Решение № 60 от 09.02.2023, Окръжен съд - Велико Търново
- Съд
- Окръжен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 44/2021
- Вид
- Решение № 60
- Подписан
- 09.02.2023
- В сила
- 15.12.2023
- Състав
- Теодорина Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 20, ал. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 432, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 51, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 380 · Кодекс за застраховането
- чл. 380, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл. 409 · Кодекс за застраховането
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 430, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 432 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.496, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 498, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 60 гр. Велико Търново, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Т.ина Д. при участието на секретаря Силвия М. Т.ова като разгледа докладваното от Т.ина Д. Гражданско дело № 20214100100044 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са два отделни иска в условията на обективно съединяване – иск с правно 432, ал. 1 от КЗ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ – за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основани договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, както и акцесорната претенция по чл. 409 от КЗ – за присъждане на законна лихва върху всяко едно от претендираните обезщетения.
Ищецът малолетната М. И. М., действаща чрез своите родители и законни представители И. Б. М. и Д. Б. А., твърди, че е пострадала от настъпило на 08.09.2019 година ПТП при следния механизъм – около 18:50 ч. в гр. Златарица на ул. „Проф.
Асен Златаров“ К. А. управлявал л.а. „Деу Матиз“ с рег. № ВТ7081ВН и излизайки от десен завой не контролирала непрекъснато управляваното от нея МПС, губи управление над него и се блъска в стълб вдясно по посока на движение, в резултат на което пътуващата в автомобила М. М. на 9 години е пострадала. Съставен бил КП за ПТП рег. № 38/08.09.2019г. и било образувано досъдебно производство № ЗМ119/2019г. на РУ на МВР Елена, което било прекратено, а на виновния водач било наложено наказание с НП № 19-0260-000417. Вина за това ПТП имал водача на лекия автомобил, за който е била налице валидно сключена с ответника застраховка „Гражданска отговорност“. Ищецът бил заявил щета пред ответника в качеството му на застраховател съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ на 09.10.2020 г., като била 1 образувана преписка № 201003017, но плащане до момента не било извършено.
Ищецът твърди, че от гореописаното ПТП е претърпял увреждания на здравето – фрактура на дясна бедрена кост, за което било проведено болнично и извънболнично лечение. Извършена била оперативна интервенция. В резултат на това ищцата претърпяла силни болки и страдания, била обездвижена за дълъг период от време, прохождането било мъчително и трудно. Изпитвала много неудобства, не можела да се обслужва сама. Не можела да посещава учебни занятия. Била активно, жизнена и игрИ. дете, а след травмата била лишена от възможност да се придвижва, да ходи на училище, да играе, да извършва обичайните си действия. Наред с физическите страдания изпитвала и психически такива. Освен неимуществени вреди ищцата претърпяла и имуществени такива в размер на 1459 лв. платени разходи във връзка с проведеното лечение – платена цената на метална остеосинтеза. Предвид изложеното моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже твърденията да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден като застраховател по задължителна застраховка „Гражданка отговорност“ да заплати сумата от 50 000 лв. предявен като частичен иск от 70 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 1459 лв. – обезщетение за претърпени имуществени вреди, в следствие на гореописаното ПТП, както и законната лихва върху всяко едно от вземанията от 15.09.2019 година съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ вр. чл. 430, ал. 1 от КЗ до окончателното плащане. Представя писмена защита.
ОТВЕТИНКЪТ Застрахователно дружество „Б.И.“ АД ЕИК ... е подал в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор на исковата молба, чрез който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани по размер. Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за л.а. „ДЕУ ЗАТИЗ“ рег. № ВТ 7081 ВН. Оспорва твърдения механизъм на настъпилото ПТП. Последният не може да бъде установен чрез представения КП за ПТП с пострадали лица № 38 от 09.09.2019 година, който не се ползвал с материална доказателствена сила в частта „обстоятелства и причини за ПТП“. Постановлението за прекратяване на наказателното производство също не е годно да установи механизма на ПТП, нито НП № 19-0260-000417/13.09.2019г. на РУ Елена при ОД на МВР Велико Търново. Оспорва вина за настъпилото ПТП да има водача на лекия автомобил. Твърди, че за водача на лекия автомобил събитието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК. Твърди, че поведението на ищцата също има принос за настъпването на ПТП. Оспорва размера на претендираното обезщетение и твърди, че вредите са съпричинени от пострадалото лице и с поведението си е създал предпоставки за увреждането си. Не били изяснени обстоятелствата относно мястото на детето в колата, имало ли е поставен кола, използвано ли е специално столче.
