Разпореждане № 4035 от 05.05.2026, Районен съд - Добрич

РАЗПОРЕЖДАНЕ гр.Добрич

РАЙОНЕН СЪД ДОБРИЧ, XXII СЪСТАВ, в закрито заседание проведено на пети май през две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НАДЯ СЛАВОВА като разгледа докладваното от съдията гр.дело №20263230101990 по описа за 2026г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК срещу длъжника И. Г. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес ***, да заплати на кредитора Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление ***, обл. *** (***), сумите:

150,53 EUR (сто и петдесет евро и 53 цента) , представляваща главница за периода от 15.03.2025г. до 02.04.2025г., ведно със законната лихва за период от 21.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 8,07 EUR (осем евро и 07 цента), представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2025г. до 02.04.2025г., 24,00 EUR (двадесет и четири евро), представляваща мораторна лихва за периода от 16.03.2025г. до 21.04.2026г. Претендират се и направените в производството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR и държавна такса в размер на 10,86 EUR.

В обстоятелствената част на заявлението е посочено, че на 10.01.2025г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и И. Г. Ц. е сключен договор за потребителски кредит №5331361, по силата на който дружеството му е предоставило заем в размер на 350 лева. Кредитополучателят се е задължил да върне дължимата по договора парична сума, ведно с уговорената лихва, при което общата стойност на плащанията по кредита е в размер на 372.23 лв.

Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 22.24 лв. На основание сключения между страните договор, Кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 02.04.2025г., на 12 броя погасителни вноски, съгласно погасителен план, в който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска, всяка от които в размер на 31.02 лв. Между „Файненшъл България“ ЕООД и И. Г. Ц. е сключен договор за предоставяне на гаранция, във връзка с възникналото облигационно правоотношение между кредитополучателя и кредитодателя. Поради неизпълнение на задължението си по договора за потребителски кредит от страна на Кредитополучателя, същото е било изпълнено от солидарно отговорния длъжник - „Файненшъл България“ ЕООД. Заемополучателят не е възстановил платената сума по договора за заем на своя поръчител, поради което за „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД възниква правен интерес от предявяване на претенциите си по съдебен ред..

Посочва се още, че на 02.10.2025г. е подписано Приложение №1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.02.2024г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между „Агенция за събиране на вземания” ЕАД и „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на който 1 вземането на „Файненшъл България“ ЕООД срещу И. Г. Ц., произтичащо от Договор за потребителски кредит №5331361 от дата 10.01.2025г., е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Файненшъл България“ ЕООД с Уведомително писмо с изх. № УПЦ-П-ФБ-ИАМ/5331361 от дата 07.10.2025г., изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента.

Към заявлението са приложени Договор за потребителски кредит №5331361/09.01.2025г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и Договор за предоставяне на гаранция №5331361/09.01.2025г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД.

С Разпореждане №3611/23.04.2026г. съдът е оставил заявлението без движение, като е указал на заявителя да отстрани констатираните от съда в мотивите на разпореждането нередовности.

В дадения от съда срок е депозирана молба с вх. №10146/04.05.2026г., с която заявителят не прави уточнения, а единствено посочва приложима, според него, съдебна практика на Окръжен съд *** (Определение №38 от 16.01.2020г. по в.ч.гр.д. № 938/2019г.), Софийски градски съд (Определение №269093 от 21.05.2021г. по в.ч.гр.д. №1300/2021г.), Окръжен съд Пловдив (Определение №260780 от 24.03.2021г. по в.ч.гр.д. №790/2021г.) и на Окръжен съд Габрово (Определение от 21.01.2020г. по в.ч.гр.д. №19/2020г.), която в обобщение посочва становище на съдебните състави, постановили посочените по-горе актове, че в производството по чл. 410 от ГПК съдът не събира доказателства, нито може да прави изводи относно представени такива, че не следва да изисква от заявителя посочването на допълнителни данни, или казано с други думи - че съдът е ограничен в правомощията си единствено до преценка за редовността на заявлението от външна страна.

Настоящата съдебна инстанция, след като се запозна със заявлението и приложенията към него, намира същото за неоснователно, предвид следите съображения:

Вземанията, предмет на производството, са за парични суми, за които искът е подсъден на районния съд, съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1, т.

