Решение № 211 от 10.06.2024, Районен съд - Севлиево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Севлиево, 10.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Биляна Д. Коева при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. ЦОНЕВА като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело № 20234230101001 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, срещу П. И. И., ЕГН **********, искове по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземания по издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за следните суми, дължими по Договор за паричен заем № 694764/21.06.2022 г.: 750 лв. главница, ведно със законна лихва от 10.07.2023 г. до изплащане на вземането; възнаградителна лихва в размер на 205,74 лв. за периода от 21.06.2022 г. до 21.06.2023 г.; обезщетение за забава в размер на 92,08 лв. за периода от 01.09.2022 г. до 01.06.2023 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 703/2023 г. по описа на Районен съд Севлиево.

Ищецът „Сити Кеш“ ООД извежда съдебно предявените права при твърдения, че с ответницата сключил по реда на ЗПФУР Договор за паричен заем № 694764/21.06.2022 г. Посочва, че по силата на посочения договор за заем на ответницата е предоставен паричен заем в размер на 750 лева, който не бил заплатен и към настоящия момент. Не била заплатена и уговорена между страните договорна лихва. Освен посочените суми, ответникът дължал и обезщетение за забава върху главницата, както и законната лихва от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане, както и разноските за производствата. Моли исковете да бъдат уважени и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявените искове при възражения, че не е сключвала процесния 1 договор за заем и не е получавала процесната сума. Излага подробни съображения, че не е отправяли искане за сключване на договор за заем с ищеца и не му е предоставяла личните си данни. Твърди, освен това, че процесната сума е наредена в офис на Изипей не на ответницата. Моли исковете да бъдат отхвърлени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представен е документ, озаглавен договор за паричен заем „Кредирект“ № 694764/21.06.2022 г., без положени саморъчни подписи на страните, сочещ, че е сключен по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, като ищецът се е задължил да предостави на ответника кредит от 750 лв., платими в брой на каса на „Изипей“ АД. Предоставената сума следвало да се върне за дванадесет месеца на дванадесет месечни вноски. В договора е предвидено и заплащането на възнаградителна лихва от 40, 05 % годишно.

В чл. 6, ал. 1 от договора е уговорено задължение за кредитополучателя в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 33, ал. 1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция (поне едно от изброените). Неизпълнението на това задължение, според чл. 6, ал. 2 от договора се санкционира с неустойка в размер на 1000,26 лв., която се начислява автоматично, като с подписването на договора заемателят се счита за уведомен за начисляването й. Същата се разсрочва според погасителния план към договора.

В производство по ч. гр. д. № 703/2023 г. по описа на Районен съд – Севлиево са представени Общи условия, като съгласно чл. 1, ал. 2 те са неразделна част от сключваните от „Сити Кеш“ ООД договори за предоставяне на заеми „Кредирект“ и определят начина на кандидатстване, разглеждане, отпускане и погасяване на заемите, както и всички останали съпътстващи права и задължения на страните. Според чл. 2, ал. 2 отпускането на заем „Кредирект“ се извършва въз основа на договор за заем, сключен по условията и по реда на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ и Закона за потребителския кредит /ЗПК/ под формата на електронен документ, съгласно ЗЕДЕУУ, или въз основа на писмен договор на хартиен носител. В чл. 6, ал. 1 е предвидено, че кандидатстването за заем, когато същото се осъществява чрез интернет платформа, се извършва по установен от заемодателя ред, посредством създадената за това електронна форма, намираща се на неговия сайт, на адрес https: //credirect. bg, на уеб сайта или в локален офис на трето лице партньор на Заемодателя. Според чл. 9 заемодателят изпраща на посочената от заемателя електронна поща СЕФ, съдържащ цялата необходима преддоговорна информация за искания заем. В чл. 11 е посочено, че заемодателят предоставя чрез своя уеб сайт, уеб сайт на трето лице партньор проект на договора за заем, общи условия като заедно със 2

СЕФ, трите съдържат цялата необходима преддоговорна информация, като с натискането на бутона „Изпрати“, заемателят декларира, че приема така предоставените му условия и това действие се счита за подписване от заемателя на всяка страница от предоставените документи, при условията, при които те са му предоставени. Съгласно чл. 13, ал. 1 заемодателят потвърждава (или респективно отказва) сключването на договор за заем посредством телефонно обаждане, електронно съобщение или изпращане на кратко съобщение (SMS) на декларирания от заемателя телефонен номер. В чл. 18, ал. 1-3 от ОУ е предвидено следното: при одобрение на сключването на договор за заем, заемодателят изпраща на декларирания от заемателя електронен адрес договор за заем, заедно с погасителен план и общи условия, във формат, който не позволява коригиране на предоставената с него информация; изпратеният договор за заем се счита за приет от страна на заемателя до неговия изричен отказ за сключване на договор за заем по реда и начините, описани в настоящите общи условия; действията по ал. 1 и ал. 2 се считат за подписване на всяка страница от предоставените документи от всяка от страните, при условията, при които те са предоставени. Според чл. 20, ал. 1 договорът се счита за сключен и влиза в сила от датата на изпращането му от заемодателя на заемателя.

По делото е прието Искане за сключване на договор за кредит, съгласно което на 21.06.2022 г. в интернет-сайт на ищеца е подадена заявка за отпускане на кредит в размер на 750 лв., с посочени три имена на ответницата, ЕГН, номер на лична карта, адрес, лице за контакт и телефон, адрес на ел. поща и др.

