Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 673 от 04.06.2025, Окръжен съд - Пловдив

Съд
Окръжен съд - Пловдив
Дело
Въззивно гражданско дело 1281/2025
Вид
Решение № 673
Подписан
04.06.2025
В сила
04.06.2025
Състав
Величка Петрова Белева, Виделина Стоянова Куршумова Стойчева, Надежда Наскова Дзивкова Рашкова

Цитирани разпоредби

  • чл. 433 ал. 1 т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 ал. 2 т. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 436 ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 465 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.18, ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 673 гр. Пловдив, 04.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Величка П. Белева Въззивно гражданско дело № 20255300501281 по описа за 2025 година

Производство по чл. 436 вр. чл. 435 ал. 2 т. 6 от ГПК, образувано по жалба от длъжника по изпълнението М. С. М., ЕГН – ********** срещу Разпореждане № 22 723/27.01.2025 г. на ЧСИ, рег. № *** по негово изп.д. № ***/*** г., с което е оставено без уважение искането на М. за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Поддържаните от жалбоподателя оплаквания са за неправилност на обжалваното разпореждане, искането e за неговата отмяна и връщане делото на ЧСИ с указания за неговото прекратяване поради перемпция. Настоява, че последното годно да прекъсне срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК изпълнително действие е извършено на 21.10.2013 г. – последното плащане по наложен от ЧСИ запор на вземането му за трудовото му възнаграждение. След тази дата и до 21.10.2025 г. изпълнителни действия, имащи за последица прекъсване на преклузивния срок не са извършвани. Така делото е прекратено по право на 21.10.2015 г., като без правно значение за вече настъпилата перемпция са следващите тази дата изпълнителни действия / запори на банкови сметки и насрочвани, но неизвършени описи на движими вещи в дома му /, а насрочения от ЧСИ опис на движими вещи на длъжника от 03.07.2015 г., т.е. преди 21.10.2025 г., не е прекъснал перемпционния срок, т.к. същият не е извършен. В тази насока развива доводи, че сами по себе си исканията на взискателя за извършване на опис на движими вещи и насрочването на описа от ЧСИ – без обаче същият да е впоследствие осъществен / успешно или безуспешно /, не прекъсват течението на срока, т.к. насрочването на описа на движими вещи не съставлява същинското и самостоятелно изпълнително действие по принудително изпълнение по см. на чл. 465 от ГПК, а само техническо такова, явяващо се подготовка за извършването на описа и оценката.

Цитира съдебна практика в този смисъл.

Отговор по чл. 436 от ГПК е депозиран от първоначалния взискател по изпълнението – Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ АД чрез юрисконсулт Л. Л... Счита жалбата за допустима, 1 но неоснователна. Изброява всички поискани от него и предприети от ЧСИ действия по принудително изпълнение с правен ефект прекъсване на перемпционния срок. Поддържа, че видно от интервалите между тяхното поискване/извършване няма период на бездействие от страна на взискателя от 2 години.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Приложени са писмените обяснения на ЧСИ рег. № *** по чл. 436 ал. 3 от ГПК.

Изпратено е - в препис, изпълнителното дело.

Съдът установи следното:

Жалбата е в срок, от надлежна страна срещу подлежащо на обжалване от тази страна действие на съдебен изпълнител / чл. 435 ал. 2 т.6, предл. второ от ГПК /, внесена е дължимата ДТ, изпълнена е процедурата по чл. 436 от ГПК. Като така е допустима и следва да се разгледа по същество.

Видно от изпълн. дело, то е образувано на 22.11.2012 г. и с молбата си за образуване взискателят е поискал да се пристъпи към изпълнение с всички предвидени в ГПК изпълнителни способи и е възложил на съдебния изпълнител правата по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ и определянето на начина на изпълнение.

Наложен е от ЧСИ запор на вземанията на длъжника М. за трудово възнаграждение, превеждани са от работодателя по сметката на ЧСИ несеквестируемите трудови доходи вследствие така наложения запор, считано от 12.03.2013 г., като последно постъпилата сума по този способ на принудително изпълнение е от дата 21.10.2013 г. и в размер на 373, 62 лева.