1 във вр. чл. 103 и чл. 104 ГПК.

Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, така и с оглед въведено от практиката Съда на Европейския съюз задължение за служебна преценка за наличие на неравноправност на договорни клаузи, когато са налице фактически данни за такава неравноправност (С-147/16; C-243/08) намира, че от представените по дело документи може да се направи извод за вероятна нищожност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство в тяхната цялост.

Клаузата в чл. 4 от договора за кредит е вероятно нищожна по чл. 19, ал.

5 ЗПК, защото предвижда скрито допълнително възнаграждение. В тази връзка, съдът приема, че договорът за гаранция е също сключен в изпълнение на неравноправна клауза, а предвиденото възнаграждението е основано на неравноправна клауза по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 143, ал. 2, т. 15 и т. 19 ЗЗП. Налице хипотезата на чл. 19, ал. 5 от ЗПК по отношение на договора за 2 гаранция, защото същият цели допълнително възнаграждение за заемателя в нарушение на чл. 19 ЗПК, доколкото се установява от справка в ТР, че едноличен собственик на капитала на гаранта е кредитодателят, т. е. заемодателят и гаранта са свързани лица.

Освен това, уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на гаранция в общ размер на 61,23 евро (119,76 лева), като същият в действителност представлява над 34% от заемната сума. Налага се извод, че с договарянето на възнаграждение в посочения висок размер, определено отнапред и платимо на кредитора ежемесечно, ведно с вноските по кредита при инак алеаторен характер на сделката, едноличният собственик на капитала на дружеството-поръчител цели да си осигури всъщност плащания във връзка с отпуснатия кредит, значително надвишаващи установените с императивната норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, заобикаляйки последната чрез поредица от отделни сделки с привидно самостоятелен характер.

От така изложеното следва, че е налице обоснована вероятност договорът за предоставяне на поръчителство да е сключен в нарушение на императивните норми на ЗПК и ЗЗП и да е вероятно недействителен по отношение на длъжника, респ. последният да не дължи плащане по него.

При достигане на извод за вероятна нищожност на договор за гаранция №5331361/10.01.2025г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, то престираните от дружеството към „Изи Асет Мениджмънт“ АД суми не почиват на посоченото от заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД договорно основание, поради което същите не са могли и да бъдат прехвърлени на заявителя с Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2024г. и Приложение №1 от 02.10.2025г.

По изложените аргументи, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК, заявлението следва да бъде отхвърлено в цялост, вкл. по отношение на исканите разноски.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заявление с вх. №9150/21.04.2026г. на заявителя Агенция за събиране на вземания ЕАД, ЕИК 203670940, седалище и адрес на управление **********, срещу И. Г. Ц., ЕГН **********, настоящ адрес *** – длъжник по Договор за потребителски кредит №5331361/09.01.2025г., сключен между длъжника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, обезпечен с Договор за предоставяне на гаранция №5331361/09.01.2025г., сключен между длъжника и „Файненшъл България“ ЕООД, вземанията по който договор са били прехвърлени от „Файненшъл България“ ЕООД на заявителя по силата на Договор за прехвърляне на вземания от 01.02.2024г. и Приложение №1 от 02.10.2025г., за сумите, както следва: 150,53 EUR (сто и петдесет евро и 53 цента) , представляваща главница за периода от 15.03.2025г. до 02.04.2025г., ведно със законната лихва за период от 21.04.2026г. до окончателното изплащане на вземането, 8,07 EUR (осем евро и 07 цента), представляваща договорна лихва за периода от 15.03.2025г. до 02.04.2025г., 24,00 EUR (двадесет и четири евро), представляваща мораторна лихва за периода от 16.03.2025г. до 21.04.2026г., както и направените в производството разноски за внесена държавна такса в размер 10,86 EUR и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 EUR, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК .

3

УКАЗВА на заявителя, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземанията си, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото разпореждане, като при спазване на срока ще се ползва от внесената в заповедното производство държавна такса и следва да довнесе единствено разликата.

Разпореждането в подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд – Добрич, в едноседмичен срок от съобщаването му на заявителя, на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК.

ПРЕПИС от разпореждането да се връчи на заявителя.

Разпореждането е подписано с квалифициран електронен подпис от районен съдия:

( Надя Г. Славова )

4