Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 3158 от 24.07.2019, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 2709/2018
Вид
Решение № 3158
Подписан
24.07.2019
Състав
ТОСКО ПЕТКОВ АНГЕЛОВ

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл. 12 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 54, ал. 2 · Закон за кадастъра и имотния регистър
  • § 7, ал. 1, т. 4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 14, ал. 4 · Закон за устройство на територията

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 3158

24.07.2019 година, град

Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XIV граждански състав, в публично заседание на двадесет и трети април две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОСКО АНГЕЛОВ при участието на секретаря Росица Марджева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2709 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени установителни искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от Община Пловдив срещу Х.А.С. и С.Х.Б..

Ищецът твърди, че с плана за улична регулация, утвърден с Указ № ****. е предвидено разкриването на ул. № ****, представляваща ул. „****", гр. ****. Същата фигурира в списъка за изготвени оценки на местата, очуждаеми за откриване и разширяване на улиците, приета с Определение № **** на Окръжен съд-Пловдив, в това число и частта от имот пл****. В последващия кадастрален план, частта от имота попадаща в улична регулация е заличена, а останалата част е попълнена като имот пл. № ****. По регулационния план на ****, одобрен със Заповед № *****. По действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр.

П., одобрени със Заповед № ****. на **** на АГКК границите на ПИ **** съвпадат с границите на УПИ ****, кв.****, одобрен със заповед № *****., тоест в границите на ПИ с идентификатор **** е нанесена частта от **** извън имот пл. № ****, по плана, одобрен със Заповед № ****.

В **** не е образувана преписка за изкупуване на предаваемо по регулация място, представляващо частта от ****, извън имот пл. № ****, съгласно §22 от ЗР на ЗУТ, като няма данни за извършени разпоредителни действия, със същата. Във връзка с гореизложеното се твърди, че частта от ПИ **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., с площ 47 кв. м., която е извън границите на имот пл. № **** по отменен кадастрален план на ****, на основание чл. 2, ал.

1, т. 2 от ЗОС, във връзка с § 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС, за общинска собственост. Така на посочените законови придобивни основания, считано от 17.09.1991 г. **** се легитимирала като собственик на процесната част от имот с идентификатор **** по КК и КР, с площ на частта 47 кв.м. Твърди се, че към настоящия момент като собственици на поземлен имот с идентификатор ****, с площ 268 кв.м. са записани Х.А.С., легитимиращ се като собственик на ½ идеална част по силата на Нотариален акт № **** г. и С.Х. Б., легитимиращ се като собственик на ½ идеална част по силата на Нотариален акт № ***** г. С нотариален акт за покупко-продажба от 16.02.2016г., вписан вх. per. *****. в Служба по вписванията –П. А. Й. Г.-Д. продава на Х.А.С. самостоятелен обект с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., находящ се в сграда №****, разположена в ПИ ****, ведно с ½ ид. част от ПИ ****, с площ 268 кв.м., който имот е „идентичен с имот, представляващ дворно място, пл. №****, с площ 190 кв.м.". От описанието на документите, послужили за издаването на описания нотариален акт, било видно, че за идентичността на имотите е използвано Удостоверение № **** г. на район Ц.. В последното изрично било записано, че имот пл. № **** по отменения план на гр. П. е включен в ***** и съответства на част от ПИ ****. Още повече, че праводателите на Х.А.С. по документи за собственост, били собственици на дв. място с площ от 190 кв.м. По отношение собствеността на С.Х. Б., с Нотариален акт за дарение № ****г. Х. С. Б. и А. Б. даряват С.Б. с недвижим имот, съставляващ ½ идеална част от дворно място цялото с площ от 190 кв.м., представляващо парцел с пл. №****, ведно с първи етаж на двуетажна жилищна сграда. Във връзка с изложеното твърди, че ответниците в нито един момент не са били собственици на ***, което УПИ към момента съвпада с ПИ **** по КК и КР на гр. П.. Констатирайки това несъответствие по отношение заснемането на имота в КК **** внесла в СГКК – П. проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри. Твърди се, че по повод депозираното заявление от *** с искане да се направи изменение по представени документи на кадастралната карта за ПИ ****, находящ се на ул. „****, СГКК-П. уведомила **** за постъпило възражение от Х.С. и С.Б., против изменението на КККР на гр. П., поради което и **** получила отказ от СГКК за извършване на изменение в кадастралната карта, с оглед хипотезата на съществуващ между **** и ответниците спор за материално право (чл. 54, ал. 2 от ЗКИР), поради което е предявен и настоящият иск.

