Решение № 12618 от 25.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12618 гр. София, 25.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110155161 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба депозирана по реда на чл.

422 ГПК от „***“ ЕАД срещу З. Т. Г., с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: сумата от 467.77 евро/914,88 лева, представляваща главница за топлинна енергия доставена до имот в гр.С., ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап. *, аб.№ * за периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 121.69 евро/ 238,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.09.2025 г. върху главница за топлинна енергия, сумата 1.04 евро/ 2,03 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0.30 евро/0,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 09.09.2025 г. върху главница за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 449/2025г на Районен съд - Гълъбово.

От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в качеството и на собственик на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че 1 съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответницата суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира се присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпила молба, с характер на отговор на исковата молба, от ответника З. Е.. В молбата се сочи, че ответницата е заплащала редовно сумите за топлинна енергия на ищцовото дружество. От ответника се твърди, че е налице неяснота относно представените от ищеца документи, в които са посочени номера на фактури и в последствие кредитни известия за същата стойност. Предвид това ответникът счита, че е заплатил всички суми, за които са били издавани фактури, и е налице неяснота защо се предявява иск. Изтъква се, че сред документите, приложени към исковата молба, изрично се посочва, се претендират суми по фактури след м.06.2023г, към който период ответницата вече не е била собственик на жилището. Към отговора на исковата молба се представят доказателства и изготвени от страна на ответника таблици за сравнение на сумите по фактури и на заплатените от нея суми. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

С молба от 05.06.2026г от ответника се заявява, че е извършила плащане на всички дължими по делото суми, като във връзка с това се представят доказателства. В проведено открито съдебно заседание процесуалния представител на ищеца потвърждава плащането, като уточнява, че са погасени всички дължими суми в това число за законна лихва и разноски в заповедно производство и държавна такса в исковото производство. Предвид това се претендира единствено възнаграждение за юрисконсулт в исковото производство.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да бъдат уважени предявените искове ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност. При установяване на посочените обстоятелства, в тежест за всеки ответник е да докаже, че е погасил изцяло задълженията си.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия /респ. потребители на топлинна енергия съгласно предишната редакция на закона/. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

С оглед плащането на задълженията (което представлява конклудентно признание), 2 съдът счита за безспорни всички елементи от фактическия състав на процесното вземане по отношение на ответника З. Т. Е. /с предишна фамилия Г./ (включително и качеството на ответницата на потребител, респ. клиент на топлинна енергия).

Освен гореизложеното следва да се посочи, че наличието на облигационно правоотношение между „**“ ЕАД и ответника се установява и от представените по делото нотариален акт за дарение на недвижим имот № 94, том I, рег№ 12697, дело 94/2013г., от който е видно, че на З. Т. Е. е било дарено жилище в гр.С., ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап. *.

Именно поради това и ответницата Г. е заплатила всички задължения за исковия период за топлоснабдения имот, предмет на настоящото производство, с което още веднъж признава качеството си потребител на топлинна енергия за целия топлоснабден имот през исковия период – 01.05.2022г -30.06.2023г. След м.06.2023г ответницата е престанала да бъде клиент на топлинна енергия за процесното жилище, доколкото съгласно приетия по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № **, том V, рег.№ 6567, дело № 769/2023г същата се е разпоредила с притежаваните от нея вещни права, като е продала жилището на трето за спора лице.

Страните не спорят, че процесните вземания предмет на разглежданите искове са погасени изцяло от ответницата в хода на производството по делото, като ищецът изрично е признал това обстоятелство. Това обстоятелство следва да бъде съобразено по аргумент от чл.235, ал. 3 ГПК.

Съдът намира, че с оглед изявленията на страните и правилото на чл. 76, ал. 1, ЗЗД, се налага извод, че с извършеното плащане са погасени изцяло и претендираните вземания за главница в размер на 467.77 евро /с равностойност 914.88 лева/ – стойност на незаплатена топлинна енергия за абонатен № 420958, за периода 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., лихва за забава в размер на законната лихва в размер на 121.69 евро /с равностойност 238.01 лева/ за периода от 15.09.2023 г. до 09.09.2025 г. върху цената на топлинната енергия, сума в размер н а 1.04 евро /с равностойност 2.03 лева/ - цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г и сумата от 0.30 евро /с равностойност 0.59 лева/, представляваща лихва за забава за периода от 15.08.2023 г. до 09.09.2025 г върху цена на услугата дялово разпределение. В случая плащането е извършено на каса на ищцовото дружество, като видно от приложения по делото касов бон от ответницата е заплатена и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до датата на плащането – 37.68 евро /платени съгласно фискалния бон лихви общо 159.67 евро – 121.69 евро и 0.30 евро/.

Следва да бъде отбелязано, че за съдебните разноски не се прилагат правилата за поредност на погасяване на задълженията, уредени в чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като същите могат да бъдат събирани по поредността на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, само когато бъдат признати за основателни със сила на пресъдено нещо в съдебния процес.

По така изложените съображения исковете следва да бъдат отхвърлени поради погасяването им чрез плащане в хода на исковото производство.

3

По разноските:

Съобразно дадените в т. 12 на Тълкувателно решение по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, настоящият състав следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото производство, така и в заповедното производство. С оглед изхода на спора независимо, че исковете подлежат на отхвърляне в полза на „***“ АД следва да бъдат присъдени разноски за заповедното производство, доколкото ответникът е станал повод за завеждането на делото и е погасил задълженията в хода на процеса. Предвид това на ищеца се дължат разноски за заповедното производство в общ размер на 121.25 лева или 61.99 евро. От страна на ответника обаче, както беше посочено по-горе, така посочената сума е била заплатена видно както от приетия по делото фискален бон, така и съгласно изричното изявление на процесуалния представител на ищеца. Ето защо в настоящия случай в полза на ищеца не следва да се присъждат разноски, защото всички дължими разноски в заповедното производство са били погасени чрез плащане.

Ищецът претендира и разноски за исковото производство, като изрично признава, че дължимата държавна такса е била заплатена от ответницата. Предвид това в полза на ищеца се дължи присъждане единствено на юрисконсултско възнаграждение, като предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК /в редакция Изм. - ДВ, бр. 8 от 2017г/, настоящият състав намира, че съдът е компетентен да определи размера на юрисконсултското възнаграждение съобразявайки вида и количеството извършена работа /по аргумент от чл.

37, ал. 1 от Закона за правната помощ/, като не е обвързан с претенцията на юридическото лице, а единственото законово ограничение е определеният размер да не надвишава максималния размер съобразно нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид това, Софийски районен съд счита, че юрисконсулското възнаграждение може да бъде определено и под посочения в наредбата минимум. С оглед на това и съобразявайки, че по делото от страна на „***“ ЕАД извършените процесуални действия се изразяват единствено в подаване на искова молба, явяван в едно съдебно заседание, съдът счита, че размерът на присъденото възнаграждение следва да бъде общо 100 лева или 51.13 евро. Предвид това в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за исково производство в размер на 51.13 евро.

Така мотивиран, Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „**“ № *, срещу *. Т. Е. /с предишна фамилия Г./, ЕГН **********, с адрес в гр. С., ул. „*“ бл.*, ет.*, ап. *, установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че З. Т. Е. /с предишна фамилия Г.а/, ЕГН **********, дължи н а „***“ ЕАД, ЕИК ***, следните сумите: сумата 467.77 евро/914,88 лева, представляваща главница за топлинна енергия доставена до имот в гр.С., ул. „*“ № *, вх.*, ет.*, ап. *, аб.№ **** за 4 периода от 01.05.2022 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 121.69 евро/ 238,01 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 09.09.2025 г. върху главница за топлинна енергия, сумата 1.04 евро/ 2,03 лева, представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.06.2023 г. до 30.06.2023 г., ведно със законна лихва за период от 12.09.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 0.30 евро/0,59 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2023 г. до 09.09.2025 г. върху главница за дялово разпределение, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 449/2025г на Районен съд - Гълъбово, поради плащане в хода на производството.