Решение № 427 от 08.04.2026, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Административно наказателно дело 4194/2025
- Вид
- Решение № 427
- Подписан
- 08.04.2026
- В сила
- 23.06.2026
- Състав
- Христо Милков Минев
Цитирани разпоредби
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.137а, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 · Закон за движението по пътищата
- чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 427 гр. Варна, 08.04.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 22 СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Христо М. Минев при участието на секретаря Красимира М. Добрева като разгледа докладваното от Христо М. Минев Административно наказателно дело № 20253110204194 по описа за 2025 година МОТИВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН, въз основа на жалба, предявена от А. Д. А., ЕГН **********, против НП № 24-0460-000545/11.04.2024г. на Началник група в ОД на МВР Варна, 5 РУ Зл.Пясъци, с което на А. Д. А., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева/25.56евро, на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП .
В жалбата си въззивникът оспорва НП, като твърди, че то е незаконосъобразно и необосновано, както и че съставянето му е основано на неотговаряща на действителността фактическа обстановка, въз основа на което прави искане за отмяна.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован, не се явява лично, представлява се от адв. Б., а в последното с.з. от не се явява нито въззивника нито процесуалния му представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание, не се представлява, изразява писмено становище по жалбата с което я оспорва и по същество моли да се потвърди процесното НП, като правилно и законосъобразно, претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна 1 проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока за обжалване, от надлежна страна и приета за разглеждане от съда.Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник група към ОДМВР Варна, 5РУ Зл.Пясъци.
След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2024г. около 10:29 часа въззивникът А. управлявал л.а. „****”, с Рег. № *****. Същият се движел по ул.„Николай Лилиев”, в посока „Горна Трака“ , до пункт за изкупуване на цветни метали, където бил спрян за извършване на проверка от страна на органите на полицията. При преминаване покрай полицейския служител – св.Г.Т., същия установил, че въззивника не използва задължителния обезопасителен колан, с който е оборудван автомобила.
За горното бил съставен АУАН № G A 29893/22.03.2024г. В обстоятелствената част на същия е отразена горепосочената фактическа обстановка. Акта е надлежно връчен на въззивника, същия се е запознал с него и не е направил възражения при връчването му. Такива не са постъпили и в законния за това срок.
При възприемане на горната фактическа обстановка, съда изгради убеждението си и във основа на данните вписани в АУАН, и показанията на актосъставителя. Св. Т. установи, че лично е констатирал нарушението и няма съмнения относно същото. Установи също, че нарушението е установено по единствено възможния за това начин, чрез пряко наблюдение, доколкото не разполага с техническо средство за заснемане на нарушението. Твърди, че мястото за контрол е определено предвид възможността за пряко наблюдение и липса на отблясъци от предните стъкла на автомобилите. Установи също, че на това място се работи от органите на полицията за установяване на нарушения по ЗДвП свързани с неизползването на обезопасителните колани и и дневните светлини..
Въз основа на Акта за нарушение е издадено обжалваното Наказателно постановление, като административнонаказващият орган е възприел изцяло 2 обстоятелствата, така както са посочени в акта за нарушение.
Административнонаказващият орган е квалифицирал нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.7 ПР. 1 от ЗДвП е наложил глоба в размер на 50.00лв. на въззивника.
Съдът счита, че административнонаказателното производство, образувано по отношение на въззивника е проведено правилно и законосъобразно. В този смисъл съдът намира, че наказанието наложено на въззивника по чл.183 от ЗДП е правилно квалифицирано и заканосъобразно е определен размерът на глобата. Нарушението е безспорно доказано, като съдът намира, че предвид вида на нарушението същото е установено по единствено възможния за това начин, а именно, чрез визуално наблюдение от страна на органите на полицията.
Спазени за нормите на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, като съставения АУАН и издаденото Наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми.
Съдът не кредитира направените от въззивника възражения, като намира, че твърденията му са недоказани и се опитва чрез тях да си изгради една оневиняваща го версия.
Ясно и точно е описано кога, къде, какво МПС е управлявал въззивника, като същото е индивидуализирано по вид, модел и Рег.номер. Посочено е мястото на проверката и е установен начина на установяване на нарушението.
Въззивника не е направил възражения по връчения му АУАН и не е оспорил нарушението и правната квалификация на същото.
Съдът не споделя и възражението относно твърдението, че неправилно е установена фактическата обстановка. Доказателства в тази насока не са представени и съдът намира, че твърденията на въззивника са с цел изграждане на защитна, оневиняваща го версия.
Съдът намира, че на въззимвника безспорно са известни задълженията му като водач на МПС, доколкото са събрани доказателства, че той е правоспособен водач на МПС и същия безспорно е положил изпит за да докаже познаването на ЗДП от негова страна. Правото на защита на въззивника не е нарушено, дори напротив, то е реализирано в пълен обем, като въззивника е обжалвал издаденото срещу него НП.
От приложената справка за нарушителя, съдът установява, че същия има 3 трайно изградени навици на нарушител на правилата за движение по пътищата и същия е санкционирам многократно за различни по вид нарушения, като има издадени 26 НП и 22бр.ЕФ за допускани различни нарушения на ЗДвП.
Предвид изхода на делото съдът намери, че следва да бъде уважено искането на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Като отчете сложността на производството и формата на участие на юрисконсулта, съдът прецени, че същото следва да бъде определено в минимален размер от 80.00лева, /40.90евро/.
По горните съображения, съдът постанови решението си.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0460000545/11.04.2024г. на Началник група в ОД на МВР Варна, 5 РУ Зл.Пясъци, с което на А. Д. А., ЕГН ********** е наложена ГЛОБА в размер на 50.00лева/25.56евро, на основание чл.183, ал.4, т.7 пр. 1 от ЗДвП .
ОСЪЖДА А. Д. А., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР Варна сумата от 80.00лева/ 40.90евро/ – разноскипо делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени пред АС Варна по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4