Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Протокол № 17792 от 23.10.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Наказателно дело от общ характер 4448/2023
Вид
Протокол № 17792
Подписан
23.10.2023
В сила
23.10.2023
Състав
СИЛВИЯ ГЕОРГИЕВА ЦЕПОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.12 · Наказателен кодекс
  • чл.227 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.229, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.248, ал.5, т.4 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.249, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.250, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.55, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ПРОТОКОЛ

№ 17792 гр. София, 17.10.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 8-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА

Съдебни

МИХАИЛ АТ. САВОВ заседатели: РОСИЦА ИВ. ЯНАКИЕВА при участието на секретаря НАДЕЖДА ЛЮБЧ. ВЪЧКОВА и прокурора А. Р. Ц.

Сложи за разглеждане докладваното от СИЛВИЯ Г. ЦЕПОВА Наказателно дело от общ характер № 20231110204448 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Б. С. А. – редовно уведомен, явява се.

АДВ.Д. С. – редовно уведомена, се явява.

СВИДЕТЕЛ В. А. А. – редовно уведомен, явява се.

АДВ.Д. – редовно уведомен, явява се.

ПОДСЪДИМИЯТ - Получил съм препис от обвинителния акт и разпореждането на съдията-докладчик за насрочване на делото преди повече от седем дни.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ като прие, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,

1

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СНЕМА САМОЛИЧНОСТ НА ПОДСЪДИМИЯ:

Б. С. АЛЕКСИЕВ - роден на **********г. в гр.С. българин, български гражданин, средно образование, неженен, работи, осъждан, ЕГН: **********, живущ в гр.С., ж.к.“Н.“ №******, ет.*****, ап.*******.

СЪДЪТ, разясни на подсъдимия правата, които има в настоящото производство.

ПОДСЪДИМИЯТ - Разбрах правата си.

АДВ.Д. – Искаме да се конституираме като частни обвинители и като граждански ищци и моля съда да конституира В. А. А. като частен обвинител в образуваното срещу Б. С. А. наказателно производство. Моля съда да приеме за съвместно разглеждане граждански иск в размер на 40 509,70лв. за причинени неимуществени и имуществени вреди, от които 40 000лв. за неимуществени вреди и 509,70лв. за имуществени вреди.

ПРОКУРОРЪТ – По отношение на депозираната молба за конституиране на пострадалия като частен обвинител намирам същата за допустима, направена е своевременно от процесуално легитимирано лице и следва да бъде допусната. По отношение на искането за конституиране като граждански ищец, предлагам да оставите същата без уважение, доколкото установяването на причинените неимуществени вреди би затруднило и би забавило хода на настоящото производство.

АДВ.С. – Моля да оставите без уважение молбата за конституиране като 2 частен обвинител, както и молбата за конституиране като граждански ищец, защото считам, че същите биха затруднили наказателния процес. Не сме запознати нито с едната, нито с другата, днес бяха представени. Считам, че ако пострадалото лице бъде конституирано като граждански ищец това ще затрудни хода на наказателния процес, тъй като установяването на неимуществени и имуществени вреди е изключително труден и сложен процес, които се затрудняват при тяхното доказване. Постоянната съдебна практика на ВКС предполага доказването на причинно следствена връзка при всички случаи на обезвреда, а такава все още не е налична.

СТРАНИТЕ /поотделно/ - Считаме, че днес може да бъде проведено разпоредително заседание.

СЪДЪТ прецени, че направеното искане от страна на В. А. А. за конституиране като частен обвинител в образуването срещу Б. С. А. наказателно производство е допустимо, тъй като същото изхожда от процесуално легитимирано лице, направено е в указаните от закона срок и форма.

Водим от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА В. А. А. като ЧАСТЕН образуваното срещу Б. С. А. наказателно производство.

