Решение № 158 от 04.07.2025, Районен съд - Попово

РЕШЕНИЕ

№ 158 гр. Попово, 04.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XII СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маринела Г. Стефанова при участието на секретаря Димитринка Г. Лефтерова като разгледа докладваното от Маринела Г. Стефанова Гражданско дело № 20253520100183 по описа за 2025 година

Ищецът- Х. И. З. от с.Б., общ.С. действащ чрез адв.И.Д. от АК-В.Търново, твърди, че по силата на трудов договор № 66/26.05.2022г., сключен между него и ответника заемал длъжността „горски стражар“.

След подписване на трудовия договор, всяка от страните изпълнявала добросъвестно и стриктно задълженията си по него.

На 10.02.2025г., депозирал Рапорт с вх.№550/10.02.2025г. до Директора на ТП - ДЛС „Черни лом“, гр.Попово, с който дал писмени обяснения, които били изискани устно от директора, за незаконна сеч в определени отдели, а именно: 310 м, 310з, 310 1, 314 д, 314 .

Твърди, че на 07.02.2025г. установил при обход с негови колеги, че се извършвала сеч по трасето на „Напоителни системи“, като още тогова уведомил „ръководител участък,, на когото бил пряко подчинен по длъжностна характеристика. В последствие, му била връчена Покана с Изх.№ 604/13.02.2025г. за даване на писмени обяснения по случая. На 14.02.2025г. депозирал писмен рапорт, в който дал своите писмени обяснения, и отговорил по поставените му от директора въпроси. В последствие била издадена и Заповед № 57/24.02.2025г. от Директора на ТП - ДЛС „Черни лом“, гр.Попово, с която му било наложено и дисциплинарно наказание „забележка“. Заповедта му била връчена на 25.02.2025г.

Ищецът счита, че така издадената заповед била незаконосъобразна, поради нарушаване на материалният закон, също и поради опорочаване на дисциплинарната процедура, и липса на каквито и да било нарушения на трудовите задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, извършено от страна на наказаното лице.

В конкретния случай заповедта не отговаряла на законовите изисквания и разпоредби, подробно описани в чл.195, ал.1 от КТ, като работодателят пропуснал да запише и отбележи: кога точно е извършено самото нарушение, а именно неговата дата. В този смисъл ищецът счита, че заповедта страдала от порок - непълнота по отношение на установяването: кога е извършено нарушението.

1

Предвид изложените в исковата молба факти и обстоятелства, се моли за решение, с което заповед №57/24.02.2025г.. за дисциплинарно наказание „забележка" на директора на ТП ДЛС „Черни лом“, гр. Попово като незаконосъобразна да бъде отменена. Претендират се разноски.

В съдебно заседание се явява лично и с процесуален представител- адв.И.Д. от АКВ.Търново, който по същество пледира за уважаване на исковата претенция, така както е предявена.

В едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК постъпи писмен отговор от ответника- ДЛС “Черни лом”, гр.Попово, представлявано от Симеон Давидков, действащ чрез адв.К.Д. от АК-Русе, с който оспорва иска като неоснователен.

Ответникът не оспорва обстоятелството, че между страните съществува трудово правоотношение, при което ищецът бил назначен при ответника като горски стражар ,ОУ IIIри ГСУ „ Славяново" отговарящ за охранителен участък „ Звезда „ на ТД ДЛС "Черни лом“, отдел 310, подотдел „м" , "з", 314 ,отдел 314 подотдел „д" и „е".

Ответникът счита, че ищеца бил допуснал дисциплинарно нарушение, тъй като основната му функция и задължение било да охранява, контролира и опазва поверената му държавна и общинска горска територия.

Твърди, че през м. февруари 2025г. ищеца и инж. Й. Бейчев - лесничей при ответника, извършили трасиране на сервитута на дюкер „ Кърджелика" , намиращ се в землището на с.

Априлово и с. Звезда, и попадащо в отдели 314д, 314е, 310з и 310м . Тези отдели били в охранителния участък на ищеца. Двамата извършили маркиране на дърветата за да се издаде позволително за сеч. Преди да се издаде разрешително за сеч, на 07.02.2025г., била установена сеч, която била извършена в трасираната просека, и разхвърляна на цялата площ.

