Решение № 511 от 18.06.2026, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 511 гр. гр. Хасково, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Персиана Люб. Михова като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20255640100655 по описа за 2025 година

Предявен е от М. И. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с.

*************, област Хасково, С. И. А., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: *************, област Хасково, Н. А. И., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: ********** и И. Ю. И., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. *************, всички чрез адв. И.Д.С. от АК - Пловдив, със съдебен адрес: *************; против С. Ю. И., с ЕГН: ********** и А. Р. И., с ЕГН **********, двамата с постоянен адрес: *************, област Хасково, иск с правно основание чл.108 от ЗС.

Направено е от ищците искане по чл. 537, ал.2 от ГПК за отмяна на Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение, №172, том ІІ, рег. № 2663, дело 240 от 2024. по описа на нотариус Н. Т. с рег. №**** по РНК с район на действие района на РС – Хасково, в частта му, надвишаваща притежаваната от ответника 1/9 ид. част от процесния имот.

Производството е образувано по искова молба на М. И. А., С. И. А., Н.

А. И. и И. Ю. И., с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответниците С. Ю. И. и А. Р. И., че ищците са собственици на основание наследство при квоти: 1/3 ид.ч. за първата ищца, 1/3 ид.ч. за втората ищца, 1/9 ид.ч. за третата ищца и 1/9 ид.ч. за ищеца, на следния недвижим имот:

ДВОРНО МЯСТО, цялото застроено и незастроено с площ от 795 кв.м.

(седемстотин деветдесет и пет квадратни метра), находящо се в ***, община *********, област Хасково и съставляващо УПИ IV–122 (четвърти, римско, 1 отреден за имот планоснимачен номер сто двадесет и втори, арабско) от квартал 17 (седемнадесети) по плана на ***, община *********, област Хасково, утвърден със заповед № 224/1965г., при граници на имота: от изток улица, от запад - строителна граница, от север - УПИ III-122, ведно с построената в гореописания имот ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ от 85 кв.м. (осемдесет и пет квадратни метра) и всички останали. подобрения и приращения в поземления имот; както и да бъдат осъдени ответниците С.

Ю. И. и А. Р. И. да предадат на ищците владението върху собствените им идеални части от жилищния етаж, който няма статут на самостоятелен етаж (обект) и който съставлява фактически обособена част от гореописаната жилищна сграда с жилищен етаж и приземен етаж, до който жилищен етаж ответниците не осигуряват достъп на ищците. Направено е искане по чл. 537, ал.2 ГПК за отмяна на конкуриращия правото им документ за собственост на ответника С. Ю. И. – Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобито на основание наследство и давностно владение №172, том ІІ, рег. № 2663, дело 240 от 2024. по описа на нотариус Н. Т. с рег. №**** по РНК с район на действие района на РС – Хасково, в частта му, надвишаваща притежаваната от ответника 1/9 ид. част от процесния имот. Направено е искане за присъждане на сторените в настоящото производство разноски.

В исковата молба се твърди, че ищците са собственици на горепосочения недвижим имот по наследство, в посочените квоти. Твърдят, че по силата на НА за покупко - продажба на недвижим имот № 74, том I, нот. дело № 170/2 1 .02. 1973г. на Нотариус при ХРС общият наследодател на страните - И.Ю.И. с български имена И.Ю.И., е закупил по време на брака си с М.Х.И. Парцел IV в кв. 17 по плана на ***, обл. Хасково, утвърден със заповед от 1965г., с площ от 800 кв.м., отреден за дворище планоснимачен № 122, при което имотът бил придобит от двамата съпрузи в режим на СИО. Твърдят, че при закупуване на имота същият е бил незастроен, като впоследствие през 1975г. съпрузите са построили в него Жилищна сграда, със застроена площ от 85 кв.м. състояща се от жилищен етаж и приземен етаж, която на осн. чл. 92 от ЗС и чл.13 от СК е била тяхна собственост в режим на СИО. Излагат, че всеки от етажите има самостоятелен вход към него, но санитарно помещение (баня) има само на приземния етаж, а тоалетната е на двора, което не позволявало етажите да са годни отделни самостоятелни обекти на право на собственост и това определя постройката като еднофамилна жилищна сграда с жилищен етаж и приземен етаж. Изложено е, че И.Ю.И. е починал на *******г. и след смъртта си е оставил за законни наследници своята преживяла съпруга М.Х.И. и трите им общи деца: двете дъщери – ищците М. И. А. и С. И. А. и синът Ю. И. И., които го наследили при равни права, т.е. по 1/4 ид.ч. за всеки от тях. Съпругата М.Х.И. е починала на *******г. и оставила за свои наследници по закон трите си деца: двете дъщери М. И. А. и С. И. А. и синът Ю. И. И., които я наследили при равни права от по 1/3 ид.ч. за всеки от тях. На 02.03.2017г. е починал и Ю.

