Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 244 от 13.02.2025, Районен съд - Русе

Съд
Районен съд - Русе
Дело
Гражданско дело 5792/2024
Вид
Решение № 244
Подписан
13.02.2025
Състав
Татяна Тодорова Илиева

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.84, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл.61 · Закон за устройство на територията
  • чл.14 · Наредба № 1 от 10 март 1993 г. за опазване на озеленените площи и декоративната растителност

РЕШЕНИЕ

№ 244 гр. Русе, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520105792 по описа за 2024 година

Ищецът Т. П. К. твърди, че живее в гр.Р., на ул."Алеи Възраждане" и е собственик на лек автомобил „Шевролет Авео", c peг.№ Р4334АК. Непосредствено до жилищния му блок имало обособени места за паркиране на МПС, които живущите в блока ползват.

На 21.07.2024 г., около 6 часа, върху някои от паркираните там автомобили паднало огромно дърво, част от което попаднало и върху задната част на автомобила на ищеца. В резултат на това били нанесени значителни вреди - силно увредени били задния десен калник, спойлера, задната броня, а задното стъкло било счупено. След като установили какво се е случило, пострадалите потърсили помощ на тел.112. На място пристигнали служители от Второ РПУ и ,,Пожарна безопасност и защита на населението" при ОД на МВР-Русе. Падналото дърво било нарязано и автомобилите освободени от тежестта му. При нарязването на дървото присъстващите установили, че стволът му е изсъхнал и изгнил и вероятно това е причината да падне. Още на следващия ден ищецът подал жалба до Община Русе, в която описал случилото се и помолил да му бъдат възстановени щетите. В отговор на жалбата му Община Русе го уведомила, че няма законова възможност да му заплати обезщетение за причинените вреди. Тъй като автомобилът на ищеца бил изключително необходим на семейството му, той своевременно предприел действия за неговото отремонтиране. За подмяната на счупеното задно стъкло ищецът заплатил сумата от 480 лева, за което му била издадена фактура № 6941/05.08.2024 г. и касова бележка. За ремонта на останалите увредени части той заплатил 840 лева, за което също били издадени фактура № 1

4823/05.08.2024 г. и касова белeжка.

За периода от увреждането на автомобила до отстраняването на вредите, ищецът и съпругата му изпитвали значителни трудности в ежедневието си, поради невъзможността да го ползват. Т. К. бил на 72 години и страдал от онкологично заболяване, което затруднявало придвижването му. През 2020 г. му било издадено експертно решение на ТЕЛК - Русе, в което му била определена 80 % степен на увреждане. Заболяването му прогресирало, поради което се налагало да ползва превозно средство дори и за да отиде до магазина. Съпругата му също била на такава възраст и също имала заболявания, които налагали за нейното придвижване ползването на превозно средство.

Когато видял падналото дърво върху автомобила си, ищецът силно се притеснил. Случилото се разстроило ежедневието му и го лишило от спокойствието, което било нужно за него, предвид здравословното му състояние. За периода до отремонтирането на автомобила му се налагало да моли близки или съседи да пазаруват за него и съпругата му, както и да ги придвижват за изследвания и прегледи.

През този период ищецът се чувствал потиснат, несигурен и зависим, тъй като се налагало да моли за помощ близки и съседи, за да му помагат в придвижването извън дома му.

Съгласно чл.61 от ЗУТ, озеленените площи са публична общинска или държавна собственост. Задължение на Община Русе било да се грижи за озеленените площи на територията й. Общината била длъжна да поддържа зелената система на града и да осигури безопасна среда за жителите си. Според разпоредбата на чл.3, ал.2 от „Наредба № 30 за изграждането и опазване на зелената система на Община Русе, кметът на Община Русе и оправомощени от него длъжностни лица управляват, ръководят, координират цялостната дейност по планиране, опазване, изграждане и поддържане на общинските озеленени площи, съобразно предвидените в бюджета на Община Русе средства, на годишните и дългосрочни програми за развитието на всички елементи на зелената система и дават указания по приложението на тази наредба.

Контролът по изпълнението на тази наредба бил възложен също на кмета на общината съгласно, чл.34 от същата наредба. Обстоятелството, че служителите на Общината допуснали изсъхнало и изгнило дърво да падне върху автомобила на ищеца, водело до извода, че същите не са изпълнявали задълженията си. Ищецът претърпял вреди вследствие на проявеното бездействие от служителите на ответника.

Моли да бъде постановено решение, с което Община Русе да бъде осъдена да му заплати обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 1320 лева вследствие падане на дърво върху автомобила му c peг.№ Р4334АК на 21.07.2024 г. в гр.Русе, както и обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в размер на 1000 лева в резултат на същото произшествие, ведно със законната лихва 2 върху сумите от 21.07.2024 г. до окончателното им изплащане. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът Община Русе депозира отговор в срока по чл.131 ГПК, в който оспорва претенцията като неоснователна и недоказана по размер. Твърди, че не са представени доказателства, от които може да се направи извода, че вредите по процесния автомобил са причинени по описания в исковата молба начин. Счита също, че вредите по автомобила е можело да се отстранят за по-ниска от претендираната цена. Счита, че претенцията на ищеца за заплащане на неимуществени вреди в размер на 800 лв. се явява прекомерна и моли съдът да оцени същата съгласно разпоредбата чл.52 ЗЗД и утвърдената съдебна практика. В настоящия случай нямало данни за негативно въздействие върху физическото и психичното състояние на ищеца. С исковата молба не се въвеждали твърдения, които биха могли да обусловят обезщетение в размера, претендиран от ищеца.

М о л и предявения иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Претендира деловодни разноски.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и приложимия закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Ангажираните писмени доказателства установяват, че ищецът е собственик на лек автомобил „Шевролет Авео“ с рег.№ Р4334АК, сив металик.

