Решение № 46 от 29.05.2020, Районен съд - Пирдоп

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№ 46 гр.Пирдоп,

29.05.2020 г.

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД-ПИРДОП, ІII-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОНКА

ПАРАЛЕЕВА при секретаря П. Александрова, като разгледа докладваното от съдия Паралеева гр.д. № 54 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 12 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/.

Производството е образувано по молба на З.Й.Н., с ЕГН: **********, адрес: *** срещу П.А.Н., с ЕГН: ********** – нейн син, живущ на същия адрес и съдържаща искане за налагане по отношение на ответника на мерки за защита от домашно насилие, а именно: да бъде отстранен ответникът от жилището, което обитават съвместно в с.Челопеч и да бъде задължен да не я доближава.

В молбата е описано, че с ответника П.Н. обитават едно и също жилище, като ответникът налага спрямо нея физически тормоз. Описва се случай от 01.02.2020г., при който синът и скочил да я бие, гони и да и посяга с нож, след което и счупил телефона, за да не може да се обади на органите на реда и продължил да я обижда. Сочи, че синът и заявил, че не го е страх от полиция, прокуратура и съд и казал, че има хора за всичко, които ще го „оправят“. Моли да и бъде предоставена защита срещу П.Н. и съдът да го отстрани от жилището, което обитават съвместно в с.Челопеч и да му забрани да я доближава, както и местата, на които ходи. С допълнителна молба молителката е направила уточнения защо нейният адрес и този на сина и, срещу когото се иска защита, са различни, като обяснението е, че неговият адрес все още се води на апартамент, който е продаден на община Челопеч, но всъщност към момента реално живеят на едно и също място – къща на посочения в с.Челопеч адрес – ***. Именно в този дом се твърди, че е извършено домашното насилие на 01.02.2020г. Твърди се, че домашното насилие не е за първи път спрямо нея, но докато бил жив съпругът и не давал да пуска жалби и молби, тъй като извършителят е техен син. За насилието от 01.02.2020г. сочи, че е извършено около 18:00 – 18:30 ч., когато синът и започнал да я бие, а внучето и отишло да извика леля си от първия етаж – дъщерята на молителката на име Д.А.Г., която видяла побоя и дърпала брат си, за да не я бие. Дъщеря и видяла още как П. взел нож и му го издърпала от ръцете. След това взел метална стойка и я хвърлил по нея, при което тя се навела и ударът попаднал в прозорците, които се счупили. Сочи, че не могла да се обади на полицията, тъй като синът и взел нейния телефон и го счупил, но дъщеря и се обадила на спешна помощ, като лекари дошли към 23:45 часа да я прегледат, казали че е за болница, но тя отказала да отиде. Твърди, че на 16.02.2020г. синът и отново проявил агресия към нея и дъщеря и, в присъствието на тяхна гостенка, когато дошъл с обвинения за кражби от тяхна страна. Молителката се бои, че може дори да бъде убита ако дъщеря и я няма.

В открито съдебно заседание молителката З.Й.Н. се явява лично и се представлява от упълномощената адв.П.Н. от САК. Поддържат молбата за защита от домашно насилие, като уточняват, че искането се свежда до задължаване на ответника да се въздържа от насилнически действия спрямо майка си, отстраняване от съвместно обитаваното жилище и налагане на забрана да се приближава до молителката и до жилището - мерки с правно основание чл.5, ал.1, т.1. т.2. и т.3 ЗЗДН. Уточнява се, че молителката е пенсионер и няма месторабота или определени места за социални контакти, до които да бъде забранено на ответника да се приближава.

Молителката чрез адв.Н. заявява, че не може да представи документ за собственост на процесното жилище в с.Челопеч, тъй като документално то е собственост на ответника. В хода по същество на делото адв.П.Н. заявява, че счита молбата за допустима и основателна, както и че по безспорен и категоричен начин е установено, че спрямо молителката е проявен акт на домашно насилие.

