Решение № 39 от 16.11.2021, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Кюстендил, 16.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Росица Б. Савова

Членове:

Татяна Хр. Костадинова

Мария Ст. Танева като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Въззивно гражданско дело № 20211500500439 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№518/30.09.2021 г. по описа на Съдебно изпълнителна служба към Районен съд – Кюстендил, подадена от „Кюстендилска вода“ ЕООД, гр. Кюстендил, ул. „Цар Освободител“ №15, с която се обжалва Постановление от 15.09.2021 г., издадено от Държавен съдебен изпълнител към РС – Кюстендил по изпълнително дело №90/2021 г. по описа на СИС при КнРС, по силата на което съдебния изпълнител С.М. е признала като разноски в изпълнението платения от взискателя ЕВГ. СТ. Й. на адв. М.М. адвокатски хонорар в размер на *** лева, оставяйки без уважението направеното от длъжника искане за редуцирането му поради прекомерност.

Недоволен от постановения акт на органа по принудително изпълнение длъжника - „Кюстендилска вода“ ЕООД го обжалва с доводи за неговата неправилност. Сочи, че в производството по принудително изпълнение не са извършвани принудителни действия за удовлетворяване вземането на взискателя, още повече – длъжникът изцяло изплатил същото в срока за доброволно изпълнение. Иска отмяна на обжалваното постановление и намалявана разноските за адвокатско възнаграждение до сумата от ** лева.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят ЕВГ. СТ. Й. е подал възражение, с което оспорва жалбата като процесуално недопустима. Сочи, че по отношение на длъжника липсва правен интерес от обжалване с оглед извършеното от същия плащане на задължението, в т.ч. и начислените разноски за адвокатско възнаграждение. Приема жалбата и за просрочена.

В мотивите си частният съдебен изпълнител заявява становище за 1 допустимост и основателност на жалбата. Моли за възобновяване на изпълнителното производство, отмяна на обжалваното постановление и задължаване на взискателя да възстанови надвнесената сума за адвокатско възнаграждение.

Кюстендилският окръжен съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 90/2021 г. по описа на СИС при РС – Кюстендил е образувано въз основа на молба адв. М.М. в качеството на пълномощник на взискателя ЕВГ. СТ. Й. от 02.09.2021 г. срещу длъжника „Кюстендилска вода“ ЕООД за принудително събиране на присъдените по гр.д. №1083/2020 г. по описа на РС – Кюстендил в полза на адв. ЕВГ. СТ. Й. на основание чл.

38, ал. 2 от ЗА парични суми в размер на *** лева, представляващи разноски за предоставено безплатно процесуално представителство.

С молбата по чл.426 ГПК е поискано да бъдат събрани от длъжника и направените от взискателя разноски по изпълнителното дело, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на *** лева, за доказване на който разход по делото е представен Договор за правна защита и съдействие. От последния се установява, че договорената между страните сума за адвокатско възнаграждение е изплатена изцяло в брой.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 03.09.2021 г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на * лева, от които * лева неолихвяема сума и * лева разноски по и.д., както и такса по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК в полза на РС – Кюстендил в размер на * лева.

На 15.09.2021 г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване до сумата от **.00 лева на размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение, дължими в изпълнителното производство.

С постановление от 15.09.2021 г., получено от длъжника на 17.09.2021 г., съдебният изпълнител е отказал да намали приетите за събиране по делото разноски.

От преводно нареждане от 16.09.2021 г. с наредител „Кюстендилска вода“ ЕООД се установява, че длъжникът е изплатил сумата от * лева като основание за плащането е посочено ИД 20215**400090. От така платената сума съдебният изпълнител е разпоредил сумата от * лева да бъде възстановена по сметка на длъжника като недължимо платена.

С постановление от 17.09.2021 г. ДСИ М. е приключила изпълнителното производство поради погасяване на задължението. В същото е отразено, че таксата по чл.53 от Тарифата за ДТ по ГПК не се дължи, тъй като длъжникът е внесъл сумата в срока за доброволно изпълнение.

Анализът на така установеното от фактическа страна налага следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на взискателя, че жалбата е процесуално недопустима поради липса 2 на правен интерес от обжалване, тъй като постановлението срещу което е насочена, не е влязло в законна сила.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Въпросът за разноските се поставя във всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във всичките му етапи, така и за изпълнителното производство – задължението на длъжника за разноски е изрично уредено в разпоредбата на чл. 79 ГПК. В разглеждания случай не са налице хипотезите, уредени в разпоредбата на чл.79 ГПК, които дерогират отговорността на длъжника за сторените в изпълнителното производство разноски.

По отношение на релевираното възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК относно претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение:

В Наредба 1 от 09.07.**4 г са определени минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл.36, ал.2 от ЗА размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента, като същият трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

Съобразно утвърдената съдебна практика разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК е приложима не само в съдебните производства, но и в изпълнителните – в този смисъл е определение № 403/01.12.**8г. по ч.гр.д. № 1762/**8г. на ВКС, V ГО. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР № 6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.**4 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на *** лева. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното производство. В случая не е реализиран конкретен изпълнителен способ за принудително събиране на вземането /същото е изплатено от длъжника в срока за доброволно изпълнение/, при което няма основание в тежест на последния да се възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Поради изложеното взискателят има право на адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнителното дело по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.**4 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на ** лева, но не и за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по чл. 10, т. 2 от 3

Наредбата. При съобразяване с действителната фактическа и правна сложност на изпълнителното дело, съдът приема, че възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК е основателно и определеното адвокатско възнаграждение от съдебния изпълнител в размер на *** лева като прекомерно следва да бъде намалено до размер на сумата от ** лева.

На основание чл. 437, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК настоящото решение не подлежи на обжалване.

Мотивиран от изложеното, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Постановление от 15.09.2021 г., издадено от Държавен съдебен изпълнител към РС – Кюстендил по изпълнително дело №90/2021 г. по описа на СИС при КнРС, по силата на което съдебния изпълнител С.М. е признала като разноски в изпълнението платения от взискателя ЕВГ. СТ. Й. на адв. М.М. адвокатски хонорар за сумата над ** лева до *** лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнително дело №90/2021 г. по описа на СИС при КнРС, дължими от „Кюстендилска вода“ ЕООД от *** лева и определя размер от ** лева.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4