Решение № 795 от 30.06.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 795 гр. София, 30.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Анна Ненова при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова като разгледа докладваното от Анна Ненова Търговско дело №

20211100901871 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 120 от ЗОП, евентуално чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, евентуално чл. 61 от ЗЗД, евентуално чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, чл. 96, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

В първоначалната си искова молба ищецът „А.“ ЕООД е изложил твърдения, че между страните е бил сключен Договор № BG16RFOP001-1.001-0001-C01, с регистрационен индекс и дата СОА18-ДГ55-342/21.06.2018г. на С.о.. С договора ищецът, като изпълнител, се задължил да изпълни строителство (основен ремонт) реконструкция и внедряване на мерки за повишаване на енергийната ефективност на обект ЦДГ № 125“Връбница“ (филиал на нова ДГ № 115“Осми март“), ул.“****, район „Надежда“.

Ищецът изпълнил уговорените дейности и за обекта бил съставен констативен акт за установяване годността за приемане на строежа (образец 15) от 13.03.2019г., както и било издадено Удостоверение № 802/05.09.2019г. за въвеждане в експлоатация. Съгласно чл. 16 от сключения договор издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация съгласно ЗУТ се е считало за окончателно приемане на обекта.

В хода на изпълнението на обекта били установени пропуски в предварително определения от ответника предмет на поръчката, като за завършването на планираните ремонт и реконструкция е било необходимо извършването на допълнителни видове и количества СМР. Необходимостта от допълнителни СМР е била установена от С.о. с констативни протоколи от 08.01.2018г., 10.10.2018г., 14.12.2018г. и 28.12.2018г. СМР били 1 изпълнени от ищеца и приети от ответника с Протокол за допълнително възникнали видове и количества СМР, които са били извън КСС по проекта, но присъщо необходими да цялостното завършване на обекта. Протоколът е бил подписан от страните, от строителния надзор и инвеститорски контрол „С.“ ЕООД. С подписването на този протокол ответникът е приел описаните в него СМР и дължимата за тях цена е в размер на 44 776. 49 лева с ДДС.

Възлагането на описаните допълнителни СМР и определянето на подлежащата за плащане цена е било извършено в съответствие с договора. В хода на изпълнението на проекта от ищеца е била установена серия от пропуски в инвестиционния проект и количествено-стойностната сметка, водещи до невъзможност за завършване на обекта без изпълнение на допълнителни СМР. В съответствие с чл. 6, ал. 2 от договора ищецът е съгласувал с възложителя, проектанта, строителния надзор и инвеститорския контрол необходимостта от извършването на допълнителни дейности. На провежданите срещи е била установена необходимостта от изпълнение на допълнителни СМР, като от представители на ответника ищецът е бил уверяван, че цената на допълнителните СМР ще бъде заплатена, включително писмено с писмо изх. № СОА 18-ТД26-12023 от 13.09.2018г.

Работите са били описани и в заповедната книга на строежа.

На основание чл. 8, т. 3 и 4 от договора и чл. 5, ал. 7 от договора ответникът е длъжен да приеме изработеното от ищеца и да му заплати договореното възнаграждение.

При изложеното ищецът иска да бъде присъдена сумата от 44 776. 49 лева като дължимо плащане по договора.

Въпросът за плащането е бил поставян в писма до ответника, а на 20.12.2019г. е било изпратено писмо с вх. № СОА19-ТД26-17320, представляващо покана за плащане. С писмо в отговор ответникът е направил опит да се освободи от отговорност. До това писмо ответникът не е правил възражения за липса на представителна власт на лицето, подписало протоколите, отнасящи се до допълнителните СМР (инж. Ю.Д.), като по подписани от нея други протоколи е имало и плащания. Страната се позовава на разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, приложима по аналогия.

Претендират се лихви за забава от датата на исковата молба (17.09.2021г.) до окончателното плащане, както и 7 786. 13 лева изтекла лихва от 01.01.2020г., съгласно дадения с писмото от 20.12.2019г. срок за изпълнение, до датата на исковата молба.

