Решение № 1435 от 24.04.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1435 гр. Варна, 24.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 20 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Орлин Чаракчиев при участието на секретаря Ани Люб. Динкова като разгледа докладваното от Орлин Чаракчиев Гражданско дело № 20233110113001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Образувано е по искова молба на Ц. Х. Д., EГН **********, с адрес: гр. В., ж.к. Вл.

В. № * срещу „Т. *“ ЕООД , ЕИК *, със седалище и адрес на управление: град В., ул. И. А.

№ *, с която е предявен иск с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1 от КТ да бъде признато за незаконно и отменено уволнението на ищцата извършено със Заповед № * г. на управителя на дружeството - работодател.

В исковата молба ищцата, чрез адв. А. Т., поддържа, че по силата на сключен между страните трудов договор № * г. е заемала в ответното предприятие длъжността "счетоводител", като с писмено предизвестие от дата * г., на основание чл. 326, ал.1 от КТ ищцата е уведомила работодатля, че желае прекратяване на ТПО след изтичане на законовото предизвестие от 30 дни, считано от 06.08.2023 г. Поддържа се, че с писмена молба е поискала от работодателя да разреши ползването на платен годишен отпуск с продължителност 15 работни дни, считано от 17.07.2023 г. До 05.08.2023 г., който бил разрешен със Заповед № * г. на управителя на дружеството, като в заповедта било отразено, че депозираното предизвестие е влязло в сила считано от * г., както и, че след изтичането му, трудовият договор ще бъде прекратен, считано от 07.08.2023 г. Същевременно със Заповед № * г. на управителя, на ищцата било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Поддържа, че на основание чл. 326, ал 4 от КТ датата, на която изтича 30 дневния срок на предизвестието е 06.08.2023 г., поради което към датата на налагане на процесното наказание трудовият договор вече е бил прекратен, което води до неговата незаконосъобразност. Излага, че не кореспондират с фактическата обстановка посочените в процесната заповед правни основания за уволнението: извършени системни нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ; за злоупотреба с доверието на работодателя или разпространяване на поверителни за него сведения, на основание чл. 190, ал. 1, т. 4 от КТ; други тежки нарушения на трудовата дисциплина, на основание чл. 190, ал.

1, т.7 от КТ, а именно чл. 187, ал. 1, т.3, предложение 1 - нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на възложената работа; чл. 187, ал.1, т.7 - нарушение на трудовата дисциплина - неизпълнение на законните нареждания на работодателя; чл. 187, ал.1, т.8, предложение 1 - злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието; чл. 187, ал.1, т. 10 - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени 1 в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение. Поддържа, че работодателят е признал неработоспособността на ищцата, а мотивите в заповедта, че „..нееднократно е напускал дома и е посещавал кантора на нотариус, банкови офиси, офис на търговско дружество“, не представляват нарушение на трудовата дисциплина, тъй като на ищцата е определено домашно, а не болнично лечение, а описаните действия представляват обичайни житейски действия извършени по време на отпуск, следователно в извънработно време, поради което не представляват неизпълнение на трудовите задължения.

Излага се, че от заповедта не става ясно кои са системните нарушения на трудовата дисциплина. Определя като недоказано, че описаните пропуски и несъответствия във водени счетоводни документи при проверки от НАП по време на ползвания от ищцата отпуск по болест, са извършени от ищцата. Сочи се, че от заповедта не става ясно дали твърдяните от работодателя извършвани от встъпване на ищцата в длъжност до края на 2022 г. нарушения под формата на грешни записвания при осчетоводяване на документи, касаят дружества посочени в заповедта или други юридически лица. В тази връзка поддържа и че управителят на ответника е подписал и е посочен за съставител на вписаните в ТР ГФО на дружеството "К. И." ООД за 2020 г., 2021 г. и 2022 г., поради което носи отговорността за всички данни, стойности и счетоводни записвания на основание чл. 25, ал.2 и ал.3 от ЗСч.

На следващо място поддържа, че не е имало разпределение на клиентите между счетоводителите и всеки служител в счетоводната кантора е имал по всяко време неограничен достъп до счетоводната програма без отделна идентификация и без възможност за различно потребителско име, парола и работа от различен профил. Излага и че не са спазени давностните срокове по чл. 194, ал. 1 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание, като тази връзка сочи, че ГФО за 2022 г. на "К. И." ООД е подписан на 15.03.2023 г., на „Д. *“ ЕООД на 29.03.2023 г., а "Б. И." ЕООД на 23.02.2023 г., които дати са найкъсния момент на узнаване на твърдените нарушения на трудовата дисциплина. Сочи нарушение и на чл. 195 от КТ, като не е посочен конкретен законов текст характеризиращ нарушението, налице е и липса на логическа последователност на волеизявленията в заповедта. Сочи, че работодателят не е изпълнил задължението си и по чл. 193, ал. 1 от КТ, като в заповедта е посочено, че на 17.07.2023 г. е изпратил искане до ищцата за обяснения, но на адреса за кореспонденция с работодателя, тя получила само процесната заповед.

