Решение № 15 от 11.01.2026, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Несебър, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Сияна Ст. Д. при участието на секретаря Дора К. Д. като разгледа докладваното от Сияна Ст. Д. Гражданско дело № 20232150101053 по описа за 2023 година

Производството по делото е за съдебна делба и в втората фаза - по извършване на делбата.

С влязло в сила съдебно решение № 217/11.06.2024 г. по гр.д. № 1053/2023 г. по описа на Районен съд - Несебър е допуснато извършването на съдебна делба между съделителите Й. С. Б., ЕГН **********, и Х. С. Б., ЕГН **********, при квоти по ½ за всяка от страните, върху следните наследствени недвижим имот и движими вещи: 1.

Самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***, находящ се в гр. С.В., ул.

„В.Л.“, № ***, с предназначение: жилищна сграда- еднофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, с предназначение на самостоятелния обектжилище, апартамент в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта- едно, с площ от 69 кв.м., ведно със съответните идеални части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж- няма, под обекта: обект № ***.1.1, над обекта – няма; 2. Моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № ***, с идентификационен № ***, двигател № ***, цвят бял; и 3. Моторно превозно средство, представляващо лек автомобил марка „Рено“, модел

Клио, рег. № ***, с идентификационен № ***, двигател № ***, цвят син металик.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата, ищецът Й. Б. е формулирал възлагателна претенция по чл. 349, ал. 2 от ГПК досежно процесния недвижим имот.

Претенцията е приета с протоколно определение от 24.09.2024 г., постановено по делото.

1

По делото своевременно е заявено и искане по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК на ответника Х. Б. за определяне на обезщетение, в размер на среднопазания наем за допуснатия до делба НИ и съобразно квотата му, което да бъде възложено в тежест на ищеца, който го ползва еднолично, с решението и до окончателното приключване на делото.

По съществото на делбата всеки от съделителите моли за извършването чрез разпределение на двете МПС-та, съобразно реалното им владение и ползване и при уравнение в пари. Ищецът поддържа възлагателната си претенция, която ответникът оспорва.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Оценката на допуснатите до делба МПС бе предмет на експертиза на в.л. Р. И., приета без възражения от страните. Експертът е заключил, че пазарната стойност на лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № *** НК възлиза на сумата от 2420 лева, а на лек автомобил марка „Рено“, модел Клио, рег. № А *** – 1657 лева.

От допуснатата и приета като компетентно изготвена и неоспорена СТЕ на в.л.

И. В. се установява, че допуснатият до делба недвижим имот е жилищен такъв е неподеляем. Вещото лице В., след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти и при избор на сравнителния пазарен метод, е определило обща пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот на 121 890 лева.

По искане на ищеца бе допусната и изготвена повторна експертиза за оценка НИ, извършена от в.л. Б. К.. При приложение на трите метода за оценка – сравнителен /пазарен/, вещен и приходен, в.л. К. е направило извод за стойността на неподелямия СОС от 123 800 лева. Във връзка с допълнително поставена от ответника задача, в.л. К. е определила пазарната стойност на месечния наем за процесното допуснато до делба жилище в размер на 470 лева.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обосновани, компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. Същите не се оспорват и от страните в производството.

По повод оценката на НИ, съдът намира, че за целите на решението следва да се ползва средната стойност от двете задключения. Това е така, доколкото съдът намира за най-точен при определяне стойността на делбения СОС пазания метод, ползван от в.л. В.. Същевременно, заключението на в.л. К., почиващо на трите медода за оценка на НИ е по-актуално по време. При това положение съдът счита, че с оглед динамичните инфлационни процеси, протичащи в страната през 2025 г., стойността на НИ следва да се определи като средна от двете заключения и в размер на 122 845 лева.

Посочената стойност съдът счита за справедлива, даваща преимущество на пазарния 2 метод за оценка и съобразяваща покачването на цените на недвижими имоти към края на 2025 г., в който период е изготвена оценката по трите метода от в.л. К..

По делото няма спор, че ищецът Й. Б. е живял с общия на съделителите наследодател към датата на откриване на наследството и не разполага с друго жилище, освен делбеното. В потвърждение на тези обстоятелства идват и показанията на разпитания в хода на втората фаза на делбата свидетел на ищеца – св. Мария Траянова – братовчедка на починалия наследодател на страните, която изложи личните си наблюдения в тази насока.

При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК приема следното от правна страна:

По способа за извършване на делбата:

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способи – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 от ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В настоящия случай, с постановеното по делото решение в първа фаза на делбеното производство, което се ползва със сила на пресъдено нещо и досежно юридическият факт, въз основа на който е възникнал съсобствеността, се установява, че всички делбени вещи – жилище и два автомобила - съставляват оставено от наследодателя С. Б. наследство в полза на наследниците-съделители /негови синове/ с равни права на наследяване.

