Решение № 334 от 26.06.2024, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 334 гр. Благоевград, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Крум Динев при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Крум Динев Въззивно гражданско дело № 20241200500483 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК и е образувано по въззивна жалба на С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес в *********, действащ чрез процесуалния представител адв. Н. И., срещу Решение № 114 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 679 от 2023 г. на РС - Петрич, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 121а, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ, предявен от ищеца С. С. срещу ответника „Сашо Шпед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в *********, ЕИК: 202730835, с който се претендира дружеството ответник да бъде осъдено да заплати на С. С. сумата от 46 227,32 лв., представляваща разликата в трудовото възнаграждение, което ответникът (като работодател) фактически изплатил на ищеца, и онова, което му дължи, според минималните условия на работа, установени от законодателството на К.Б., където работодателят го командировал за работа в периода от 01.09.2021 г. до 07.02.2023 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд – 20.02.2023 г., до окончателното погасяване на вземането. С решението още е отхвърлен и евентуален иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, съдържащ претенцията „Сашо Шпед“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в *********, ЕИК 1

202730835, да бъде осъдено да заплати на ищеца сумата от 1 000 лв., представляваща разликата в трудовото възнаграждение, което ответникът (като работодател) е изплатил на ищеца, и онова, което му дължи, според минималните условия на работа, установени в К.Б., където работодателят го е командировал за периода от 01.09.2021 г. до 07.02.2023 г., с което е настъпило неоснователно обогатяване за работодателя, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в първоначално сезирания съд – 20.02.2023 г., до окончателното погасяване на вземането.

Във въззивната жалба се релевира оплакване срещу извода на първоинстанционния съд, че за всяка отделна транспортна услуга, извършвана в държава от ЕС, било необходимо първо сключване на договор с търговското дружество, със седалище в съответната чужда държава, и едва след това командироване на ищеца, като в тази връзка се оспорва извършения анализ от първоинстанционния съд към цитираната от ищеца съдебна практика. Акцентира се върху наведеното още с исковата молба твърдение, че ответното дружество изпълнявало транспортна дейност като подизпълнител на *********, поради което между двете дружества налице бил сключен договор, но отделно от това се възразява, че било ирелевантно къде точно ищецът упражнявал своята трудова дейност, изразена в извършване на транспортна услуга, след като било ясно, че ответното юридическо лице било в най-тясна връзка с територията на К.Б., като това обстоятелство било изрично признато в отговора към исковата молба, където било посочено, че автомобилите и служителите на дружеството фактически се намирали в град Б.. Оспорва се извода на съда, свързан с предоставяните на работника командировъчни разходи - последните били извън предмета на делото, респ. предмета на доказване и не били част от доклада по делото, а решаващият съдебен състав недопустимо компенсирал така платените суми с основание “командировачни разходи” с претендираното в процеса трудово възнаграждение. С тези аргументи се иска отмяна на атакуваното първоинстанционно решение и уважаване на така предявения иск, съответно присъждане на съдебно-деловодни разноски за две съдебни инстанции, като е и релевирано възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение. Прави се и доказателствено искане, а именно да бъде задължен на основание чл. 190 ГПК ответникът да представи всички международни товарителници за автомобилен превоз за извършените от 2 ищеца транспортни услуги през процесния период, като по този начин се иска да бъде установено, че дружеството е подизпълнител на белгийския спедитор DHL Б., като отговор на така релевираното искане е даден от съда в определението, постановено по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК.

