Решение № 96 от 30.01.2024, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Бургас, 30.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна Н. Й.а при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Диляна Н. Й.а Гражданско дело № 20212100101416 по описа за 2021 година

Производството е с правно основание чл.153, ал.2 от ЗОНПИ.

Постъпила е искова молба от Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество против ответниците Д. А. М., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: **** в качеството му на наследник на А. Д. М. с ЕГН ********** и А – Н М.

ЕООД, ЕИК 202505715, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от Д. А. М. за отнемане на незаконно придобито имущество на обща стойност 4 378 995 лева. Посочва, че цената на иска е формирана като сбор от сумата в размер на 28 500 лв., представляваща пазарната стойност на наличното недвижимо имущество, подлежащо на отнемане на основание чл. 150 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от Д. А. М., сумата в размер на 4 350 495 лв., представляваща пазарната стойност на наличното недвижимо имущество, подлежащо на отнемане на основание чл. 145, ал. 1 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А – Н М. ЕООД, както и сумата в размер на 7 500 лв., представляваща пазарната стойност на наличното движимо имущество, подлежащо на отнемане на основание чл. 145, ал. 1 вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1 вр. с чл. 141 от ЗОНПИ от А – Н М.. Претендира отнемане от ответника Д.

М. на следните недвижими имоти: 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Несебър, общ. Несебър, ул. „Рила“ – ***, ет. 0, обект 1, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 12 кв.м.; 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Несебър, общ. Несебър, ул.

1

„Рила“ – ***, ет. 0, обект 2, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 15 кв.м.; както и 1/3 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр.

Несебър, общ. Несебър, ***, ет. 0, обект 3, находящ се в сграда № 6, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива 1, с площ 10 кв.м.; от ответника А-Н М. ЕООД – ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Несебър, местност „Кокалу“, блок 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 244 кв.м., брой етажи 4, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, 1/2 идеална част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Несебър, местност „Кокалу“, блок 2, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 154 кв.м., брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, ½ идеална част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Несебър, местност „Кокалу“, блок 3, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 257 кв.м., брой етажи 4, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Несебър, местност „Кокалу“, блок 4, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, със застроена площ 286 кв.м., брой етажи 3, с предназначение: жилищна сграда – многофамилна, басейн с площ от 100 куб.метра, изграден в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Несебър, в м. Кокалу, с площ от 4514 кв.м. съгласно разрешение за строеж №42 от 03.10.2011г., както и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, находящ се в гр. Несебър, к.к. „Слънчев бряг“, ***, находящ се в сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение: за обществено хранене, брой нива – едно, площ по документи 77,20 кв.м., ведно с 6,30 кв.м. идеални части от общите части на сградата, както и на следната движима вещ – ½ идеална част от товарен автомобил с рег. № ****, марка „БМВ“, модел „Х3 2.0 Д“, рама № WBAPE11050WJ51589, двигател № N47D20A82116882, с дата на регистрация:

17.07.2008 г.

Ищецът твърди, че на основание чл. 25, ал. 1 от ЗОПДНПИ(отм.) в ТД на КПКОНПИ – Бургас е постъпило уведомление от Окръжна прокуратура гр. Бургас, вх.

№ УВ - 645/03.05.2016 г., за образувано досъдебно производство № ЗМ – 534/2012 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, ДП № 824/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Бургас срещу лицето А. Д. М. с ЕГН **********, за това, че от 2006 г. до 2011 г., като физическо лице, без съответното разрешение, извършвал по занятие банкови сделки – отпускане на заеми с лихви, за която дейност се изисква такова разрешение, съгласно § 1, т. 20 от Закона за кредитните институции – „Лиценз е всеки документ, 2 независимо от неговата форма, издаден от компетентните органи на държава членка или на трета държава“, по силата на който се дава право за извършване на дейност като кредитна институция, чл. 1, ал. 2 от ЗКИ – „Кредитни институции са банките и дружествата за електронни пари“, чл. 2, ал. 1 от ЗКИ – „Банката е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск“, чл. 13, ал. 1 от ЗКИ – „За извършването на банкова дейност се изисква лиценз, издаден от БНБ“, като от дейността получил значителни неправомерни доходи - e прекратено с постановление за прекратяване на наказателно производство от 24.03.2016 г., поради това, че лицето е починало - престъпление по чл. 252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК. Излага, че престъплението попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 17 от ЗОПДНПИ (отм.). Посочва, че от извършените действия по разследването е установено, че през периода 2007 г. - 2011 г. в гр. Несебър, А. Д. М. многократно е предоставял парични средства в заем на различни лица – Х.Х., П.Х., В.Ж., Р.Д., М.Т., Й.Л., срещу уговаряне на лихви срещу получените суми. По този начин според изнесеното от молителя А. М. е реализирал значителни доходи, като същевременно си е гарантирал връщането на заетите суми, обезпечавайки вземането си с ипотека или запис на заповед. Посочва, че в хода на досъдебното производство от свидетелските показания на посочените по – горе лица е било установено, че при забава лихвата се капитализира - неплатената сума по опредЕ.та от М. лихва преминава към задължението по главницата, върху която се начислява нова лихва. Поддържа, че са налице повече от три случая на заемане на парични средства срещу насрещна материална облага за ползването на заетата сума с основната цел заемодателят да реализира доходи от реално предоставени средства на други лица, което покрива по същество понятието за дейност на банково кредитиране, поставена под разрешителен режим. Допълва, че по наказателното производство е доказано системно заемане на средства, извършвано по занятие и представлява основен източник на доходи и средства за препитание. Молителят посочва, че с протокол № ТД03 БС/УВ – 3555/04.05.2016 г. в ТД на КПКОНПИ – Бургас е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на А. Д. М.. Обосновава активната материална легитимация на ответника А. М. с обстоятелството, че съгласно удостоверението за наследници, представено с писмо с рег. № ТД03 БС/УВ – 12284/31.08.2017 г. на Община Несебър, наследници на А. Д. М. са Н.А.М., Р.А.М. и Д.

