Решение № 53 от 01.02.2022, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 53 гр. Враца, 01.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стела П. Колчева при участието на секретаря Бойка Сп. Стефанова като разгледа докладваното от Стела П. Колчева Административно наказателно дело № 20211420200538 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. От ЗАНН.Образувано е по жалба на В. ПЛ. П. от гр.Враца против НП№ 21-1795-000042/08.04.2021 г. на Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП са наложени административни наказания: глоба от 200.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП. В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за незаконосъобразност на обжалваното НП, поради допуснати нарушения на материалния закон. Отправя се искане за неговата отмяна.

Ответната страна, редовно призована не е ангажирала представител и становище по жалбата.

След като взе предвид доводите и възраженията на страните и извърши преценка и анализ на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима като подадена от активно легитимирано лице в законово установения срок по чл.59, ал.2 ЗАНН.

Разгледана по същество, жалбата е основателна, при следните съображения:

1

На 06.12.2020 г., около 00.50 ч. в гр.Враца, ул.”Демокрация” до №14, полицейски служители към РУ-Враца спрели за проверка управляван от настоящия жалбоподател л.а.”Мерцедес Ц 220 ЦДИ” с рег.№**********, като при проверката е констатирано, че автомобилът е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.15 ЗДвП от 24.09.20 г., т.е. не е регистриран по надлежния ред. На място срещу жалбоподателя е съставен АУАН №188/06.12.20 г. за две нарушения по чл.140, ал.1 ЗДвП и чл.100, ал.1, т.1 ЗДвП /неносене на контролен талон към СУМПС/. Последвало е прекратяване на административно-наказателното производство в частта на нарушението по чл.140, ал.1 ЗДвП с резолюция на наказващият орган от 29.12.20 г. на основание чл.33, ал.2 ЗАНН, а преписката в тази й част е била изпратена по компетентност на ВРП с оглед данни за престъпление по чл.345, ал.2 НК.

Едновременно с това и въз основа на горепосочения АУАН, е било издадено НП№20-1795-000163/29.12.20 г., в което са описани и двете нарушения, но първото- по чл.140, ал.1 ЗДвП не е санкционирано /в НП е посочено „чл.345, ал.2 НК-глоба в размер на 0 лв.”/. Санкционирано е само второто нарушение по чл.100, ал.1,т.1 ЗДвП, като на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 10.00лв. на основание чл.183, ал.1, т.1 ЗДвП.

Междувременно въз основа на останалите изпратените материали от РУ-Враца, е образувана пр.преписка №2393/21 г. по описа на ВРП и е извършена допълнителна полицейска проверка, в рамките на която е установено, че процесния автомобил е собственост на трето лице- К.К., която не е изпълнила задължението си да го регистрира в законовия срок след закупуването му. Автомобилът бил предоставен инцидентно на жалбоподателя от горепосоченото лице /живуща на семейни начала с него/, като жалбоподателят не е знаел за прекратената регистрация. Пр.преписка е приключила с постановление на ВРП от 24.02.21 г. с отказ за образуване на досъдебно производство. Според мотивите на постановлението извършеното от жалбоподателя деяние покрива само формално признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК, но същото е незначително откъм обществена опасност съгласно чл.9, ал.2 НК, поради което и преписката следва да се прекрати, без това да изключва търсенето на административнонаказателна отговорност.

По повод изявленията и твърденията на жалбоподателя в рамките на 2 проверката, в постановлението прокурорът е отбелязал, че по повод констатирано на 28.09.20 г. управление на същия автомобил от собственичката му К.К. при служебно прекратена регистрация, на производство в РП-Враца е имало друга пр.преписка №1917/20 г. по чл.345, ал.2 НК, която също е приключила с отказ за образуване на досъдебно производство. Видно от материалите по тази преписка, въпросното лице не е било уведомявано за протичането й, не е издирвано, не са му били снемани сведения, не му е връчван препис от постановлението за отказ за образуване на ДП от 12.11.20 г. Срещу лицето е било издадено НП№20-0967002588/11.12.20 г. за нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП извършено на 28.09.20 г., отново без данни за последващото му връчване на санкционираното лице.

