Определение № 2613 от 05.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2613 гр. Варна, 05.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно частно гражданско дело № 20253100501010 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 35121/16.04.2025г. от “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, срещу Разпореждане № 13757/01.04.2025г. по ч. гр. д. № 3771/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжник С. П. С. ЕГН ********** от гр. В., за сумата от 222 лв., представляваща разходи за уведомяване.

В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е постановено в нарушение на разпоредбите на ГПК относно заповедното производство, считайки, че са налице всички предпоставки за уважаване на заявлението в цялост от формална страна, а съдът се е произнесъл по същество дали сумата е дължима. Сочи се, че не се касае за допълнителни услуги, а за необходими разходи за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, което е задължение на банката съобразно закона и тълкувателната практика на ВКС. Навежда се оплакване, че съдът неправилно е приел, че се касае за разходи, попадащи под забраната на чл. 33 ЗПК. Подчертава се, че сумата не представлява такси, свързани с управлението на кредита и не попада и под забраната на чл. 10а, ал.2 ЗПК. Излагат се съображения, че с оглед строгите изисквания за оформяне на връчването, то следва да бъде извършено от нотариус или ЧСИ.

Позовава се и на разпоредбата на чл. 309а, ал.1 ТЗ. Цитира се клауза от Общи условия, касаеща задължения на поръчител. Сочи се, че сумата е формирана от начислените от ЧСИ суми, плюс 60 лв. за адвокатско възнаграждение.

Цитира се съдебна практика. Моли се за отмяна на разпореждането и издаване на заповед за изпълнение за претендираната сума.

За да се произнесе по жалбата, съдът констатира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от легитимирано лице, при наличие на правен 1 интерес от обжалване.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Производството пред заповедния съд е образувано по заявление на „Юробанк България“ АД срещу длъжник С. П. С., ЕГН ********** от гр. В., за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на извлечение от счетоводните книги на банката за дължими суми по договор за потребителски кредит от 27.07.2021г.

Към заявлението са представени извлечение от счетоводните книги на банката, самият договор за потребителски кредит, методика за опреД.е на референтен лихвен процент, погасителен план.

Досежно претендираната сума от 222 лв. е представена покана от кредитора, чрез адв. Д. М., до длъжника, връчена чрез ЧСИ на 08.01.2025г.; констативен протокол за връчването от ЧСИ; преводно нареждане за заплащане от заявителя в полза на адвокатското дружество на сумата от 222 лв.; фактура от адвокатското дружество с получател „Юробанк България“ АД за сумата от 222 лв. с ДДС, в която като услуги са описани префактуриране на разходи за връчване на покана до С. С. на стойност 135 лв. без ДДС и изготвяне на покана до Асен Божков на стойност 50лв. без ДДС. Представено е и преводно нареждане от адвокатското дружество към ЧСИ на стойност 408 лв., включваща и покана до С. С..

За да откаже издаването на заповед за изпълнение за сумата от 222 лв., първоинстанционният съд е приел, че претенцията за разходи за уведомяване противоречи на ЗЗП и ЗПК.

Въззивният съдебен състав споделя този краен извод на първоинстанционния съд, доколкото се касае за обезщетение за неизпълнение, пряко свързано със забавата на длъжника, чието присъждане в заповедното производство следва да бъде отказано поради противоречие със закона на осн. чл. 411, ал.2, т.2 ГПК, вр. с чл. 33 ЗПК, който позволява обезщетение само в размер на законната лихва.

Също така, въззивния съд намира, че процесното вземане не е надлежно индивидуализирано по основание и начин на формиране нито в заявлението, нито в документа по чл. 417 ГПК – извлечението от счетоводни книги, от които е допустимо съдът да извлече редовността на заявлението.

Същевременно, в представените към заявлението платежни и счетоводни документи са налице описаните по-горе противоречи данни, доколкото във фактурата са фактурирани и разходи за трето лице и липсва доказателство за твърдението, че част от сумата е за платено адвокатско възнаграждение.

Поради това, на осн. чл. 411, ал.1, т.1 и 2 ГПК, заявлението подлежи на отхвърляне за претендираната сума от 222 лв., представляваща разходи за уведомяване.

Така мотивиран, съставът на въззивния съд намира, че първоинстанционното разпореждане следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

Воден от горното, съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13757/01.04.2025г. по ч. гр. д. № 3771/2025 г. по описа на Районен съд - Варна, в частта, с която е отхвърлено заявлението на “Юробанк България“ АД, ЕИК 000694749, за издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу длъжник С. П. С. ЕГН ********** от гр. В., за сумата от 222 лв., представляваща разходи за уведомяване.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3