А. М.. Излага, че от писмо с рег. № ТД03 БС/УВ - 6644/20.07.2020 г. на Районен съд гр. Несебър, се установява че в особената книга за приемане и отказ на наследство от съда са подадени заявления за отказ от наследство от част от наследниците на А. Д. М., както следва: по ч.гр.д № 620/2017 г. от Н.А.М., ЕГН ********** с вписан отказ от наследство под № 9 от 28.06.2017 г. и по ч.гр.д № 877/2018 г. от Р.А.М., ЕГН ********** с вписан отказ от наследство под № 7 от 31.08.2018 г. На основание чл. 51 3 от Закона за наследството е внесъл молба до Районен съд – гр. Несебър за призоваване на ответника Д. М., който е заявил, че приема наследството, като приемането е вписано в книгата по чл.49 от ЗН на РС-Несебър с определение№201 от 14.06.2021г. Позовава се на разпоредбата на чл. 58 от ЗН, съгласно която лицето, което има право да наследява може да управлява наследствените имущества и да упражнява владелчески искове за запазването им, поради което насочва претенцията си по чл. 150 от ЗПКОНПИ към ответника М.,

В исковата молба се съдържа анализ на събраните в хода на проверката доказателства за извършените разходи от А. Д. М., като след съпоставянето им с получените приходи, ищецът е достигнал до извода, че същият е получил доходи, приходи и други източници на финансиране в размер на 958 555,83 лв., направил е обичайни и извънредни разходи в размер на 337 147,07 лв., поради което е прието, че нетният доход за периода е положителен в размер на 621 408,76 лв. Според ищеца направените разходи за придобиване на имущество са общо в размер на 4 535 504,64 лв., като от съпоставката между стойността на имуществото и нетния доход може да бъде направен извод за значително несъответствие в размер на 3 914 095,88 лв..

Предвид това счита, че е налице материално-правната предпоставка – значително несъответствие за целия проверяван период. Намира, че е налице и процесуалноправната предпоставка по чл. 22, ал. 1 вр. ал. 2, т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.), тъй като проверяваното лице е починало, но не е привлечено в качеството на обвиняем по досъдебно производство № ЗМ – 534/2012 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас, ДП № 824/2012 г. по описа на Окръжна прокуратура – гр. Бургас за престъпление по чл.

252, ал. 2 вр. ал. 1 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, което попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 17 от ЗОПДНПИ (отм.). Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

В законоустановения преклузивен срок е постъпил писмен отговор от ответниците чрез адв. Костан Тончев, адв. Милена Тончева и адв. Г. Найденова от БАК, които считат исковете за недопустими, като по същество оспорват исковете като неоснователни по основание и размер. По въпросите за допустимостта на производството се позовават на образувано Тълкувателно дело №1/2020г. на ОСНК на ВКС, като намират, че сделките по предоставяне на заеми не попадат под разрешителен режим и не е осъществен състав на престъпление по чл.252, ал.1 от НК.

Считат, че е налице противоречие между сега действащия ЗПКОНПИ с Конституцията на Република България и Европейската конвенция по правата на човека, като развиват подробни съображения. Посочват, че е налице негоден законен повод да образуване на наказателно производство, касае се за предварителна проверка и проверяваното лице дори не е било привлечено като обвиняем. На следващо място възразяват, че исковата молба е нередовна - не е посочено салдото в началото и в края на проверявания период, вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, с които всеки от ответниците разполага в началото и в края на изследвания период, размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки един от ответниците е разполагал в началото и в края на изследвания период. Правят възражение за изтекла погасителна давност съгласно чл.73 от ЗОПДНПИ /отм./ и чл.152 от ЗПКОНПИ по отношение на цялото имущество на ответниците, придобито 4 до дата 18.08.2011г. Застъпват становище, че по отношение на размера на значителното несъответствие е приложима разпоредбата на чл.107, ал.2 от ЗПКОНПИ вр.пар.1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ – 150 000 лева. Оспорват твърдението за наличие на значително несъответствие за проверявания период, както твърдят, че всяко едно от процесните имущества е придобито със законни средства. Излагат правни доводи какво представляват доход, приход и разходи, имущество по смисъла на ЗПКОНПИ, дали вноските и тегленията от банковата сметка на проверяваното лице представляват приходи или разходи, към кой момент следва да се прави съпоставка на получените приходи и източниците на финансиране и за какъв период, към кой момент следва да се прави преценка дали доходите, с които е закупено определено имущество. Според ответниците приходите и разходите са факти, които сами по себе си нямат правно значение, като тяхното правно значение може да бъде установено само във връзка с други факти и същите не подлежат на отнемане по никакъв ред. Застъпват тезата, че само доходите от забранена със закон дейност са незаконни, а всички останали доходи са законни и само на осн. чл. 52, ал.2, б“б“ от НК подлежат на отнемане доходи, произтичащи от надлежно установено по реда на НПК престъпление, когато придобитото чрез престъплението не подлежи на връщане и възстановяване. Посочват, че всички доходи на доверителите им не са от забранена със закон дейност, като според практиката на ВКС са законни не само посочените в пар.1, ал.4 от ДР на ЗОПДНПИ /отм./ доходи, но и недекларираните доходи, посочените и внесени по митническа декларация, доходи от полаган труд или осъществявана стопанска дейност в т.нар.