В представения по реда на чл. 263 ГПК отговор се сочи, че извършваните от ищеца превози за сметка на ответника “Сашо Шпед” ЕООД били както в рамките на ЕС, така и в А., като с нито един от ползвателите на транспортни услуги не бил налице сключен договор, като този извод според ответника следвал от анализа на приобщените по делото писмени и гласни доказателства, които по този въпрос кореспондирали помежду си. Твърди се, че ищецът не успял да проведе доказване на часовете труд, които следва да му бъдат платени съобразно минималната действаща ставка в Б., както и че ответното дружество било най-тясно свързано с последната държава, тъй като било установено, че въззиваемият бил в правоотношения с търговци спедитори от различни държави. Представят се аргументи и съображения срещу възраженията на въззивника, като се посочва, че командировъчните разходи, начислени и платени на ищеца за периода на действие на трудовия договор, били в общ размер на 58 047,08 лева, а размерът на дължимите трудови възнаграждения на ищеца, ако се вземат предвид отработените часове, за които работникът е бил осигурен, възлизал на 55 978 лева, от която сума следвало да се приспаднат реално платените възнаграждения от 9 751 лева и 16 430 лева - изчислена сума от вещото лице, която обаче касаела период от време, през което ищецът се намирал на територията на Б., като така остатъкът от евентуално полагащото му се трудово възнаграждение бил в размер на 29 796.75 лева. Вещото лице изчислило, че за периода от 01.09.2021 г. до 07.02.2023 г., съгласно Наредбата за служебни командировки и специализации в чужбина, на ищеца се полагали 21 703.85 лева, но реално били заплатени 58 047.08 лева. Така в крайна сметка работникът дори получил в повече 6 547.20 лева, поради което правилно първоинстанционният съд отказал да уважи исковата претенция, доколкото с нея ищецът претендирал повторно заплащане на вече заплатения му труд, което противоречало на принципа на добросъвестно осъществяване на трудовите права и задължения, залегнал в чл. 8, ал. 1 КТ. Освен това се акцентира, че в т. 3.5 от отговора към исковата молба било и релевирано възражение за прихващане на търсената сума за дължимо и неплатено трудово 3 възнаграждение с изплатените командировачни разходи. Въззиваемият се позовава на чл. 3, параграф 7 от Директива 96/71/ ЕО и практика на СЕС по приложението на тази разпоредба, според която специфичните добавки, свързани с командироването, се смятат за част от минималната заплата, освен ако не са изплатени като възстановяване на разходи, които фактически са били направени във връзка с командироването, като например пътни разходи, разходи за храна, квартирни разходи, а според тази страна в процеса било доказано, че в тежест на работодателя останали всички разходи, свързани с пътуването и престоя на работника в чужбина. В тази връзка се предлага извод, че изплатените суми от ответника представлявали допълнително трудово възнаграждение, възможността за предоставянето на което била уредена в чл. 6, ал. 1, т. 2 вр. чл. 13, ал. 1, т. 4 НСОРЗ. На основание чл. 266 ГПК се иска направеното с жалбата доказателствено искане да бъде оставено без уважение като неоснователно.

В проведеното открито съдебно заседание във въззивната инстанция въззивникът и неговият процесуален представител не се явяват, като е представена молба, с която тази страна моли ход на съдебното заседание да бъде даден в нейно отсъствие и едновременно с това поддържа изложените във въззивната жалба възражения, като се навежда и възражение по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. В хода на устните състезания процесуалните представители на въззиваемата страна „Сашо Шпед“ ЕООД считат, че първоинстанционният съдебен акт следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, като се подчертава, че от приобщения доказателствен материал не следвал твърдения от жалбоподателя извод, че ответното дружество било най-тясно свързано в своята дейност с К.Б. и че основният му партньор бил DHL Б., поради което Районен съд - Петрич правилно не приел за установено така претендираното фактическо положение. От проведената съдебно-счетоводна експертиза се установявало, че на ищеца били заплатени дори повече от претендираните суми. От тази страна също е релевирано възражение за прекомерност срещу адвокатското възнаграждение, заявено за възстановяване от въззивника.

Окръжен съд - Благоевград, Първи въззивен граждански състав, след като прецени предметния обхват на сезиращата този съд въззивна жалба, изложените в нея възражения и доводи, както и релевираните в отговора към нея аргументи, съответно приобщените по делото доказателствени 4 средства, приема следното:

Районен съд - Петрич (след реализиране на процедурата по чл. 118, ал. 2 ГПК) е сезиран с искова молба на ищеца С. С. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес в *********, действащ чрез адвокат Н. Т. И., срещу ответника “Сашо Шпед” ЕООД, ЕИК: 202730835, със седалище в *********, съдържаща осъдителна съдебна претенция за заплащане на сума в размер на 5 001 лева (от общо 65 975.81 лева), впоследствие изменена с молба от 26.02.2024 г. на 46 227.32 лева, представляваща разликата между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, в размер на 55 978.61 лева, и реално платеното му от ответника трудово възнаграждение за процесния период 01.09.2021 г. 07.02.2023 г. в размер на 9 751.29 лева. По делото са приети писмени доказателства, изслушани са гласни доказателствени средства и е приета съдебно-счетоводна експертиза. С атакуваното Решение № 114 от 28.03.2024 г. по гр. д. № 679/2023 г. на Районен съд - Петрич главно предявеният иск с правно основание по чл. 121а, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ КТ е отхвърлен като неоснователен, като съдът е приел, че от изслушаните свидетелски показания и проведеното експертно заключение се установявало по категоричен начин, че ответникът работодател командировал ищеца за работа в държави от ЕС и в Кралство В., но без предварително сключен договор с търговец, базиран в тези държави. Ищецът извършвал транспортни услуги в резултат на сключвани множество превозни сделки с различни спедитори, но това се случвало след като ищецът вече бил командирован в чужбина. Освен това, първата инстанция заключила, че за процесния период ответникът платил на ищеца командировъчни разходи, които надхвърляли разликата между изплатеното трудово възнаграждение и дължимото такова по минималните ставки на К.Б., поради което присъждането на процесната сума би представлявало нарушение на разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от КТ. Като неоснователен е отхвърлен и евентуално предявеният иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, тъй като между страните бил налице сключен трудов договор, на чиято база следвало да се разреши спорното правоотношение.