Смятат, че допринасянето от страна на ищеца е 90% за настъпване на уврежданията.
Оспорват вида и интензитета на телесните увреждания и това те да са в пряка 2 причинно следствена връзка с настъпилото ПТП; дългия възстановителен период; претърпените болки и страдания. Оспорва дължимостта на лихвата от датата на увреждането и твърди, че ако е дължима, то това е от датата на подаване на молбата по чл. 380 от КЗ. Предвид това моли съда да постанови решение, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. В хода на устните състезания застъпва становище за частична основателност на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и пълна основателност и доказаност на предявения иск за присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:
На 08.09.2019г. около 18:00 часа в гр. Златарица на ул. „Проф. Асен Златаров“ до дом № 55 е настъпило ПТП при навлизане в десен завой водачът на лек автомобил ДЕУ МАТИЗ с рег. № ВТ 7081ВН загубва контрол над автомобила вследствие на което се удря в бетонен стълб на южния тротоар. При това ПТП е пострадала малолетната М.
И. М..
Било образувано ДП № ЗМ119/2019г. по описа на РУ на МВР – Елена, което е приключило с постановление за прекратяване на производството. На виновния водач К. А. с НП № 19-0260-000417 е наложено административно наказание.
От изслушаната по делото съдебно автотехническа експертиза, по която писмено заключение е изготвило вещото лице инж. М. Р., се установява следното: произшествието е било около 18:00 часа на 08.09.2019 г. през светлата част на деня, при сух асфалт, слънчево и добра видимост. Участъкът от ул. Проф. Асен Златаров, в който е реализирано ПТП, е прав, двупосочен, двулентов, в населено място с обща ширина 7,5 м. и по една лента във всяка посока, без налична маркировка. В района на ПТП няма въведени забрани с пътни знаци, разрешената скорост е 50 км/ч. Преди мястото на ПТП на 69 м. западно от линията на мястото на удара е остър завой надясно посока изток. Критичната скорост за преодоляване кривата на този завой е 51,78км/ч. основната причина за настъпилото ПТП е движение на лекия автомобил с превишена и несъобразена с релефа на пътя скорост по-висока от 51,78 км/ч и това е довело до загуба на контрол над автомобила. Вещото лице приема, че автомобилът управляван от св. К. А. се е движил със 52 км/ч и с тази скорост е навлязъл в завоя и следствие на намаляването на скоростта от двигателя и трансмисията на автомобила, скоростта е намаляла до 35км/ч в момента на реализиране на удара. Необходимото разстояние за спиране на лекия автомобил от момента на реагиране на водача до пълното аварийно спиране е 39,44м. Необходимото разстояние на лекия автомобил от момента на реагиране на водача до пълно нормално спиране е 45,56 м. След загубата на контрол автомобилът се е движил 60м. до мястото на удара. Следователно водачът е имал 3 техническа възможност да предприеме аварийно спиране или нормално спиране и да спре преди мястото на удара. При правилно боравене с органите на управление пред водача на лекия автомобил са съществували възможности за овладяване управлението на автомобила преди мястото на удара. Заключението е, че именно неправилните действия от страна на водача с органите на управление на автомобила са довели до настъпване на ПТП. Ударът на лекия автомобил в стълба е челен, вследствие на което се завърта на 90 градуса обратно на часовниковата стрелка и със задната част се възкачва върху бетонната основа на оградата и там автомобила спира своето движение.
Точно при това завъртане в дясно има ротация, която е насочила тялото на детето вдясно спрямо дясната врата или колонката.
По делото е допусната и изслушана съдебно медицинска експертиза, писмено заключение по която е изготвил вещото лице Д. Г. и допълнителна съдебномедицинска експертиза, изготвена от вещото лице Д. М. – ортопед-травматолог.