Представена е разпечатка от лог файл по договора за паричен заем, в която е описана електронна комуникация.

Представен е и Стандартен европейски формуляр към договора за кредит без положен саморъчен подпис.

По делото е приложена прокурорска преписка № 3620 по описа за 2022 г. на РП – Габрово.

В настоящото производство е прието заключение на съдебно-почеркова експертиза, от което се установява, че ръкописно изписаният текст „П. И.“ в разписка с № 0700015968383019 с дата 21.06.2022 на „Изипей:“ не е писан от П. И. с ЕГН **********, както и че подписът положен срещу текста „подпис“ в разписката не е изпълнен от ответницата, а е имитиран от друго лице. Съдът кредитира експертното заключение като обективно, обосновано и компетентно изготвено. Вещото лице е направило необходимите справки и изследвания, поради което съдът не намира основание да се съмнява в неговата безпристрастност и в правилността на даденото заключение. Ищецът не оспорва заключението на вещото лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Съдът намира иска за допустим – предявен в срока по чл. 415 ГПК за вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, произтичащо от същото основание, срещу която заповед длъжникът е подал възражение в законоустановения срок.

На основание чл. 154 ГПК в тежест на ищеца по исковете с правно основание чл.

422 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, вр., чл. 9 ЗПК, вр. чл. 6 ЗПФУР е да докаже, че между страните е сключен договор за паричен заем, съответстващ на изискванията на ЗПК и при спазване на реда по ЗПФУР, по силата на който ищецът е предоставил на ответника претендираната главница и е била уговорена претендираната договорна лихва, а ответникът се е задължил да върне заетата сума при уговорените условия и в уговорените срокове, в това число с възнаградителна лихва в претендирания размер, както и настъпване изискуемост на вземанията – главница и възнаградителна лихва. В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да установи погасяване на паричното си задължение, както и наведените правоизключващи и правопогасяващи възражения.

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника по този иск е да докаже погасяване на дълга на падежа.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

Формата за действителност на договора за потребителски кредит съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗПК е писмена, като се счита за спазена ако документът е на хартиен или друг траен носител, като по ясен и разбираем начин сочи клаузите, в два екземпляра по един за всяка от страните по договора. Съгласно § 1, т. 10 от ДР на ЗПК „траен носител“ е всеки носител, даващ възможност на потребителя да съхранява, адресирана до него информация по начин, който позволява лесното й използване за период от време, съответстващ на целите, за които е предназначена информацията, и който позволява непромененото възпроизвеждане на съхранената информация.

ЗПК допуска сключването на договор за потребителски кредит от разстояние по правилата на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) – арг. от чл. 5, ал. 9 и ал. 13 от ЗПК. Договорът за потребителски кредит отговаря на определението за финансова услуга по § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР. Съгласно § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР „средство за комуникация от разстояние“ е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от разстояние, без да е налице едновременно физическо присъствие на доставчика и на потребителя. При сключване на потребителски договор за кредит от разстояние доставчикът на услугата следва да предостави на потребителя стандартния европейски формуляр съгласно приложение 2 4 на чл. 5 от ЗПК.

Съгласно чл. 3 ЗЕДЕУУ писмената форма на документ е спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. Електронното изявление е представено в цифрова форма словесно изявление, което може да съдържа несловесна информация (чл. 2, ал. 1 и 2 ЗЕДЕУУ). Същото се счита за подписано при условията н а чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕУУ – за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на авторството му.

Съдебната практика приема, че електронният документ не е необходимо да бъде инкорпориран на хартия и подписан. В този смисъл е и легалната дефиниция на понятието по чл. 3, т. 35 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г., съобразно която електронен документ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис. Съобразно разпоредбата на чл. 4, изр. 1 ЗЕДЕУУ автор на електронното изявление е лицето, което се сочи като негов извършител.

В случая, по делото е представен в писмен вид договора, сключен между страните, като възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Ако по делото е препис, заверен от страната, същият е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и за съдържанието му (арг. о т чл. 184, ал. 1 ГПК). Преписът има значението на носител, обективиращ частни, подписани от страните, документи, които съгласно чл. 180 ГПК се ползват с формална доказателствена сила за авторството им. Ако другата страна не поиска предоставяне на документа на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на волеизявлението и съдържанието му (в този смисъл е Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/12 г. на ВКС, IV г. о.). Същият съдържа електронно изявление (попълнен електронен формуляр), като доколкото не съдържа характеристиките на усъвършенстван или квалифициран електронен подпис по см. н а чл. 13, ал. 2 и 3 ЗЕДЕУУ, то следва да се приеме, че документът е подписан с обикновен електронен подпис – част от електронните изявления са свързани и с установяване на авторството на документа, като съдържат информация за самоличността на лицето, от което изхождат изявленията – трите имена на ответника, адрес, телефон, ЕГН, месторабота и други. Действително значение на подписан саморъчен документ е придадено само на този електронен документ, към който е прибавен квалифициран електронен подпис, но разпоредбата на чл. 13, ал. 4 ЗЕДЕУУ допуска страните да се съгласят в отношенията им помежду им да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. В случая, уговорка между страните, с която на обикновения електронен подпис е придадена стойност на саморъчен, се съдържа в чл. 11, ал. 2 от ОУ, представляващи неразделна част от 5 договора за кредит, с приемането им.