Протоколно определение № 503 от 25.03.2026, Районен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 503 гр. Сливен, 25.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100798 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:30 часа се явиха:

Молителят Т. И. Т., редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв. П. Н. от АК-Сливен , редовно упълномощен с пълномощно, представено по делото.

Ответникът по молбата И. Т. И., редовно призован, не се явява лично и не изпраща представител.

АДВ. Н.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ход на делото и ПРИСТЪПВА към изясняване на спора от фактическа страна.

АДВ. Н.: Поддържам подадената молба за защита.

Съдът на основание чл. 146, ал. 1 ГПК ИЗВЪРШВА доклад на делото, както следва:

Делото е образувано по Молба на Т. И. Т. от с. Гавраилово, общ. Сливен против сина му И. Т. И. от гр. София, с която се иска издаване на заповед за защита и заповед за незабавна защита от домашно насилие за твърдян акт на домашно насилие, извършен от ответника спрямо молителя, на 24.02.2026 г., в дома на молителя в с. Гавраилово, общ. Сливен, ул. „Тунджа“ № 10, изразил се 1 в упражняване на психическо насилие от ответника спрямо молителя чрез причиняване на умишлен палеж в стопанска постройка в двора на жилището, обитавано от молителя.

Към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от молителя.

Съдът КВАЛИФИЦИРА предявения иск като такъв с правно основание чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.

УКАЗВА на молителя, че в негова тежест е да докаже, че на посочената в молбата дата, спрямо него е било осъществено от ответника домашно насилие, по начина, подробно описан в молбата, както и в декларацията по чл.

9, ал. 3 ЗЗДН.

Молителят е направил доказателствени искания за фактите, за чието доказване носи доказателствена тежест.

В тежест на ответника е да докаже наличие на обстоятелства, изключващи възможността да е упражнил твърдения акт на домашно насилие спрямо молителя на посочената в молбата дата.

Съдът приема, че няма права и обстоятелства, които не подлежат на доказване, няма права и обстоятелства, които да се признават.

Съдът УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 13 ал. 3 ЗЗДН, заповед за защита се издава и само въз основа на приложена от молителя декларация по чл. 9 ал. 3 от закона, когато няма други доказателства.

Съдът ДОКЛАДВА постъпила по делото справка за съдимост на ответника с вх. № 4898/06.03.2026 г. по описа на СлРС, за прилагане Гр. д. № 2499/2023 г. по описа на СлРС, препис-извлечение от Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение по Гр. дело № 3427/2015 г. и по Гр. Дело № 2765/2012 г. по описа на СлРС и ПРЕДОСТАВИ възможност на страните да изложат становището си във връзка с доклада, правната квалификация на иска, дадените по делото указания и да предприемат съответните процесуални действия.

АДВ. Н.: Нямам възражения по доклада. Да се приемат представените писмени доказателства.

Съдът намира, че постъпилата по делото справка за съдимост на ответника и препис-извлечение от Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение по гр. дело № 3427/2015 г. и по гр. Дело № 2

2765/2012 г. по описа на СлРС следва да се приемат като писмени доказателства, както и да се приложи за послужване гр. д. № 2499/2023 г. по описа на СлРС, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА като писмени доказателства по делото постъпилата справка за съдимост на ответника и препис-извлечение от Акт за унищожаване на неценни документи с изтекъл срок на съхранение по гр. дело № 3427/2015 г. и по гр. д. № 2765/2012 г. по описа на СлРС.

ПРИЛАГА за послужване гр. д. № 2499/2023 г. по описа на СлРС.

АДВ. Н.: Водим допуснатите ни свидетели до разпит и моля да бъдат разпитани.

Съдът, на основание чл. 148, ал. 1 ГПК, ПРИСТЪПИ към разпит на допуснатите свидетели при режим на довеждане от молителя.

Съдът ВЪВЕДЕ в залата допуснатите до разпит свидетели.

На основание чл. 170 ГПК СНЕ самоличността им както следва:

СВИДЕТЕЛЯТ З.Т.К., на 59 год., бълг. гражданин, неосъждана, дъщеря на молителя и сестра на ответника.

СВИДЕТЕЛЯТ В.Ж.К., на 35 год., бълг. гражданин, неосъждан, внук на молителя и племенник на ответника.

Съдът, на основание чл. 166, ал. 1, т. 2 ГПК, РАЗЯСНИ на свидетелите З.К. и В.К., че имат право да откажат да свидетелстват.

Свидетелят З.К.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Свидетелят В.К.: Разяснено ми е правото, разбирам в какво се състои то, желая да свидетелствам.

Съдът, на основание чл. 170, ал. 1 ГПК, ПРЕДУПРЕДИ свидетелите за наказателната отговорност, която носят при лъжесвидетелстване - при съзнателно потвърждаване на неистина или затаяване на истина.

Свидетелите ОБЕЩАХА да кажат истината, след което съдът изведе свид. В.К. и ПРИСТЪПИ към разпит на свид. З.К..