С Експертно решение № 1732/21.05.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към УМБАЛ „Канев“ АД-Русе, на Т. К. са определени 80 % трайно намалена работоспособност, пожизнено, с водеща диагноза: Злокачествено новообразувание на простатата. Съпругата му Росица К.а пък е със 78 % трайно намаление на работоспособността поради инсулинозависим захарен диабет.

Във връзка с твърденията на ищеца, че задното стъкло на автомобила му е било подменено след инцидента, към исковата молба са представени фактура № 6941/05.08.2024 г. и фискален бон на обща стойност 480 лв. и получател Т. К. на стоката/услугата - автостъкло и монтаж. На същата дата е издадена и фактура № 4823, ведно с фискален бон на стойност 840 лв., за извършена тенекеджийска и автобояджийска услуга, боя и материали.

С писмо до ищеца от 08.08.2024 г. по постъпила негова жалба от 22.07.2024 г. за заплащане на парично обезщетение по повод паднало дърво върху автомобила му, Община Русе го уведомява, че не разполага със законова възможност да изплати търсеното от него обезщетение.

С писмо Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“Русе уведомява съда, че нейни служители са взели участие при отстраняване на паднали дървета по протежение на „А.В.“, гр.Р., на 21.07.2024 г. В приложената към 3 писмото Телефонограма № 770 е вписано, че на 21.07.2024 г. в 6.48 ч. е получено съобщение за техническа помощ за отстраняване на опасни предмети, общинска собственост, поради природни явления. Посочено е още, че екипът е премахнал паднало дърво върху два автомобила.

Представена е и Докладна записка УРИ 3393р-9755/23.07.2024 г. по описа на Второ РУ-Русе, относно сигнал за паднало дърво върху два автомобила. В документа е отразено, че на 21.07.2024 г., около 06.55 ч. двама полицейски служители били изпратени от Дежурен ОДМВР на адрес: гр.Р., „А.В.“, бл.“И.“. На място установили собственика на л.а.“Шевролет Авео“ с рег.№ Р4334АК Т. К. със щети по автомобила: счупен заден обзорен прозорец и натисната задна дясна колонка.

Разпитаният по делото свидетел Д.Д. – съсед на ищеца, изнася данни, че една вечер през м.юли 2024 г. си спрял колата до тази на Т. К. на паркомясто на Общината.

Сутринта ищецът му съобщил, че е паднало дърво върху автомобилите им.

Въпросното дърво, намиращо се между велосипедната алея и паркоместата, било сухо, държало се само на кората. Автомобилът на К. бил увреден в задната дясна колона, задно стъкло и страничните стъкла. Около месец чакал да му оправят колата и през това време свидетелят с другата си кола го разхождал по болници, по сервизи, до съда и навсякъде, където му било необходимо.

Свид.Л. С. – също съсед на ищеца, също твърди, че дървото паднало където си спирали колите и ударило тази на Т. К. и на свид.Дойков. Задното му стъкло било цялото „на сол“, колата му била ударена в дясната страна отзад. Дошла полиция и две момчета, които отрязали дървото. След това свидетелят почти през ден помагал на ищеца да намери майстор, за лекарства, по болници, пазарували. Т. К. навсякъде ходил с колата, защото бил инвалид. След инцидента се притеснявал дали ще се оправи колата му, чувствал се неудобно и некомфортно, бил инвалид, трудно се движи и постоянно му трябвала колата.

Според свид.Т. И. – един от двамата полицейски служители, изпратени на мястото на инцидента, падналото върху двата автомобила дърво било изсъхнало и старо.

Съгласно заключението на приетата по делото автотехническа експертиза, изготвено след оглед на лекия автомобил от вещото лице на процесния паркинг пред бл.“И.“, вследствие процесния инцидент по лекия автомобил на ищеца са настъпили следните увреждания: счупване на задно обзорно стъкло, деформиран заден десен калник с частично охлузване на лаковото покритие, увреждане на задна броня и частично нарушаване на лаковото покритие, увреждане на заден спойлер, частично охлузване на боя таван и задна дясна колона. Тези увреждания се намират в причинноследствена връзка с процесния инцидент и могат да настъпят от падане на изсъхнало дърво на мястото на събитието. Пазарната стойност на имуществените вреди по 4 автомобила на ищеца е определена от експерта на 1363.80 лв.

Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът квалифицира правно предявените искове по чл.49, вр.чл.50, чл.52 и чл.84 от ЗЗД.

Претенцията намира своето правно основание в нормата на чл.49 ЗЗД, доколкото в исковата молба се поддържа, че инцидентът е настъпил като резултат от бездействието на служители при Община Русе, които не изпълнили задължението си да стопанисват правилно зелената система на територията на община Русе, като премахнат или осъществят санитарна резитба на увреденото дърво, нанесло щети по автомобила на ищеца.

Съгласно чл.49 ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от неговото противоправно поведение при или по повод изпълнението й. По своя характер отговорността за чужди действия или бездействия е безвиновна и от гледна точка на увредения има обезпечително– гаранционна функция. Ответникът е юридическо лице, съгласно чл.14 ЗМСМА, поради което е пасивно материално легитимиран да отговаря по предявения иск.

Според т.1, б.”а” на Постановление № 9 от 28.XII.1966 г. на Пленума на ВС, посочената отговорност може да възникне и в резултат бездействието на натоварените от ответника лица по отношение изпълнението на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата. Основателността на иска предполага кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия от лице, на което отговорният по чл.49 ЗЗД е възложил някаква работа, които са настъпили при или по повод изпълнението й и по вина на изпълнителя, както и причинна връзка между противоправното действие и настъпилите вреди. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.45, ал.2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина у деликвента.