Предвид приетата за разглеждане възлагателна претенция на ищеца Й. Б., наведена в преклузивния срок, съдът следва да посочи, че в хипотезиса на правната норма, регламентирана в чл. 349, ал. 2 от ГПК, са уредени четири материални предпоставки /три положителни и един отрицателен юридически факт/, при наличието на които възниква потестативното право на съделителя да иска възлагането на имот, включен в делбената маса, без да се изнася на публична продан, като заплати на останалите съделители парично уравнение, съответстващо на техните квоти в общата вещ, предмет на делбата - 1) делбената недвижима вещ да има характер на жилище и да е неподеляема; 2) тя да е служила за жилище на наследодателя и по своето предназначение да служи за задоволяване на жилищни нужди, отговаряйки на изискванията на чл. 40 от ЗУТ и § 5, т. 30 ДР на ЗУТ, както и от същия да не могат да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост при спазване 3 изискванията на чл. 203 от ЗУТ; 3) съделителят-сънаследник да е живял в жилището на наследодателя при откриване на наследството и 4) той да не притежава друго жилище. В този смисъл са мотивите по т. 7 от Тълкувателно решение № 1/19.05.2004 г. по гр. д. № 1/2004 г., ОСГК на ВКС.

Както бе посочено по-горе, по делото е установено, че съделителите са братя, придобили правото на собственост върху притежавания от тях процесен недвижим имот чрез наследствено правоприемство от техния баща С. Б.. При липса на спор между страните и от показанията на св. Траянова се установи, че ищецът Й. Б. е живял с наследодателя С. Б. към момента на неговата смърт. Установено е чрез приетата СТЕ на в.л. В., че този имот по своето предназначение и разпределяне на помещенията в него представлява жилище, което е реално неподеляемо съгласно извикванията на чл.

203, ал. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 40 ЗУТ. Няма спор, че ищецът Й. Б. няма други собствени жилища. Поради това обстоятелство настоящата съдебна инстанция приема, че всички положителни и отрицателни предпоставки, включени във фактическия състав на чл. 349, ал. 2 от ГПК, са възникнали по отношение на ищеца Й. Б. и за него се е породило потестативното право да иска от съда възлагане на процесния имот.

Въз основа на тези правни доводи настоящата съдебна инстанция счита, че предявената от съделителят Й. Б.по реда на чл. 349, ал. 2 от ГПК възлагателна претенция е основателна, тъй като същият има качеството наследник, живял е в имота към момента на откриване на наследството и не притежава друго жилище по смисъла на чл. 40 от ЗУТ. Делбата следва да бъде извършена като допуснатият до делба недвижим имот бъде поставен в дял на ищеца Й. Б. на основание чл. 349, ал. 2 от ГПК, като съобразно установените в разпоредбата на чл. 349, ал. 5 от ГПК срокове същият следва да заплати за уравнение на дела на ответника Х. Б. сумата в размер на 61 422,50 лева, в 6-месечен срок от влизане на решението в сила, като стане собственик на имота при спазване изискванията на чл. 349, ал. 6 от ГПК. В този смисъл следва да бъде постановен условен диспозитив.

От друга страна, предпоставките за извършване на делбата чрез разпределение по реда на чл. 353 от ГПК са следните: да са налице достатъчен брой допуснати до делба вещи, за да се обособи дял за всеки съделител, и извършването на делбата чрез теглене на жребий да е невъзможно или много неудобно. Несъмнено в теорията и съдебната практика е прието разбирането, че тегленето на жребий е невъзможно, когато частите на съделителите са различни, или когато до делба са допуснати имоти, съществено различаващи се един от друг. Тегленето на жребий е неудобно, когато са представени доказателства, че съделителите преди предявяването на иска за делба са извършили фактическо разпределение на имотите и би довело до нецелесъобразно разпределние на имотите, до усложняване на отношенията между съделителите, до неудобства в изравняването на дяловете. Посочените критерии за отграничане кога телгленето на жребий е неудобно са разписани в ППВС 7/1973 г., но тяхното изброяване е примерно. Разпоредбата на чл. 353 от ГПК не поставя ограничения 4 относно това какъв вид неудобства биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий. Тези неудобства може да са свързани със засягане както на имуществената, така и на личната сфера на съделителите. Ако те са значителни, независимо дали са от имуществено или лично естество, те биха били пречка за извършване на делбата чрез теглене на жребий /така Решение № 166/03.12.2018 г., постановено по гр. д. № 28/2018 г. на ВКС, 1 ГО/.

На база на всичко изложено в принципен план, при определяне способа за извършване на делба на движимите вещи по настоящото дело, следва да бъде отчетено, че е извършено реално разпределение на същите между двамата съделители.

Така, от насрещните им изявления пред съда, направени чрез процесуалните им представители, се установи, че ищецът фактически владее и се ползва от л.а. марка „Пежо“, а отвтеникът – от л.а. марка „Рено“.

С оглед изложеното настоящият съдебен състав намира, че следва делбата на двете МПС-та да бъде извършена по реда на чл. 353 от ГПК - чрез разпределение, като в дял на ищеца бъде поставен лек автомобил марка „Пежо“, модел 206, рег. № *** НК, с ид. № ***, а на ответника - лек автомобил марка „Рено“, модел Клио, рег. № А ***, рег. № ***. Следва за уравняване на дяловете ищецът да бъде осъден да заплати на ответника сумата в размер на 381,50 лева.

По искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК:

Разпечатката съдържа 38 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7dfc30e5-0f2b-4cc6-8278-c2510a747f12