Оспорва правото на собственост на ответниците върху имота и твърди, че е налице грешка в кадастралната карта при неговото отразяване. Иска да бъде установено правото на собственост на общината и грешката в заснемането на кадастралната карта.

С молба-уточнение ищецът твърди, че с плана за улична регулация, утвърден с Указ № **** г. било предвидено разкриването на ул. № ****, представляваща ул. „***", гр. ****.

Същата фигурира в списъка за изготвени оценки на местата, отчуждаеми се за откриване и разширяване на улиците, приета с Определение № **** г. на Окръжен съд-Пловдив, в това число и частта от имот пл. ****. Съгласно определението на съда, мястото е подлежало на оценяване като отчуждаемо за откриване/разширяване на улици в град П., като отчуждаването се е извършвало съгласно нормите на тогава действащите Закон за отчуждаване на недвижимите имущества за държавна и обществена полза и Закон за оценяване на недвижими имоти, отчужденията за държавна и обществена нужда. С оглед изложеното твърди, процесният имот да е станал държавен още от момента на отчуждаването му за държавна и обществена полза - към 1929 година, а в последствие е станал собственост на Община П.

Ответникът С.Х.Б. оспорва предявения иск. Счита същия за неоснователен и процесуално недопустим, предвид липсата на правна легитимация на собственост от страна на ищеца и моли за неговото отхвърляне. Твърди, че в СГКК - гр. П. е постъпило Заявление с Вх. № **** г. с подател ****, с което се искало изменение на Кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. П., като същото не е уважено. Твърди, че не е налице предавема част от частта на улицата към собствения му имот, а напротив - от имот с планоснимачен номер 9 от квартал 124 от ситуационния план на гр. П. било видно, че частта, за която се иска изменението е част от неговия имот, която по силата на последващия кадастрален план отново се включила в собствения му имот. На следващо място не било налице последващо придаване на към парцел **** по плана на ****, за се приеме извода, че планът не е приложен и в хипотеза на параграф 22, ал. 1, б. "в" от ЗР на ЗУТ. Твърди, че е добросъвестно трето лице, придобило имота в пространствените му граници, съобразно действащата кадастрална карта и именно от там счита процесната част за негова собственост. Сочи, че съгласно чл. 14, ал. 4 от ЗУТ урегулираните поземлени имоти имат задължително лице/изход към улица, към път или по изключение към алея в парк, като в разрез с нормативната уредба се явявало искането на **** за обособяване на нов имот пред лицето на неговия имот, с което действие ще се отнеме лицевата част на един вече урегулиран поземлен имот. Твърди, че процедурата по отчуждаване на процесния имот не е завършена, като съгласно чл. чл. 36 от ЗПИНМ /Обн. ДВ, бр. 227 от 01.10.1949 г., отм./, отчуждения за мероприятия, които се осъществяват въз основа на улично-регулационния план , могат да се извършват само по реда на този закон.

Съгласно чл. 39 от ЗПИНМ - отменен, недвижимите имоти, отредени съгласно улично-регулационните планове за мероприятия на народните съвети и други държавни и обществени учреждения, предприятия и организации се считат отчуждени по силата на самата регулация. След изменението на ЗПИНМ /"Изв.", бр.