Настоящата съдебна инстанция, в изпълнение на правомощията си, залегнали в разпоредбата на чл. 269 ГПК, намира атакувания първоинстанционен съдебен акт да е постановен от надлежен орган с правораздавателна компетентност, в установената за целта форма и в този смисъл да е валиден, а 5 и допустим, доколкото са съблюдавани всички абсолютни положителни процесуални предпоставки и липсата на отрицателни такива, при съобразяване на диспозитивното начало в процеса, рамкиращо предмета на делото, по отношение на който се дължи произнасяне. Въззивната жалба е подадена от легитимирана страна, чрез надлежно упълномощен за целта процесуален представител, в законоустановения срок, като развитите в нея оплаквания срещу правилността на решението подлежат на разглеждане по същество, като в тази връзка съдебният състав към Окръжен съд Благоевград се мотивира както следва:

Между страните не е спорно обстоятелството, че на 01.09.2021 г. между тях бил сключен трудов договор № 495 (прекратен на 07.02.2023 г.), по силата на който С. С. се задължил да престира труд като шофьор на товарен автомобил (над 12 тона) с ремарке, респ. полуремарке срещу основно трудово възнаграждение в размер на 650 лева, като основната дейност на дружеството работодател е извършване на международен превоз на товари, както и че докато упражнявал тази трудова дейност ищецът бил транспортиран за сметка на своя работодател до Завентам, К.Б., откъдето започвало фактическото упражняване на трудовата функция, като там работникът бил настаняван в специално пригоден за живеене апартамент. Представеното допълнително споразумение анекс № 1 към трудов договор № 495 отразява, че страните по трудовото правоотношение уговорили, че приложимите правила за командироване следвало се определят съгласно действащото българско законодателство. От проведената и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните като необоснована, а и от приетите по делото писмени доказателства (справки от НАП и МВР), е установено, че за периода на действие на трудовия договор в масивите на агенцията по приходите били установени общо 2 344 отработени часове (239 дни) от страна на ищеца (декларация по образец 1, съгласно чл. 4, ал. 1 от Наредба № Н13/17.12.2019 г.). Размерът на престирания от ищеца труд в полза на ответника, изчислен по минималните ставки, действащи за периода в К.Б., възлизал на 55 978.61 лева, но по ведомости на работодателя заплатеното нетно трудово възнаграждение в полза на работника С. С., за периода 01.09.2021 г. - 07.02.2021 г., възлизало на 7 499.35 (брутно трудово възнаграждение от 9 751.29 лева), поради което съответно разликата между паричната равностойност на престирания от ищеца труд, изчислена по 6 минималните ставки на К.Б., от една страна, и начисленото от ответника брутно трудово възнаграждение, от друга, е в порядъка на 46 227.32 лева. От експертизата се установява още, че за периода 04.10.2021 г. - 04.01.2023 г. по банкова сметка на ищеца били заплатени 19 243.41 лева разходи за задгранични командировки, а заедно със заплатените и работни заплати, тази сума достигнала до 26 740.76 лева. Освен тази сума, от банковата сметка на управителя на ответника “Сашо шпед” ЕООД в полза на С. С. били изплатени и 38 803.67 лева, с основание на паричните преводи “работни заплати и командировки”, поради което общата сума, която ищецът получил в периода на действие на трудовото му правоотношение с ответника възлизала на 65 544.43 лева. От вещото лице е изчислено още, че на основание чл. 31 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, на работника се дължат (съгласно периодите на командироване, отразени в представените по делото заповеди, издадени от работодателя) 21 703.85 лева, но реално заплатените били 58 047.08 лева.