Определение № 322 от 17.07.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 322 гр. София, 15.07.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Д. Петков

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева като разгледа докладваното от Пламен Д. Петков Въззивно частно наказателно дело № 20241800600019 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава XXI I НПК, вр. чл. 250, ал. 4 НПК.

Образувано е по частна жалба от проф. д-р адв. Д. Й. И., против протоколно определение № 911 от 23.11.2023 год., постановено по н.ч.х.д. № 41/2023 год. по описа на Районен съд - Б., с което е било прекратено наказателното производство по делото.

За да постанови акта си, състава на първоинстанционния съд е констатирал, че липсват уважителни причини за неявяването на частния тъжител и настоящ жалбоподател Д. Й. И. в проведеното открито съдебно заседание, поради и което, е прекратил производството по н.ч.х.д. № 41/2023 г. по описа на Районен съд - Б. на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК.

В постъпилата частна жалба се твърди, че определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството е незаконосъобразно. Жалбоподателят твърди също, че са били допуснати процесуални нарушения във връзка с разглеждането на предходна жалба на тъжителя срещу разпореждане на първоинстанционния съд, по повод на която се е развило производството по в.ч.н.д. № 236/2023 г. по описа на Софийски окръжен съд. Тъжителят И. се оплаква от неспазване на процесуалния закон, 1 ограничило правата му, тъй като определението на СОС по посоченото дело не му е било изпратено за запознаване.

Като най-съществено нарушение се посочва, че производството по делото е продължило с участието на същия съдия-докладчик, в нарушение на забраната за разглеждане на делото от същия съдия. В заключение се посочва, че при извършване на процесуалните действия по делото са били допуснати редица нарушения на НПК.

Софийският окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена извън предвидения по чл. 342, ал. 1, вр. чл.

250, ал. 4 НПК срок. Предвид измененията на разпоредбата по чл. 250, ал. 4 от НПК, приети с ДВ, бр. 48 от 2023 г., постановеният съдебен акт следва да подлежи на обжалване по реда на глава двадесет и втора от НПК, съответно срокът за обжалване на акта за прекратяване на производството е 7-дневен /чл. 342, ал. 1 НПК/. Видно от приложеното на л. 56 от първоинстанционното дело съобщение, жалбоподателят е бил уведомен за прекратяването на производството на 29.11.2023 год., а разглежданата жалба е подадена на 08.12.2023 год., т.е. определеният в закона срок към този момент е бил изтекъл. Въпреки това, видно от диспозитива на съдебния акт /л. 53 от първоинстанционното дело/, съдът е указал на страните, че определението подлежи на обжалване в 15-дневен срок от деня на постановяването му, поради което следва да се приеме, че срокът бил е спазен от страна на жалбоподателя, съответно жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Наказателното производство от частен характер пред Районен съд - Б. е било образувано по тъжба от проф. д-р Д. Й. И. - адвокат към САК, в лично качество, срещу И.А. Г. - кмет на община Б., с твърдения за осъществено престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 146, ал. 1 от НК.

С разпореждане № 871 от 26.10.2023 год., постановено по н.ч.х.д. № 41/2023 год. по описа на Районен съд - Б., съдията-докладчик е дал ход на тъжбата и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 23.11.2023 год., за което частният тъжител е бил редовно уведомен /л. 50 от първоинстанционното дело/.

2

Частният тъжител и настоящ жалбоподател е депозирал писмо с вх. № 8052/20.11.2023 год., в което е заявил, че определението на СОС по в.ч.н.д. № 236/2023 год. не му е било връчено, като е изразил становище, че са налице основанията за отвод на съдията-докладчик, визирани в чл. 29, ал. 1, т. 2 и ал. 2 НПК, като е посочил също, че присъствието му в съдебната зала заедно с подсъдимия ще се отрази негативно на влошеното му здраве.

В проведеното открито съдебно заседание на 23.11.2023 год. съдиятадокладчик е констатирал, че тъжителят Д. И. и подсъдимият И. Г. са редовно призовани и не се явяват. На първо място, председателят на състава е отхвърлил искането на тъжителя за отвода му като неоснователно и немотивирано. На следващо място, председателят на съдебния състав е констатирал, че липсват доказателства за наличие на уважителни причини за неявяването на тъжителя Д. И., който не е изпратил повереник да го представлява. С тези мотиви съставът на Районен съд - Б. е прекратил наказателното производство по н.ч.х.д. № 41/2023 год. на основание чл. 24, ал.

5, т. 5 от НПК, вр. чл. 289, ал. 1 от НПК.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че обжалваното определение на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

Това е така по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 5, т. 5 от НПК предвижда хипотезата на прекратяване на наказателното производство от частен характер, в случай че частният тъжител не се яви в съдебното заседание на първоинстанционният съд без уважителни причини или ако вместо него не се яви повереник. Настоящият случай е именно такъв. Независимо от притежаваната професионална квалификация от страна на частния тъжител, същият е бил длъжен да осигури явяването на повереник, който да защитава неговите интереси, ако е бил решен да не се явява лично пред съда.

Нежеланието на тъжителя да присъства на заседанието пред първоинстанционния съд, дори да е породено от предполагаем риск за неговото здраве, по никакъв начин не изключва тази възможност. Освен това пред първоинстанционния съд не са били представени доказателства в подкрепа на тези твърдения. Такива не са приложени и към настоящата жалба, поради което въззивния съд не счита, че са налице уважителни причини за 3 неявяването на тъжителя.

В заключение следва да се посочи, че законодателното решение, възприето в актуалната редакция на горепосочените процесуални разпоредби, предвижда полагането на необходимата грижа от страна на частния тъжител, повдигнал обвинение за престъпление от частен характер. Производството по тази категория дела се развива именно по инициатива на частния тъжител и не може да продължи без надлежното му участие лично или чрез повереник.

Всичко изложено сочи, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е констатирал наличието на основание за прекратяване на производството.

Във връзка с оплакванията на жалбоподателя, че постановеното определение е било постановено от същия съдия-докладчик, разглеждал делото от самото му начало /след проведеното пред СОС производство по в.ч.н.д. № 236/2023 г./, следва да се посочи, че съгласно чл. 80, ал. 8 от Правилника за администрацията в съдилищата (изд. от ВСС, обн., ДВ, бр. 68 от 22.08.2017 г., посл. изм. - попр., ДВ, бр. 97 от 27.11.2023 г.), при отмяна на определение за прекратяване на делото след връщането му продължава под същия номер и се докладва на същия съдия-докладчик. Това е продиктувано от изискването за неизменност на съдебния състав, който следва да разгледа наказателното дело от началото до произнасянето на крайния съдебен акт /чл.

258, ал. 1 НПК/. Разпореждането за прекратяване на производството, касаещо редовността на тъжбата, отменен по въззивен ред, не представлява акт по същество и не следва да води до промяна на съдебния състав от първоинстанционния съд при продължаване на процесуалните действия.

Останалите оплаквания, изложени в жалбата, не касаят предмета на настоящото производство, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Воден от горното и на основание чл. 345, вр. чл. 250, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК, Софийският окръжен съд, наказателно отделение, първи въззивен състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 911 от 23.11.2023 год., постановено по н.ч.х.д. № 41/2023 год. по описа на Районен съд - Б., с което е прекратено 4 наказателното производство по делото.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5