Решение № 8167 от 16.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8167 гр. София, 16.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ при участието на секретаря СИМОНА Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20221110114895 по описа за 2022 година

„С.В.” АД е предявило срещу Н. К. Д. установителен иск по реда на чл.

422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. К. Д. дължи в полза на „С.В.“ АД сумата от 3110,83 лева, представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски № 1002043297, отразени във фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 08.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.

Със заявление вх. № 14683/27.01.2022 г. ищецът е поискал издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Н. К. Д., ЕГН ********** за сумата от 3110,83 лева, представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски № 1002043297, отразени във фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане. На 08.02.2022 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК. Ответникът е подал възражение по чл. 414 ГПК в 1 законоустановения срок. На 11.03.2022 г. ищецът е уведомен за възможността да предяви иск за установяване на вземането си. Исковата молба е подадена на 22.03.2022 г. / в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК/.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника ВиК услуги (доставка на питейна вода и отвеждане на отпадни води) в посочения имот, като купувачът не е заплатили дължимата цена, както и обезщетение за забава върху нея за периода от датата на падежа, посочен във фактурите. Моли се за уважаване на предявените искове и за признаване за установено, че Н. К. Д. дължи в полза на „С.В.“ АД сумата от 3110,83 лева, представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр. София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски № 1002043297, отразени във фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 08.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав. Претендират се разноски.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК, ответникът Н. К. Д., ЕГН ********** е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете, като счита, че не дължи претендираните суми. Не се оспорва обстоятелството, че през процесния период именно ответницата е била собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр.

София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, клиентски № 1002043297. Не се оспорва, че през заявения в исковата молба период ищецът е доставял твърдените в исковата молба В и К услуги в претендираните количества и качество, респективно, че именно ответникът дължи тяхното заплащане, но едва след извършено преизчисляване на дължимите суми при съобразяване на обстоятелството, че част от претендираните в производството вземания са погасени по давност. Прави се възражение за погасяване по давност на претенциите на ищеца. Изразява се готовност за сключване на споразумение с ищеца за разсрочено изплащане на дължимите суми, след преизчисляването им при съобразяване на обстоятелството, че част от претендираните в производството вземания са погасени по давност. Претендират се разноски.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите за признаване за установено в отношенията между страните, че Н. К.

Д. дължи в полза на „С.В.“ АД сумата от 3110,83 лева, представляваща стойност на доставени и потребени вода и ВиК услуги до имот на адрес: гр.

София, ж.к. Люлин – 1, бл. 18, вх. А, ап. 4, клиентски № 1002043297, отразени във фактури, дължими в периода 12.05.2016 г. – 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.01.2021 г. до окончателното й изплащане, за която сума на 08.02.2022 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4065/2022 г. по описа на СРС, II ГО 160 състав.

По отношение на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл.

415, ал. 1, т. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите, съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите в тежест на ищеца е да установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по възникнало между страните облигационно правоотношение, че в процесния период ищецът е доставял ВиК услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност възлиза поне на претендираните суми.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответникът е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже правопогасяващи претендираното от ищеца вземане факти.

Във връзка с направеното от ответника възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания в настоящото производство, в тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства довели до спиране и/или прекъсване течението на давностните срокове по отношение заявените с исковата молба претенции.

Съгласно чл. 198о от Закона за водите (ЗВ) стопанисването, 3 поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда на Закона за водите и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ).

Съгласно чл. 2 ЗРВКУ, ВиК оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на ВиК услуги.

Налице е законовоустановена дефиниция на това кои лица са потребители на ВиК услуги. Така, според §1, ал.1, т.2, б. „а“ от Закона за регулиране на водоснабдителните услуги потребители на водоснабдителните и канализационните (ВиК) услуги по чл.1, ал.1 от закона са юридически или физически лица – собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, респ. юридически или физически лица – собственици или ползватели на имоти в етажната собственост /б. „б“/.

Аналогична е разпоредбата и на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи – потребители на услугите В и К са: собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води /т.1/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради-етажна собственост /т.2/; собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно отклонение /т.3/.

Съгласно чл.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на „С.В.“ АД качество „потребител на ВиК услуги“ имат физическите лица - собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги. Съгласно чл.2, ал.3 от ОУ потребител може да бъде и наемателят, за който се предоставят ВиК услуги, като в този случай собственикът или ползвателят се задължа солидарно с подписване на декларация-съгласие.

В конкретния, с оглед изявленията и твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и 4 ненуждаещо се от доказване в производството, че през процесния период ответницата Н. К. Д., ЕГН ********** е била собственик на процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к.

Люлин – 1, бл. 18, вх. А, клиентски № 1002043297, както и че през заявения в исковата молба период ищецът е доставил твърдените в исковата молба В и К услуги в претендираните количества и качество.

В производството е изслушано заключение на вещо лице по допусната, изготвена и приета съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно, ясно, пълно и безпристрастно изготвено.

От заключението на вещото лице по изготвената в производството съдебно - счетоводна експертиза (ССчЕ), което съдът по реда на чл. 202 ГПК кредитира напълно, се установява, че стойността на предоставените през процесния период В и К услуги, от ищцовото дружество на ответника, възлиза в размер на 3110,83 лева, като същите са начислени в съответствие с предоставените количества и утвърдените от КЕВР цени.

Съдът намира, че доставката на ВиК услуги до процесния имот, през заявения в исковата молба период, не се оспорва и изрично се признава от ответника, като това обстоятелство е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните в производство с определение № 12201/16.05.2022 г., постановено в настоящото производство.

Доколкото съдът достига до извод за наличие на основания отвентикът да отговаря за задължения за потребени и незаплатени задължения за ВиК услуги, отразени във фактури, дължими за периода от 12.05.2016 г. до 01.09.2021 г. в размер на 3110,83 лева, то следва да се разгледа своевременно наведеното възражение за погасяване по давност на претенцията на ищеца.

Съгласно разрешенията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС, по отношение на главницата, представляваща стойност на потребени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане на използваната вода и нейното пречистване, е приложима уредената в чл. 111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност.

Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 5

ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 27.01.2022 г., .т.е. тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 27.01.2019 г.

Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2006 г., респ. чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. /които са публично достъпни на сайта на ищеца, секция „Документи“, подсекция „нормативни документи“ и са служебно известни на съда/ ВиК операторът издава ежемесечни фактури при наличие на консумация и/или служебно начисляване на количества.

Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след датата на фактуриране.

Вземането по фактура № 85404227 от 07.12.2018 г., начислено за периода от 26.10.2018 г. до 30.11.2017 г., е станало изискуемо на 07.01.2019 г.

/тоест преди датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, по отношение на вземането по фактура № 85404227 от 07.12.2018 г. е изтекла кратката 3годишна давност/. Следователно, всички претендирани вземания за периода от 12.05.2016 г. до 30.11.2018 г., са погасени по давност. Непогасени по давност се явяват вземанията за периода от 01.12.2018 г. до 01.09.2021 г.

Разпечатката съдържа 40 от 87 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e05ac49-3077-4409-9f95-18eb281fc77a