На 03.07.2015 г. е насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника за дата 18.09.2017 г., който не е извършен, т.к. длъжникът не е открит. На 02.05.2017 г. отново е насрочен опис – за 01.06.2017 г., също неосъществен. На 26.04.2018 г. взискателят е поискал проучване и налагане на запори на банкови сметки на длъжника, като такива са наложени в периода юни – юли 2018 г. – в *** АД, ***АД, ***АД и ***АД. На 12.04.2019 г. взискателят е депозирал молба за опис на движими вещи в дома на длъжника, такъв е насрочен от ЧСИ – за 02.07.2019 г., не е проведен. На 22.03.2021 г. отново е поискан от взискателя опис на движими вещи, насрочен е от ЧСИ за 16.07.2021 г., не се е състоял. На 18.04.2023 г. по искане на взискателя от 09.12.2022 г. ЧСИ е наложил запор на банкова сметка на длъжника в *** АД, вследствие така наложения запор е постъпила по сметка на ЧСИ сумата 17, 99 лв. на дата 21.04.2023 г.. С Разпореждане на ЧСИ от 22.05.2023 г. изпълнението е спряно на основание издадена от РС – Пловдив обезпечителна заповед – заведен от длъжника М. иск по чл. 439 от ГПК. Искът е отхвърлен с влязло в сила съдебно решение и производството е възобновено през април 2024 г. и са наложени запори на вземанията на длъжника към *** АД и *** АД – на 24.04.2024 г..

Съгласно трайно установената актуална съдебна практика меродавно за срока по чл.

433 ал. 1 т. 8 от ГПК е бездействието на взискателя, а не на съдебния изпълнител. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва течението на перемпционния срок, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, съответно неизвършването на някои от поисканите действия от съдебния изпълнител е без значение.

Срокът се счита прекъснат от поискването на съответния способ за принудително изпълнение от взискателя, по време на извършване на конкретните действия, които изграждат този способ и до приключването им - без значение успешно или безуспешно.

Прекъсването на срока отпада с обратна сила само ако неосъществяването на способа е по причина, за която взискателят отговаря – не е внесъл дължимите такси/ разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане. В този смисъл и разясненията, дадени с Решение № 37/24.2.2021 г. на ВКС по гр.д. № 1747/2020 г., IV г.о., че двугодишния срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се 2 осъществява изпълнение – поради изчерпване на изпълнителните способи / успешно или безуспешно / или ако поисканите способи не могат да се реализират по вина на взискателя.

В случая, от приложеното изпълнително дело не се установява / не се и твърди / поисканите от взискателя описи на движими вещи на адреса на длъжника и конкретно насрочения от ЧСИ от 03.07.2015 г. такъв опис да не е извършен поради виновно поведение на взискателя. С оглед което неговото поискване и насрочване е прекъснало течението на срока по чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, съответно делото не е перемирано на 21.10.2015 г. – противно на поддържаното от жалбоподателя. Разпоредбата на чл. 465 от ГПК не налага извод в противна насока, цитираната в тази насока съдебна практика не задължителна и не се споделя от настоящия състав на съда. Няма и последващ период от 2 години, в които взискателят да е бездействал. Напротив, поддържал е висящността на изпълнителния процес, изисквайки от ЧСИ повтаряне на нереализираните изпълнителни действия и прилагането на нови способи на принудително изпълнение.

С оглед изложеното отказът на ЧСИ за прекратяване на изпълн. дело на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК е законосъобразен, съответно жалбата срещу него – неоснователна, поради което се оставя без уважение.

С оглед този резултат, на взискателя се присъждат юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

И съдът

РЕШИ:

Оставя без уважение жалбата на длъжника по изпълнението М. С. М., ЕГН – ********** срещу Разпореждане № 22 723/27.01.2025 г. на ЧСИ, рег. № *** по негово изп.д.

№ ***/*** г., с което е оставено без уважение искането на М. за прекратяване на делото на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Осъжда М. С. М., ЕГН – ********** да заплати на „ Кредит Инкасо Инвестмънт БГ „ АД, ЕИК 202423225 юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 / сто / лева.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3