Иска се от съда да кредитира декларацията по чл.9 ЗЗДН, както и другите писмени доказателства, а гласните доказателства на разпитаните свидетели да се преценяват по реда на чл.172 ГПК, като обаче се придаде приоритет на показанията на дъщерята на молителката. Адв.Н. счита, че е установено и че актът на насилие от 01.02.2020г. не е бил единствен, а насилието е продължило и след образуване на производството, докато ответникът не се е оттеглил от жилището. Процесуалният представител на молителката намира, че актът на домашно насилие е породен от безпаричието, създало дрязги в семейството и подадената молба не служи на доверителката и за разрешаване на имуществен конфликт.

Претендират се разноски.

Ответникът П.А.Н. се явява лично и се представлява в производството и от упълномощената адв.Д.Н. от ВрАК. Оспорват молбата за защита и молят съда да я отхвърли като неоснователна. Ответникът излага пред съда своята версия за проблема между него и майка му и заявява, че домашно насилие спрямо нея не е извършвал. Твърди, че на 01.02.2020г. той и фактическата му съпруга си били легнали, когато около 20 часа чули майка му – молителката З.Н. – да крещи на едно от децата им. Твърди още, че единственото, което е направил, е да попита майка си защо крещи на детето и ако има нещо, за което трябва да му се обърне внимание, да каже на него като баща. Ответникът заявява, че между него и майка му не е имало проблеми до идването на сестра му да живее в същия дом. Сочи, че е напуснал жилището и работата си в с.Челопеч и са се преместили при родителите на жена му в с.Черногорово, тъй като майка му и сестра му постоянно го провокирали. Процесуалният представител на ответника моли съда да постанови отказ за издаване на заповед по ЗЗДН. Адв.Д.Н. акцентира на факта, че доверителят и е единствен собственик на имота, от който се иска да бъде отстранен и нито майка му, нито сестра му имат учредено право на ползване и именно те са хората, които незаконосъобразно живеят в чужд имот на добрата воля на П.Н. и съпругата му и че именно те упражняват насилие над семейството на ответника, а не обратното. Адв.Д.Н. смята за несъстоятелни показанията на дъщерята на молителката и моли те да не се кредитират, защото тя е пряко заинтересована да отстрани собственика от неговия имот, защото нейното многобройно семейство живее в имота. Сочи се, че самата молителка е завила пред медицинските лица и във фиша за спешна медицинска помощ е записано, че е паднала по стълбите, а останалото са неподкрепени свидетелски показания на дъщерята на молителката. Адв.Д.Н. счита, че не може собственикът да бъде изгонен от собствеността си, която е неприкосновена и моли молбата за защита от домашно насилие да бъде отхвърлена. Претендират се разноски.

От на адв. П.Н. допълнително е представена писмена защита, в която са доразвити доводите и становищата, които страната поддържа.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Страните по делото са майка и син, което се установява от удостоверение за родствени връзки изх.№943-16-2/14.02.2020г., издадено от община Челопеч.

Страните не спорят, че към процесната дата са обитавали едно и също жилище – къща в с.Челопеч, находяща се на ***, който адрес е постоянен адрес на молителката, видно от приложеното копие от нейната лична карта и освен това са живели в едно домакинство – на втория етаж на къщата. Това се установява и от свидетелските показания. Ответникът заявява, а свидетелите потвърждават факта, че към настоящия момент ответникът П.Н. сам и доброволно е напуснал жилището и не пребивава там. Причината за това според ответника и свидетелката В. П. – негова съжителка, са непрестанните провокации спрямо него от страна на майка му – З.Н. и сестра му- Д.Г..

Според свидетелката Д.Г. причината брат и да не живее към момента в с.Челопеч е именно агресията му към тяхната майка, от която той самият се притеснява. От представения нотариален акт №3, том IV, рег. №5815, дело №557 от 06.12.2019г., издаден от нотариус Евгения Павлова, се установява, че на 06.12.2019г. ответникът П.Н., в качеството си на купувач, е придобил в собственост от продавачите Кунка Калугерова и Панчо Калугеров Урегулиран поземлен имот в с.Челопеч на *** с площ от 897 кв.м., заедно със застроените в имота две на брой едноетажни масивни жилищни сгради, гараж, селскостопанска сграда и навес, от който именно имот се иска да бъде отстранен ответникът и който имот свидетелката Д.Г. настоява, че е заплатен с пари на нейните родители, а ответникът П.Н. ги е излъгал, че и те ще фигурират в акта за собственост и въпреки това го е записал само на себе си.

