Решение № 125 от 04.04.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Велико Търново, 31.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Ирена Колева

Любка Милкова при участието на секретаря Силвия М. Тодорова като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело № 20214100500463 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.

С Решение №260011/27.01.2021г., постановено по Гр. д.№332/2020г. по описа на РС – Велико Търново, ОСЪЖДА "Ф" със седалище и адрес на управление гр.В.Т, ул."В.З"..., с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на М. ИГН. АНЧ. от с.К, общ.Ц, ул."С.Б", с ЕГН **********, сумата в размер на 74 580лв., представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., ведно със законната лихва от датата на увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения от М. ИГН. АНЧ. иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за разликата от 74580лв. до 175000лв., предявен като частичен иск от сумата в размер на 200 000лв., която разлика е в размер на 100 420лв., като неоснователен и недоказан, ОТХВЪРЛЯ предявения от ИСКР. М. АНЧ., с ЕГН **********, срещу "Ф" гр.В.Т иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за сумата в размер на 30 000лв., предявен като частичен иск от сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан,

1 присъдени са адв. възнаграждение в полза на адв.К. – САК на основание чл.38 ал.2 ЗА, разноски в полза на ответника, съразмерно с отхвърлената част от предявените искове, както и в тежест на ответника на основание чл.78 ал.6 ГПК е възложена ДТ за производството, като първоинстанционното решение е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице – помагач - ЗАД "Б.В.И.Г" със седалище и адрес на управление гр.С, район Т, пл."П", с ЕИК ....

Против първоинстанционното решение е постъпила в рамките на срока по чл.259 ал.1 от ГПК въззивна жалба от първия ищец по делото М. ИГН. АНЧ., чрез пълномощника му адв.К. – САК, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от него осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 КТ за заплащане на обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., за разликата над 74580лв. до 175000лв., предявен като частичен иск от сумата в размер на 200 000лв., която разлика е в размер на 100 420,00лв., като неоснователен и недоказан. Твърди, че съдът правилно е приел, че на налице условията на чл.200 КТ и ответникът по делото дължи обезщетение за причинените му вреди. Твърди, че неправилно съдът е приел претендираното от ответника съпричиняване, като е определил размера му на 20%. Оспорва като неправилни изводите на първостепенният съд за проявена от страна на починалия Н А. груба небрежност и за намаляване на присъденото обезщетение на ищеца на основание чл.201 ал.2 КТ, както и досежно приетия процент съпричиняване – 20%, с довод, че е в твърде голям обем. Твърди, че не са налице предпоставки за приложимост на чл.201 ал.2 КТ, а дори да се констатира съпричиняване от страна на пострадалия, то същото е в толкова малък обем, че не следва да се отразява на размера на обезщетението. Оспорва присъдения в негова полза размер обезщетение за неимуществени вреди като твърде занижен, несъответстващ на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, както и на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и че в присъденият му размер не може да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното в обжалваната му отхвърлителна част, досежно иска, предявен от М.

ИГН. АНЧ., вместо което постанови друго, с което уважи иска му за сумата от 175000лв., частичен от 200000лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане.

Във въззивната жалба е инкорпорирано искане от адв.К. – САК за присъждане на адв. възнаграждение на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 ЗА за осъществено представителство на въззивника пред въззивната инстанция.

С оглед уточнението на въззивната жалба, направено с молба вх.

№261506/12.04.2021г., първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, с която е отхвърлен изцяло предявеният от втория ищец ИСКР. М. АНЧ. против "Ф" гр.В.Т осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ за сумата в размер на 30 000лв., предявен като частичен иск от сумата в размер на 40 000лв., представляваща обезщетение по чл.200 ал.1 КТ за 2 претърпени от него неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на брат му Н.М.А., вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на злополуката до окончателното изплащане на задължението, като неоснователен и недоказан, и като необжалвано, в тази си част, решението на основание чл.296 т.2 ГПК е влязло в законна сила.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК не са постъпили писмени отговори на въззивната жалба от насрещната страна – ответника "Ф" със седалище гр.В.Т, както и от конституираното трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД "Б.В.И.Г" със седалище гр.София.

В СЗ въззивникът М. ИГН. АНЧ., чрез пълномощника си адв.К. – САК, с писмена молба от 25.11.2021г., моли делото да бъде разгледано в негово отсъствие, както и поддържа въззивната жалба. Моли, в полза на адв.К. – САК на основание чл.38 ал.2 ЗА да бъде присъдено адв. възнаграждение за въззивното производство, ведно с начислен ДДС.

Релевира възражение за недължимост, евентуално за прекомерност на разноските на ответника.

В СЗ въззиваемата страна "Ф" със седалище гр.В.Т, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

В СЗ конституираното трето лице – помагач на страната на ответника – ЗАД "Б.В.И.Г" със седалище гр.София, не изпраща представител и не взема становище по въззивната жалба.

Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в обжалваната му част.