ОБВИНИТЕЛ в

СЪДЪТ прецени, че направеното искане за приемане за съвместно разглеждане на граждански иск в размер на 40 000лв., претендирани като неимуществени вреди от твърдяното деяние и обвързаното с това като правна последица конституиране на В. А. като граждански ищец е допустимо, тъй като същото изхожда от процесуално легитимирано лице, направено е в указаните от закона срок и форма и съдържа минимум от факти, касаещи 3 основание и петитум.

В останалата си част предявеният граждански иск за сумата от 509,70 лв., претендирана като обезщетение за причинени имуществени вреди от твърдяното деяние, съдът счита, че се явява недопустимо, тъй като изначалната преценка, касаеща възможността за участие като граждански ищец в наказателния процес е обвързана с твърденията, описани в обвинителния акт, в частност диспозитива на този обвинителен акт и касаят инкриминираните факти. Твърдените имуществени вреди не попадат в предметния обхват така, както правната рамка изисква за допустимост в наказателното производство, досежно съвместно разглеждане на исковата претенция. За В. А. съществува гарантирана от закона възможност по друг процесуален ред, в случай на преценка, да предяви имуществените си претенции.

Водим от горното,

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за съвместно разглеждане предявения от В. А. А. срещу Б. С.

А. граждански иск за сумата от 40 000 лв., претендирана като обезщетение за причинени от твърдяното престъпно посегателство неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деянието до окончателното изплащане на сумата.

КОНСТИТУИРА В. А. А. като граждански ищец в образуваното срещу Б. С. А. наказателно производство.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНО ЗАСЕДАНИЕ

4

ПРОКУРОРЪТ – Считам, че делото е подсъдно на СРС. Не са налице предпоставки и основания за спиране или прекратяване на наказателното производство. На фазата на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правата на обвиняемия и на пострадалото лице. Не са налице предпоставки за разглеждане на делото при особените правила, закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, а също така и на назначаването на защитник, доколкото подсъдимият е упълномощил такъв.

Предлагам да потвърдите мярката за неотклонение „Подписка“. Нямам нови искания за събиране на доказателства. Моля да насрочите делото за разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на свидетелите, посочени в приложението към обвинителния акт.

АДВ.Д. – От името на пострадалото лице заявяваме, че поддържаме становището на представителя на държавното обвинение.

АДВ.С. – По отношение на т.1 - делото е подсъдно на СРС. Според нас има основание за прекратяване на наказателното производство на основание чл.250, ал.1, т.2 от НПК, тъй като деянието не съставлява престъпление. Още при първото предявяване на разследването от 11.01.2022г. по смисъла на чл.227 от НПК възразихме, че деянието е извършено в условията на неизбежна отбрана по смисъла на чл.12 от НК. Освен това на досъдебното производство са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, поради което съдебното производство следва да се прекрати и делото да се върне на прокуратурата при условията на чл.249, ал.1 вр. ал.2, вр. чл.248 от НПК. Тези съществени процесуални нарушения се изразяват в следното – според нас обвинителният акт не отговаря на чл.246 от НПК и на задължителните указания, дадени в тълкувателно решение № 2/2002г. на ВКС. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти и обстоятелства, които да очертаят обективните и субективните признаци на престъплението, той е много общ и няма конкретика. На второ място липсват факти и 5 обстоятелства относно субективния елемент и няма доводи за неприлагането на привилегирован състав. Освен това липсва в обвинителния акт обективни признаци на престъплението, които ни лишават от възможността да оборваме обвинението и да го опровергаваме, тоест нарушено е правото на защита на обвиняемия. В нарушение на чл.229, ал.3 от НПК постановлението на прокурора с произнасяне по направените от нас възражения на 11.01.2023г. и на 15.02.2023г., че деянието не съставлява престъпление, извършено при условията на неизбежна отбрана, същото постановление е постановено на 29.03.2023г., след изтичане на 7-дневния срок, предвиден в ал.3 на чл.229 от НПК. Към момента на проведения разпит на обвиняемия на 23.02.2022г. в нарушение на чл.55, ал.1 от НПК на обвиняемия не му е разяснено въз основа на какви точно доказателства е привлечен за конкретното престъпление и не му е представено делото за запознаване. На същия разпит не е присъствал защитник, който би могъл да му обясни какви са точно правата му. Не е предоставена възможност нито на обвиняемия, нито на неговия защитник да присъства на разпитите на свидетелите, проведени на досъдебното производство. По т.4 на чл.248, ал.1 - няма налице предпоставки за разглеждане на делото по реда на особените правила на НПК. По т.5 - не е необходимо делото да се разглежда при закрити врата, не е необходимо да се привлича резервен съдия или съдебен заседател. Моля да потвърдите мярката за неотклонение подписка. По т.7 - на този етап нямаме искания за събиране на нови доказателства, такива може да предявим в хода на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ – По отношение направеното искане за прекратяване на наказателното производство – намирам, че не са налице основания за това, дали деянието е извършено в условия на неизбежна отбрана, предстой тепърва след провеждане хода на съдебното следствие да се установява. По отношение на наведените твърдения за допуснати съществени процесуални нарушения, намирам, че обвинителният акт отговаря на изискванията на Тълкувателно решение №2 от 2002г., съдържа необходимата конкретика, изведени са достатъчно ясни факти, последователно посочени и от тях се установява именно деянието, за което е привлечен и обвиняемият към наказателна отговорност. По отношение на липса на субективен елемент от обвинителния 6 акт - такъв абзац се установява на втора страница, поради което предлагам същото да бъде оставено без уважение. На следващо място произнасянето с постановление след предявяване на материалите по делото извън 7-дневния срок по никакъв начин не представлява съществено процесуално нарушение, което да попада в хипотезата на т.3 на чл.248 от НПК. Защитата и обвиняемият са се запознали с материалите по делото и всички доказателства, на които се уповава обвинението при предявяване материалите по разследването, където са били обективирани и исканията от тяхната страна.

