Решение № 18816 от 16.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18816 гр. София, 16.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА АЛ. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело № 20231110131113 по описа за 2023 година

Предявени са от ищеца „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу ответника Ж. М. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *******, за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата 3775,80 лв. дължима главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.5.2019 г. до 30.04.2022 г. за имот с адрес: гр. София, *******, *****, ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2023 г. до окончателното й погасяване, 569,09 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., 63,21 лв. неплатена цена на услуга дялово разпределение за периода от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 28.02.2023 г. до окончателното й погасяване, и 11,75 лв. обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 13.03.2023 г. по ч.гр.д.№10713/2023 г. по описа на СРС, 157 с-в.

Ищецът „Топлофикация - София” ЕАД извежда съдебно предявените права при твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след датата на публикуване на месечните сметки. Сочи, че ответникът не е изпълнил задължението си да заплати сумата 3775,80 лв. за потребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. и 63,21 лв., представляваща цена за услуга дялово 1 разпределение за периода 01.01.2020 г. до 30.4.2022 г. Претендира и заплащането на обезщетение за забава съответно в размер на 569,09 лв. върху главницата за доставена топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 01.02.2023 г., и обезщетение за забава в размер на 11,75 лв. върху дължимата главница за дялово разпределение за периода 05.03.2020 г. до 01.02.2023 г., както и законната лихва върху главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 28.02.2023 г. до окончателното й погасяване.

Ответникът Ж. М. Г. в срока по чл. 131 от ГПК е подал отговор на исковата молба, в който оспорва предявените искове при възражения, че не е собственик или ползвател на процесния имот, поради което не е в облигационни отношения с ищеца.

Оспорва процесният имот да е топлоснабдяван, евентуално оспорва количеството доставена топлинна енергия. Счита, че на са налични строителни книжа, удостоверяващи сградна инсталация за топлопреносна мрежа в имота. Твърди, че не е правено заснемане на отоплителната инсталация с оглед установяване на К.П.Д, проектна мощност и кубатура. Оспорва уредите за дялово разпределение да сертифицирани. Оспорва представения протокол от общо събрание на етажните собственици, тъй като подписалите се лица не притежават представителна власт.

Релевира възражение за изтекла в негова полза 3 годишна погасителна давност.

Оспорва дължимостта на възнаграждението за предоставена услуга дялово разпределение, доколкото липсва договор за тази услуга, сключен с фирмата за дялово разпределение. Счита, че клаузата от ОУ, въз основа на която ищеца начислява мораторна лихва и нищожна, тъй като е неравноправна.

Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната на ищеца „Директ” ЕООД не изразява становище в предоставения му от съда срок.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен Договор за продажба на недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, видно от който на 31.12.1985 г. **** и ****в са придобили собствеността върху недвижим имот, представляващ Апартамент № 131, находящ се в гр. София, ****

От представеното Удостоверение за наследници с изх. № 5890/19.10.202 г. **** е починала на 20.04.1999 г. и е оставила за наследници ответницата Ж. М. Г. – дъщеря и **** – дъщеря, като към датата на смъртта нейн наследник е бил и съпругът – ****в, починал на 18.07.2006 г.

По делото е приета и справка за гражданското състояние и родствени връзки на ****в по НБД „Население“, от което е видно, че същият е оставил същите наследници - Ж. М. Г. – дъщеря и **** – дъщеря.

С Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **** от дата 25.10.2019 г.

**** е дарила на сестра си – ответницата Ж. М. Г. придобитата от нея по наследство 1/2 ид. част от Апартамент № 131, находящ се в гр. София, **** (бивш адрес: бул.

„Ком. Манифест“ № 118).

Представено е Удостоверение с изх. № 68-00-1514/16 от 30.11.2012 г., издадено от ГИС София, видно от което стари адреси – **** са идентични с настоящ адрес: гр.

София, ж.к. „Красна поляна III част“, ***

Представените е Договор № 459/26.09.2002 г. между етажните собственици на сграда, находяща се на адрес: гр. София, **** и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване от последното на индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото събрание на етажната собственост на 06.08.2002 г., Договор № 97 от 02.11.2007 г., сключен между ищеца и „Техем Сървисис“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост, както и Договор № Д-0-69/03.06.2020 г., сключен между ищеца и третото лице-помагач „Дикрект“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради етажна 2 собственост.

По делото са представени общи фактури и справка за потребените количествата топлинна енергия и дължимата цена за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г., извлечение от счетоводната сметка на ищеца, както и изравнителни сметки, изготвени от ТЛП, документи за извършен главен отчет за процесния период.

По делото са представени и сертификати на уредите за дялово разпределение на топлинна енергия с превод на български език.

Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.

Според заключението на вещото лице М. А. Т. по допуснатата съдебнотехническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-334, изменена от 01.06.2014 г. и Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Дяловото разпределение е извършвано от „Директ“ ЕООД отделено от „Техем Сървисис“ ЕООД.

Според главните отчети и изравнителните сметки на ФДР за процесния период в имота има 2 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление и щранг – лира без разпределител, за която е начислявана служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата. Абонатът заплаща топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, разпределяна от ФДР между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми, на база пълно отопляема кубатура 129,84 куб.м. Топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване за процесния период е начислявана по показанията на 2 бр. водомери за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет на индивидуалните разпределители и водомерите и главните отчети от 29.05.2020 г., 03.06.2021 г. и 31.05.2022 г. са подписани. От заключението на съдебно–техническата експертиза се установява, че стойността на начислената от ищеца топлинна енергия за процесния период е в размер на 4102,12 лева. Вещото лице е установило, че топломерите са проверявани в законоустановения срок и същите са били изправни.

Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебносчетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и компетентно дадено, начислените суми за процесния период по прогнозни данни са 5020,26 лв., а след годишното отчитане и изравнението от ФДР, както и след отчитане на постъпилите плащания и издадените кредитни известия от промяна в цената – 3755,80 лв. Вещото лице е изчислило размера на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава до 01.02.2023 г. – 573,84 лв. Размерът на главницата за предоставена услуга дялово разпределение от 01.01.2020 г. до 30.04.2022 г. е 63,21 лв., а законната лихва върху тази сума за периода 05.03.2020 г. – 01.02.2023 г. е в размер на 11,60 лв. Вещото лице е изчислило и дължимата сума за топлинна енергия само за периода 01.11.2019г. – 30.04.2022 г., която е в размер на 3569,45 лв., а дължимата лихва за периода 15.09.2020 г. – 01.02.2023 г. е в размер на 505,74 лв. Вещото лице е установило, че процесните суми не са заплатени от ответника.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.

149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и, че за процесния период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното 3 предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за битови нужди.