиране дисциплинарна отговорност на П.. Предвид описаните данни, жалбоподателят счита, че предметът на проверката с цел ангажиране на дисциплинарна отговорност на лицето, е спазване на чл.203 НПК по отношение конкретното разследване по ДП № 239/2018г., по което е представено изисканото от П. становище на 05.05.2025г. На 30.06.2025г. й е връчена обжалваната заповед и доклад № 1868/22.05.2025г. на Зам. Окръжен прокурор Г. Г., послужил за издаване на оспорения административен акт. Твърди се, че според съдържанието на двата акта – проверката е обхванала допълнително шест досъдебни производства /ДП/, водени от П., по които разследването е продължило повече от две години, като за пет от тях е констатирано неритмично водене / ДП № 302 от 2021г.; ДП № 192/2021г.; ДП № 68/2023г., ДП № 82/2022г. – приключени към момента ; ДП № 237/2021г. и 120/2019г./. В тази вр. е посочено, че с оспорената заповед е обърнато внимание за неизпълнение задълженията по чл.203 НПК и допуснато необосновано забавяне на разследванията, поради което се счита да е налице съществена разлика между фактическия състав на нарушението – формулирания при образуване на проверката за установяване на данни за дисциплинарно нарушение със Заповедта от 24.03.2025г., по който са поискани обяснения по ДП № 239/2018г. и този, по който е наложена мярката по чл.327 ал.1 ЗСВ. Счита се, че са взети предвид допълнителните 6 бр. ДП, по които не е предоставена възможност за представяне на обяснения и становище съгласно чл.313 ал.1 ЗСВ. В реда на изложеното се твърди нарушение на принципа за гарантиране правото на защита и с позоваване на чл.313 ал.2 ЗСВ се поддържа допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила, обосноваващо извод за незаконосъобразност на заповедта. С арг. от установената съдебна практика е посочено, че процедурата за реализиране на дисциплинарна отговорност за нарушение на служебни задължение по чл.307 ЗСВ е регламентирана с императивни норми – чл.308-328 ЗСВ, като с нормата на чл.327 ЗСВ е предвидено при незначително нарушение да не се налага дисциплинарно наказание, а възможност за обръщане на внимание. По отношение процедурата по чл.327 ЗСВ няма изрични правила в ЗСВ, поради което се счита да са приложими основните процедурни правила на административното производство, гарантиращи изясняване на обстоятелствата относно вина и деяние, в обхвата на които е и правото на защита. По тези съображения заповедта се счита за незаконосъобразна и е поискана отмяната й.

Алтернативно се поддържа нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност по чл.327 ЗСВ поради несъответствие на наложената мярка с целта на закона. Заявено е отсъствие на виновно неизпълнение на служебните задължения от страна на оспорващото лице, изразяващо се в бездействие и довело до неоправдано забавяне на възложено за разследване ДП. С позоваване на съображенията в становището, представено относно ДП № 239/2018г., е посочено във вр. с тезата на административния орган – действително е налице фактическа и правна сложност на обследвания казус, но въпреки проблемите в хода на производството – юридическото образовани е професионалния опит на водещия разследването са достатъчни за преодоляването им, че именно с оглед спецификата на обследваното деяние – юридическото образование и професионален опит на следователя са причината за провеждане на обстойно разследване и усилия чрез различни способи на доказване да се преодолее липсата на категоричност в СМЕ по отношение нарушенията на медицинските стандарти и добрата медицинска практика, и причинната им връзка с настъпилата смърт на пострадалото лице. Поддържа се спазване на основното задължение на разследващия орган – изясняване на фактическата обстановка детайлно, пълно, ясно и обективно, към което се е стремила следовател П. и е изтъкнато, че въпреки забавянето в хода на разследването, наблюдаващият прокурор не е намерил основания за отстраняването й от делото и възлагането му на друг следовател.

Счита се, че при извършената проверка не е отчетена натовареността на жалбоподателя с разследването и на други наказателни производства за целия период от 05.07.2018г. до приключване на проверката. В тази вр. анализът относно натовареност касае единствено среднодневната натовареност за периода 2018-2025г., без отчитане на брой разпределени за работа ДП, ведно с тяхната фактическа и правна сложност. Заявено е, че в периода от 05.07.2018г. до момента следовател П. е водила разследването по общо 15 бр. ДП за деяния по чл.123 ал.1 НК или чл.134 ал.1 НК /5 ДП за лекарски грешки и 10 ДП за трудови злополуки/, успоредно с които е протичало разследване на дела за деяния по чл.255, чл.253 – престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната системи; чл.282 – престъпления по служба; чл.219 – общи стопански престъпления; чл.227б НК – престъпления против кредиторите, както и дела с непълнолетни лица. Всички те се отличават с голям обем събирани доказателства, сложност на експертизите, анализ на разнообразна по вид и характер нормативна база и съдебна практика. Твърди се неотчетена натовареност по брой ДП по години, сравнена с натовареността на други следователи от отдела, както и на средната такава за страната.

