Решение № 695 от 21.06.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 695 гр. Варна, 21.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20243100500599 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 13797/19.02.2024 г. от Ц. А. Х., чрез назначения особен представител адв. Т. Т., против Решение № 342/01.02.2024 г., постановено по гр.д. № 15992/2022 г. по описа на РС – Варна, с което е прието за установено в отношенията между страните, че ответникът Ц. А. Х., ЕГН **********, с настоящ адрес ****, дължи на „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД, ЕИК 103002253, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Прилеп“ № 33, сумата от 307,23 лв.

(триста и седем лева и двадесет и три стотинки), представляваща главница за периода от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г. и сумата от 33,03 лв. (тридесет и три лева и три стотинки), представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2022 г., до окончателното погасяване на задължението, дължими за ползвани и неплатени ВиК услуги по партида с абонатен номер 1159554, за които има издадени фактури в периода от 25.10.2019 г. до 28.01.2022 г. за обект – имот, находящ се в гр. ***, за които вземания е издадена Заповед № 1026/21.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2033/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в.

Особеният представител на въззивника намира, че решението следва да бъде отменено изцяло, а предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Посочва, че предвид разпределената от 1 първоинстанционния съд доказателствена тежест възложените за доказване на ищцовата страна обстоятелства са останали недоказани. Излага, че процесната заповед за изпълнение е за парично задължение за периода 26.09.2019 – 27.01.2022г., а съгласно справка от Агенция по вписванията, имотът бил продаден от ответника Ц. Х. през 2008г. Коментира, че представените доказателства – уведомително писмо от 24.10.2013г. и сведение за ремонт на водомери от 24.04.2014г. опровергават соченият длъжник да е ползвал обекта. Поради тази причина, особеният представител счита, че не са налице предпоставките за служебно начисляване на претендираното от ищеца количество вода. Излага, че ВРС е постановил неправилно решение, несъобразявайки изложените от въззивника в първоинстанционното производство съображения. Посочва, че липсват доказателства ответникът да е уведомен в претендирания период, както и относно обстоятелството, че липсва водомер за имота и водомерната шахта да е била наводнена в периода 26.09.2019г. – 27.01.2022г., обосноваващи служебно начисляване на определено количество вода. Излага, че съгласно приетото експертно заключение консумация на обекта не била установена, а претендираното количество вода било служебно начислено. Намира, че съгласно чл. 7, т. 6 от ОУ на „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД операторът е длъжен да отчита показанията на средствата за измерване редовно и тълкува липсата на приложени като доказателства карнети като неизпълнение на това задължение. Посочва, че последните данни на ищеца били от преди 10 години. По изложените причини, счита исковата претенция за неоснователна и недоказана, поради което моли решението на ВРС да бъде отменено изцяло и предявените искове да бъдат отхвърлени. В открито съдебно заседание особеният представител поддържа въззивната жалба и моли за решение, с което да бъде отменено постановеното от първоинстанционния съд решение като неправилно.

В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД не е постъпил.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството е образувано пред ВРС по предявени от „Водоснабдяване и канализация-Варна“ ООД срещу Ц. А. Х. кумулативно 2 обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД и 86 ЗЗД за установяване съществуването на паричното притезание, удостоверено в Заповед № 1026/21.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 2033/2022 г. по описа на Районен съд – Варна, 8 с-в, за сумата от 307,23 лв., представляваща главница за ползвани и неплатени ВиК услуги за периода от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г. по партида с абонатен номер 1159554 за обект – имот, находящ се в гр. ***, и сумата от 33,03 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 24.11.2019 г. до 15.02.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 18.02.2022 г., до окончателното погасяване на задължението.

В исковата молба се твърди, че ответникът в качеството си на потребител на водоснабдителни и канализационни услуги за имот, находящ се в гр. ***, с абонатен номер 1159554, е ползвал предоставени от ищеца услуги, които не е заплатил. По тази причина, ищецът подал заявление и е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, като на основание чл.

415, ал. 1 ГПК е бил уведомен, че може да предяви иск за установяване на вземането си. Навежда се довод, че процесната сума за главница представлява служебно начислено количество вода, съгласно чл. 5, ал. 14 от ОУ, предвиждаща, че абонатът е длъжен да осигури безпрепятстван достъп до водомерния възел, както и да следи за неговото замръзване, увреждане и замърсяване, а при посещение било установено, че водомерната шахта е наводнена, за което абонатът бил уведомен. Служебно начисленото количество вода, се посочва, че е формирано на базата на един обитател с начисляване по 5 кубика на живущ. Поддържа се, че към настоящия момент ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. на МРРБ отчетеното количество ВиК услуги. Моли се за уважаване на предявените искове по тези съображения и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК особеният представител на ответника Ц.