При проверка за неговата правилност по реда на чл.269 изр.2 от ГПК, в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд –Велико Търново е бил предявен от първия ищец М. ИГН. АНЧ. против ответника "Ф" със седалище гр.В.Т, с оглед допуснато изменение /увеличаване/ размера на иска по чл.214 ал.1 ГПК, осъдителен иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила при трудова злополука на 12.10.2018г. смърт на сина му Н.М.А., с цена на иска от 175 000лв., предявен като частичен иск от претенция за 200 000лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на трудовата злополука – 12.10.2018г. до окончателното изплащане.

3

С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор на ИМ ответникът "Ф" гр.В.Т, чрез пълномощника си адв.К.М. от ВТАК, по същество е оспорил предявеният от ищеца М. ИГН. АНЧ. осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ, като неоснователен и недоказан.

Релевирал е възражение, че настоящият случай касае хипотеза на чл.201 ал.1 КТ на изключване или по чл.201 ал.2 КТ на намаляване на отговорността на работодателя, с довод, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.

Посочил е, че репарацията, ако се следва такава, следва да се поеме от застрахователя по риск „Трудова злополука“ – ЗАД "Б.В.И.Г", привлечен в процеса по реда на чл.219 ал.1 ГПК в качеството на трето лице – помагач на ответника, по застрахователна полица №3607180510000041, валидна от 06.06.2018г. до 05.06.2019г., с твърдения, че на ищеца М.

ИГН. АНЧ. е изплатено застрахователно обезщетение от 21420лв., съгласно представените с отговора на ИМ писмени доказателства. Изложил е твърдения за механизма на настъпване на процесната трудова злополука, при която пострадалият работник Н.М.А. сам се е откачил от въжетата, с които е бил спуснат, което е довело и до настъпване на трагичния инцидент.

Фактическата обстановка по делото е изяснена всестранно от първоинстанционният съд в обжалваното решение, който е съобразил и обсъдил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и изслушана СТЕ, и е достигнал по правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти се установяват с тях, която въззивният съд възприема изцяло и към която препраща на основание чл.272 ГПК, без да я възпроизвежда повторно в настоящото решение. Във въззивното производство не са събрани доказателства, които да я променят.

Видно от удостоверение за наследници изх.№..., изд. от Община В.Търново, ищецът М. ИГН. АНЧ. е баща на Н.М.А.. Последният е бил в ТПО с ответника, считано от 25.05.2018г. по силата на сключен трудов договор със срок на изпитване №009/25.05.2018г., според който Н.М.А. е заемал при ответника длъжност „работник строителство“ с място на работа при работно време от 4ч. дневно, съгласно изготвен и утвърден за целта график, с място на работа – строителни обекти. Установява се, че от 09.08.2018г. до датата на злополуката 12.10.2018г. Н.М.А. не е извършвал строително – монтажни работи, а е извършвал дейности по почистване по височинен способ на клетки в силози на територията на завода на "О" АД в гр.П.Т, във връзка с възлагателно писмо от "О" АД до "Ф" от 02.08.2018г.

Безспорно установен по делото е и факта, че на 12.10.2018г. група от четирима работници от "Ф" гр.В.Т почистват от налепи клетки на силози в "З" на "О" АД гр.К в гр.П.Т. Почистването извършват по двойки, един работи в клетката, другият го наблюдава от горния люк. Около 12,30ч., докато Н А. почиства клетка тип „Звезда“ №5, налепите от стените се свличат и го затрупват. Работникът почива от „Механична асфиксия.

Задушаване“. Налице е внезапно увреждане на здравето, причинило смъртта на Н.М.А., станала през време и във връзка с извършваната от него работа, като трудовата злополука с Разпореждане №96/20.11.2018г. на длъжностно лице при НОИ, ТП – Велико Търново, е приета за трудова по смисъла на чл.55 ал.1 КСО. В пряка причинно – следствена връзка с 4 настъпилата при процесната трудова злополука на 12.10.2018г. смърт на сина му Н.М.А., последният на 27г. към момента на злополуката, ищецът М. ИГН. АНЧ., негов баща, е претърпял доказаните в процеса неимуществени вреди – болки и страдания, за репариране на които на основание чл.200 ал.1 КТ следва да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответния работодател, като в тази връзка и доказаността на иска по чл.200 ал.1 КТ по основание въззивният съд зачита на основание чл.297 ГПК влязлото в сила първоинстанционно решение в частта, с която е уважен частично предявеният от ищеца М.

ИГН. АНЧ. като частичен осъдителен иск по чл.200 ал.1 КТ, уважен за главница в размер на 74580лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането – 12.10.2018г. до окончателното изплащане на задължението.

Спорът пред въззивната инстанция е концентриран по въпроса налице ли са предпоставките по чл.201 ал.2 КТ за намаляване на отговорността на работодателя, поради допусната от пострадалия работник груба небрежност, с която последният е допринесъл за трудовата злополука, както и по въпроса относно справедливият размер на дължимото на ищеца М. ИГН. АНЧ. обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания от смъртта на сина му Н.М.А., вследствие на процесната трудова злополука, настъпила на 12.10.2018г., с оглед критерия „справедливост“ по чл.52 ЗЗД.