Посочено е, че при проверката вр. с издаване на оспорената заповед аритметично са сборувани броя на регистрираните от следователя следствени действия в УИС, без отчитане на фактическата и правна сложност на делата, по които са провеждане конкретните процесуално-следствени действия – в УИС не са предвидени показатели, отчитащи сложност и продължителност на процесуално-следствените действия. Като пример са посочени разпитите на свидетели по ДП с предмет разследване на деяния по чл.255, чл.123, чл.253 НК, отличаващи се с продължителност по-голяма от обичайната и сложна фактология, възпроизвеждана от свидетеля и отразявана в протокол от следователя, които признаци нямат показател в УИС за завишаване коефициента на натовареност. Тоест, времевия порядък за разпит над 3 часа и такъв за 30-40минути се отразяват в системата с еднаква тежест при отчитане на натовареността. Ведно с това е посочено, че според доклада /стр.31/ - среднодневната натовареност на жалбоподателя в повечето години е над средната и за незначителен брой години около средната. В тази вр. се поддържа, че според съдебната практика по този вид дела е възприето, че натовареността на магистрата не е единствен показател за положения труд и следва да бъде съобразявана фактическата и правна сложност на конкретното производство, по което е допуснато забавяне и на останалите дела, по които е възложено разследване, което не е направено в случая. Вместо това, проверката е обхванала 6 бр. ДП, по които разследването протича над две години, като за тях са изброени хронологично извършени следствени действия, но без отчитане на фактическа и правна сложност, обем събрани материали и специфика на конкретното производство. По допълнителните ДП не е предоставена възможност на лицето за обяснения и становище относно причините, довели до забавяне на разследването, а от 6-те бр. допълнително проверен ДП – 4 бр. са приключили преди издаване на заповедта, като за едно са постъпили допълнителни писмени указания по хода на разследването след доклад в РП – Пловдив, и второто от 25.03.2025г. и към момента се намира в РП –Пловдив на доклад. Предвид данните извода за системност и пропуски при движението на делата и организацията на работата, се счита за необоснован, тъй като не е извършена обобщена преценка за поведението на лицето във вр. с работата.

Изтъкнато е и обстоятелството на неотчитане брой разгледани и приключили ДП за периода 2018-2025г., съпоставен с този на други следователи от отдела и в страната, вкл. не са взети предвид изпълнените от П. следствени поръчки и работата й в ЕЗР. Не е извършена проверка за наличие на предходни провинения или поощрения. Предвид това заповедта се счита за несъразмерна – до момента няма наложени дисциплинарни наказания, през 2017г. П. е поощрена със заповед на Главен прокурор на РБ с отличие „Служебна благодарност“, ведно с което в заповедта отсъстват констатации за отклонение от възприетите стандарти при изпълнение на професионалните функции на магистрат. Поддържа се липса на мотиви в заповедта относно съобразяване с тежест на нарушение, форма на вина, обстоятелствата, при които е извършено, поведението на нарушителя, индивидуалната му натовареност и натовареността в органа на съдебната власт, в който е извършено нарушението.

Посочено е още, че от 2015г. и до момента жалбоподателят полага грижи за родителите си, диагностицирани с онкологични заболявания, което обстоятелство дори при стремеж да не повлиява пряко върху работата, безспорно на моменти повлиява емоционално и физически върху ефективността й.

- Ответникът Административен ръководител на Окръжна прокуратура - Пловдив оспорва жалбата и счита оспорената заповед за законосъобразна. В ход по същество представляващ административния ръководител – ЗАМ. Окръжен прокурор А. Викова поддържа неоснователност на жалбата. Твърди се, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, мотивирана и при спазване на всички процесуални изисквания. Вътрешната проверка е възложена със Заповед № 48/24.03.2025г. на Административния ръководител на ОП – Пловдив, като повод е било конкретно ДП № 239/2018г. – констатации по него са отразени при проверка на отдел Инспекторат при ВКП. Проверяващият е изложил в подробен доклад конкретни случаи на бездействие и несвоевременно и неадекватно планиране на работата при изпълнение на служебните задължения на следовател П.. Фиксирано е неизпълнение на задълженията й по л.203 НПК, в резултат на което е допуснато необосновано забавяне на 6 от делата. Жалбоподателят е уведомен за започналата проверка с възможност за представяне на писмени обяснения, което гарантира упражняване на правото на защита. Поддържа се, че вътрешната проверка е образувана по повод на едно дело, но в заповедта от 24.03.2025г. е посочено, че се проверява цялостното работно натоварване и организация на цялостния процес, а не само на конкретното ДП. В заповедта са възприети отразените в доклада факти и обстоятелства, поради което са спазени всички административно-производствени правила. Счита се, че административният ръководител е направил правилна преценка за тежест на нарушението, налагайки най-леката възможна административна дисциплинираща мярка – „Обръщане на внимание“. Това съответства на принципа на съразмерност и целта на мярката – превенция, а не наказание. Мярката цели повишаване на дисциплината и вниманието при изпълнение на служебните задължения и не засяга пряко статута на следователя. Поискано е жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.