А. Х. изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва се качеството 09.2004 г. на МРРБ, както и че претендираните ВиК услуги са реално доставени и потребени от абоната, вкл. че отразените в Справка за недобора на частен абонат са от реални отчети. Оспорва се и техническата изправност и метрологична годност на средството за измерване (водомер). Навежда се, че ищецът не е изпълнил задължението си за регулярно отчитане на средството за измерване, монтирано в имота, евентуално собствен или ползван от ответника. Оспорват се и твърденията досежно посещението на представители на ищеца в имота и уведомяването на ответника относно настъпили събития и факти – замръзване, увреждане и замърсяване на водомерен възел в имот, собствен или ползван от ответника.

При тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 2033/2022г. на ВРС, 8 състав, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от ищеца срещу ответника за процесните суми. Въз основа на подаденото заявление е издадена Заповед за изпълнение №1026/21.02.2022г., която е връчена по реда на чл.47 ГПК. В предвидения в процесуалния закон 3 едномесечен срок, заявителят е предявил установителен иск за съществуване на вземането си.

Установява се от приложената справка от Агенция по вписванията от 19.10.2023 г., че на 09.01.2008 г. ответникът Ц. А. Х. е закупил от И. И. М. и А. Х. М. поземлен имот и построена в него къща на адрес гр. ***. Според писмо от Община Варна – Район „Младост“ след извършена проверка в регистъра на населението е установено, че на административен адрес гр. *** е регистрирано 1 лице по постоянен адрес и 1 лице по настоящ адрес.

Приложено е копие от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, одобрени от ДКЕВР, както и решения на КЕВР относно цените за 2019г., 2020г. и 2021г., ведно с доказателства за оповестяването им.

Представена от ищеца е справка за недобора на частен абонат от 05.12.2022 г., в която за описани задълженията за абонатен № 1159554 с титуляр Ц. А. Х. за периода от 25.10.2019 г. до 15.02.2022 г., които за исковия период от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г. възлизат на общо 340,26 лв., от която сума главница в размер на 307,23 лв. и лихви – 33,03 лв.

Видно от опис на отчети на абонат № 1159554 от таблет, модул, самоотчет, обработен до 20.10.2023 г., при отчитането на водомера на обекта на потребление в периода 28.02.2019 г. – 29.09.2023 г. е отразена повреда на водомера и за целия период са начислявани по 5 куб.м. вода.

Съгласно уведомително писмо № 1000000626 на 24.10.2013 г., И. И. М. е уведомена за наличието на повреден водомер на адрес гр. ***. Същият представител на абоната е получил и сведение за ремонт на водомери на 24.04.2014 г., в което е отразено, че няма водомер на обекта на потребление и шахтата е пълна с вода.

Съгласно заключението на допуснатата и неоспорена от страните по делото съдебно-счетоводна експертиза общият сбор на задълженията за ползване на ВиК услуги на клиент с абонатен номер 1159554 за периода от 26.09.2019 г. до 27.01.2022 г. възлиза на 307,23 лв. по 28 броя фактури, а размерът на лихвата за забава по всяка месечна фактура, считано от съответния им падеж в периода от 24.11.2019 г. до 15.02.2022 г. са в общ размер от 33,03 лв. Не са констатирани плащания по процесните фактури.

При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания, съдът намира следното от правна страна:

Безспорно е установено от материалите по делото, че Ц. Х., като собственик на процесния имот, находящ се в гр. ***, за който се предоставят ВиК услуги, заема позицията потребител, съответно титуляр на откритата партида за вода в имота, с посочения по-горе абонатен номер. От това следва, че е налице облигационна връзка между страните и въззивникът се явява обвързан от Общите условия на водоснабдителното дружество.

Съобразно правилото на чл. 9а от Наредба № 4/14.09.2004 г., промяната на носителя на правото на собственост на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Съгласно чл. 61 от ОУ на ВиК оператора, промяната на собствеността следва да се заяви от новия и/или от предишния ползвател в тридесетдневен срок от настъпването й. В противен случай, до момента на представяне на доказателства за настъпила промяна в 4 собствеността/ ползването на обекта, за ВиК оператора абонат е вписанияt титуляр. С оглед на изложеното, възражението на въззивника за липса на валидно сключено облигационно отношение, както и че той не е титуляр на партидата при ищцовото дружество, се преценява като неоснователно.