Решение № 62 от 11.02.2026, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Враца, 11.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Магдалена Б. Младенова-Стоева при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско дело № 20251420103385 по описа за 2025 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от „АПС Бета България” ЕООД, ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул. „България“ № 81 В, против Т. В. С., ЕГН: **********, с адрес: ************.

Ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу Т. В. С. за следните суми: 600,00 лв. – главница по Договор за паричен заем № 440314, сключен на 03.08.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и Т. В. С., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2025 г. до окончателното заплащане на вземането;

310,47 лв. – такса; 169,12 лв. – неустойка; 50,88 лв. – договорна възнаградителна лихва за периода от 03.08.2020 г. до 04.01.2021 г.; 212,07 лв. – законна лихва за забава за периода от 04.01.2021 г. до 27.06.2025 г., 100,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение и 26,85 лв. – държавна такса.

С Разпореждане № 2409/24.07.2025 г. заявлението е отхвърлено за сумите 310,47 лв. – такса; 169,12 лв. – неустойка и 1,85 лв. – държавна такса, като е издадена заповед за изпълнение за останалите суми. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК същият е подал възражение. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

В исковата молба се твърди, че на 03.08.2020 г. Т. В. С. е сключил Договор за потребителски кредит № 440314 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 600,00 лева, срещу което се съгласил да върне 5 броя вноски от по 205,00 лева в срок до 04.01.2021 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на разходите в размер на 47.18 %.

Поддържа се, че процесният договор за паричен заем е действителен като сключен според повелителните норми на чл. 10, чл. 11 и чл. 22 от ЗПК. Сочи се, че договорът е сключен по електронен път по силата на Закона за предоставяне на финансови услуги от 1 разстояние /ЗПФУР/, като част от системата за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от кредитодателя, при което от отправяне на предложението до сключване на договора страните са използвали средства за комуникация от разстояние.

Твърди се, че при сключването на процесния договор на ответника е предоставена цялата информация, изискуема по закон. Поддържа се, че дори и съдът да не приеме, че договорът е сключен по електронен път, то следва да приеме, че договорът за паричен заем по своето естество е реален договор и същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната сума.

Посочва се, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /Цесия/ от 21.07.2022 г. г. „Сити Кеш“ ООД като цедент е прехвърлило своите вземания към длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера „АПС Бета България“ ЕООД, като вземането срещу длъжника е индидуализирано в приложената към исковата молба извадка от Приложение № 1 към договора за цесия, приложена със заличени лични, съгласно ЗЗЛД. Изтъква се, че с оглед константната съдебна практика няма пречка старият кредитор /цедент/ да упълномощи новия кредитор /цесионер/ от името на цедента да извърши предвиденото в чл. 99, ал. 3 от ЗЗД уведомяване на длъжника за извършената цесия, като законът не е предвидил уведомяването на длъжника да става по конкретен и специален начин, поради което същото следва да се счита надлежно извършено. Сочи се, че ако се приеме, че уведомяването на длъжника – ответник на посочения от него имейл адрес не е извършено надлежно, то следва да се приеме за надлежно връчването на уведомлението, извършено с исковата молба.

Твърди се, че ответникът Т. В. С. не е изпълнил в срок задълженията си по Договора за кредит до изтичането на крайния срок за погасяване на кредита, като към настоящия момент задължението все още не е погасено.

По тези и останалите подробно изложени в исковата молба съображения се иска от съда да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите по издадената заповед за изпълнение. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не се намира в облигационни отношения с ищеца по делото, поради което и нищо не му дължи. Поддържа се, че представената към исковата молба разпечатка на договор за паричен заем не е подписана от никого, като това не представлява договор и не обвързва ответника, тъй като не е подписано от него. Същото се отнасяло и до представените „Общи условия на Сити Кеш ООД“, които не са подписани от „Сити Кеш“ ООД, нито от ответника на всяка страница, каквото е изискването на чл. 11, ал. 2 ЗПК. Сочи се, че е неоснователно твърдението на ищеца, че са съобразени нормите на ЗЗП и ЗПК за големина, вид и размер на шрифта, доколкото представените от ищеца неподписани разпечатки могат да бъдат редактирани и представени във вид и формат, размер и съдържание, каквито са му удобни.

Навеждат се доводи, че „Сити Кеш“ ООД не е предоставяло на ответника сумата от 600,00 лв., като представената от ищеца разписка за извършено плащане от 03.08.2020 г. не удостоверява усвояване на каквато и да било сума от ответника. Разписката не била подписана, като в нея е записано името на ответника като наредител, а за получател е посочено „Сити Кеш“ ООД.

Направено е възражение за нищожност на представения с исковата молба договор за паричен заем поради противоречието му със закона. Сочи се, че не са спазени изискванията за форма, предвидени в чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 2 ЗПК. Направено е и възражение за неизпълнение на задълженията на „Сити Кеш“ ООД да предостави заем. Твърди се, че на основание чл. 90, ал. 1 ЗЗД след като ответникът не е получил изпълнение от страна на „Сити Кеш“ ООД, то е в правото си да откаже да изпълнява каквито и да било насрещни задължения. Изтъква се, че липсва ликвидно и изискуемо вземане на „Сити Кеш“ ООД 2 срещу ответника, което да е годен обект на цесия.