При условията на евентуалност сумата по главницата, с лихвите, се претендира по правилата на неоснователното обогатяване – С.о. е получила СМР без основание. Ако се приеме липса на основание за изменение на договора по чл. 43 от ЗОП, извършеното възлагане от ответника е нищожно и работите са били изпълнени при начална липса на основание. Работите не могат да бъдат върнати в натура и се дължи тяхната равностойност.

Ищецът се позовава на т. 4 от Постановление № 1 от 28.05.1979г. на Пленума на ВС.

При условията на евентуалност сумите на главницата и лихвите се претендират по правилата на гестията. Ответникът е бил запознат с извършването на работите и не само не 2 се е противопоставил, но работите са били приети с протокол, установяващ извършването и стойността им. Работата е била приета уместно и добре управлявана. Били са направени необходими и полезни разноски и са поети задължения към трети лица. Ако се приеме, че дружеството е действало и в свой интерес, то сумата от 44 776. 49 лева се дължи като сума, с която ответникът се е обогатил. Спестени са разходите, които общината би направила за изпълнението на СМР, ако бяха възложени на трето лице.

Ако съображенията се приемат неоснователни, сумата по главницата и лихвите се претендират по общото правило за недопускане на неоснователното обогатяване. В резултат на допълнителните СМР С.о. неоснователно се е обогатила, а ищецът се е обеднил.

Ако останалите искове бъдат приети неоснователни, ищецът не би имал друг иск, с който да се защити.

Ищецът претендира и сумата от 3 329. 03 лева направени от него разноски поради забава на ответника като кредитор, със законната лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й плащане.

Изложените твърдения по този иск са, че на основание чл. 5, ал. 2 от договора между страните на С.о. е била представена гаранция за авансово плащане в размер на 176 037. 25 лева, а съгласно чл. 17, ал. 1 от договора – гаранция за изпълнение в размер на 36 674. 43 лева. Гаранциите са били представени под формата на застраховка. Срокът на гаранциите е бил обвързан с издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация на обекта. Срокът за това е изтекъл на 12.06.2019г. В отношенията между страните забавата е забава на кредитора. Според чл. 16 от договора издаването на удостоверение за въвеждане в експлоатация се счита за окончателно приемане на обекта. Издаването зависи от С.о..

Неиздаването на удостоверението в срок представлява неоправдано неприемане на изпълнените от ищеца работи и неоказване на необходимото съдействие, за да се приеме, че ищецът окончателно е изпълнил възложените действия. С писма от 13.06.2019г., 09.08.2019г. и 16.08.2019г. ищецът е обяснил неблагоприятните последици от забавата на общината, включително допълнителните разходи за застраховка. Въпреки това забавата на ответника е продължила почти три месеца – от 13.06.2019г. до издаването на удостоверението за въвеждане в експлоатация на 05.09.2019г. Разходите за поддържането на гаранциите за периода от 01.06.2019г. до 30.09.2019г. са били съответно по 1 238. 25 лева за месеците юни и юли 2019г. и 1 347. 83 лева за месеците август и септември, или пропорционално - 3 329. 03 лева за периода на забавата. Сумата подлежи на плащане, тъй като в тежест на кредитора са необходимите разноски, направени поради неговата забава.

На ищеца не е била известна датата, на която ще бъде издадено удостоверението, а практиката е за сключване на застрахователни полици най-малко за срок от един месец.

Поради това е било невъзможност ищецът да осигури необходимите застраховки само до датата на издаване на удостоверението.

3

Още с първоначалния си отговор ответникът С.о. оспорва исковете.

Договорът между страните е сключен след проведена открита процедура по ЗОП и по отношение на него са приложими разпоредбите на ЗОП, а извън специалните разпоредби за неуредените въпроси са приложими нормите на ЗЗД и ТЗ.

Неразделна част от договора са били техническо предложение на изпълнителя, ценово предложение, техническа спецификация и гаранция за изпълнение. В ценовото предложение са се съдържали СМР по вид, количество, цени и процента и стойността на непредвидените СМР.

В чл. 4, ал. 6 от договора е било уговорено, че надвишените количества СМР се разплащат от непредвидените СМР, отразени в предложението и включени в цената на договора. Това е и съгласно чл. 4, ал. 7. В ценовото предложение на изпълнителя е уговорена сума в размер на 34 928. 03 лева непредвидени разходи, която е 5% от цената на договора. Очевидно и пределно ясно е, че волята на страните по договора е във всички случаи на извършени надвишени количества СМР и на извършени непредвидени допълнително възникнали нови видове и количества СМР, стойността им да е в рамките на процента непредвидени СМР, съгласно ценовото предложение, неразделна част от договора, и да бъдат предявени по надлежния ред. И само тази стойност ще подлежи на плащане от възложителя. Ответникът се позовава на чл. 20 от ЗЗД, Методическите указания за изпълнение на договори да предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативен програма „Региони в растеж“ 2014-2020 и чл. 23, ал. 1 от сключения от С.о. административен договор. Съставените протоколи нямат качеството официален документ (Решение № 43 от 02.08.2017г. по т.д. № 61341/2016г. на ВКС, ГК, І г.о.).

Трябва да се има предвид обстоятелството, че ищецът не е изпълнил клаузите на договора и това обстоятелство не може да бъде вменено във вина на ответника. Липсват протоколи за установени извършени СМР. Общата изплатена от ответника сума е била 880 028. 33 лева с ДДС. Договорът не е бил изменен по предвидения в ЗОП (отм.) ред. При липсата на подписано споразумение да изменение е без значение дали е имало основание за изменение по чл. 43 от ЗОП (отм.) или чл. 116, вр. § 23 от ЗОП от 2016г. Не е приложима разпоредбата на чл. 266, ал. 2 от ЗЗД. Договорът, сключен по реда на ЗОП, не може да се изменя при нарушение на параметрите на обществената поръчка – условията, при които е открита, проверена и обявена да приключила с одобряването на кандидата за изпълнението й (Решение № 82 от 19.07.2011г. по т.д. № 658/2010г. на ВКС, ТК, І т.о.). Страната изрично формулира условията, при които могат да бъдат платени допълнителни разходи.

С подадения отговор се оспорват и предявените в условията на евентуалност искове. Не се установяват извършените допълнителни СМР и тяхната стойност. Не се установява, че имуществото на ответника се е увеличило. Не се установява чия е собствеността върху сградите, чиято реконструкция е предмет на договора за обществена поръчка и по отношение на които са извършени СМР извън договорите. Прилагането на чл.

61, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД би довело до заобикаляне на ЗОП.

4

По отношение на претендираната сума за застраховки се възразява, че в договора между страните не е заложена конкретна дата, на която да бъде издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация.

Оспорва се да е налице и забава на ответника, който е заплатил всички свои задължения, които са били доказани и в рамките на уговореното.

Ответникът претендира направените по делото разноски и иска намаляване на адвокатско възнаграждение, платено от ищеца до минимума.

С допълнителната си искова молба ищецът поддържа твърденията си.

Предвидените в договора 5% непредвидени разходи са били почти изцяло изплатени за изпълнени допълнителни СМР и те са само част от възникналите непредвидени разходи.

Задължение на възложителя е било да направи достатъчно точно описание на необходимите дейности за изпълнението на предмета на поръчката и коректна прогноза за непредвидените разходи, които биха могли да възникнат. След като ответникът е допуснал пропуски при изготвянето на документацията за обекта и тези пропуски са наложили изпълнението на допълнителни СМР, надвишаващи предвидените и щом работите са били потвърдени, както и тяхното изпълнение и стойност, то С.о. е длъжна да заплати дължимото възнаграждение.