Като доказателство по делото е приета декларация по чл. 9, ал.3 ЗЗДН от молителката З.Н. /л.4 от делото/, според която на 01.02.2020г., около 18:00-18:30 часа П.Н. (син) е осъществил спрямо деклараторката домашно насилие – биел я, искал да я наръга с нож и я гонил от дома, който е закупила.

Съдът е изискал служебно от Дирекция „Национална система 112“ към МВР справка дали на 01.02.2020г. при тях е постъпвал сигнал за спешен случай, свързан със страните по делото. В отговор е посочено, че на 02.02.2020г., от телефонен номер **********, в 0.50 часа е постъпил сигнал от лице, което не се представя и е изградена конферентна връзка с дежурен в ЦСМП София град. От извадката от звукозапис е видно, че подаденият сигнал е за лицето З.Н., на 61г., като подаващият сигнала е съобщил, че след падане по стълбите пострадалата има болки в крака и гръбначния стълб. Адресът на инцидента е с.Челопеч, ул. „Генерал Дандевил“ №1. От Центъра за Спешна медицинска помощ София са уведомили съда, че на 01 срещу 02.02.2020г., в 0.53 ч. в ЦСМП София има регистрирано повикване за лицето З.Й.Н. *** и са посочени медицинските лица- екип на ФСМП-Пирдоп, посетили адреса. Приложено е копие от съставените медицински документи – фиш за спешна медицинска помощ, извадка от книга за повиквания и талон за повикването. От тях се установява, че екипът на ФСМП-Пирдоп е пристигнал на адреса в с.Челопеч, ул.

„Генерал Дандевил“ №1 в 01.15 часа на

02.02.2020г., като на З.Н. е поставена диагноза – контузия на гръбначния стълб в областта на поясните прешлени и че същата е отказала хоспитализация срещу подпис. Насочена е била към травматолог.

По делото е постъпила докладна записка от полицейски инспектор при РУ-Пирдоп, според която след извършена проверка в РУ-Пирдоп е установено, че през последната една година няма подавани сигнали и образувани полицейски преписки срещу лицето П.Н., но има образувана прокурорска преписка под №57 по описа на РП-Пирдоп за 2020г. Документите по цитираната прокурорска преписка са изискани от Районна прокуратура-Пирдоп, която ги е предоставила. От материалите по преписката е видно, че на 07.02.2020г. З.Н. е подала жалба срещу П.А.Н. за това, че на 01.02.2020г. същият я е бил и гонил от дома и. По жалбата е извършена проверка, снети са обяснения от З.Н. и П.Н.. В своето обяснение З.Н. твърди, че на 01.02.2020г. П.Н. и е посягал с ръжена да я бие и я ударил с него по рамото и гърба, след което е потрошил прозореца на стаята. Заявила е, че иска той да бъде предупреден да не се саморазправя с нея физически и психически. В своите обяснения П.Н. е заявил, че от около 40 дни майка му непрекъснато се заяжда с него и семейството му и че категорично не и е посягал и не я е удрял, нито и е налагал психически тормоз и не е отправял закани за саморазправа. На 12.02.2020г. е бил съставен протокол за предупреждение на П.А.Н., на основание чл.65 ЗМВР, да не нарушава обществения ред, да не отправя обиди, закани за саморазправа, да не тормози физически и психически З.Й.Н., а спорните въпроси да се решават по законов ред.

На 20.02.2020г. с постановление прокурор при РП-Пирдоп е отказал да образува досъдебно производство по случая и на З.Н. е разяснена възможността да се обърне с молба до съда за закрила на основание чл.4, ал.1 ЗЗДН.

Видно е от справката от Районна прокуратура-Пирдоп, че срещу П.А.Н. са водени две досъдебни производства през 2017г. за престъпления по транспорта. Видно от справката му за съдимост, за едното от тях е признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „глоба“.