Поддържа се налице нарушение на чл. 189, ал. 1 от КТ поради липсата на изложени мотиви, защо се налага именно най-тежкото дисциплинарно наказание. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Т. *“ ЕООД, чрез адв. С. Н. , с който искът се оспорва като неоснователен. Признава, че между страните е съществувало прекратеното ТПО, като оспорва всички останали твърдения. Сочи, че срокът на предизвестието депозирано в дружеството на 08.07.2023 г.. е започнал да тече на 09.07.2023 г. и е изтекъл на 07.08.2023 г., поради което то не е произвело действие предвид издаването на процесната заповед. Поддържа, че в нея е допусната техническа грешка в израза „считано от 07.07.2023г.“, вместо правилната дата 07.08.2023 г. Поддържа, че в заповедта подробно и в съотвествие на закона са изложени нарушенията, които ищцата е допуснала при изпълнение на възложените и трудови функции, които са констатирани при извършена ревизия на част от фирмите, на които именно тя е водила счетоводните записвания и част от които били дългогодишни клиенти на счетоводната кантора. Сочи се и че ищцата е злоупотребила с доверието на работодателя, като е действала нелоялно и възползвайки се от служебното си положение го е злепоставила пред негови клиенти. По изложените съображения с е моли предявеният иск да бъде отхвърлен, както и за присъждане на сторените разноски.

В о.с.з. страните поддържат изразените позиции по спора, чрез процесуалните си представители. Ищцата доразвива доводите си в представената писмена защита.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна и формулира следните изводи от правна страна:

Предявен е иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 о т КТ и за успешното му провеждане в тежест на ищцата е да установи съществувалото трудово правоотношение между страните, по силата на което е заемала сочената в исковата молба длъжност, прекратяването на трудовото правоотношение на твърдяното основание, а в тежест на работодателя е да докаже, че при спазване на трудовото законодателство е упражнил правото на уволнение.

2

В случая от приложените по делото писмени доказателства се установява, а и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 о т ГПК е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че ищцата е била в трудово правоотношение с ответника „Т. *“ ЕООД за длъжността „счетоводител“ и че е издадена процесната Заповед № * г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание уволнение.

Първото спорно обстоятелство между страните е дали към момента на издаване на заповедта – 07.08.2023 г., ТПО е било действащо, доколкото ищцата твърди, че с оглед подаденото на 06.07.2023 г. от него тридесетдневено предизвестие то е било прекратено още считано от 06.08.2023 г., а константната съдебна практика (Решение № 183/21.12.2011 г. по гр.д. № 565/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 87/11.05.2012 г. по гр.д. № 219/2011 г. на ВКС, ІV г.о. и др.) сочи, че повторното прекратяване на трудовия договор, след като първоначалното изявление на една от страните за прекратяването му е достигнало до насрещната, се явява извършено при липсващо субективно право за това, поради което не поражда правно действие, а издадената от работодателя заповед за уволнение подлежи на отмяна.

В тази връзка нормата на чл. 326, ал.4 от КТ сочи, че срокът на предизвестието започва да тече от следващия ден на получаването му. Предизвестието може да се оттегли, ако работникът или служителят съобщи за това преди или едновременно с получаването му.

То може да се оттегли и до изтичането на срока му със съгласието на работодателя.

В случая, въпреки дадените от съда указания по реда на чл. 146, ал.2 от ГПК ищцовата страна не е посочила, нито по делото са събрани доказателства, че е депозирала писменото предизвестие до работодателя на 06.07.2023 г. чрез куриерска фирма.

Следователно съдът приема, че то е получено от последния най-рано на 08.07.2023 г., респективно на основание чл. 326, ал.4 от КТ тридесетдневният срок е изтекъл в края на работния ден 07.08.2023 г. Поради това процесната заповед се явява издадена в рамките на действащо ТПО, а възраженията на ищцата в обратен смисъл се явяват недоказани, съответно неосноватени. До извод за противното не води и тезата на ищцата, че в приетата като доказателство по делото заповед, с която е разрешено да ползва на платен годишен отпуск от 15 дни за периода считано от 17.07.2023 г. – 05.08.2023 г. включително, работодателят собствено посочил, че предизвестието „влиза в сила считано от 07.07.2023 г.“. Нормата на чл. 330, ал.4 от КТ не е диспозитивна, поради което страните по ТПО не могат да се отклоняват от нея с едностранни волеизявления, независимо дали това е в полза на служителя или работодателя.

На следващ място спорни по делото са въпросите налице ли са били предпоставките за ангажиране на дисциплинарната отговорност на ищцата, както и упражнил ли е работодателят надлежно потестативното си право да прекрати трудовото правоотношение с оглед въведените възражения за неспазване на процедурата по чл. 190 и сл. от КТ.

Дисциплинарната отговорност е отговорност за виновно неизпълнение на задълженията на работника или служителя по индивидуалното му трудово правоотношение с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагане на предвидено в закона дисциплинарно наказание, след като бъдат изслушани или приети обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение и въз основа на мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Тежестта на доказване на законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание лежи върху работодателя.

Нормата на чл. 195, ал. 1 от КТ регламентира, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага. Константната съдебна практика на ВКС приема, че необходимото съдържание на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ са фактическите признаци на нарушението – кога и от кого извършено то. Съгласно Решение № 676/12.10.2010 г. по г.д.

№ 999/2009 г. на ВКС, ІV г.о. и др., задължението по чл. 195, ал. 1 КТ за мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е въведено с оглед изискването на чл.

189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ, както и възможността на наказания служител за защита в хода на съдебното производство при обжалване на наложеното наказание. Когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ. Правно релевантно е също така и обстоятелството дисциплинарното нарушение да е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си.