Решение № 96 от 06.03.2025, Районен съд - Петрич

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. П., 06.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Атанас Кобуров при участието на секретаря Вера Сухарова като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело № 20241230101703 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 55 от ЗЗД.

Образувано е по молба на адв. Д. В. М. от АК-П., с адрес на кантора и съдебен адресат в гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап. 11, в качеството му на пълномощник на Б. Т. П., ЕГН: **********, с адрес с. Д. и съдебен адресат по делото гр. П., ул. “П.“ № 3Б, ет. 2, ап.

11, срещу „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК: 202255877, със седалище и адрес на управление гр.

София, ул. „Сребърна“ № 16, бл. Парк Лейн Офис Център, ет. 8, представлявано от С.Ю.А..

Ищецът твърди, че е страна по Договор за кредит № 505582 от 28.09.2022 г., сключен с „Ай ти еф груп“ АД, съгласно който ищецът се е задължил да върне сума по кредита в размер на 4 234,02 лева, при сума на получаване 2 000,00 лева, при лихва от 466,02 лева и неустойка в размер на 1 708 лева, при срок на кредита от 12 месеца. Излага твърдения, че съгласно договора ако ищецът, като кредитополучател, не осигури и не предостави обезпечение по кредита, същият дължи на кредитодателя неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставил обезпечението, в индивидуално определен размер, посочен в Приложение № 1 към процесния договор и погасителен план към него, която неустойка се начислява и заплаща от кредитополучателя заедно със съответната погасителна вноска.

Навежда, че му е начислена неустойка за непредоставено обезпечение в размер на 1 708 лева. Твърди, че по Договор за кредит № 505582 от 28.09.2022 г. е заплатил сумата от 2 400 лева, от които 2 000 лева - представляваща главница, 120 лева - представляваща лихва и 280 лева - представляваща неустойка.

Ищецът релевира, че Договор за кредит № 505582 от 28.09.2022 г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от ЗПК, вр. с чл. 11 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

Навежда, че в процесния договор липсва посочване на условията за прилагане на годишния лихвен процент на разходите по кредита, както и липсва ясно разписана методика на формирането му и индивидуализация на компонентите, които съдържа същия. Наред с това, релевира, че сумата, която се претендира за неустойка не е включена в ГПР и ГЛП, като по този начин се цели заобикаляне на закона, както и че ГПР не съответства на действително прилагания от кредитора, което представлява заблуждаваща търговска практика.

В условията на евентуалност счита, че клаузата от цитирания договор за кредит, предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, 1 като противоречаща на добрите нрави и поради това, че е сключена при неспазване нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Твърди, че процесната клауза противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава принципите на добросъвестността и справедливостта и води до значителна не еквивалентност на насрещните престации. Същата е неравноправна, защото предвижда заплащане на сума, представляваща повече от половината от сумата на отпуснатия кредит и е необосновано висока. Неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, като цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на кредитополучателя, както и че неустоечната клауза представлява още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение в полза на кредитора.

В тази връзка се иска от съда да постанови решение, с което да осъди „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 400 лева, представляваща сбор от 120 лева - лихва и 280 лева - неустойка, недължимо платена по недействителен Договор за потребителски кредит № 505582 от 28.09.2022 г., ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на задължението, а в условията на евентуалност да осъди „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД да заплати на ищеца сумата в размер на 280 лева, недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № 505582 от 28.09.2022 г., като клаузата за неустойка се съдържа в чл. 5 от договора, чл. 10 от Приложение № 1 към договора и чл. 4 от Приложение № 5 от договора за кредит, тъй като е нищожна поради противоречието й с добрите нрави и закона, ведно със законовата лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на задължението.

Ответното дружество в законоустановения срок, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, депозира отговор, в който изразява становище за неоснователност, необоснованост и недоказаност на предявените искове. Оспорва ищцовото твърдение, че платените парични суми са без правно основание, като твърди, че по процесния договор никога не е начислявана неустойка за непредоставено обезпечение, съответно такава не е била дължима и заплащана от страна на кредитополучателя. Сочи за безспорни обстоятелства, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 505582, както и предоставяне и усвояване от страна на кредитополучателя на заема в размер на 2 000 лева. Оспорва твърденията, че процесният договор за кредит и неустоечна клауза са недействителни на сочените от ищеца основания, като твърди, че при изчисляване на годишния процент на разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора, а същите представляват адекватно обезщетение за неизпълнение на задължението, т.е. че задължението за неустойка не е разход по кредита, който следва да се включи в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1, вр. с пар. 1 от ДР на ЗПК, а по своята същност е обезщетение за неизпълнение. Релевира, че коментираната компенсаторна неустойка има обезщетителна функция, същата е ясно и точно формулирана, както и че е индивидуално договорена между страните, съобразно размера на отпуснатия заем, уговорките за погасяването му и други допълнителни условия.

Възразява срещу твърденията, че сключеният между страните договор е недействителен поради липса на посочване на начина на изчисляване на годишния процент на разходите и на общата сума дължима от потребителя, като посочва, че размерът на годишния процент на разходите е изчислен съгласно формулата, посочена в Приложение 1 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗПК, начинът на изчисляване на ГПР е посочен в приложимите към процесния договор общи условия на дружеството, както и че ГПР е посочен и индивидуализиран и в приложимия Стандартен Европейски Формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, представляващ Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК. Излага твърдения за действителност на договора, тъй като още преди подписване на договора за потребителки кредит, кредитополучателят е бил наясно с всички условия по кредитното отношение, като сам е избрал параметрите и условията на договора, потребителят е бил наясно с всички аспекти на финансовото си задължение, както при сключване на процесните отношения, така и преди това, а освен това е разполагал и с 14 дни, в които да упражни правото си на отказ от договора, без да бъде обвързван по никакъв начин от спорната неустойка. Оспорва твърдението на ищеца, че последният е заплатил сума от 2 400 лева, като счита предявения иск и за недоказан. Моли съда да отхвърли изцяло ищцовите претенции, като неоснователни и недоказани по основание и размер. Претендира сторените по делото разноски.

В проведено съдебно заседание ищецът не се явява и представлява, от процесуалния му представител е депозирано писмено становище, с което поддържа изцяло депозираната молба и приложените към нея доказателства. Оспорва представения писмен отговор.

2

Изразява становище по същество на спора, като навежда допълнителни съображения в подкрепа на ищцовата претенция. По отношение на претендираното адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв. изразява становище, че същото му е дължимо, както и че върху възнаграждението следва да се начисли ДДС. Представя списък по чл. 80 от ГПК и Договор за правна защита и съдействие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

Ответното дружество не изпраща представител, като в депозирано писмено становище процесуалният му представител поддържа депозирания отговор и приложените доказателства, оспорва исковата молба като неоснователна и недоказана. Изразява становище по същество на спора. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, в случай, че адвокатското възнаграждение надхвърля минималните размери предвидени по Наредбата.

Претендира сторените по делото разноски.

По реда на чл. 214 от ГПК съдът е допуснал изменение на предявения осъдителен иск като е увеличил размера на същия.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните сключването на процесния договор за потребителски кредит № 505582 от 28.09.2022 г., по силата на който ответникът "АЙ ТИ ЕФ ГРУП" АД, като кредитор, е предоставил в заем, под формата на потребителски кредит, на ищеца Б. Т.

П. сумата от 2 000 лв. – главница по кредита. Последното е видно и от представеното копие на договора и приложенията към него – погасителен план, общи условия и СЕФ. Съгласно съдържанието на договора и на погасителния план, кредитът се отпуска за период от една година с краен срок – 28.09.2023 г. Уговорен е фиксиран лихвен процент – 40,55 %, при посочен ГПР от 49 %. За длъжника е предвидено задължение (т. 5. 1) в срок до края на деня, следващ този на сключването на договора, да предостави обезпечение на кредита, под формата на банкова гаранция (т. 5. 2. 2) или поръчителство (т. 5. 2. 1), като поръчителите (поне двама) е следва до отговарят на конкретно посочени в договора условия – да са физически лица с нетен размер на осигурителния доход от 1500 лв., с над 20 годишна възраст, работещи по безсрочен трудов договор, с трудов стаж повече от 5 години, както и други изисквания във връзка с кредитната история на поръчителите. Неизпълнението на това задължение в предвидения срок – края на следващия ден след сключването на договора, имало за последица начисляване на неустойка на потребителя (т. 5. 6) в размер на 2 466 лева.

За основателността на предявените осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.

1, изр. 1 от ЗЗД за връщане на платеното при начална липса на основание, следва да са се проявили следните факти в обективната действителност, а именно: ищецът да е платил процесните суми на ответното дружество по процесния договор за заем, който е недействителен. В доказателствена тежест на ищеца е да установи факта на плащането, а ответникът носи тежестта да докаже, че плащането е осъществено на валидно основание, т. е. че процесният договор за заем е действителен.

За основателността на предявените искове следва да се установи и че плащането на претендираната сума е при начална липса на основание, поради наличие на някое от специалните основания за недействителност на договора по чл. 22 ЗПК. Също така, следва да се съобрази и трайната съдебна практика на ВКС, съгласно която за разлика от правомощията му по предявен нарочен установителен иск за нищожност на договор, при който е обвързан от наведените от ищеца основания, когато е сезиран с осъдителен иск за изпълнение на договорно задължение или с иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за дадено без основание, съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: при нарушение на добрите нрави - така изрично т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, решение № 229/21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о. на ВКС, решение № 252 от 21.03.2018 г. по т.. д. № 951/2017 г. на ВКС, II т. о., решение № 247 от 11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о, решение № 125 от 10.10.2018 г., по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г. о.; при неравноправни клаузи във вреда на потребителя - така изрично Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д.

Разпечатката съдържа 29 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7e01469b-5b85-4b7e-9094-908232d66d88