Според основното заключение на съдебномедицинската експертиза, изготвено от д-р Г., на 08.09.2019г. при настъпилото ПТП ищцата М. М. като пътник в лек автомобил е получила закрито разместено счупване на дясна бедрена кост, кръвно открито намесване и фиксиране с метал на счупената кост, втора операция за премахване на поставения метал от костта. На пострадалото дете е проведено оперативно лечение и медикаментозно такова с антибиотици, аналгетици и антикуаголанти. По късно е проведена втора оперативна интервенция на М. М. под пълна упойка за премахване на поставения метален имплант от костта. Втората операция е била съпроводена също с болки и страдания. Пълно обездвижване на детето е било наложително по време на хоспитализацията за периода от 09.09.2019г. до 15.09.2019г., като след това е било наложително използване на помощни средства.
Обичайния срок за възстановяване е от 2-5 месеца в зависимост от степента на осификация на счупването. След премахване на импланта също е било наложително придвижване с помощни средства 10-14 дни. През първите 3-4 месеца М. М. се е нуждаела от чужда помощ за битови и хигиенни нужди в различна степен, зависещ от възстановителния процес. Към настоящия момент е налице пълно възстановяване с наличие на преходна поносима болка при значителни физически натоварвания и промяна на времето.
Вещото лице Д. Г. в съдебно заседание поддържа писменото заключение.
Допълнително потвърждава, че болката е била със значителен интензитет първите дватри месеца. Независимо колко тежка е травмата, човек трябва да започне да се движи възможно най-рано и да ходи с помощни средства, за да не залинява мускулатурата и за да не се обездвижи.В противен случай настъпва контрактура и ситуацията става много сериозна, ако спре раздвижването. Раздвижването е част от лечението. В конкретния случай няма данни за настъпила контрактура. Вещото лице дава становище, че яко тялото на детето е било в дясно и най-вероятно при този страничен 4 удар в дясно бедрото се е ударило в дясната врата и се е счупило, като няма данни коляното да е контактувало и да е било заклещено. Сочи също така, че поставения колан позволява дясното бедро на детето да се удари в дясната врата.
По делото е допусната и изслушана и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, писмено заключение по която е изготвено от вещо лице Д. М. – ортопед – травматолог. Тази експертиза дава заключение, че съществува обективна пречка за вертикализиране на пострадалата М. М., тъй като болките в първите две-три седмици болките са били силни и е имало оток в областта на операцията и бедрото, макар и с прогресиращо отслабване на болката и отока, както и придружаващите неудобства.
Към 25-30тия ден е имала облекчение и е започнала самостоятелно раздвижване в рамките на леглото и опити за ставане и ходене с проходилка. Друга причина за забавяне вертикализирането е възрастта на детето, тъй като децата по-трудно и често в непълна степен сътрудничат на лечението, като не трябва да се неглижира и емоционалния фактор. Чисто здравословни пречки не е имало, тъй като не се установяват придружаващи заболявания и страдания по време на възстановяването.
Вещото лице д-р М. потвърждава, че процесната вертикализация се препоръчва още на първия или първите ден-два от операцията и важи правилото колкото по скоро се изправи болният, толкова по-добре, тъй като при залежаване в следоперативния период може да доведе до рискове от хипостазна пневмония, тромбозиране на съдовете най-вече в областта на операцията, както и други усложнения. Обективно е възможно вертикализиране още в първите дни след такава операция, но трябва да се имат предвид негативните фактори като болка, страх, притеснение от започване на активни и пасивни движения, както на оперирания крайник, така и на цялото тяло. Ива задължителен следоперативен стрес, който се преодолява за различни периоди от време. Прохождане със стъпване и натоварване на оперирания крак се позволява и насърчава едва когато има обективни рентгенови данни за напреднало към завършено костно срастване. Прохождането става дозирано с постепенно натоварване на натиска и натоварване на оперирания крак до пълноценна локомоция. В съдебно заседания вещото лице д-р М. отново подчертава, че движенията биха помогнали за по-бързото възстановяване, но то зависи и от конкретното усещане за болка. Подчертава, че при деца се работи много трудно, поради тяхната емоционална сфера, която е много по – силно изразена и понякога те сами отказват да се движат, поради силно изразеното субективно усещане за болка.