Протокол № 256 от 16.09.2026, Окръжен съд - Смолян
- Съд
- Окръжен съд - Смолян
- Дело
- Гражданско дело 227/2026
- Вид
- Протокол № 256
- Подписан
- 16.09.2026
- В сила
- 16.09.2026
- Състав
- Меденка Минчева Недкова
Цитирани разпоредби
- чл. 146, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.157 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 197, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 256 гр. Смолян, 16.09.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Меденка М. Н.а при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова
Сложи за разглеждане докладваното от Меденка М. Н.а Гражданско дело № 20265400100227 по описа за 2026 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Ищецът Т. Н. П., редовно призован, се явява лично и с пълномощника му адв. Б. К. от АК – С., редовно упълномощен отпреди.
Ответникът ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, редовно призована, се представлява от прокурора Г. Х. от Смолянска окръжна прокуратура.
Адв. К. – Да се даде ход на делото.
Прокурор Х. – Моля да се даде ход на делото.
Съдът също счита, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Адв. К. – От името на доверителя ми, поддържам предявения иск.
Нямам възражения по проекта за доклад, обявен с Определение № 322/17.VII.2026год. и моля същият да бъде обявен за окончателен проект по делото. Водим допуснатите до разпит трима свидетели.
Прокурор Х. – От името на Прокуратурата, оспорвам изцяло предявения иск. Нямам бележки и възражения по отношение на проектодоклава и моля същият да бъде приет.
След като изслуша становищата на представителите на страните по делото и на основание чл. 146, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за доклад по делото на проекто-доклада, изготвен с Определение № 322/17.VII.2026 г. по гр. дело № 227/2026 г. на Окръжен съд – Смолян.
1
По доказателствата и на основание чл.157 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и прилага като доказателство по настоящето дело НОХД № 65/2020год. по описа на Смолянски окръжен съд в цялост, ведно с ДП № 52/2018год. по описа на ОД на МВР – С..
Съдът СНЕ самоличността на допуснатите до разпит свидетели, които се водят от ищеца, както следва:
А. А. И. – българска гражданка, * години, разведена, неосъждана. Живее на семейни начала с ищеца Т. Н. П. повече от 10 години, познават се повече от 50 години. Желая да свидетелствам.
С. Д. К. – български гражданин, * години, женен, неосъждан, без родство и дела със страните по настоящето дело. Процесуален представител на ищеца Т. П. в наказателното производство.
О. В. Л. – български гражданин, * години, неженен, неосъждан. Живее на семейни начала 20 години с голямата дъщеря на ищеца - С. Т. П. Желая да свидетелствам.
Съдът НАПОМНИ на свидетелите за наказателната отговорност по чл.
290 от НК, като същите ОБЕЩАХА да кажат истината.
Съдът ОТСТРАНИ от залата А. И. и О. Л., и ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля С. К..
Разпитан свидетелят С. К. обясни на съда : Аз бях един от защитниците на Т. Н. П. в съдебната фаза на наказателното производство още при първоначалното разглеждане на обвинителния акт. Клиентът П. ми осигуряваше транспорт от гр. П. до гр. С. и обратно, и когато се е налагало да оставам в гр. С. е поемал изцяло разходите за хотел. Изцяло издръжката ми като пълномощник е била за сметка на ищеца Т. П.. Изцяло той ми заплащане и хонорарите за правната защита и съдействие в наказателното производство.
Имало е случаи, но не мога да ги определя, защото бяха доста пътуванията, в които лично той ме е карал с колата, с която съм пътувал. Имало е и случаи, в които е доверявал това на негови близки хора, на които знам, че е заплащал.
Помня за един случай, когато беше ангажирал и кола-такси, за да ме кара. Аз като бивш негов защитник съм ограничен във възможностите да свидетелствам, за обстоятелства, които клиентът ми е доверявал, но става дума за обстоятелства, които биха му навредили, които биха го уличили в нещо и т.н. Аз съм тук и съм го заявил и на страната, че ще свидетелствам за моите лични впечатления от това как той е възприемал обвинението, развитието на процеса, страничните неща - като публикации във вестници и други, как се е отразявало на здравословното му състояние. Знам ограничителната норма и затова заявявам, че ще свидетелствам само за моите лични впечатления, които не засягат доверителните ни отношения с ищеца, които са между адвокат и клиент. Той възприемаше изключително отрицателно това обвинение. Изначално, той го е определял като някаква 2 пълна измислица и опит да бъде дискредитиран пред обществеността, найвече в гр. Ч., където той има един изявен авторитет. Поначало той черпи и от традициите на семейния авторитет на П.и в гр. Ч., но и самият той, лично, си има изграден такъв личен авторитет - като търговец, като човек. Мога да заявя, че го познавам от 1984год., това са 42 години, ми е познат.
Познанството ни е от гр. Ч., където съм работил през годините като адвокат, от к.к. П., където той е работил и държал различни обекти, да призная наймного „Ч.“. Искам да кажа, че той не е случаен клиент. Просто отдавна се познаваме, преди да съм участвал в каквито й да е негови дела и за това имам претенциите да го познавам. Ще спомена като един факт, то е по мое лично наблюдение, че имам представа и за неговото физическо развитие през годините, защото това, което виждате сега, не дай Боже да можехте да видите преди един-два месеца, от Т. П. е едно бледо копие от човекът П. преди 3-4 години, като физика. Откакто се води този процеса той непрекъснато слабее.
Защо? Докторите ще кажат, ако назначите експертизи, но явно във физическо отношение, този процес му повлия изключително тежко и затова сега е труден за познаване. Аз не го бях виждал повече от година, преди да ме потърси и да ме помоли евентуално да свидетелствам в настоящия процес, и бях силно изненадан от вида му. Това не е Т. П. – онзи здрав балканджия. Това е съвсем друг човек, променен. Разговаряли сме, но аз го наблюдавам, тежеше му изключително много този процес. Идвали сме многократно в гр. С., после в гр.
П., и пак обратно в гр. С.. Слава Богу на Прокуратурата, че не ни закара и в касационния съд, това си е единствената голяма заслуга на Прокуратурата, че не протестира решението на Апелативния съд. Това е, което мога да Ви кажа за него. Винаги, когато наближеше заседанието по делото, го усещах, когато ми се обажда, променен. Понякога се отпускаше, след като е минало заседанието до следващото след месец, но като наближи времето да се стягаме за следващо заседание, винаги ставаше особено напрегнат, притеснен.
Наистина тежаха му и тези публикации във вестниците на регионалната преса. Чел съм отговора на Прокуратурата, че действително те не отговарят за поведението на пресата, но все пак аз говоря като последствие на едно неоснователно обвинение, както се оказа, от хода на наказателното производство се стигаше и до тези публикации. Има една косвена връзка, не пряка, не че са поръчвали тези статии Прокуратурата, но просто това е моето мнение. В много такива дела съм участвал и като пълномощник на страни, навсякъде се счита, че се всъщност ние се мъчим да доказваме неща, които са така да се каже от категорията на всеизвестните. Не може да си оправдан без това да не засегне някои твои права. Определено време ти пред обществото, пред всички, си един човек потенциален извършител на престъпление, но преживяното си е преживяно. След първата осъдителна присъда той се чувстваше изключително зле, изключително тежко го понесе, дори му минаваха налудни мисли да приключи със себе си. Беше му изключително тежко. Избягваше да се движи в кръга, в който обикновено се движи, за да не попада в среда, в която ще се коментира неговото обвинение, неговия процес.
3
Всъщност, това беше процес на цялото Ч., по-голям процес една ли са виждали, освен съденето на Т. П. в гр. С..
Адв. К. – Нямам други въпроси.
Прокурор Х. – Нямам други въпроси.
Свидетелят беше освободен.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетелката А. И..
Разпитана свидетелката А. И. обясни на съда: Аз познавам Т. П. повече от 50 години, а живея на семейни начала с него вече 10 години. Целият наказателен процес, който се водеше срещу Т., в емоционален и психически план го понасяше много тежко. Тревожеше се много преди дела, след дела. В последствие се появиха и физически проблеми. Отначало беше само тревоги, нерви, и в последствие се появиха и физически проблеми. Всеки път получаваше стрес, вследствие на което започна да получава едни кризи стомашни, колангитни, които доста зачестиха. Потърси лекарска помощ. Найнапред той получи сериозна криза и в Смолянската болница го лекуваха, отстраниха жлъчка. След това продължи лечението в гр. С.. В гр. С. направиха ендоскопско отстраняване на жлъчката, в резултат, на което увредиха жлъчни канали и трябваше да се направи пластика във Военно-медицинска академия.
Това се получава често при такива интервенции. Аз бях придружител на Т. П. и в Смолянската болница, и в С. във ВМА. Т. трудно го понасяше. Пишеха се разни неща по вестниците, в пресата на местна почва, които той ги преживяваше също много трудно. Не само той, но всички. Притесняваше се да среща чепеларци, да разговаря с тях. Появяваха се хора, в които се появява съмнение. Нормално е като се прочете нещо в пресата и се отдръпнаха от него.
Имаше такива хора, които се отдръпнаха, а най-верните си останаха. Много тежко прие първата осъдителна присъда. Той преди дела не можеше да спи, тревоги големи бяха, това е истината. В момента все още е в процес на възстановяване. Миналата година имаше рецидив на заболяването. Наложи се да се постави тръба, стенд пак в жлъчния канал. След това се получиха много сериозни усложнения и цяла година е в процес на възстановяване на цялата история. Тези усложнения ги лекуваха медикаментозно. Пак полежахме в болници в гр. С., после в гр. А. за една седмица, обаче не е напълно възстановен. Докато траеше наказателният процес той вземаше успокоителни лекарства, за да може да се успокоява, да спи, да приема тези неща. По време на наказателния процес се случваха тези неща. Във финансово отношение наказателният процес се отрази зле, защото твърде много пътувахме. Освен това финансови средства давахме за престоите в болници, за закупуване на консумативи и освен всичко друго, той не можеше пълноценно да работи, защото се налагаше да отсъства по месец и повече от работа. Той е председател на ГПК „Х.“ в гр. Ч., това му е основната дейност. Заместваше го, когато боледуваше, неговият подчинен инж. Н. С.. Той физически не можеше да се справя и с дейността в заведението „Ч.“ в к.к. П., затова от няколко години го отдава под наем, даже заради здравословно причини най-вече. Аз 4 имам собствен автомобил – лек автомобил О., „А.“, с рег. № ******, не мога да кажа коя година е произведена колата, но автомобилът не е много нов, на повече от 15 години, на дизел е. С този автомобил сме се движили за делата.
Понякога и О., другия свидетел го е карал за делата в гр. С. и гр. П.. О. често караше Т. П. за процеса в гр. П.. За процеса в гр. С. Т. лично си караше колата.
Когато е бил в състояние Т. П. лично караше колата, а когато не беше в състояние, го караше О.. Повече О. го караше, не аз. Първата операция на жлъчката беше 2020 г. и то септември месец. Т. по спешност беше приет в болницата в гр. С., с много сериозни оплаквания, дори панкреатит направи.
Преди това, в стресови състояния, Т. получаваше такива кризи с висока температура, с болки в стомаха и всъщност това доведе на края до този проблем, който наложи операция на жлъчката. Тези кризи започна да ги получава още 2018год.-2019год., като имаше периоди на затишие, само, че ние не бяхме запознати с проблема, не знаехме на какво се дължи. Не е имал други стресови ситуации. Стресовите ситуации бяха от наказателния процес.
Откакто започнаха наказателните дела, тогава започнаха и тези ситуации. Ние ги отдавахме отначало на стреса, те се задълбочиха в последствие и накрая се получи това.
Адв. К. – Нямам други въпроси.
Прокурор Х. – Нямам други въпроси.
Свидетелката беше освободена.
Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на свидетеля О. Л..
Разпитан свидетелят О. Л. обясни на съда : Аз от близо 20 години живея на семейни начала с голямата дъщеря на Т. П. и го познавам от близо. Т.
П., аз го наричам дядото, е член на една от най-големите фамилии в гр. Ч. – П.ите и смятам, че това обвинение се отрази зле на имиджа му, защото той много дълги години е един от основните работодатели на хора от града и се ползва с голям авторитет. Аз имам заведение в гр. Ч. и наблюдавах тогава не малко случаи на хора, които дуднеха, шушкаха си разни нещо, защото ние на това заведение работим с дъщеря му и наблюдавахме дори и хора, които започнаха да страничат от нас, с които до преди това сме били в добри отношения и сме си споделяли разни неща. Т. беше съкрушен от обвинението, защото той през целия си живот е бил честен, никога не е наранил някой, обидил или нещо подобно, а една такава ситуация до голяма степен съкрушава човек. По време на наказателния процес той изпитваше срам, започна да се чувства здравословно не добре. Повиши се кръвното му налягане и други здравословни проблеми се появиха. Първата осъдителна присъдата той прие много тежко. Не само той, а и ние цялото семейство. Ние живеем сплотено.