Решение № 178 от 12.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 178 гр. София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Камелия Първанова

Членове:

Георги Иванов

Димитър Мирчев при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Димитър Мирчев Въззивно гражданско дело № 20251000500427 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.

С решение № 260554/04.11.2024 г. по гр. д. № 4744/2021 г. на СГС, ГО, I-1 състав, са отхвърлени предявените от С. С. Ч. искове против ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 49 ЗЗД за сумата от 223 000 лв.главница и мораторна лихва за забава върху главницата от 12.04.2018 г. до 11.04.2021 г. Със същото решение са разпределени и разноските в производството съобразно чл. 78 ГПК.

Срещу така постановеното решение /в неговата цялост/ и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищeца по делото С. С. Ч., чрез неговия пълномощник адв. И. с оплаквания за неправилността му и искане към въззивния съд да го отмени и да се постанови друго, с което исковете му да бъдат уважени. Поддържа се, че първоинстанционният съд е допуснал поредица от грешки по отношение на фактите и обстоятелствата по делото. Крайният извод на първоинстанционният съд не кореспондирал с утвърдената практика на ВКС за деликта, съгласно която за да е налице непозволено увреждане е достатъчно поведението да е виновно, като вината при деликт в гражданското право се отъждествявала с неполагането на дължимата грижа. Съгласно чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, била налице злоупотреба и упражняване на право, при засягане на правата на жалбоподателя. Във въззивната жалба се развиват подробни аргументи по съществото на спора. Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове. Претендират се разноски 1 и за пред двете инстанции.

В законоустановения срок с писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, чрез адв. К. от САК е оспорила жалбата като неоснователна, считайки атакуваното решение на градския съд за правилно, като са формулирани доказателствени искания в шест точки, позовавайки се на разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК.

При размяната на отговора с въззивника поради направените доказателствени искания, е постъпила молба от пълномощника на С. Ч., с която се прави противопоставяне на исканията на застрахователната компания.

С Определение № 1416/29.05.2025 г. настоящата инстанция е оставила без уважение всички доказателствени искания, направени с отговора на въззивната жалба от въззиваемият ответник.

Въззивникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа въззивната си жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното и вместо него постанови друго, с което уважи в цялост предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемият в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва въззивната жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира разноските направени в настоящото производство, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.

Софийският апелативен съд, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, предявен от С. Ч. срещу ЗК „Лев Инс“ АД за заплащане на обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от противоправното поведение на ангажирани от ответника физически лица, изразяващо се в иницииране на предварително изпълнение срещу ищеца, при явно неглижиране на извършеното доброволно плащане на задължението, довели до блокиране на банковите му сметки, касетки и сейфове в „Юробанк България“ АД. Това довело до невъзможност за извършване на разплащания от ищеца по сключен предварителен договор за закупуване на имоти и до загубата на предоставения задатък по него. Твърди, че с действията си ответникът умишлено е целял да го увреди и злепостави. По този начин освен, че не придобил правото на собственост върху имотите, загубил и платения задатък/капаро по предварителния договор от 223 000 лв., което съставлява имуществена вреда под формата на претърпяна загуба и чието обезщетяване претендира с исковата молба.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че с влязло в сила съдебно решение, ищецът бил осъден да заплати на ответника 252 091,97 лв. разноски по дело, за което на 23.08.2016 г. е издаден изпълнителен лист. На 04.08.2016 г. с три преводни нареждания, ищецът заплатил доброволно посочената сума по банковата сметка на ответника. На 17.11.2016 г. срещу ищеца било образувано изп. д. № 8027/2016 г. по описа на ЧСИ М. Б. и по искане на ответника ЗК „Лев Инс“ АД на 18.11.2016 г. бил наложен запор 2 върху банковите му сметки в "Юробанк България" АД. След представяне на доказателства за плащането на 02.12.2016 г. ЧСИ прекратил изпълнителното дело и вдигнал запора. На 01.09.2016 г. С. Ч. сключил с "Лайфстайл инвестмънтс“ ЕООД предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти, представляващи няколко самостоятелни обекта в сграда в гр. Смолян срещу цена общо от 515 893,20 лв. Прехвърлянето на правото на собственост следвало да се извърши в срок до 02.12.2016 г. Съгласно договора ищецът, като купувач е предоставил на продавача през 2015 г. заем в общ размер на 223 000 лв., като е постигнато съгласие тази сума да служи като задатък/капаро по договора за закупуване на имотите. Съгласно чл. 2, т. 2.1 от договора останалата част от цената следвало да се плати до 30.11.2016 г., като условие за подписването на окончателен договор за покупко-продажба на имотите и прехвърляне на собствеността им. На 20.11.2019 г. ищецът уведомил продавача за невъзможността да извърши плащане и го е поканил да му върне задатъка/капарото. Поради отказ на продавача, С. Ч. предявил срещу него иск за възстановяване на задатъка, евентуално намаляване на размерът му, като прекомерен, който иск бил отхвърлен с влязло в сила съдебно решение по т. д. № 103/2019 г. на Окръжен съд - Смолян.