След връщане на материалите по пр.преписка №2393/20 г. на ВРП на РУ-Враца и въз основа на горепосоченото постановление от 24.02.21 г. е последвало и издаването на обжалваното НП, с което за извършеното нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП, на жалбоподателят П. са наложени наказания глоба 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.

Гореизложените фактически обстоятелства съдът възприе на базата на приобщените като доказателства прокурорски преписки, съдържаща цитираните АУАН, сведения на полицейските служители извършили проверката на жалбоподателя и собствените му обяснения, справки за регистрацията и дерегистрацията на процесния автомобил, справка за нарушител.

Изложените в НП фактически констатации относно обективната страна на констатираното нарушение, принципно не се оспорват и от страна на жалбоподателя.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

В административно-наказателното производство започнало по реда на чл.36, ал.2 ЗАНН и завършило с обжалваното наказателно постановление не са допуснати процесуални пороци от категорията на “съществените” и представляващи основание за отмяна на НП. Атакуваното постановление съдържа всички задължителни реквизити по чл.57 ЗАНН, в това число време и място на извършване на нарушението, точно и ясно описание на 3 нарушението и съответстваща на това описание правна квалификация.

Въз основа на фактическите констатации в НП, потвърдени изцяло и от горецитираните писмени материали от прокурорската преписка, в случая безспорно се установи, че на инкриминираните дата и място, жалбоподателят е управлявавал нерегистриран по надлежния ред лек автомобил, поради което и са налице всички елементи от обективна страна на състава на нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП. Съдът обаче счита за основателни възраженията, изложени в жалбата, че деянието не е осъществено виновно. От събраните по делото доказателства по делото не се установява, че жалбоподателят е знаел за служебно прекратената регистрация, обстоятелство изключващо умисъла му. Доколкото обаче на административно наказване подлежат и непредпазливите деяния, следва да се прецени дали процесното деяние е извършено по непредпазливост или се касае за случайно такова. За да е налице непредпазливост под формата на небрежност е необходимо деецът да е бил длъжен и да е могъл да предвиди общественоопасния резултат, като възможността на лицето да предвиди и предотврати резултата се преценява не изобщо, а конкретно за всеки отделен случай и то в рамките на дължимото поведение, т.е. на това поведение, което се изисква в подобни случаи. Като лице, ползващо определено МПС, жалбоподателят е бил длъжен да установи дали същото отговаря на всички законови изисквания, преди да започне да го управлява, но в конкретната ситуация не е могъл да предвиди неправомерния резултат-управление на нерегистрирано МПС. В случая жалбоподателят е само водач на МПС-то, а не негов собственик и за него няма задължение да го регистрира и да знае за това задължение. Няма представени и никакви категорични доказателства жалбоподателят да е знаел по друг начин за прекратената регистрация, а от съставения при проверката АУАН и в рамките на прокурорската проверка няма данни същият да не е носил другите изискуеми се при управлението документи, в т.ч. и СРМПС. В тази насока следва да се посочи, че живеенето на съпружески начала с лицето-собственик на автомобила може да индицира на такова знание, но сам по себе си и при липса на други доказателства този факт не е достатъчен да обоснове субективната страна на деянието. Още повече, че въпросното лице, както се посочи по-горе, също няма данни и доказателства да е било в течение на протеклите спрямо самото него процедури по чл.140 ЗДвП и 345, ал.2 НК, и то преди да предостави автомобила на жалбоподателя за 4 управление на инкриминираната дата -06.12.20 г.

При така изложените съображения, съдът приема, че процесното деяние не е осъществено от субективна страна, поради което и издаденото за него НП се явява незаконосъобразно и като такова подлежи на отмяна.

Водим от горното и основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ НП№21-1795-000042/08.04.2021 г., издадено от Началник група към ОДМВР-Враца, РУ-Враца, с което на В. ПЛ. П. от гр.Враца с ЕГН:********** за извършено нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП и на основание чл.175, ал.3 ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200.00 лв. и лишаване от правоуправление на МПС за срок от 6 месеца.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Враца в 14-дневен срок от уведомяването на страните за неговото изготвяне.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 5