Направено е и възражение за погасяване по давност на процесните вземания. Посочва се, че се касае за периодични плащания, които се погасяват с тригодишна давност, като с оглед крайният падеж за връщане на заема, тригодишният давностен срок е изтекъл на 04.01.2024 г., а заявлението по чл. 410 ГПК е подадено след тази дата.

Поддържа се, че ищецът не е придобил никакво вземане срещу ответника, доколкото представеният договор за цесия от 21.07.2022 г. е нищожен поради противоречие със закона, като никога не е съобщаван на ответника, поради което няма действие спрямо него. Изтъква се, че по делото не е представено надлежно уведомление за извършено прехвърляне от стария кредитор, като преди да започне заповедното производство ищецът изобщо не е правил опит да уведомява ответника за цесията. Оспорва се и твърдението, че ответникът е уведомен за цесията с получаване на исковата молба, като се сочи, че последната е подписана от юрисконсулт на лицето, твърдящо, че е нов кредитор, като няма данни в представителната му власт да е включено отправяне на уведомления по чл. 99 ЗЗД.

По тези съображения се иска от съда да отхвърли предявените искове. Претендират се и разноски.

След като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите, изложени от страните, съдът приeма за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. чл. 240 ЗЗД, във вр. чл. 146 ЗЗД, във вр. чл. 9 ЗПК, във вр. чл. 6 ЗПФУР, във вр. чл. 99 ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: 306.78 евро – главница по Договор за паричен заем № 440314, сключен на 03.08.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и Т. В. С., ведно със законна лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 22.07.2025 г. до окончателното заплащане на вземането; 26.01 евро – договорна възнаградителна лихва за периода от 03.08.2020 г. до 04.01.2021 г.; 108.43 евро – законна лихва за забава за периода от 04.01.2021 г. до 27.06.2025 г., за които суми е издадена Заповед № 778 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 24.07.2025 г. по ч. гр. дело № 1985/2025 г. по описа на Районен съд – Горна Оряховица.

По предявените искове с правно основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 240 ЗЗД, във вр. с чл. 146 ЗЗД, във вр. с чл. 9 ЗПК, във вр. с чл. 6 ЗПФУР, във вр. с чл. 99 ЗЗД, в тежест на ищеца е установи наличието на следните материални предпоставки /юридически факти/: 1/ Наличие на валидно облигационно правоотношение между „Сити Кеш“ ООД и ответника по Договор за паричен заем № 440314/03.08.2020 г., сключен чрез средства за комуникация от разстояние, по силата на което за заемополучателя е възникнало задължението за връщане на заетата сума и заплащане на договорна лихва в претендираните размери; 2/ Реално предоставяне на заемната сума в твърдения размер ; 3/ Наличие на валидно сключен договор за цесия, по силата на който вземанията към ответника са прехвърлени в полза на ищеца; 4/ Уведомяване на ответника за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

При доказване на горните факти в тежест на ответника е да докаже погасяване на задълженията, за което не сочи доказателства.

Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установиха елементите от фактическия състав и въпреки разпределената му с доклада доказателствена тежест, ищцовото дружество не ангажира доказателства, които да установяват настъпилата цесия между „Сити Кеш“ ООД и „АПС Бета България” ЕООД за процесното вземане.

Представеният към становище с вх. № 1346/22.01.2026 г., подадено от ищеца, Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 21.07.2022 г., сключен между 3

„АПС Бета България“ ЕООД и „Сити Кеш“ ООД, е бил изключен от доказателствата по делото. По отношение на същия, доколкото с отговора на исковата молба от ответника е заявено оспорване на автентичността на подписите, положени за цедент и цесионер, съдът изрично е указал с Определение № 2259/18.12.2025 г. на ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението да заяви дали желае да се ползва от оспорения документ. На ищеца изрично е указано още и че ако не изпълни указанията, съдът ще приеме, че не желае да се ползва от оспорения документ, като същият ще бъде изключен от доказателствата по делото. В указания от съда срок ищецът е подал единствено становище с вх. № 1346/22.01.2026 г., с което не е заявил, че желае да се ползва от оспорения документ, като не е депозирал и друга молба, в която да изрази такова желание до приключване на устните състезания по делото. Съдът след неизпълнение на указанията от страна на ищцовото дружество е изключил оспорения документ от доказателствата по делото.

Приетото като доказателство по делото Уведомление за цесия от „АПС Бета България“ ЕООД само по себе си не може да докаже наличието на валиден договор за цесия, сключен между „Сити Кеш“ ООД и ищцовото дружество, с предмет конкретното вземане по Договор за паричен заем № 440314, сключен на 03.08.2020 г. между „Сити Кеш“ ООД и Т. В.

С..

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество е следвало да установи в процеса пълно и главно, че спорното право е възникнало, включително да установи валидното прехвърляне на процесното задължение към ищеца посредством договор за цесия. Депозираният от ответника отговор на исковата молба съдържа изрично оспорване на дължимостта на претендираните от него суми на основание договор за цесия, като се поддържа, че „АПС Бета България“ ЕООД няма такива вземания към него. Представените от ищцовото дружество доказателства, че същото е станало носител на вземане срещу ответника бяха изключени от доказателствения материал по делото по горепосочените причини. Предвид това, в производството липсват доказателства, че ищецът е придобил вземането, предмет н а договора за цесия. Доколкото фактът на прехвърляне на конкретното вземане е изрично оспорен, съдът намира, че той не е пълно и главно установен от ищеца, чиято в случая е била тежестта на доказване.