Приблизителното количество лежаща маса било около 28,2куб.м. Предвид количеството отсечена дървесина било невъзможно това да станало за един ден Излага твърдения, че заповедта за наложено дисциплинарно наказание била съобразена с изискването на чл.195, ал.1 от КТ. Преди издаването, ответникът отправил покана до ищеца съгл. Съобразен бил и двумесечния срок от извършване, респ. от узнаване на нарушението, съгласно Наредба № 8/2011г. за сечите в горите, и задължението, което имал по длъжностна характеристика.

Твърди се, че ищеца не изпълнявал трудовите си функции, поради което било налице нарушение на трудова дисциплина. В заповедта точно и ясно била описана фактическата и правна страна, какво е следвало да извърши при установяване на незаконна сеч - незабавно да изготви констативен протокол по образец за установено нарушение в поверения му за охрана горски район, и да го представи в необходимия срок пред работодателя. Ищецът не бил изготвил такъв протокол, за което ответникът приел, че е налице нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл. 187, ал. 1 т.3 и т.10. В заповедта били посочени нарушенията на трудовата дисциплина изразяващи се в неизпълнение на възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила, неизпълнение на трудовите задължения, определени при възникване на трудовото правоотношение, и неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР, в КТД или определени при възникването на трудовото правоотношение. Заповедта за дисциплинарно наказание в достатъчна степен била съобразена с изискването на чл. 195 от КТ.

Ответникът твърди още, че налице било дисциплинарно нарушение, за което ответникът наложил най- лекото дисциплинарно наказание „ забележка", макар ищеца да е допуснал дисциплинарно нарушение, чиято основна функция и задължение да охранява, контролира и опазва поверената му държавна и общинска горска територия. Същият системно допускал нарушения на трудовата дисциплина, които били съществени, и 2 немаловажни по своята същност, в т.ч. и такива след наложеното му дисциплинарно наказание, което доказвало липсата на всякаква самокритичност и безотговорно отношение към трудовите задължения.

Във връзка с изложените доводи, моли съда да отхвърли иска като неоснователен.

Претендира и разноски.

В съдебно заседание за ответника се явява процесуален представител-адв.К.Д. от АКРусе, която по същество пледира за отхвърляне на исковата претенция.

Съдът, след съвкупната преценка на всички събрани по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, че ищецът Х. И. З. работи в ответното предприятие на длъжност „горски стражар“, по силата на трудов договор №66/26.05.2022г. Представена е и длъжностна характеристика, подписана от ищеца на 01.06.2022г.

Със Заповед № 216/06.07.2023г. на ТП ДЛС „Черни Лом“, ищецът е натоварен да изпълнява длъжността „горски стражар“, като има преразпределение на горски територии в ТП, съгласно която заповед, в т. III Х. З. е определен като длъжностно лице, охраняващо участък с. Звезда, който включва следните отдели –от 285 до 290, и от 307 до 315 вкл.

От показанията на св. Й.Бейчев се установява, че в ДЛС преди Нова година, дошли представители на фирма, с документи, които казали, че искали да правят ремонт на дюкера между с.Звезда и с.Априлово. След уточняване къде попада този дюкер, и какъв е правният му статут и сервитут, заедно с ищеца, трасирали трасето, маркирали дърветата, измерили дърветата, които подлежат на сеч, като останало съответната фирма да се снабди с позволително за сеч

Тъй като фирмата доста се забавила, а и св.Бейчев разбрал, че кмета на с.Априлово ще продава дърва от въпросния отдел, на 07.02.2025г., той заедно с ищеца и св.Т. били изпратени на въпросния участък, за да извършат проверка. На място установили, че били отсечени около 30-40 плътни кубика дърва, които били събрани по края. Същото се установява и от показанията на св.Т..

На 10.02.2025г., ищецът написал рапорт, вх.№550 до Директора на ТП ДЛС „Черни лом“ гр.Попово (приложен на л.10 от делото), с който го уведомил, че по трасето на „Напоителни системи“ се извършвала сеч.

Въз основа на така съставения рапорт, са изискани обяснения от Х. И. З., с покана изх.№604/13.02.2025г.

С рапорт вх.№629/14.02.2025г. ищецът дал исканите му обяснения с отправената до него покана.

Въз основа на това е издадена и оспорената заповед № 57 от 24.02.2025г. от Директора на ТП ДЛС „Черни Лом“, с която на Х. И. З. – на длъжност „Горски стражар“ в ТП Държавно ловно стопанство „Черни Лом“ гр.Попово е наложено дисциплинарно наказание - забележка по чл.188, т.1 от КТ, за извършено нарушение по чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ.

В последствие, на 06.03.2025г., ищецът е депозирал уведомление, с което уведомил ръководството на предприятието, че на 05.03.2025г., при обход в отдел 310м, 310з, 310-1, 314д и 314е, по трасето на „Напоителни системи“, сварил работещи тежки машини, които наривали дървесината с пръст.

По делото е представен и приет като доказателство и Правилник за вътрешния трудов ред на ТП ДЛС „Черни Лом“ гр.Попово.

От ответната страна са приложени и рапорти вх.№3861/28.06.2024г., вх.

№6186/04.12.2024г. и вх.№1152/09.04.2025г., съставени от ищеца, ведно с данни за билет 3

№8470510.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Съдът е сезиран с иск по чл.357 и сл. във вр. с чл.188, т.1 от КТ.

Същият е процесуално допустим, родово и местно подсъден на Районен съд-Попово.

Разгледан по същество съдът намира, че същия е и неоснователен по следните съображения:

Между страните не се спори, а и от писмените доказателства се установява, че ищецът заема длъжността "горски стражар" в ответното предприятие, както и че със Заповед №57/24.02.2025г. на Директора на ТП ДЛС „Черни лом“-Попово, на същия е наложено дисциплинарно наказание "забележка", на осн. чл.188, т.1, за това, че същия нарушил трудовата дисциплина, съгласно чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ.

В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, като установи, че заповедта е издадена от лице носител на работодателска власт; че същата притежава изискуеми от закона реквизити; че ищецът е извършил посочените в заповедта нарушения на трудовата дисциплина и че същите са извършени виновно; че тежестта на нарушенията съответства на тежестта на наказанието и че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена, а наказанието е наложено в предвидените срокове.

На първо място ищецът е направил възражения по самото съдържание на заповедта, в т.ч. и относно нейните реквизити, а именно, че не е посочено кога е извършено нарушението.

По въпроса за начина на мотивиране на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е налице трайно установена съдебна практика – Решение № 335/07.06.2024 г. по гр. д. № 4502/2023 г., IV г. о. на ВКС, Решение № 78 от 11.04.2018 г. по гр. д. № 1835/2017 г., IV г. о; на ВКС, Решение № 436/01.12.2015г. по гр. д. № 2666/2015 г. на IV г. о. на ВКС, Решение № 213/08.10.2015г. по гр. д. № 7372/2014г. на III г. о. и др. Според посочените съдебни актове заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана, по начин посочващ ясно съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което се налага съответното наказание, и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която му се налага, а съдът да може да извърши проверка и, въз основа на това, да заключи дали същото е законосъобразно. Разяснено е още, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период, а спецификата на изпълняваната работа или характера на самото нарушение не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му. Когато нарушението, изразяващо се в бездействие (неизпълнение на възложени трудови функции), е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, изискванията на чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването му, тъй като извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат. Изискването за мотивиране на заповедта за уволнение е въведено с оглед правилото на чл. 189, ал. 2 КТ за еднократност на наказанието; необходимостта от съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и възможността на наказания работник за защита в хода на съдебното производство по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Поради това, когато изложените мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания и дисциплинарното нарушение е посочено по разбираем начин, който дава възможност на работника да проведе пълноценно защитата си, заповедта отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. Достатъчно е заповедта да съдържа обстоятелствата относно нарушението и кога е извършено, без да е необходимо да посочва всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, 4 деня и часа на осъществяването им, кои задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, кои разпоредби на вътрешния трудов ред са нарушени и какво дисциплинарно нарушение според класификацията в чл. 187 КТ е извършено.