Решение № 423 от 06.11.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Пловдив, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Б. Георгиева при участието на секретаря Ваня Б. Казакова като разгледа докладваното от Таня Б. Георгиева Търговско дело № 20235300900706 по описа за 2023 година прие за установено следното:

Предявени са по реда на чл.422 ГПК обективно и субективно съединени искове от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, гр.София, чрез пълномощника адв.Д. Д. от САК против „М-ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС“ ЕООД с ЕИК 201787642, гр.Пловдив, бул.Беломорски № 37 и С. И. С. с **** с правно основание чл. 430 от ТЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответниците дължат солидарно на ищеца следните суми въз основа на

Договор за банков револвиращ кредит

№

0684/677/29062021/29.06.2021 г., а именно: 168 514,75 лв. главница, ведно със законната лихва от 17.08.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата от 682,56 лв. лихва върху редовна главница за периода от 28.10.2022 г. до 28.01.2023 г., сумата от 7993,76 лв. лихва върху просрочена главница за периода от 29.07.2022 г. до 16.08.2023 г., сумата от 7559,76 лв. наказателна лихва при просрочие за периода от 28.04.2022 г. до 16.08.2023 г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 12141/2023 г. по описа на ПРС.

Претендират се и разноски.

Ищецът твърди, че по силата и при условията на Договор за банков револвиращ кредит № 0684/677/29062021 от 29.06.2021 г., сключен между 1 банката от една страна и от друга страна - М - ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС ЕООД с ЕИК 201787642, в качеството на Кредитополучател и С. И. С., в качеството на солидарен длъжник, Банката предоставила на ответното дружество револвиращ кредит в размер до 250000,00 лв., с цел - оборотни средства, като било уговорено правото на кредитополучателя да усвоява и погасява многократно (револвира), изцяло или частично, възстановените суми по предоставения му кредит, до максимално разрешения лимит и в рамките на договорения срок на ползване. Кредитополучателят от своя страна се задължил при условията на договора да усвоява, ползва целево и връща кредита, ведно с начислените върху него лихви, такси, комисионни и други разходи, в предвидените за това срокове и в съответствие с Общите условия, при които „УниКредит Булбанк“ А Д предоставя кредити на лица, осъществяващи стопанска дейност, сведени до знанието на длъжника и солидарно задължените лица и приети от тях с подписване на контракта. В т. 6 и т. 7 от процесното съглашение страните договорили кредитът да бъде усвояван от, съответно погасяван по сметка № ****, в посочените за това срокове, а именно: усвояване до 15.06.2026 г. и погасяване до 16.06.2026 г. съгласно погасителен план, обективиран в т. 7.1.1 от договора, а падеж на лихвата по редовния дълг да е 28-мо число от месеца. В т. 9.3 били предвидени и хипотези, в които се изменя начина на погасяване на ползвания кредит.

В съответствие с договора, кредитополучателят усвоил изцяло предоставения от Банката-ищец револвиращ кредит в размер на 250 000,00 лв. от посочената разплащателна сметка с IBAN: ****, разкрита на името на М ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС ЕООД **** За предоставянето и ползването на заемния ресурс в т. 4.1, вр. с т. 11.1.1 страните договорили, че кредитополучателят дължи на Банката променлива годишна възнаградителна лихва в размер на сбора от лихвен индекс (осреднен депозитен индекс - ОДИ) плюс договорна надбавка от 3,95%. Към датата на сключване на договора ОДИ бил в размер на 0,05%, респ. първоначално договорената лихва била в размер на 4,00% годишно. Лихвата била изменяна единствено за нейното намаляване.

Според т. 11.2 от Договора, при неиздължаване от страна на Кредитоподучателя на главница и/или лихва, последният дължал на Банката за 2 срока на забавата едновременно лихва върху просрочена главница в размер на приложимия към датата на просрочието лихвен процент за редовен дълг плюс надбавка за просрочие от 2% и наказателна лихва (неустойка) в размер на 5,00 % върху ползвания кредит.

Съгласно т. 15.3 от договора за кредит, ответникът С. И. С. (управител и едноличен собственик на М - ТРЕЙД ФРОУЗЕН ФРУТС ЕООД) се задължила да отговаря солидарно за всички задължения на дружествотокредитополучател, произлизащи от процесния договор за револвиращ кредит.

Дружеството-кредитополучател и солидарният длъжник не изпълнили договорните си задължения за погасяване на ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, съгласно условията на т. 7 и т. 9.3 от процесния договор. На осн. т. 17 от договора, поради неплащане в срок на дължимите месечни суми след 28.04.2022 г., Банката обявила цялото задължение за предсрочно изискуемо и дължимо на 26.04.2023 г. Изявлението на кредитора за отнемане на преимуществото на срока било обективирано в нарочна покана за доброволно изпълнение, връчена на С. И. С., в качеството й на управител на дружеството-кредитополучател, както и в лично качество, като солидарно отговорен длъжник по договора.

В указания в поканата срок длъжниците не погасили задълженията си, поради което банката пристъпила към принудително събиране на вземанията по процесния договор и на 17.08.2023 г. депозирала заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й изпълнение и издаване на изпълнителен лист срещу кредитополучателя и солидарния длъжник, по което било образувано ч.гр. д. № 12141/2023 по описа на Районен съд - Пловдив. XV гр. състав . В полза на ищцовото дружество били издадени Заповед № 5707/18.08.2023 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист № 4955/22.08.2023 г. За събиране на вземането си, ищецът поискал от ЧСИ Мариана Кирова, с per. № 823 в КЧСИ присъединяване на издаденият изпълнителен лист към вече висящото изп. дело № 310/2023, в рамките на което заповедта за незабавно изпълнение била връчена на длъжниците. Последните възразили писмено срещу издадената заповед за изпълнение, поради ищецът е предявил настоящите искове по реда на чл.422 ГПК.

3

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.367, ал.2 ГПК , ответниците оспорват исковете по основание и по размер. Признават за сключването на договора за кредит, както и факта на усвояване на заемната сума.

Възразяват, че клаузите на чл.4 от договора относно предвидените възнаградителни и наказателни лихви, както и клаузата на чл.5 от договора в цялост са нищожни като противоречащи на одобрението на ЕК и Временната рамка за мерки за държавна помощ в подкрепа на икономиката в условията на епидемичен взрив от COVID-19 във връзка с Регламент /ЕС/ № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 г. относно деклариране на някои категории за съвместими с вътрешния пазар.

Излагат твърдения за това, че процесният договор за кредит бил подчинен на европейска и национална рамка относно предоставяне на държавна помощ с цел преодоляване на последиците от COVID-19, съгласно които на бенефициентите-кредитополучатели се предоставят по-облекчени условия за кредитиране. Съгласно нея на било допустимо въвеждането на кредитни и некредитни такси и комисиони за крайните бенефициери, които се различават от съществуващата политика на търговската банка, които биха довели до задържане на икономическа полза за банката, както и не допускала добавяне на условия , извън стандартните, които да доведат до оскъпяване на кредита или увеличаване на административната тежест на крайния бенефициер.

В тази връзка възразяват, че с договора за кредит са въведени кредитни такси, комисионни и РАЗЛИЧНИ ВИДОВЕ лихви, които се различават от съществуващата политика на ищеца и които водят до задържане на икономическа полза от страна на търговската банка за сметка на кредитополучателя, който е бенефициент по ДЪРЖАВНА ПОМОЩ, която всъщност е чрез финансов инструмент - договор за кредит.

Горното се обосновавало с разпоредбата на чл.11 от условията по договора за кредит, от която било видно, че се начислява възнаградителна лихва по т.4.1, наказателна лихва по т.4.2 и върху целият дълг - лихва по т.4.3.

Освен горното и съгласно чл.5 от договора във връзка с чл.9 от ОУ на бенефициера били начислявани различни по вид такси и комисионни, включително и такива непредвидени в индивидуалния договор, чийто размер 4 бил увеличаван през годините. Наред с тези такси и комисионни ищецът следвало да начислява на кредитополучателя такси в полза на Българска Банка за развитие ЕАД като гарант по кредита.

На следващо място твърди, че освен плащанията от 29.06.2021г и съгласно чл.9.4 от договора за кредит , е имало блокирани в банковата сметка на кредитополучателя сумата от 50 000 лева като обезпечение по кредита, която сума била усвоена от кредитната институция и погасени несъществуващи /нищожни / наказателни лихви и такси и комисионни.

Освен това кредитната експозиция била обезпечена чрез Портфейлна гаранция от Българска банка за развитие (ББР), като условията за погасяване на задълженията на кредитополучателя били да е подадено искане за плащане на гаранция в 12 месечен срок от обявяване на предсрочната изискуемост при изпълнение на предвидените условия в гаранционните споразумения по Програмата и след инициирано от търговската банка производство по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за вземането по гарантирания кредит/ предявяване на осъдителен иск за вземането по гарантирания кредит/.

В тази връзка поддържа, че е налице забава на кредитора предвид обстоятелството, че към настоящия момент не било подадено искането за плащане на гаранция, както и че кредитната институция не била упражнила своевременно правото си да обяви предсрочна изискуемост на кредита с оглед получаване на плащане от ББР.

Възразява се също така, че ищецът, от постъпващите по банковата сметка, обслужваща кредита, средства, погасявала без основание и в противоречие с разпоредбата на чл.76 от ЗЗД задължения по друг договор за банков кредит между страните, обслужван също чрез същата банкова сметка.

На последно място възразяват и за липса на предсрочна изискуемост, тъй като видно от изпратените писма кредитната институция се е позовала на неизпълнение на задължението по чл.9.3 във връзка с чл.17 от договора за кредит. Разпоредбата на чл.9.3 от договора предвиждала задължение на кредитополучателя да предоставя информация за годишен финансов преглед, която била публично оповестена в ТРРЮЛНЦ и кредитната институция имала достъп до нея. Освен това покана от ищеца за предоставяне на такава информация не била отправяна.

5

Предвид горното молят за отхвърляне на исковете.

В допълнителна искова молба по чл.372 ГПК ищецът взема становище за неоснователност на възраженията на ответниците.

Поддържа, че лихвените условия на процесния договор за кредит са ясно формулирани и отговарят на всички законови императиви. Освен това банката била предоставила финансово предимство под формата на намаление в приложимия лихвен процент на възнаградителната лихва, възлизащо на 0,8% годишно в сравнение с ГЛП, който банката би начислила за този кредит, без същият да се ползва от подкрепата на Програмата. Оспорва и възражението, че са начислявани такси и комисионни, непредвидени в индивидуалния договор, чийто размер се увеличавал през годините.

На следващо място заявява, че обезпечителното правоотношение между ищеца и ББР няма отношение към настоящия спор и ответниците не са страна по него. В този смисъл оспорват възражението за наличие на забава на кредитора. Договорът за кредит не съдържал изискване за последователност при ангажиране на отговорността на кредитополучателя, солидарния длъжник или гаранта по портфейлната гаранция /ББР/.

Поддържа, че са били налице предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост, в т.ч. и поради неплащането на 6 месечни вноски от длъжниците.

В отговор на допълнителната искова молба ответниците поддържат възраженията си, изложени в първоначалния отговор. Допълнително сочат, че обезпечеността на кредитната експозиция чрез Портфейлна гаранция от ББР има съществено значение по отношение на съществуването и размера на паричните задължения, доколкото изпълнението на ББР освобождавало от отговорност длъжника по отношение на ищеца. В този смисъл поддържа възражението за изпадане на кредитора в забава предвид липсата на отправено искане до ББР в предвидения за това срок.