Определение № 1166 от 07.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1166 гр. София, 07.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20231000601458 по описа за 2023 година

Защитникът на подсъдимия К. В. К. (адв. Л.) е подал в срока и по реда на чл.

249, ал.3, вр. гл. 22 НПК частна жалба срещу протоколно определение № 756/31.10.23 г. от разпоредителното заседание по н.о.х.д. № 408/23 г. на СОС в частта му, с която първата инстанция е отказала да ревизира изпълняваната спрямо К. мярка за неотклонение (чл. 248, ал.1, т.6 НПК).

Жалбоподателят оспорва както извода на Окръжния съд, че определената още в досъдебното производство спрямо посочения подсъдим парична гаранция от 10 000 лв. продължава да действа (противно на тезата, че същата е отменена), така и изобщо необходимостта от подобна мярка при демонстрираното от него „ перфектно процесуално поведение“.

САС прецени, че жалбата следва да бъде оставена без разглеждане поради следното:

В действителност - няма данни взетата още в досъдебната фаза спрямо К. К. парична гаранция от 10 000 лв. да е била отменена. Показателно за това е писменото разпореждане от 07.11.2016 г. на административния ръководител на бившата Апелативна специализирана прокуратура (т.18, л. 28 от д.п.), с което при удължаването на срока на разследването мярката е била потвърдена по реда на чл. 234, ал.6 НПК. А след внасяне на обвинителния акт в съда (първоначално – закрития СпНС; и впоследствие – СОС) към датата на повторно проведеното разпоредително заседание (31.10.23 г.) обжалваната гаранция е продължавала на действа. Което означава, че Окръжният съд е имал възможност да се произнесе служебно по нея при условията на чл. 248, ал.1, т.6 НПК, вместо да постановява, че „липсват взети мерки за процесуална принуда“ (л.112 от н.о.х.д.).

Процесуалната пречка за произнасяне на САС по сега разглежданата частна жалба, всъщност, идва от друго обстоятелство. Произнасяйки се по чл. 248, ал.1, т.3 НПК в цитираното протоколно определение, първата инстанция е прекратила съдебното производство и е върнала делото на прокурора (чл. 249, ал.2 НПК). Тази част на определението е влязла в сила (поради липсата на прокурорски протест) и така съдебната фаза на делото (поне засега) е приключила, а същото се е „превърнало“ 1 отново в досъдебно производство. Следователно, въззивният съд вече изобщо не се явява компетентен да извършва исканата проверка по гл. 22 НПК относно въпросите по чл. 248, ал.1, т.6 НПК, най-малкото – защото правилният подход изискваше в случая делото да бъде върнато на СОС за постановяването на акт по чл. 248, ал.1, т.6 НПК, който впоследствие (при оспорване от страните) евентуално да бъде инстанционно проверен. Такова произнасяне, обаче, вече е невъзможно поради прекратената съдебна фаза.

В същото време, правото на жалбоподателя да оспори по същество мярката си за неотклонение не е погасено. При наличие на вече развиващо се спрямо него досъдебно производство той може да стори това с искане по чл. 234, ал.9 НПК, в която процедура съдът преценява единствено формалната срочност на съответната мярка за процесуална принуда.

По изложените съображения, Софийският апелативен съд – Наказателно отделение, VIII състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от името на подс. К. В. К. частна жалба срещу протоколно определение № 756/31.10.23 г. от по н.о.х.д. № 408/23 г. на СОС в частта му относно произнасянето по чл. 248, ал.1 т.6 НПК.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2