Досъдебното производство има подготвителен характер и в хода на съдебното следствие защитата и обвиняемият ще могат да вземат участие при разпита на всички свидетели и да зададат въпроси, каквито сметнат за необходими за установяване на факти, свързани с предмета на доказване.

АДВ.Д. – Моля ви да оставите без уважение искането на представителя на защитата, като неоснователни и немотивирани и неправилни.

ПОДСЪДИМИЯТ – Споделям становището на процесуалния си представител.

СЪДЪТ, след като изслуша становището на страните, касаещо предмета на произнасяне по реда на чл.248 от НПК и съобразно служебното начало, вменяващо задължение на съда да извърши дължимата преценка прие, че делото е подсъдно на съда, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, на досъдебната фаза не са допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи връщане на делото. Следва да се посочи, че доводите на защитата в тази насока могат да бъдат концентрирани върху две обстоятелства.

Едното е твърдението на защитата, обусловено от липса на възможност на подсъдимия да установи какви са фактите, които прокуратурата твърди, че са настъпили и които субсумират състав на твърдяното престъпно посегателство. Изводът за това защитата обуславя от липсата на процесуално представителство при предявяване на постановлението за привличане в качеството на обвиняем, респективно липсата на реална възможност за запознаване с материалите по делото. Тези доводи принципно могат да 7 формират извод за допуснато процесуално нарушение, в случай, че относимите писмени доказателства установяват наличието им. В процесната хипотеза обаче е видно от постановлението за привличане в качеството на обвиняем, че при предявяването Б. Алексиев изрично е посочил, че не желае да ползва защитник. Естеството на твърдяното деяние и съответната правна квалификация, както и липсата на задължителните предпоставки, касаещи назначаването на защитник, сочат прокуратурата да не е допуснала процесуално нарушение. От друга страна ясно се установява от протокола за предявяване на разследването, че към датата на предявяване на разследването, са присъствали както обвиняемият, така и адв.Славчева. Изрично е отразено волеизявлението на двете лица, касаещо запознаване с материалите по разследването, както и да им е било предоставено достатъчно време. Нещо повече, отразено е възражение, касаещо естеството на твърдяното престъпно деяние и доказуемостта на същото.