И. И., който оставил за законни наследници своята преживяла съпруга ищцата Н. А. И., и двете им общи деца: ищецът И. Ю. И. и ответникът С. Ю.

2

И., които наследили починалия при равни квоти от по 1/3 ид.ч. за всеки, или по 1/9 ид.ч. за всеки от тях от собствеността върху процесния имот. Изложено е, че до смъртта си наследодателите са живели в процесния имот, както и че като съпруга на починалия Ю. И. и снаха на наследодателите И. и М. И., ищцата Н. И. е живяла в него повече от 46 години, в т.ч. и към момента, обитавайки приземния етаж на процесната сграда. Изложено е, че ищецът И.

И. не живее постоянно в процесния имот, но периодично го посещава. От своя страна ответникът С. И. работел в чужбина и се връщал два пъти в годината за период от по 10-20 дни, а ответницата А. И. като негова съпруга, респ. – като снаха на Ю. И. и ищцата Н. И., дошла да живее в къщата отпреди 26 години.

Твърди се, че след смъртта на Ю. И. И., през 2017г. неговите двама синове И.

И. и С. И. са постигнали устна уговорка всеки от тях да ползва по две стаи от общо четирите на жилищния етаж, когато идват да посещават къщата.

Изложено е, че през пролетта на 2024г. отношенията на страните по делото – ищцата Н. И. и ответницата А. И. рязко ескалират, поради упражнен тормоз от ответницата по отношение на ищцата, във връзка с което било образувано производство по ЗЗДН – гр.д.№ 1137/2024г. на РС-Хасково. След дадено обещание да промени поведението си от страна на ответницата, същото било прекратено поради оттегляне на молбата за защита по ЗЗДН, но след като през м. юни 2024г. ответницата отново започнала да отправя обиди и заплахи спрямо Н. И. и заключила жилищния етаж на процесната сграда, последната отново подала молба за защита, по която било образувано гр.д.№ 1590/2024г. и била издадена заповед за незабавна защита спрямо ответницата, която била отстранена от процесното жилище. Изложено е, че във връзка с това дело синът на пострадалата започнал да я притиска да оттегли молбата си, което довело и до физическа саморазправа от страна на сина С. И. спрямо майката Н. И., за която по нейна молба било образувано гр.д. №2149/2024г. по описа на РС-Хасково, по което и по отношение на ответника С. И. били наложени мерки по ЗЗДН и той също бил изведен от процесното жилище. Твърди се, че последният започнал да отправя закани и към брат си – ищецът И. Ю. И., по повод на които била подадена жалба в РП-Хасково, във връзка с която било образувано ДП №927/2024г. по описа на РУ-Хасково, висящо. Изложено е, че в хода на горепосочените производства ищците с изненада установили, че ответникът се е снабдил с Нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот, придобит на основание наследство и давностно владение № 172, том II, рег. № 2663, нот. дело № 240/2024г. на Нотариус Н. Т., вписан в СВ - гр. Хасково с акт № 48, том XIII, нот. дело № 2162/2024г., дв. вх. рег. № 4162 от 05.08.2024г., с който същият бил признат за собственик по наследство и давностно владение на целия процесен недвижим имот. Ищците оспорват издадения КНА за собственост по наследство и давност легитимиращ ответника като собственик на целия процесен имот. Излагат доводи, че ответникът няма как да придобие правото на собственост върху целият имот, тъй като е наследствен и не е изпълнен състава на оригинерното придобивно основание по чл. 79 ал.1 от ЗС, а освен това ищцата Н. И. продължавала да 3 живее в имота и в момента. Поддържат, че никога, в нито един момент ответниците С. Ю. И. и съпругата му А. Р. И. не са демонстрирали намерение да установят владение спрямо идеалните части на ищците от процесния имот, както не са демонстрирали намерение за своене и спрямо предишните собственици М.Х.