Свид. З.К. - РАЗПИТАНА КАЗА: На 16.02.2026 г. татко ми се обади и ми каза, че И. е дошъл като искал да говорят. Настоявал да остане да живее в 3 къщата и го заплашил, че ако не го пусне, ще види какво ще стане. Аз го успокоих да не се притеснява, че има камери в къщата. Малко се поуспокои баща ми, но аз всеки ден ходя при него. На 24.02.2026 г. сутринта, в шест без десет, съседите ми звъннаха и казаха да бягаме, че долу гори. Ние слязохме с моя мъж и видяхме, че постройката в двора гори и огънят е тръгнал към постройката, която е до къщата. Вече когато дойдоха от полицията и пожарникарите ни казаха, че пожарът е започнал от вратата на помещението.

В., синът ми, беше с полицаите, гледали са камерите. Баща ми беше много уплашен, беше като неадекватен и след тази случка рухна много бързо. Като страх баща ми го има много отдавна, затова монтирахме камери. При всяко едно хлопване, тропане, мисълта му е, че И. е там. На 06.03. водих баща ми на лекар, тъй като има проблеми със сърцето и предстои поставяне на стенд.

Лекарят ми обясни, че това всичкото е от натрупан стрес и уплаха. Доколкото разбрах от дознателя, ответникът си е признал за пожара.

В момента в залата се явява ответникът И. И..

Съдът ЗАПОЗНА ответника с действията, които са извършени до момента и с разпита на свид. З.К..

Съдът ПРОДЪЛЖАВА с разпита на свид. З.К..

ВЪПРОС от отв. И. И.: Баща ми дали в деня на пожара е бил в къщата?

ОТГОВОР на свид. З.К.: Да, баща ни беше в къщата, даже знам човека, който го е изкарал от къщата. Това е човек от с. Сборище , работи в с.

Гавраилово в италианския цех и пътува сутрин рано към 05.30 ч.

Въпрос от отв. И. И.: През декември 2025 г. бях в болнични поради здравословни причини и звъннах на сестра ми, за да я попитам дали мога да се върна в с. Гавраилово, за да сменя климата, защото лекарите ми казаха, че в София климатът за мен е вреден. След като тя не ми вдигна, аз звъннах на сина й. Искам да я питам така ли беше?

ОТГОВОР на свид. З.К.: Нямам телефона на И., на непознати телефони аз не вдигам.

АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

Отв. И. И.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.

4

Съдът ОСВОБОДИ разпитания свидетел, който ОСТАНА в залата и въведе свид. В.К..

Свид. В.К. - РАЗПИТАН КАЗА: На 24.02. тази година се приготвях да отивам на работа, тъкмо бях в колата майка ми звънна и каза, че на село плевникът гори. В първия момент не знаех как да реагирам, отговорих й спокойно, че веднага ще отида. Отидох, имаше полиция, пожарна и те бяха вътре, майка, комшиите, баща ми, дядо ми не знаеше къде се намира от уплаха. Впоследствие от пожарникарите разбрахме, че пожарът е тръгнал от плевника и, че е умишлен палеж от вуйчо ми. На 16.02., впоследствие видях и на камерите, вуйчо ми е искал да посети дядо, звъннал е на звънеца. Това е било сутринта към 07.00-07.30 часа. Искал е да разговарят и да го пусне вътре в къщата. Тази къща е моя, дядо има право да я ползва. Вуйчо ми е искал да влезе вътре, да говорят, искал е да се настани вътре, но дядо му е казал, че няма как да стане. Той няколкократно се е опитвал да го убеди да го пусне вътре. Заплашвал го е, че ако не го пусне вътре, ще стане нещо лошо.

Съответно дядо ми не го допуска, той стои още малко пред вратата и си тръгва. Тогава дядо ми се е обадил на майка ми, след това тя ми се обади и на мен и гледахме записите. Дядо беше много уплашен. Имаше такива случаи и преди, вуйчо да притеснява дядо и баба, също така и с моята жена, с която живеем на семейни начала и ходим постоянно при дядо. Една събота моята жена чистеше в къщата на дядо, ние с него бяхме отвън на скамейката и си говорихме. Жена ми съборила някакъв кашон, чу се някакъв шум и дядо ми веднага скочи, уплаши се, започна да вика, виж какво става, някой да не е влязъл, а то се оказа, че жена ми е съборила кашона. Дядо е под стрес, предизвикан от вуйчо ми. Тъй като между сградата и самата къща има асми, пожарът е тръгнал по асмите и от другата страна има друга постройка, свързана към къщата. Имаше опасност ако не беше дошла пожарната, да се запали и къщата. В момента дядо има проблеми със сърцето, както и психически, изплашен е, под стрес е, всичко това е от появата на вуйчо ми.

След случката с кашона успокоих дядо и му обясних, че жена ми е съборила един кашон. През декември 2025 г. говорих с вуйчо ми по телефона, той ми се обади и ме помоли да го пусна да живее в къщата. Моят отговор беше, че той знае как ще реагира дядо ми, ако го пусна в къщата.

АДВ. Н.: Нямам други въпроси към свидетеля. Не възразявам да се освободи.