Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 519 от 11.07.2023, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Административно наказателно дело 482/2023
Вид
Решение № 519
Подписан
11.07.2023
В сила
19.12.2023
Състав
Венцислав Димитров Василев

Цитирани разпоредби

  • чл.27 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59 ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 117 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.123в т.2 · Закон за опазване на околната среда
  • чл.164 ал.1 · Закон за опазване на околната среда
  • § 1 т.43 · Закон за опазване на околната среда

РЕШЕНИЕ

№ 519 гр. Русе, 11.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Венцислав Д. Василев при участието на секретаря Юлия К. Острева като разгледа докладваното от Венцислав Д. Василев Административно наказателно дело № 20234520200482 по описа за 2023 година

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „Оргахим Резанс“ АД, представлявано от изпълнителния директор Р.М.Г. до Русенски Районен съд, против наказателно постановление № 22/13.02.2023 г. на Директора на РИОСВ – гр. Русе, с която моли съдът да отмени наказателното постановление като необосновано и незаконосъобразно. Жалбоподателят, „Оргахим Резанс“ АД, редовно призовани, изпращат двама процесуални представители, редовно упълномощени, които поддържат жалбата.

РИОСВ – Русе, редовно призовани, явява се процесуален представител, който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :

Наказаното дружество имало качеството на оператор на „Инсталация за производство на смоли, лакове, безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли“, попадаща в Приложение т. 4.1 „б“ от приложение № 4 на Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и в тази връзка му било издадено Комплексно разрешително ( КР ) № 15 - Н1/2019 г. Съгласно условие 10.1.2.1. от него притежателят на настоящото разрешително следва да зауства производствените отподъчни води като част от смесен поток

(производствени, охлаждащи, битово – фекални и дъждовни води) в градската канализация на гр.Русе при наличие на актуален договор с В и К оператор и при спазване на изискванията в него, както и при спазване на изискванията, посочени в таблица 10.1.2.1.

1

През 2022 г. множество граждани подавали жалби в РИОСВ гр.Русе за силни миризми на химикали, които се носели във въздуха около производствените сгради на наказаното дружество. На 25.11.2022 г. на територията на пречиствателна станция за отпадъчни води, експлоатирана от наказаното дружество, находяща се на адрес гр.Русе, ул.“Трети март“ № 21, при извършена проверка от служители на РИОСВ гр.Русе в нея (пречиствателната станция) е констатирано наличие на химически продукти със силна миризма на разтворител.

В хода на проверката в четирите утаителни басейна на пречиствателната станция проверяващите визуално констатирали плаваща консистенция с ръждиво – кафяв цвят. Тази консистенция преливала на изхода на пречиствателната станция за отпадъчните води, посредством преливник, а оттам постъпвавала в площадковата канализация на дружеството, която била заустена в градската канализационна система. Станцията била принудително спряна от проверяващите още по време на проверката до отстраняване на замърсяването с оглед преустановяване на отвеждането му в градската канализационна мрежа по ул. “Трети март“ и последващо отвеждане във водоприемника – р.Русенски Лом.

За тези констатации бил съставен и Протокол за проверка № ГК -88/25.11.2022г. С писмени обяснения № АО -5612/28.11.2022г., депозирани в РИОСВ гр.Русе, дружеството посочило, че установеният разлив представлява смес от рициново масло и ксилен и се е получил в резултат на профилактика на реактор № 8 в цех „смоли“. За констатираноато нарушение св.

Г. К. съставила АУАН против дружеството, а въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което за нарушение по чл.123в т.2 вр.чл.164 ал.1 от ЗООС му наложил наказание „имуществена санкция“ в размер на 20 000 лв.

Тази фактическа обстановка съдът приема за установена от събраните по настоящото производство доказателства.

Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът констатира, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е приложен правилно материалният закон и не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Отделно от това, обвинението е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Същественият по делото въпрос е дружеството допуснало ли е нарушение на издаденото КР № 15-Н1/2019 г. и по-точно условие 10.1.2.1. от него с констатирания излив на около 20 кг скилен и рициново масло в цех „смоли“. От събраните по делото доказатества безспорно се установява, че е допуснато нарушение на условие 10.1.2.1. на КР № 15-Н1/2019 г. На първо място още в хода на проверката проверяващите са констатирали наличие на химически продукти в пречиствателната станция със силен мирис на разтворител. От показанията на св.К. се установява, че: „…при извършен оглед на локалната пречиствателна станция за отпадъчни води, експлоатирана от дружеството, установих 2 плаваща консистенция в четирите утаителни басейна на станцията с остра миризма на разтворител“, показанията на л.71 от делото. При това положение съдът приема, че действително в пречиствателната станция е имало излив на химически продукти, което съгласно т.5 от таблица 10.1.2.1 е недопустимо, тъй като ПСОВ работи на принципа на утаяване без допълнително внасяне на химикали. Отделно от това, в самото условие 10.1.2.1. е посочено, че притежателят на това разрешително има право да зауства производствените отпадъчни води като част от смесен поток – производствени, охлаждащи, битово-фекални и дъждовни води в градската канализация на гр.Русе и по аргумент за противното няма право да извършва излив на химически вещества. Видно от писмени обяснения № АО - 5612/28.11.2022г., депозирани в РИОСВ гр.Русе, дружеството посочило, че установеният разлив представлява смес от рициново масло и ксилен и се е получил в резултат на профилактика на реактор № 8 в цех „смоли“, л.25 от делото, което именно е довело до констатираните по органолептичния метод от проверяващите силни миризми на разтворител; налице е и изрично констатация за констатирано замърсяване в пречиствателната станция за отпадни води. Това извънсъдебно признание не се оспорва от защита по никакъв начин нито в жалбата, нито в съдебно заседание, поради което съдът го кредитира изцяло и намира, че именно този разлив е довел до миризмата на разтворител в пречиствателната станция, констатирана по време на проверката. Това се потвърждава и констатациите на актосъставителката, че към момента на проверката не всички сифони в цех „смоли“ са били затапени с дървени тапи. Така от показанията на св.К. се установава, че: “сифоните бяха частично затапени, имаше сифони, които не бяха затапени и това съм описала в протокол № НА 27/30.11.2022г. на стр.5 н т.5.3.1.“, показанията и на л.72 от делото. Съдът изцяло кредитира показанията на актосъставителката, тъй като действително в посочения протокол е налична такава констатация на л.18 от делото. Видно от протокол от изпитване № 09-708-1/01.12.2022 г., л.87 от делото, в отпадните води е констатирано наличие на летливи органични съединения ксилен и толуен със стойност 5 мг/л, което е горната граница на допустимата стойност, съобразно издаденото КР. От това обаче не може да се прави никакъв извод в полза на дружеството, противно на възраженията на защитата, защото в отпадните води, съобразно т.5 от таблица 10.1.2.1 в ПСОВ не е допустимо да има никакви химически вещества, вкл. и летливи органични съединения, като горепосочените и което именно е довело до множество сигнали на граждани до РИОСВ гр.Русе с оглед такива миризми от градската канализация. В този смисъл съдът намира, че действително дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.164 ал.1 от ЗООС, тъй като допуснало нарушение на разпоредбата на чл.123в т.2 от с.з., съгласно която операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително, едно от които е да не изпуска никакви химически продукти в отпадъчните води. В този смисъл съдът намира, че действително дружеството е осъществило състава на нарушението по чл.164 ал.1 от ЗООС, тъй като допуснало нарушение на разпоредбата на чл.123в т.2 от с.з., съгласно която операторът на инсталацията е длъжен да изпълнява условията в комплексното разрешително, едно от които е да не изпуска никакви химически продукти в отпадъчните води. Именно нарушението на последната норма води до съставомерност на извършеното по 3 чл.164 ал.1 от ЗООС, чиято диспозиция пряко препраща към чл.123в т.2 от с.з. Дружеството е годен субект на нарушението, тъй като по силата индивидуалния административен акт – КР № 15-Н1/2019г., издаден на основание чл. 117 от ЗООС, му е признато качеството на оператор (по смисъла на § 1 т.43 от ДР на ЗООС) на „Инсталация за производство на смоли, лакове ,безири, пластификатори, електроизолационни лакове и полиестерни смоли“, попадаща в Приложение т.4.1 „б“ от Приложение № 4 на ЗООС, като следва да се отбележи, че по този въпрос страните по делото не спорят.

Въпросът за субективната страна на юридическите лица не се изследва, тъй като отговорността им е обективна (безвиновна).

