Решение № 7651 от 25.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7651 гр. София, 25.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ***** при участието на секретаря **** като разгледа докладваното от ***** Гражданско дело № 20241110169954 по описа за 2024 година

Предявени са кумулативно обективно и субективно пасивно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „**“ ЕАД сумите, както следва:

А. И. Н.: сумата от 404.36 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. София, ул. „** № 13, вх. В, ет. 2, сумата от 78.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 06.11.2024г., сумата от 26.14 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.

11.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.23 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2022г. до 06.11.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 25.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението;

И. И. Н.: сумата от 404.35 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. София, ул. „** № 13, вх. В, ет. 2, сумата от 78.77 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 06.11.2024г., сумата от 26.15 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м.

11.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 7.24 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2022г. до 06.11.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 25.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „**“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците като собственици, респ. правоприемници на собственика на гореописания недвижим имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като потребителят не изпълнил насрещното си задължение за заплащане на 1 дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение.

Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2016г., в сила от м. 07.2016г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 45-дневен срок след изтичане на месечния период, през който е потребена, като обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява върху цената на топлинната енергия след изтичане на 45- дневен срок от изтичане на съответния отчетен период (месечен или годишен). Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните му задължения потребителят изпаднал в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетение за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок не са постъпили отговори на исковата молба по чл. 131 ГПК.

С молба от 03.02.2026г. ищецът е изложил фактически твърдения, че в хода на процесана 27.11.2025г., е получил плащане за погасяване на всички свои вземания, предмет на процесните претенции, поради което претендира да му бъде присъдено единствено юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.

В проведеното на 04.02.2026г. открито съдебно заседание ответницата А. И. Н. излага идентични фактически твърдения за извършено в хода на процеса цялостно погасяване чрез плащане на процесните задължения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага пълно и главно установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и соченото за потребител лице, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на купувача на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „**“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

В случая ответниците не са навели конкретни доводи за липсата на която и да е от гореописаните материални предпоставки за възникване на спорното материално право- така, както същото е заявено в исковата молба, поради което настоящият съдебен състав намира, че осъществяването им следва да се приеме за установено.

Въпреки това, за пълнота и прецизност следва да се изясни, че от надлежно приобщените и неоспорени писмени доказателства- Нотариален акт за продажба на идеални части от недвижим имот № 158, том I, рег. № 1775, дело № 130/2020г., удостоверение с изх.

№ 68-00-1683/02.12.2019г. по описа на ГИС- София за идентичност на адреси, договор № 2431/27.06.2002г. за извършване на услугата топлинно счетоводство, сключен между етажните собственици в сградата, в която се намира процесното жилище, и третото лицепомагач на ищеца, протокол от общо събрание на етажните собственици в тази сграда и списък на етажните собственици към него, издаваните от топлофикационното дружество съобщения към фактури, както и от представените от третото лице- помагач на ищеца документи за извършвано по отношение на имота дялово разпределение, се установяват правнорелевантните обстоятелства, че през исковия период наследодателят на ответниците е бил единствен собственик на процесния имот, представляващ апартамент № 43, находящ се 2 в гр. София, ул. „** № 13, вх. В, ет. 2, че същият се намира в сграда в режим на етажна собственост, която през релевантния за делото период е била топлоснабдена, че до имота е доставено съответното количество топлинна енергия, чиято стойност се претендира в процеса. Поради това и съобразно дефинитивната норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ И. Ц. Н. като собственик на жилището през исковия период е бил страна по облигационно правоотношение с топлофикационното дружество и потребител на доставяната до имота топлинна енергия, отговорен за заплащане на цената й. С оглед на това и при липсата на оспорване на конкретните стойности на цената на топлинния ресурс, както и на доказателства за заплащане на тези цени в срок (въпреки изричните указания към ответника в тази насока в доклада по делото) съобразно приложимите в случая клаузи на общите условия на ищеца, в сила от м. 07.2016г., следва да се приеме за установено възникването в правната сфера на ищеца на вземания от И. Ц. Н. именно в претендираните суми за цените на топлинната енергия и на услугата дялово разпределение, както и на обезщетения за забава върху тях, както и преминаването на задълженията на последния към правните сфери на ответниците като негови наследници по закон съгласно данните в приобщеното удостоверение за наследници от 05.03.2025г.

Както бе изяснено, съгласно изричните твърдения и на двете страни всички задължения, предмет на предявените в настоящото производство искове, са погасени чрез плащане, за което не се спори, че е извършено в хода на процеса- на 27.11.2025г. Това плащане по правната си същност съставлява конклудентно признание на неизгодно за страната обстоятелство- съществуването на главен и на акцесорен дълг, възникнали на поддържаното в исковата молба основание и в посочените в същата размери. А признанието на неизгодни за страната факти с правно значение представлява едно от най- надеждните и достоверни доказателства в българския граждански процес, което, преценено по реда на чл.

175 ГПК- в съвкупност с всички събрани по делото и неоспорени от страните писмени доказателства, дава основание на съда да приеме за установено, че изброените по- горе предпоставки за основателност на исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са осъществени. С оглед на това съдът приема за надлежно установени всички юридически факти, включени във фактическите състави, пораждащи процесните вземания за главница и за обезщетение за забава.

Както бе изяснено, по делото не се спори и относно момента на извършеното плащанеслед образуване на производството, поради което и при съобразяване на правилото на чл.

235, ал. 3 ГПК, съгласно което съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, предявените искове следва да бъдат отхвърлени в цялост поради погасяване чрез плащане на задълженията, техен предмет.

При този изход на спора пред настоящата инстанция и при съобразяване на момента на извършване на плащането разноски се следват единствено на ищеца, доколкото в случая неоснователността на исковете му се дължи на осъщественото в хода на процеса плащане, т. е. към момента на предявяване на претенциите ищецът е бил носител на изискуеми парични вземания от ответниците, които последните е следвало да погасят преди това, но не са сторили, поради което с поведението си са дали повод за завеждане на делото срещу тях.

С оглед на това и доколкото не се установява, а не се и твърди с извършеното плащане да е погасено и следващото се на ищеца юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство, в полза на последния следва да бъде присъдено такова в определен от съда съобразно правилото на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 ЗПП във вр. с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер от 100.00 евро (по 50.00 евро от всеки ответник) с оглед липсата на фактическа и/или правна сложност на делото, естеството и обема на извършените от процесуалния представител на ищеца действия, обстоятелството, че се касае за обичайно, типично дело с оглед предмета на дейност на страната, а и при съобразяване на изричното искане от името на дружеството в този смисъл.

3

На основание нормите на чл. 4 и чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026г., установените като дължими, респ. недължими суми, следва да бъдат посочени в диспозитива на настоящия съдебен акт в евро, като превалутирането и закръгляването на същите бе извършено от съда съобразно нормите на чл. 12 и чл. 13 от същия закон.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „**“ ЕАД, ЕИК ***, сумите, както следва:

А. И. Н., ЕГН **********: сумата от 206.75 евро (404.36 лева), представляваща цена на потребена в периода от м. 05.2021г. до м. 04.2023г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 43, находящ се в гр. София, ул. „** № 13, вх. В, ет. 2, сумата от 40.27 евро (78.77 лева), представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2022г. до 06.11.2024г., сумата от 13.36 евро (26.14 лева), представляваща цена на предоставена в периода от м. 11.2021г. до м. 04.2023г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 3.70 евро (7.23 лева), представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 15.01.2022г. до 06.11.2024г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от 25.11.2024г. до окончателно изплащане на задължението;