И. и Ю. И. И. докато последните са били живи и са живеели в същия имот. Твърдят, че през 2024г. ответницата е заключила жилищния етаж от сградата и ищците нямат достъп до него и двамата ответници не предоставят достъп на ищците до жилищния етаж, а такъв имали само до приземния етаж от сградата. От това ищците извеждат правния си интерес да предявят срещу тях иск по чл. 108 от ЗС. Искат издадения на ответника нотариален акт да бъде отменен в частта, надвишаваща правото му на собственост от 1/9 ид. ч. върху процесния имот.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците депозират отговор на исковата молба, с който оспорват искът като неоснователен. Излагат, че повече от 15 години владеят имота постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, поради което са го придобили по давност. Твърдят, че за посочения период никой друг не е осъществявал фактическо владение върху имота. Излагат, че с непрекъснато и необезпокоявано владение на имота повече от 10 години са полагали грижи за поддържането му в състояние, годно да се ползва като жилище. Твърдят, че през това време са извършвали необходими ремонти по поддръжка на имота и явно са извършвали и подобрения в него, без никой от ищците да възрази или да е участвал с финансови средства за подобренията, което според тях било показателно за абстрахирането на ищците от собствеността си. Поддържат, че владението върху имота от страна на ответниците е упражнявано явно и недвусмислено, че го владеят за себе си с намерение да си служат с него по предназначение като собственици. Заявяват, че недвусмислено са показвали многократно, че считат имота за свой, а не за наследствен и и евентуално собствен на трети лица. Ответниците твърдят, че след 2017г. са извършвали значителни ремонти както на жилището, така и в поземления имот, изразяващи се в подмяна на значителна част от дървената конструкция на покрива на къщата, на значителен брой керемиди, поставяне на нови капаци на покрива, нови челни дъски и направено замазване на стрехите и капаците на керемидите, подменени са изцяло вратите и дограмата на прозорците на жилищния етаж, направени са нови замазки на стените и положен нов ламиниран паркет в стаите, ремонтирана е банята и е монтирана нова кухня на жилищния етаж, пред сградата е положен бетон, за да не влиза влага и е бетонирана площ за монтиране на външна беседка до къщата.

Твърдят, че ежемесечно е заплащана цялата консумирана ел.енергия и вода, телевизия и интернет единствено от ответниците. Излагат, че всички подобрения и поддържане на имота - необходими ремонти и подобрения са извършени явно от ответниците и те са се афиширали като собственици без противопоставяне от никой от ищците, включително и от Н. И., която считат, че е само ползвател, без нито веднъж да е участвала с пари или с труд при извършване на подобренията. Твърдят, че направените от тях общи разходи за 4 поддържане на имота и за извършените подобрения в него за периода от 2010 г. до датата на исковата молба са в размер на 50 000 лева. Въз основа на тези изложени твърдения, в условията на евентуалност и в случай на уважаване на първоначално предявения иск, ответниците предявяват срещу ищците насрещен иск за осъждането им да заплатят на ответниците сумата от общо 50 000 лева, представляваща стойността на извършените в имота подобрения и необходими разноски, съобразно притежаваните от всеки от ищците ид. части от правото на собственост, а именно – първите двама ответника по насрещните искове да им заплатят по 16 666,67 лв. съответстващи на претендираните от всеки от тях 1/3 ид.части от имота, а третия и четвъртия ответник – да им заплатят по 5 555,56 лв. съответстващи на претендираните от всеки от тях 1/9 ид.части от имота, ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от датата на постановяване на решението до изплащането им.