Неоснователно и възражението на защитата, че дружеството е дружеството е изпълнило и всички свои задължения по условие 10.1.2.1., тъй като е имало сключен договор с В и К оператор от една страна, а от друга да спазва изискванията в него както и при спазване на изискванията, посочени в таблица 10.1.2.1. Основният недостатък на това възражение е, че не държи сметка и пропуска първото задължение по това условие – да зауства производствените отпадъчни води, като част от смесен поток – производствени, охлаждащи, битово - фекални и дъждовни води, но не и химически вещества, като е без всякакво значение концентрацията им, доколкото ПСОВ е на принципа на утаяване без допълнително внасяне на химикали, т.е. нормите към т.6 (таблица) от таблица 10.1.2.1 не допускат директен излив на химически вещества, а само на производствени води, каквито са постъпили в ПСОВ, видно от писмените обяснения на л.25 от делото (20 кг смес от рициново масло и ксилен), именно в което се изразява и нарушението (отклонението) от издаденото КР. Не може да се прави и никакъв извод в полза на дружеството от това, че установена концентрация на постъпилите летливи органични съединения е в горната граница на нормата, защото в случай, че ПСОВ не бе принудително спряна от проверяващите с предписание, дадено в протокол за проверка № ГК-88/25.11.2022 г., очевидно е, че констатираните стойности на летливи органични съединения щяха да надвишават стойността от 5 мг/л. Отделно от всичко обсъдено по-горе следва да се посочи, че няма как в ПСОВ да постъпват летливи вещества като процесните, тъй като няма как същите да бъдат пречистени на принципа на утаяването, а следва да се съберат и в случай, че не могат да се оползотворят повторно да се класифицират със съответния код и да им се даде направление, съобразно Закона за управление на отпадъците и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Не е основателно и възражението, че нарушението не е описано пълно и ясно както в АУАН, така и в наказателното постановление, защото както бе посочено по-горе и в двата процесуални документа са посочени напълно ясно и разбираемо всички релеванти факти, касаещи обективните признаци от състава на нарушението по чл.164 ал.1 вр.чл.123в т.2 от ЗООС; в този смисъл не се налага и преквалификация на нарушението в привилегирован състав, както се иска от защитата.

Не е основателно и възражението , че е нарушен и принципът non bis in idem с едновременното налагане на наказанието имуществена санкция и принудителна 4 административна мярка - незабавно преустановяване отвеждането на отпадни продукти в ЛПСОВ, експлоатирана от „Оргахим –Резънс“, като защитата се позовава на Решение на Съда на ЕС по дело 97/21 от 04.05.2023г., с предмет съответствието на ПАМ по чл.186 от ЗДДС - запечатване на обект за срок до 30 дни, налагана едновременно и независимо с административното наказание глоба или имуществена санкция с чл.50 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съдът намира, че посоченото решение по никакъв начин не води до извод за аналогична процедура, както се твърди в писмената защита. На първо място решението касае данъчното законодателство, а не екологичното, но найсъщественото е, че приложената ПАМ – незабавно преустановяване на отвеждането на отпадни продукти в ЛПСВОВ, експлоатирана от наказаното дружество, по никакъв начин не може да бъде определена като наказателна по см. на т.38 от решението, което е основният критерий при преценка на въпроса за нарушаване на принципа non bis in idem. Това е така, защото в случая не е налице вторият критерий, посочен в т.38 – самото естество на нарушението. Съдът намира, че напълно законосъобразно при констатираното наличие на химически вещества в ЛПСОВ длъжностните лица от РИОСВ гр.Русе са приложили тази ПАМ; противното би означавало да допуснат изтичане на опасни химически вещества в градската канализационна мрежа по ул.“Трети март“ в гр. Русе, а оттам е било преустановено и предотвратено заустване във водоприемник река Русенски Лом. Следва да се има предвид, че тази санкция (ПАМ) не може да бъде определена като наказателна, тъй като същата, освен че е предотвратила навлизането в реката с всички изключително неблагоприятни последици от това за флората и фауната на същата, е действала изключително кратко във времето – 3 дни – незабавно преустановяване на нерегламентиран разлив на отпадни продукти (разтворители и масла) и то до почистване на установения разлив на химически вещества в нея. В т.42 от посоченото решение изрично е посочено, че мярка, която се свежда само до поправяне на вредата, причинена със съответното нарушение, обаче няма наказателноправен характер (вж. в този смисъл решение от 22 юни 2021 г., Latvijas Republikas Saeima (Точки за пътнотранспортни нарушения), C-439/19, EU:C:2021:504, т. 89 и цитираната съдебна практика), т.е. в случая приложената ПАМ няма репресивен характер, а единствено репариращ характер. По друг начин би стоял въпросът в случай, че бе спряна дейността на цялото за дружество за определен или неопределен срок; безусловно такава мярка би отговорила и на двата критерия, посочени в т.42 от решението и въпросът за нарушаване на принципа non bis in idem би стоял по съвсем друг начин.