Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.06.2020, Административен съд - Стара Загора

Съд
Административен съд - Стара Загора
Дело
205/2020
Подписан
17.06.2020
В сила
17.06.2020

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 146, т. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.159 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 21, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 34б · Закон за държавната собственост
  • чл. 38, ал. 2 · Закон за държавната собственост
  • § 1 · Закон за държавната собственост

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е №237

17.06.2020 год., гр. Стара Загора

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

Старозагорският административен съд, седми състав, в публично съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: КОСТОВА-ГРОЗЕВА при секретар Албена Ангелова като разгледа докладваното от съдия Кр.

Костова-Грозева адм. дело №205 по описа за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.38, ал.2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ във връзка с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по жалба на Г.Н.Б. *** срещу Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост за държавна нужда за изграждане на обект позиция 5: "Модернизация на железопътен участък

Оризово - Михайлово” от проект

„Рехабилитацията на железопътен участък Пловдив – Бургас – Фаза 2” на територията на Община Стара Загора, в частта на определената пазарна оценка на отчуждаваните 5,279 дка от имот ***, в землището на с. Самуилово, образуван от имот с идент. *** /целият от 21,900 дка/ в размер на 3 293,79лв.

Жалбоподателката твърди, че обжалваната част от въпросното решение било незаконосъобразно и постановено в нарушение на процесуално правни и материално-правни норми. Счита, че определеният размер на обезщетението не представлявало равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот /част от голям имот/. Същата не съответствала на пазарната цена на земеделските земи в м. „От среща“ в землището на с. Самуилово, които надвишавали 1 000-1 200лв./дка и поради това счита, че определеният размер от органа бил значително занижен.

В с.з. оспорващата, редовно призована, се представлява от адв.

Й., който поддържа жалбата на доверителката си. Прилага писмени бележки, където сочи своите правни доводи за незаконосъобразно определяне на размера на дължимото се обезщетение с решението на МС. Претендира и за разноските по делото.

Ответникът – Министерски съвет, редовно призован, не се явява и не се представлява в с.з. Чрез процесуален представител в писмено становище по делото оспорва жалбата като неоснователна с аргументи, че издаденото решение било правилно. Развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона. Посочва се, че размерът на обезщетението бил определен при спазване на изискванията на ЗДС.

Заинтересованата страна – Министър на регионалното развитие и благоустройството редовно призована, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение - за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – Министър на транспорта, информационните технологии, редовно призован, в писмено становище по делото /л.293-295/ оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага подробни доводи досежно правилността и законосъобразността на изготвената пазарна оценка при съблюдаване на §1, т.2 от ДР на ЗДС и §1а, т.4 от същите. Моли за присъждане на юрисконсулстско възнаграждение при отхвърляне на жалбата.

Заинтересованата страна - Министърът на финансите, редовно призована в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна – ДП„Национална компания Железопътна инфраструктура” гр. София, редовно призована в съдебно заседание, се представява от процесуален представител, който оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователна. Прилага писмени бележки с доводи по същество на спора.

Съдът, като съобрази писмените доказателства, приложени от страните по делото и направените от тях възражения, намира за установена следната фактическа обстановка:

С Решение № 118 от 20.02.2020 г. на Министерския съвет, на основание чл. 34а ал. 1 във връзка с чл. 34б от Закона за държавната собственост /ЗДС/ и § 1 от ДР на ЗДС било взето решение за отчуждаване за държавна нужда за изграждане на обект „Позиция 5” Модернизация на железопътен участък Оризово - Михайлово” от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив - Бургас- Фаза 2” на територията на Община Стара Загора и Община Братя Даскалови съгласно влязъл в сила подробен устройствен план- парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-35 от 16.05.2018 г. на Заместник министъра на регионалното развитие и благоустройството имоти- частна собственост, намиращи се в землището на с.Самуилово, Община Стара Загора, подробно описани в приложението по вид, площ, местонахождение, размер на паричното обезщетение и собственици /л.33/.

Същото било взето въз основа на доклад на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите, ведно със финансова обосновка, одобрена от Министъра на финансите, съгласно приложение №2.2, към чл. 35, ал.1, т. 4, буква” Б”.

За имота, собственост на жалбоподателката с идент. *** от 5,279 дка, образуван от имот с идент. ***, въз основа на изготвена експертна оценка към дата 15.02.2019г., било определено обезщетение в размер на 3293, 79лв.

Към преписката е приложена експертната оценка на отчуждавани имоти, възложена от ДП „НКЖИ” гр. София. Същата била изготвена от ДЗЗД „ Тракия консулт” - лицензиран оценител на недвижими имоти /стр.222 и сл. от делото/ и таблица за информация по чл. 32, ал.4 от ЗДС, предоставена от службата по вписванията гр. Стара Загора, Приложение №2 към оценката /л.231-233/. С процесното решение било гласувано на оспорващата за отчуждения й поземлен имот- земеделска земя от 5,279 дка, съставляваща имот с ***, обезщетение в размер на 3293,79 лв.

