Протокол № 1035 от 02.12.2022, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 1035 гр. Варна, 29.11.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Трайчо Г. А.

Съдебни

Албена Кр. Д.а заседатели: Ашхен Т. Бодурян при участието на секретаря Родина Б. Петкова и прокурора А. К. А.

Сложи за разглеждане докладваното от Трайчо Г. А. Наказателно дело от общ характер № 20223100200939 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 09:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИ:

Г. И. Щ., редовно призован, явява се лично и с адв. Р. и адв. Д. от АК – Варна, редовно упълномощени и приети от съда от днес.

Г. Д. П. – редовно призован, явява се лично и с упълномощен и приет от съда от днес. адв. В., редовно

ПОСТРАДАЛИ:

Б. П. В. – редовно призована, не се явява.

М. К. Т. – редовно призована, явява се лично.

За двете се явява адв. П. В., редовно упълномощен и приет от съда от днес.

Б. Г. В. - редовно призована, не се явява.

Б. Е. А. – редовно призована, не се явява.

ПРОКУРОРЪТ: Няма пречки, да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.Р.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

1

АДВ.Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото.

АДВ.В.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, като взе предвид становищата на страните, намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото в съдебно заседание, тъй като се явяват всички лица по чл. 247в от НПК, съгласно разпореждането за насрочване на разпоредително заседание, поР. което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ

Съдът снема самоличността на подсъдимите:

Г. И. Щ. - роден на 02.08.1981 г. в гр.Варна, живущ в гр.Варна, българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи като началник цех във фирма „Галера 07“, неосъждан, ЕГН **********.

Подс.Щ.: Желая да ме представляват адвокатите Р. и Д..

Г. Д. П. - роден на 18.10.1976г. в гр.Поморие, Област Бургаска, живущ в гр.Варна (по настоящ адрес в Република Финландия, град Раума), българин, български гражданин, с висше образование, женен, работи като корабен конструктор във фирма в Р.Финландия, неосъждан, ЕГН **********.

Подс. П.: Желая да ме представлява адв. В..

Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че са връчени, съгласно изискването на чл. 311, ал. 1, т. 2 от НПК.

Председателят на състава разясни правата на явилите се лица и последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл. 248, ал.

1, т.3 от НПК, съгласно чл. 248, ал. 3 от НПК.

2

Искания за отводи не постъпиха.

Съдът докладва постъпили две молби от адв. П. В. с искане за конституиране на доверителките му Б.а В. и М. Т. като граждански ищци и частни обвинители в наказателния процес. Има искане за обезпечаване на гражданските искове, както и искане Б. В. да не се явява в с.з. поР. крехката й възраст и здравословно съС.ие.

Претендират се претърпени имуществени и неимуществени вреди в резултат на деянието, като се предявяват граждански искове за неимуществени вреди от по 80 000 лева и имуществени вреди от по 96 000 лева за всяка една от пострадалите, или общо имуществени и неимуществени вреди в размер на 128 000 лева за всяка една от тях, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното им изплащане.

Моли се да бъдат конституирани в качеството на граждански ищци и частни обвинители в настоящото производство.

Адв. В.: Искам да допълня, че в молбата съм пропуснал, че предявяваме гражданските си искове за причинените имуществени и неимуществени вреди срещу двамата подсъдими - солидарно срещу всеки един от двамата подсъдими Г. И. Щ. и Г. Д. П. солидарно.

ПРОКУРОРЪТ: По отношение на така направените две искания за конституиране на съпругата и дъщерята на починалия, намирам следното:

По отношение искането за конституиране като граждански ищци намирам, че не следва да бъде приет в настоящия наказателен процес предявения граждански иск, доколкото същият е извън пет годишния срок, в който би могъл да бъде предявен такъв иск. От момента на извършване на деянието са минали 10 години, поР. което намирам, че това искане трябва да бъде отхвърлено от съда, респ. да бъде оставено без уважение искането за конституиране като граждански ищци в процеса.

Относно искането за конституирането им като частни обвинители, намирам, че е допустимо и основателно, доколкото се касае за наследници на починалото лице

3

Адв.Р.: Отправени са две искания от съпругата на П. В. и дъщеря му за конституирането им като граждански ищци и частни обвинители в настоящия наказателен процес.

Моля да приемете, че искането е частично основателно само относно желанието им да участват в процеса като частни обвинители, т.к изхожда от надлежна страна. В останалата част, моля да не го уважавате по следните съображения:

Безспорно е, че от деянието, очертано в ОА до настоящия момент са изминали 10 години. Дали тези претенции са погасени по давност, както сочи прокурора е въпрос по същество. Първо трябва да бъдат приети тези искове, за да се произнесете по тяхната неоснователност поР. изтекла давност, която безспорно е налице с оглед ТР № 6/2005 г. на Общото събрание на гражданската колегия. Доводите ни обаче са в друга насока. От ангажирането на етап д.пр. доказателства том 1 е представено споразумение, сключено между Б. П. В. и М. К. Т. с МТГ „Делфин“ АД на стр. 85, от което е видно, че МТГ „Делфин“ АД като работодател на П. В. и наследниците на П. В. са определили размер на обезщетение, с който дружеството следва да им заплати във връзка с претърпените от тях неимуществени вреди сума в размер на 80000, която да бъде преведена по сметката на М. К. Т.. В това споразумение не е определено какво е дължимото обезщетение на всяка една от страните по общите правила на гражданското право, но в крайна сметка следва да се приеме, че страните са постигнали съгласие това обезщетение да бъде поравно по 40 000 лева на всяка една от тях. Това обезщетение е заплатено в определения между страните срок от страна на МТГ „Делфин“ АД. На практика с това споразумение, което е изпълнено са заплатени суми, които са репарирали част от претендираните в настоящото производство неимуществени вреди. В същото време на основание сключената от МТГ „Делфин“ АД в полза на работниците в завода застраховка „Злополука“, валидна към датата на инцидента и приключилите ТД № 1438/17 на ВОС, където ищца е била Б. В. и е било присъдено определено обезщетение за неимуществени вреди по тази застраховка, която също има обезщетителен характер сумата от 79 800 лв. Решението е влязло в сила, т.к. е потвърдено с решение 7/24.03.2021 г.по ВТД № 446/2020 на ВАпС и не е подавана 4 касационна жалба. На основание това решение и сключения договор за застраховка в полза на работниците, по която застрахователна директива се разпростира и върху конкретния случай, на дъщерята на П. В. е била заплатена сумата от 79 800 лв., ведно със законната лихва от 11.04.2018 г. до окончателното заплащане на задължението. По този начин общия размер на изплатеното сборно обезщетение за неимуществени вреди, вкл. и сумите по тази застраховка - сумата, която е била изплатена на Б. В. възлиза на 119 800 лв. главница, ведно със законната лихва от 11.04.2018 г. до завеждане на съдебното дело. Тази сума като стойностен размер надхвърля претендираното с настоящото производство обезщетение за неимуществени вреди, което се твърди да е било дължимо.

Моля, да съобразите и следното:

Съгласно т.8 на ППВС4 от 1975 година, сумите които се присъждат по застраховки, вкл. „Злополука“, „Живот“ и т.н., които са били сключени от работодателя на увредения работник имат компесаторен ефект и на практика с присъдените по тези застраховки обезщетения, именно по причина, че са сключени от работодателя в полза на работника, респ. на третите правоимащи лица, водят до погасяване на задълженията, които има работодателя да заплати обезщетения за в случая неимуществени вреди, респ. това правило се отнася точно в същата мяра и степен по отношение на други лица, чиято отговорност би могла да бъде ангажирана на деликтна основа, както се претендира в момента.

Затова считам, че след като един път ищцата Б. В. е била компенсирана за претърпените от нея неимуществени вреди и тези суми и са били заплатени няма юридическото основание да претендира втори път възмездяване от други лица, т.к. в крайна сметка когато неимуществени вреди могат да бъдат претендирани от повече от едно лице и/или респ. от застраховател, то се касае за възмездяване на идни и същи вреди, които няма как да бъдат възмездени повече от един път.

На същото основание считам, че следва да бъде извършена преценка доколко със сумите, изплатени на ищцата М. Т. не се е стигнало до погасяване на претендираните от нея сума за неимуществени вреди в днешното с.з.

Отправя се претенция за приемане за съвместно разглеждане на втори самостоятелен граждански иск за обезщетяване на вреди, представляващи 5 пропуснати ползи от неполучени възнаграждения в резултат от смъртта на П.

В. в общ размер на 48 000 лв. С оглед предмета на делото очертан с ОА, лично считам, че тази претенция недопустима и не може да бъде приета за съвместно разглеждане, защото само евентуално претърпени неимуществени вреди могат да бъдат обект на една гражданска претенция, която да бъде внесена в съда за съвместно разглеждане. В тази насока е константната практика на съдилищата ТР от 2006 г. където този въпрос дали могат да бъдат претендирани имуществени вреди в такива производства, каквото е настоящото е потвърдено разбирането, че само и единствено онези вреди, които са в резултат от конкретното деяние, за което е възведено обвинение срещу двамата подсъдими могат да бъдат приети за съвместно разглеждане.

В ОА не се твърди да са били претърпени от който и да е било, каквито и да е било имуществени вреди, които да бъдат обект на една гражданскоправно претенция. Затова в тази част, считам, че претенцията е недопустима и не следва да бъде приета за съвместно разглеждане.

Представям доказателства, които са застрахователна полица 03/036271Т, ведно с специални условия по застраховка „Злополука“ и общи условия към същата. Доказателства за заплатена застрахователна премия от МТГ „Делфин“ АД в полза на застрахователното дружество, цитираното от мен споразумение между лицата и доказателства за заплатени суми, както и решение № 751/01.08.2019 по ТД № 1438/17 на ВОС и решение № 7/24.03.2021 г. по ВТД № 446/2020 г. на ВАпС.

ПРОКУРОРЪТ: Да се приемат писмените доказателства.

АДВ.Д.: Да се приемат.

АДВ.В.: Да се приемат писмените доказателства.

АДВ.В.: Да се приемат писмените доказателства.

СЪДЪТ намира, че представените от адв. Р. писмени доказателства са относими и допустими, поР. което

О П Р Е Д Е Л И: