Определение № 391 от 04.04.2022, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 391 гр. Благоевград, 01.04.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Бельова

Членове:

Лилия Масева

Анета Илинска като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно частно гражданско дело № 20221200500183 по описа за 2022 година

Производството е образувано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. В.В. и адв. Цв.Р. - В.а, в качеството им на процесуални представители на ИВ. П. АНТ., срещу Определение №503186/10.11.2021 г., постановено по гр. д. №329/2019 г., по описа на РС – Разлог, с което първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес.

Първостепенният съд е приел, че е установено по категоричен начин, че между същите страни е имало спор по чл. 108 от ЗС, за което е било образувано гр. д. №97/2018 г., по описа на ОС-Благоевград, което е приключило с влязло в сила определение, с което е прекратено делото, поради отказ от иск на ищцовата страна. Посочено е още, че макар между приключеното дело по чл. 108 от ЗС и настоящото такова по иск за делба по чл. 34 от ЗС, да липсва пълен идентитет относно търсената защита, за ищеца е налице липса на правен интерес да поддържа искането за делба на същия този недвижим имот и на същото основание, поради направеното изявление за отказ от ревандикационен иск. Изложени са подробни съображения, че в конкретния случай е недопустимо продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск за делба, като в подкрепа на съжденията си, районният съд е цитирал и практика на ВКС.

Недоволен от така постановеното определение е останал жалбоподателят, който намира същото за неправилно и незаконосъобразно. Поддържа в жалбата, че правните изводи на съда са неправилни и незаконосъобразни. Излагат се аргументи, че погрешно е възприето, че искът по чл. 108 от ЗС има преюдициален характер спрямо иска за делба по чл. 34 от ЗС.

Твърди се, че ревандикационният иск е допустим при липса на делбено производство. Счита се, че воденото дело по чл. 108 от ЗС, от страна на ищцата А. към онзи момент с оглед заявеното производство по съдебна делба се е явявал недопустим и съответно без значение за делбата. Навежда се, че в делбеното прoизводство със сила на пресъдено нещо ще се 1 разреши въпроса относно собствеността на спорния имот. Твърди се още, че извършеният отказ от иск в исковия процес, ако въобще валидно е направен, няма характер и не влече последиците на декларация по чл. 100 от ЗС. Счита, че И.А. не е направила отказ от собственост в нито един момент от започване и на двата процеса. Излагат се съждения, че отказът от иск по чл. 108 от ЗС, е процесуално действие, а не материалноправен отказ от съществуващото й материално право, като с погасяване на правото на иск, не се погасява материалното право и то продължава да съществува. От друга страна се приема, че отказът от право на иск се ползва със СПН и затова ищецът не може да предяви същия иск отново, но въпросът по отношение на собствеността на имота, предмет на иска по чл. 108 от ЗС, не се е решил със сила на пресъдено нещо. С оглед на това се приема, че изложеното от районната инстанция за липса на правен интерес, е необосновано и незаконосъобразно.

Излагат се съображения, че И.А. не е направила надлежен отказ от иск, и ако е направен такъв от процесуален представител на същата, не е имал право на това, съгласно разпоредбите на ГПК.

Счита се още, че не следва да се присъждат разноски, като в същото време се приема, че присъдените разноски са прекомерни, като неправилно за определяне на размера им е взета предвид цената на целия имот, който е предмет на делбата.

С оглед на изложените твърдения, се прави искане от настоящата инстанция да бъде отменено обжалваното определение, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде върнато делото на Районен съд – Разлог за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество със съдебно решение.

В срока и по реда на чл. 276, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна по делото – „С.,,,,, ЕИК ,,,,,,,,,. Излагат се подробни аргументи, че с влязло в законна сила на 20.08.2020 г. протоколно определение, по гр. д. №97/2018 г., по описа на ОС-Благоевград, производството по преюдициалното дело е прекратено поради отказ от предявения иск по чл. 108 от ЗС и чл. 97 от ЗС. Цитира се съдебна практика, подкрепяща твърденията му, че в хипотезата на отказ от иск, същото съдържа в себе си мълчаливо признание за неоснователност на иска и към това признание се прикрепя силата на пресъдено нещо. Счита, че направеният отказ от иск по чл. 108 от ЗС, по отношение на което има влязло в сила определение на съда за прекратяване на делото, следва да се приравни на последиците на отхвърлен иск по чл. 108 от ЗС, като този нейн отказ формира СПН по отношение на спора за собствеността на процесната сграда, която сила се разпростира върху настоящото дело. Моли се съдът да потвърди процесното определение на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира се сторени по делото разноски.

Окръжен съд - Благоевград, след преценка на доказателствата по делото, приложимите нормативни разпоредби и възраженията в частната жалба, приема за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от страна по делото пред първа съдебна инстанция, за която обжалваното определение, с което се прекратява производството, е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване пред Окръжен съд – Благоевград първоинстанционен съдебен акт. При подаване на частната жалба са спазени и формалните изисквания за редовност, установени от чл. 275, ал. 2, във вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. От първостепенния съд е осъществена и процедурата по връчване на препис от частната жалба по чл. 276, ал. 1 от ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК, срещу определенията на съда могат да бъдат подавани частни жалби, когато определението прегражда по -нататъшното развитие на делото. На въззивно обжалване подлежат всички определения за преграждане на понататъшното развитие на делото, каквото в случая е и Определение №503186/10.11.2021 г., с което е прекратено производството по делото, поради липса на правен интерес. Нормата на чл. 274, ал. 4 от ГПК не е относима към въззивното обжалване на определенията. Затова подадената от жалбоподателя частна въззивна жалба е допустима и следва да бъде разгледана от окръжния съд, съгласно чл. 274, ал. 1, т. 1 от ГПК.

Производството пред Районен съд – Разлог, е образувано по подадена искова молба от ИВ.

П. АНТ., ЕГН **********, адрес: с. Б., ***, срещу „С.,,,,, ЕИК ,,,,,,,,,, със седалище и адрес на управление: гр. София, ***, ет. 1, ап. 3, с която е предявен иск за делба по чл. 34 от ЗС. Петитумът е насочен към допускане до делба между ИВ. П. АНТ., с ЕГН: **********, адрес: с. Б., *** и „С.,,,,, с ЕИК ,,,,,,,,,, представлявано от управителя В.В.Д., ЕГН **********, на следния недвижим имот, а именно: „Механа“ с идентификатор №***, съгласно Скица на сграда №15-444373-02.07.2018 г. на СГКК - Благоевград, намиращ се в град Б., общ. Б., обл. Благоевград, по кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, последно изменение със заповед: КД-14.01.1306/05.11.2012 г. на началника на СГКК - Благоевград, с адрес на сградата: гр. Б., п.к. № 2770, ул. „Ангел Кънчев“ №1, застроена площ 308 кв.м., с разгъната застроена площ от 979.77 кв.м., брой етажи: 2, предназначение - сграда за обществено хранене, която сграда е разположена в собствения на ищеца поземлен имот, а именно поземлен имот с идентификатор №***, съгласно скица на поземлен имот №15-444364- 02.07.2018г. на СГККБлагоевград, с площ от 516 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Б., общ. Б., обл. Благоевград, одобрени със Заповед РД-18-81/10.12.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК. При съседни имоти: ПИ ***; ПИ ***; ПИ

***; ПИ ***, при следните квоти - 3/5 идеални части от правото на собственост на обекта за „С.,,,, и 2/5 идеални части от правото на собственост от обекта за ИВ. П. АНТ., както и при допускане на делбата, съдът да ОСЪДИ „С.,,,,, с ЕИК ,,,,,,,,,, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, да заплаща на ИВ. П. АНТ. обезщетение за ползване на съсобствения с ищцата недвижими имоти за периода от 29.03.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното приключване на производството по делба, като 3 размерът на обезщетението е по 1 000 лв. месечно.

По така заявената искова претенция, първостепенният съд е постановил Определение №503186/10.11.2021 г., постановено по гр. д. №329/2019 г., по описа на РС – Разлог, с което е прекратил производството по делото, поради липса на правен интерес у ищеца за водене на делото, доколкото същият се е отказал от правото на иск по чл. 108 от ЗС, по преюдициалното производство по гр. д. №97/2018 г., водено между същите страни, относно същия недвижим имот. Съдът е отчел, че първото условие за възникване на правото на иск е интерес от търсената с него защита, като в случая ищецът се е отказал от иска си за право на собственост върху същия недвижим имот, предмет на настоящето производство, който отказ е скрепен със сила на пресъдено нещо и обвързва настоящия съдебен състав. Изложил е още, че в мотивите на т. 6 от Тълкувателно решение №7 от 31.07.2017 г. на ВКС по т. д. №7/2014 г., ОСГТК, е прието, че отказите от процесуални права са изявления на страната, отправени до съда, че не поддържат занапред исканията си. Прието е, че отказът от иска е също така волеизявление, отправено до съда, с което ищецът заявява, че не поддържа занапред иска си.

Според районния съд, с така направеното волеизявление ищецът се отказал от търсената искова защита, което имало за правна последица окончателно загубване на възможността претенцията да бъде отново предявена. Спрямо съда е възникнало като правна последица десезирането му със спора. Според първостепенния съд, тези особености на отказа от иска определят характеристиката му на процесуално действие. В този смисъл реализирането му не съставлявало отказ от материално право, т. е. с осъществяването му, страната не формира материалноправен отказ от претендирано материално право.

Съдът е приел, че последиците на отказа от иск следват от неговата същност на изявление на ищеца, отправено до съда, с което заявява, че не поддържа иска си. Тези последици са специфични. При отказ от иска съдът не постановява решение за отхвърляне на иска като неоснователен, а прекратява делото. Прието е още, че в правната теория волеизявлението на ищеца по чл. 233 от ГПК, се обяснява като негово твърдение за неоснователност иа иска /че твърдяното право не съществува или че оспорваното с исковата молба право съществува последната хипотеза засяга единствено отрицателния установителен иск/, както и като изявление за изоставяне на търсената искова защита, респективно желание на ищеца съдът да се десезира от разглеждане на правния спор. Застъпено е било в доктрината виждането, че законодателят удовлетворява интереса и на двете страни окончателно да се преустанови спора между тях, като към волеизявлението на ищеца за отказ от иска прикрепва правния ефект на силата на присъдено нещо със съдържанието, което тя има по отношение на съдебното решение, с което се разрешава материалноправен спор. Като аргумент в подкрепа на това разбиране в теорията се сочи разпоредбата на закона, която предвижда, че след като се откаже от спорното право ищецът не може да предяви отново същия иск, както и че обжалваното решение се обезсилва, когато отказът е направен пред_въззивната или касационната инстанция, т. е. процесът е станал недопустим, съответно недопустимо е станало постановяването на решение по съществото на спора. Без помощта на решение сам по себе си, отказът пораждал сила на пресъдено нещо. Разпоредбата на чл. 233 от ГПК, не 4 регламентирал силата на пресъдено нещо, като правна последица на отказа от иска, а посочва една от последиците й - непререшаемост на правния спор /арг. чл. 233, изречение второ ГПК/. Според съда, силата на пресъдено нещо се прикрепва към волеизявлението, с което ищецът се отказва от иска.