Първоинстанционният съд въз основа на фактите е приел неоснователност на исковите претенции, тъй като не се установява да е налице противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се в недобросъвестно по смисъла на чл. 3 ГПК поведение на негови процесуални права в соченото от ищеца изпълнително производство. С оглед на този извод, съдът е намерил за безпредметно обсъждането на претендираните вреди.

При установената фактическа обстановка, която е изложена добросъвестно от първоинстанционния съд в атакуваното решение и поради което няма да бъде повтаряна изцяло, САС в в настоящия си състав приема следното от правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна-ищец в първоинстанционното производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално допустима.

На основание чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество - правилно и законосъобразно.

Съображения:

За да бъде ангажира деликтната отговорност по реда на чл. 45 - 49 ЗЗД е необходимо да са налице следните предпоставки в тяхното кумулативно единство: вреда, деяние /действие или бездействие/, противоправност, причинно-следствена връзка между деянието и вредата и вина, която по силата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Това са правопораждащи факти и доказването им следва да се извърши от ищцата и то пълно и главно - без да остава съмнение за осъществяването на фактите. Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на работа за вредите, причинени при или по 3 повод извършването на тази работа, е за чужди виновни и противоправни действия или бездействия. Тази отговорност има обезпечително-гаранционна функция и е обективна, но произтича от вината на натоварените с изпълнение на работата лица - т. 6 от ППВС № 7/1959 г.

Настоящият състав намира, че с оглед ангажираните и събраните по делото доказателства, предявените искове са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

Ищецът желае да ангажира отговорността на ответника с твърдение, че е в пряка причинна връзка от осъществената от ответника злоупотреба с право, изразяваща се в инициирането на изпълнително производство срещу ищеца, въпреки платежните нареждания, с които ищецът е превел по банков път на ответника паричните суми, покриващи изцяло задълженията на които е осъден от ответника, по издаденият му изпълнителен лист, въз основа на влязло в сила съдебно решение. Поради това, ищецът бил претърпял имуществени вреди в размер на стойността на 223 000 лв., представляващи загубата на задатък/капаро по предварителен договор за покупко-продажба на недвижими имоти. Твърди, че с действията си ответникът умишлено е целял да го увреди и злепостави.

Правилни са юридическите съображения на основанията, на които първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни исковите претенции, като към тях въззивният съд трябва да добави и следните:

С оглед изложеното във въззивната жалба от жалбоподателя, настоящият съдебен състав споделя цитираната съдебната практика, обективирана в постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 758/11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. по описа на ВКС, ІV г.о., в което Върховният касационен съд е приел, че носителят на едно субективно право е свободен да прецени дали и кога да го упражни или въобще да не го упражни. Затова упражняването на съответното материално и процесуално право, поначало е правомерно. Това обаче не изключва възможността за злоупотреба с право. Злоупотребата с право е противоправна и е налице, когато правото се упражнява недобросъвестно - за да бъдат увредени права и законни интереси на други /чл. 57, ал. 2 от Конституцията/, но също и в противоречие с интересите на обществото /чл. 8, ал. 2 ЗЗД/. Отговорността за вреди от злоупотреба с право по правното си естество е деликтна и противоправността се изразява в недобросъвестното упражняване на законно признато право, като доказването на недобросъвестността е в тежест на пострадалия. И при злоупотребата с право, вината на дееца се предполага до доказване на противното, но вината в гражданското право не е субективното отношение на дееца към деянието /както в наказателното право/, а неполагане на дължимата /от добрия стопанин или добрия търговец/ грижа. В този смисъл е и Решение № 53/04.04.2018 г. по гр. д. № 1913/2017 г. на ВКС, ГК, III г.о.

Забраната за злоупотреба с процесуални права е формулирана в чл. 3 ГПК като задължение за добросъвестно упражнение на процесуалните права, отговарящо на добрите нрави.

Не е налице твърдяното от ищцата недобросъвестно упражняване на законно признато право.

4

Видно от влязло в сила решение по описа на СГС, ищецът Ч. е осъден да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД сумата от 252 091,97 лв. Ответникът е потърсил защита на своето субективно право, като е поискал издаване на изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително производство.

Добросъвестността е налице, когато процесуалното право се упражнява с убеждението, че съществува, а в конкретния случай и предвид обстоятелството, че ЗК „Лев Инс“ АД е упражнила правото си на иск, а в последствие и на изпълнение, следва да е налице и убеждението за наличността на нуждаещо се от защита материално право.

По делото не се установява, ответникът да е знаел, че вземането му по издадения изпълнителен лист е изплатено изцяло от ищеца, респ. че не съществува материалното право, чиято защита е потърсил. Не се доказва ответникът да е действал умишлено с цел да постави ищеца в невъзможност да изпълни задълженията си по сключен от него договор.