54 от 06.07,1956г./ самото отреждане на имота по улично-регулационния план нямало непосредствено отчуждително действие, а собственикът запазвал собствеността си до заплащане на обезщетението, в който момент настъпвал транслативния ефект на плана. Такова заплащане се твърди да не е било извършвано, по данни на праводателя му и документалните архиви. Заявява, че при действието на чл. 39 от ЗПИНМ - отменен, както преди, така и след 06.07.1956 г., оценката на един имот и заплащането на определеното обезщетение на неговия собственик, без да е налице отреждане на терена за уличното урегулиране на населеното място /параграф 35 ППЗПИНМ, отменен/ или за мероприятията на общините и на държавните и обществени учреждения /параграф 36 ППЗПИНМ, отменен/ с влязъл в сила уличнорегулационен план, няма отчуждителен ефект. В параграф 6, ал. 1 от ПР на ЗУТ било предвидено, че действащите към деня на влизане в сила на посочения закон - териториално-устройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове, запазват действието си. В следващите алинеи била предвидена специална уредба за действието на заварените от ЗУТ дворищнорегулационни планове. Само по отношение на тях били предвидени срокове на прилагането им, както и отпадане на отчуждителното им действие, ако не са приложени най-късно до изтичане на тези срокове. Твърди, че не е налице специална уредба за плановете за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./, заварени от ЗУТ, като при това положение би следвало за тях да се отнася общото правило на параграф 6, ал. 1 ПР на ЗУТ, а именно, че те запазват действието си. Твърди, че за разлика от дворищно регулационния план по чл. 27 и чл. 28 от ЗТСУ /отм./, планът за обществени мероприятия по чл. 22 ЗТСУ /отм./, няма непосредствено отчуждително действие.

При него собствеността на имотите, отредени за обществено мероприятие, се запазва до приключване на отчуждителното производство. Т.е. до приключване на отчуждителното производство собствениците на имоти, отредени с плана за обществено мероприятие разполагат с правото да се разпореждат с имота си спрямо трети лица, да делят и придобиват по давност, от което следва да се изведе добросъвестност на приобретателите на процесния имот. Не претендира разноски.

Ответникът Х.А.С. оспорва претенцията като за неоснователна, необоснована и недоказана. Присъединява се изцяло към отговора на исковата молба, депозиран от ответника С.Х.Б..***, чрез *****, като ишец по делото, не се легитимира като собственик на претендираните 47 кв.м., което прави исковата молба неоснователна и процесуално недопустима. Счита, че сочената фактология в исковата молба е некоректна и не кореспондира с позоваването и тълкуването на правните норми. Твърди, че със С.Б. са добросъвестни трети лица, които са придобили имота в посочените граници, съгласно действащата кадастрална карта, поради което счита, че процесната част от имота от 47 кв.м. е тяхна собственост.

Твърди, че с искането си ищецът нарушава разпоредбите на чл. 14, ал. 4 ЗУТ - УПИ да има задължително лице изход към улицата, към път. Твърди, че с издаването на Заповед с Протокол № ****. за изработване на кадастрална карта и образуване на нов имот пред къщата на ответниците, в нарушение на закона е сменена границата на имота и се извършва ново отчуждаване без основание. Ул. „****" била граница на техния имот и не можело да се образува друг имот пред тях, тъй като незаконосъобразо е сменена границата на имота им и е спрян достъпа до къщата им. С тези си действия ищецът правил ново отчуждаване по нов градоустройствен план и нова регулационна линия на улица „****", без да се съобразява, че старият градоустройствен план за разширение на ул. „***" е отменен от 2009г. поради нефинализиране на отчуждаването, като не е извършено плащане и няма акт за общинска собственост. Заявява, че с искането на ищеца да се обособи нов имот пред лицето на техния имот, ще се отнеме лицевата част на един вече урегулиран поземлен имот. Неоснователни били и твърденията на ищеца в исковата молба, че е налице предаваема част от частта на улицата към собствения им имот, напротив, от представения ситуационен план на гр. П. ставало ясно, че частта, за която се претендира и се иска изменение, е част от техния имот, който по силата на последващия кадастрален план се включва отново в имота им /не била финализирана процедурата по отчуждаване/. Не се установявало последващо предаване към парцел **** по плана на *****, за да била налице хипотезата на §22, ал. 1, б. З от ДР на ЗУТ, като неправилен бил изводът на ищеца, че планът не е приложен. Неправилни и неоснователни били твърденията на ищеца в исковата молба, че предмет на иска е неправилно отразяване на частта от улица, която е включена в ***** която част, съгласно Проект за изменение на КК съответства на новообразувания ПИ с проектен идентификатор **** с площ 47 кв.м., от което следва и неправилният извод, че ищецът е собственик. С оглед на гореизложеното, счита исковата молба за неоснователна и необоснована, както и недоказана, тъй като не е налице отчуждаване и отвеждане на имота по уличнорегулационния план, няма непосредствено отчуждително действие като собственикът запазва собствеността си до заплащане на обезщетението, в който момент настъпвал и транслативният ефект на плана, като твърди такова заплащане да не е било извършено. Не претендира разноски.