Решение № 15698 от 19.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15698 гр. София, 19.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ******* при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ******* Гражданско дело № 20221110162090 по описа за 2022 година

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл.

86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че в патримониума на „****“ ЕАД съществуват вземания от следните лица: от Р. Г. Д., И. Г. Й. и Д. Г. Д. в качеството им на наследници по закон на починалия в хода на процеса *** Д. Д.: за сумата от общо 2472.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, за сумата от общо 315.98 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от общо 18.54 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от общо 2.95 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като съобразно изричното уточнение на исковата молба от всяко от посочените лица се претендира част от посочените суми, съответна на дела на всеки от тях от наследството на *** Д. Д.; от Р. Г. Д. на собствено основание: за сумата от 2472.19 лева, представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2016г. до м. 04.2019г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, за сумата от 315.98 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2017г. до 27.11.2019г., за сумата от 18.54 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2016г. до м. 04.2019г. услуга дялово разпределение, както и за сумата от 2.95 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.12.2016г. до 27.11.2019г., ведно със законната лихва 1 върху главните вземания, считано от 09.12.2019г. до окончателно изплащане на задължението, за които парични притезания по ч. гр. дело № 71376/2019г. по описа на СРС, 54 състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът „****“ ЕАД твърди, че през исковия период между него, от една страна, и *** Д. Д. и Р. Г. Д., от друга, е съществувало облигационно правоотношение, възникнало въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане.

Поддържа, че съгласно тези общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителите не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, дължимостта на която в полза на топлофикационното дружество била уговорена в чл. 22, ал. 2 от приложимите общи условия на ищеца. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45- дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения клиентите изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответницата И. Г. Й., която оспорва предявените срещу нея искове, поддържайки, че нейната част от процесния имот е продадена на трето лице.

На 28.08.2023г. по делото е постъпил отговор на исковата молба от името на Д. Г. Д., с който предявените срещу него искове се оспорват поради липса на облигационно отношение между него, респ. негов наследодател и ищеца, като се оспорва в тази връзка който и да е от тях да е бил собственик или вещен ползвател на имота. Ответникът оспорва иска за цената на услугата дялово разпределение, тъй като същата била предоставена от дружество, различно от ищцовото. Наред с това, оспорва реалното извършване на услугата дялово разпределение, като счита за недоказана уговорената цена на услугата. Поддържа, че не е надлежно поставен в забава за изпълнение на процесните главни задължения, доколкото до него не била отправяна покана преди подаване на исковата молба, а и фактурите за исковия период не били издавани на негово име. Оспорва съществуването на представения с исковата молба договор между дружеството за дялово разпределение и процесната етажна собственост, евентуално- счита, че същият не е бил приложим през процесния период с оглед уговорения в него едногодишен срок на действие. В условията на евентуалност релевира възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Р. Г. Д., с който ответникът оспорва исковете с довод за недоказаност наличието на облигационно отношение между него и ищеца, на изрядни и сертифицирани измервателни уреди в абонатната станция в сградата и в процесното жилище, както и на надлежното въвеждане в експлоатация на абонатната станция. Оспорва да е титуляр на право на собственост или на ограничено вещно право на ползване по отношение на жилището. Счита наред с това за недоказано правнорелевантното обстоятелство, че имотът е бил топлоснабден през исковия период, както и до него реално да е доставяна топлинна енергия. Оспорва наличието през исковия период на валиден и 2 действащ договор между фирмата за дялово разпределение и процесната етажна собственост. Поддържа, че изискуемостта на процесните задължения не е настъпила, както и че не е надлежно поставен в забава за заплащането им съобразно действащите към релевантния момент нормативна уредба и общи условия. В условията на евентуалност навежда възражение за погасяване на задълженията по давност. Претендира разноски.

На първо място следва да се изясни, че въпреки изрично дадените на ответницата Р. Д. указания с определението, постановено по реда на чл. 140 ГПК, надлежно връчено й съобразно правилата на процесуалния закон, както и за сведение на адвоката, подал от нейно име отговор на исковата молба, по делото в указания с това определение срок, а и до приключване на съдебното дирене не са представени доказателства за упълномощаване на адвоката да подаде отговор на исковата молба от името на Р. Д., а последната не е потвърдила изрично извършеното без представителна власт действие по подаване на отговор на исковата молба по чл. 131 ГПК, поради което и съобразно нормата на чл. 101, ал.

3 ГПК съдът следва да приеме, че отговор на исковата молба не е подаван от името на посочения ответник, поради което и не дължи разглеждане на изложените в него доводи и възражения, вкл. на правопогасяващото възражение за погасяване по давност на вземанията на топлофикационното дружество спрямо ответницата Д..

Що се отнася до отговора на исковата молба от името на ответника Д. Г. Д., следва да се изясни, че същият е подаден на 28.08.2023г.- след изтичане на 21.08.2023г. на срока за отговор на исковата молба, доколкото исковата молба е получена от този ответник на 20.07.2023г.- л. 58 от делото, поради което и съобразно действащото в българския граждански процес концентрационно начало и съобразно нормата на чл. 133 ГПК заявените с отговора на исковата молба от ответника Д. възражения, в частност това за погасяване на вземанията на ищеца спрямо него по давност, не подлежат на разглеждане по същество с настоящия съдебен акт като преклудирани.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, респ. техните праводатели, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на ответниците, респ. праводателите им в качеството им на потребители на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „****“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота;

3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

3

Установява се от неоспорените от името на ответниците Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл. 55г от ЗПИНМ № 127, том XXV, дело № 4711/1967г. и удостоверение изх. № 68-00-587/18.05.2015г. по описа на ГИС- София, че на 27.10.1967г.

**** и ***** са придобили правото на собственост върху процесния имот, представляващ апартамент № 40, находящ се в гр. София, ж.к. „*****“, бл. 68, ет. 8, като с оглед данните в приобщените по искане на ищеца удостоверения за наследници на посочените лица следва да се приеме, че към датата на придобиване на правото на собственост същите са били в брак помежду си, като всеки от тях е придобил право на собственост върху ½ идеална част от жилището, доколкото към датата на придобиване на имота в сила е бил ЗЛС, с който е бил уреден единствено законов режим на разделност в имуществените отношения между съпрузите. Съгласно приобщеното като писмено доказателство удостоверение за наследници с изх. № РКС25-УГ01-4878/29.04.2025г. по описа на Столична община, район „Красно село“, ***** е починал на 02.09.1971г., като е оставил като свои наследници по закон своята съпруга ****, както и дъщеря си ***, наследили го при равни квоти съобразно нормата на чл. 9, ал. 1 ЗН. В резултат, *** се е легитимирала като собственик на ¾ идеали части (1/2придобита по силата на договора за покупко- продажба, и ¼- по силата на наследственото правоприемство), а ***- като собственик на останалата по наследство от баща й ¼ идеална част. Установява се от представените удостоверения за наследници на *** и ***, че последната е починала на 24.05.1990г., като е оставила като свой наследник по закон своята дъщеря ***, с което след смъртта на двамата си родители последната е станала изключителен собственик на процесния имот. ***, от своя страна, е починала на 20.09.2013г., като съгласно данните в посочените удостоверения за наследници е оставила като свои наследници по закон своя съпруг- *** Д. Д., както и дъщеря си Р. Г. Д., в резултат от което и на основание нормата на чл. 9, ал. 1 ЗН всеки от тях е станал собственик на по ½ идеална част от процесното жилище. С оглед на това и при липсата на данни, а и на твърдения който и да е от тях да се е разпоредил с правото си на собственост върху процесния имот преди или по време на исковия период, следва да се приеме, че през последния именно посочените лица като собственици на жилището са били потребители на доставяната до него топлинна енергия съобразно дефинитивната разпоредба на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и поради това- легитимирани да отговарят за заплащане на цената й съобразно дела си в съсобствеността- по ½ част всеки. А след смъртта на *** Д. в хода на процеса- на 02.05.2021г., формираните в неговата правна сфера парични задължения за цената на топлинната енергия за исковия период са преминали при равни части- арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, към неговите деца- Д. Г. Д., И. Г. Й. и Р. Г. Д.. В резултат, последната се явява носител на задължения към топлофикационното дружество, чийто размер възлиза на 4/6 части от общия дълг, а Д. Д. и И. Й.- на по 1/6 част от общото задължение.