По делото по искане на жалбоподателката за изясняване на спорното обстоятелство относно определената оценка за дка земя, Съдът назначи съдебно-оценителна експертиза, изпълнена от вещо лице инж. П., която отговаря на изискванията на §1а, т.3 от ДР на ЗДС. В заключението си ВЛ сочи, че поземлен имот, съставляващи имот с идент. *** с площ от 5,279 дка и бил образуван от имот идент. ***, целият от 21,900 дка. Имотът представлявал земеделска земя-нива от четвърта категория, намираща се в м. „От среща“, землище на с. Самуилово, общ. Стара Загора.

Съгласно издадено от Служба вписвания, гр. Стара Загора удостоверение с №38089/16.10.2018г., се удостоверявало, че в периода 06.11.2017 год. – 14.09.2018 год. за землището на с.Самуилово били вписани

21 бр. сделки, като в табличен вид се прилагат данни за сключени 5 сделки в определения период от време при отчитане предназначението на имота, начин на трайно ползване и др. посочени от ВЛ фактори. В следствие на направените установявания и извършени осреднени изчисления, вещото лица дава заключение и определя парично обезщетение в размер на 852,00лв. за дка, която завишава с коефициент от 1,10 или 937,20лв./дка, като съотв. за отчуждените 5,297 дка определя обезщетение в размер на 4 947,48 лв.

Съдът, при извършената цялостна проверка на законосъобразността на административния акт с оглед разпоредбата на чл.168 от АПК и на основанията по чл.146 от ЖПК, като съобрази установената фактическа обстановка, намира от правна страна следното:

По допустимостта - жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация /вж. приложения към жалбата нот. акт/, чийто интерес е пряко и непосредствено засегнат от оспорения индивидуален административен акт, пред местно компетентния да я разгледа административен съд, в законоустановения срок по чл. 149 от АПК във връзка с чл. 38, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Оспореното решение е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 от АПК. Не се установяват други обстоятелства по см. на чл.159 от АПК, който да правят оспорването недопустимо.

Разгледана жалбата по същество, Съдът я намира за основателна, като съобрази следното:

Съгласно чл. 34а, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Според § 1 от ДР на ЗДС, национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и инфраструктурни обекти: изграждане и преустройство на транспортно-комуникационни мрежи и съоръжения – пътища от републиканската пътна мрежа, железопътни линии и обекти на железопътната инфраструктура, пристанища, летища и съоръжения към тях; на други мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура - водоснабдяване, канализация, пречистване на питейни и отпадъчни води, третиране на отпадъци, електрификация, топлофикация, газификация и електронни съобщителни мрежи и физическата инфраструктура за разполагането им, индустриални зони или технологични паркове с необходимата техническа инфраструктура за привличане на инвестиции, определени като национални обекти с решение на Министерския съвет. Следователно редът за определянето на даден обект за национален е това да бъде извършено със закон или с решение на Министерски съвет. Оспорваното решение е постановено от Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Издадено е в изискуемата от закона писмена форма, като с него се отчуждават поземлени имоти/части от такива, които са частна собственост, предназначени за изграждането на национален обект.

Съобразявайки горното, Съдът приема, че жаленият административен акт, в съотв. му част, като издаден от компетентен орган, в границите на неговата материално-правна компетентност, се явява валиден и не е налице отменително основание по см. на чл. 146, т.1 от АПК.

Оспорваното решение е издадено и в изискуемата от закона форма и същото съдържа фактическите и правните основания за постановяването си. В акта издателят му сочи наличието на държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът на отчуждаваните поземлени имоти, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на отчуждаваните имоти, което е изпълнение на изискването за съдържание, визирано в чл. 34б от Закона за държавната собственост. Съответно липсва основание за отмяна по чл.

146, т. 2 от АПК.

Съдът не констатира при издаване на обжалваното решение да има допуснато съществено нарушение на общите и особените административно-производствени правила, което самостоятелно да съставлява основание за отмяна на акта по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. От извършената служебна проверка, Съдът установява, че има спазване на установените специални административно-производствени правила за вземане на решението, регламентирани в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б ал. 2 от ЗДС. От заинтересованото ведомство има направено мотивирано искане за отчуждаване до Министъра на финансите и до Министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него се прилагат документите, изброени в чл.34, ал.2 от ЗДС. Именно от страна на тези министри, се прави и конкретното предложение за отчуждаване на имотите до МС, с приложен към него съвместен доклад. Решението е било разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените по делото писмени доказателства /л.313-318/. Предложението е придружавано с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения.

Основна предпоставка за вземане на решението за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план - парцеларен план /ПУП-ПП/, който предвижда изграждането на национален обект: Позиция 5 „Модернизация на железопътен участък Оризово – Михайлово“ от проект „Рехабилитация на железопътния участък Пловдив – Бургас – Фаза 2“ не територията на Община Братя Даскалови и Община Стара Загора, област Стара Загора, одобрен с влязла в сила Заповед №РД-02-12-35/16.05.2018 год. на Зам. Министъра на регионалното развитие и благоустройство, в законна сила на 23.07.2018 год, т.е. преди гласуване на решението от МС. В табличен вид се представят имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Прилага се и финансова обосновка, и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител.