Решение № 33 от 31.01.2024, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1383/2023
- Вид
- Решение № 33
- Подписан
- 31.01.2024
- В сила
- 31.01.2024
- Състав
- Георги Димов Пепеляшев, Красимира Тончева Донева, Георги Христов Иванов
Цитирани разпоредби
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "б" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл. 194, ал. 1, 1 · Наказателен кодекс
- чл. 24 · Наказателен кодекс
- чл. 29, ал. 1, б. "А" · Наказателен кодекс
- чл. 53, ал. 2, б. "б" · Наказателен кодекс
- чл. 54 · Наказателен кодекс
- чл. 54, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 58а, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 59, ал. 1, т. 1 и ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 66, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 189, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 306, ал. 1, т. 4, предл. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 313 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 319, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 340, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 371, т. 2 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 88, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 33 гр. Бургас, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Георги Д. Пепеляшев
Членове:
Красимира Т. Донева
Георги Хр. Иванов при участието на секретаря Жанета Здр. Кръстева в присъствието на прокурора Димитрина Г. Црънкова като разгледа докладваното от Красимира Т. Донева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20232100601383 по описа за 2023 година Производството пред Бургаския окръжен съд е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.
Образувано е по жалби от защитника на подсъдимия Й. Г. Б. – адв.
Иван Иванов /ведно с допълнително писмено изложение от подсъдимия/ и от повереника на частния обвинител и граждански ищец Р. Г. Г. – адв.
Димитринка Радева, срещу Присъда № 141/28.07.2023 г., постановена по НОХД № 1433/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас.
С присъдата подсъдимият Й. Б. е признат за виновен в това, че на 03.01.2023 г., в гр. Бургас, от къща, находяща се на адрес ********, при условията на опасен рецидив, отнел чужди движими вещи, собственост и от владението на Р. Г. Г., ЕГН **********, а именно: черна дамска чанта, в която се намирали следните вещи – червено портмоне; сумата от 3 300 евро в левова равностойност 6 454,24 лева; сумата от 300 лева; кафяво портмоне; калъф с документи; два броя електронни цигари IQOS с четки за почистването им; флашпамет Sandisk 64 GB; флашпамет Transcend 2GB; мобилен телефон марка „Samsung“, модел А53 и силиконов гръб за същия модел; мобилен телефон марка „Samsung“, модел А50 и силиконов гръб за същия модел; диоптрични очила с калъф с цвят бордо, всички вещи на обща стойност 7 878,24 лева, без нейно съгласие, с намерението противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „А” от НК и чл. 58а, ал. 1, вр. чл. 54, ал. 1 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален строг режим.
На основание чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК в полза на държавата са отнети веществените доказателства – пластмасова кутия с четири броя златни обеци и пластмасова кутия с четири броя златни пръстени, находящи се на съхранение в банкова касета в ОД на МВР – Бургас.
Постановено е веществените доказателства – три броя дискове да останат по делото за срока на съхранението му в архив, след което да бъдат унищожени по реда на ПАС, а веществените доказателства – един брой черно яке от шушлякова материя, чифт мъжки кожени обувки с кафява и черна кожа с бял кант, да се върнат на подсъдимия Б..
Със същата присъда подсъдимият Й. Б. е осъден на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на гражданския ищец Р. Г. сума в размер на 6 754,24 лева, представляваща обезщетение за причинените от престъплението имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.01.2023 г. до окончателното й изплащане.
Подсъдимият е осъден на основание чл. 88, ал. 1 от НПК, вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметката на Районен съд – Бургас следващата се върху уважения граждански иск държавна такса в размер на 270,1 7 лева.
Осъден е на основание чл. чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените по делото разноски в размер на 40 лева и такса 5.00 лева в случай, че се стигне до издаването на изпълнителен лист – по сметката на Районен съд – Бургас , и в размер на 547 лева по сметката на ОД на МВР – Бургас.
В подадената от защитника жалба се твърди явна несправедливост на постановената присъда в частта й, касаеща наложеното наказание лишаване от свобода с аргументи, че не почива на преценка на значимите смекчаващи обстоятелства и не съответства на целите на наказанието. Съдържа се и оплакване досежно размера на уважения граждански иск, който е счетен за необосновано завишен и определен при неправилно приложение на материалния закон по отношение на веществени доказателства, които подлежат на връщане на пострадалата. Претендира се изменение на първоинстанционната присъда с упражняване на правомощията на въззивната инстанция по чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 от НПК за намаляне срока на наложеното наказание и на размера на гражданския иск след частично погасяване чрез връщане на веществени доказателства на пострадалото лице.
В допълнителното писмено изложение към жалбата подсъдимият е по искал преразглеждане на делото.
В подадената от повереника жалба също се твърди неправилно приложение на чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК по отношение на веществени доказателства и се претендира изменение на първоинстанционната присъда в частта по постановеното отнемане в полза на държавата на златни бижута доказателства – 4 бр. златни обеци и 4 бр. златни пръстени, вместо което същите да бъдат върнати/възстановени на частният обвинител и граждански ищец Р. Г..
2
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура – Бургас счита, че атакуваната присъда страда от визирания в жалбите порок за неправилно отнемане в полза на държавата на вещите, закупени от подсъдимия с парите, които е откраднал от пострадалата и предлага в тази част първоинстанционният съдебен акт да бъде изменен. Пледира присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна в останалата й част, посочвайки, че наложеното наказание е справедливо и при неговото определяне са съобразени всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и необходимостта да се постигнат в максимална степен целите на индивидуалната и генерелната превенция.
В съдебно заседание частната обвинителка и гражданска ищца Р. Г. се представлява от повереника – адв. Радиева, която поддържа жалбата срещу присъдата в частта относно приложението на чл. 53, ал. 2, б. „б“ от НК, считайки че по делото са събрани достатъчно доказателства, че иззетите по време на претърсване в дома на подсъдимия златни бижута са закупени от него с част от отнетата от доверителката й сума, поради което се касае за трансформация на пряката облага от извършеното престъпление и няма пречка тези веществени доказателства да бъдат върнати на пострадалата вместо равностойната им част от уважения вече граждански иск пред първата инстанция. Заявява претенция за присъждане на направените пред въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение и представя договор за правна защита и съдействие.
В съдебно заседание подсъдим ият Й. Б. участва лично и със служебно назначения защитник – адв. Иванов. Поддържат въззивната жалба и молят съда да я уважи по изложените в нея съображения. Поддържа се релевирания в жалбата довод за явна несправедливост на присъдата. Моли се за постановяване на решение, с което присъдата да бъде изменена чрез намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Аргументите в подкрепа на това искане са в посока, че Районен съд – Бургас не е оценил в достатъчна степен пълното съдействие на подсъдимия за разкриване на обективната истина и в двете фази на наказателното производство, подбудите за извършване на престъплението, изразеното съжаление и заявеното намерение да върне на пострадалата невъзстановената част от откраднатото, поради което наказанието е определено при липса на смекчаващи вината обстоятелства. Защитникът посочва, че на база съдействието на подс. Б., част от отнетото е било върнато на пострадалата, а трансформираните в златни накити откраднати пари, следва да й бъдат възстановени, което също следва да се отрази на размера на наказанието. Защитникът излага, че у подсъдимия е налице и стремеж да започне нормален живот като достоен гражданин за пример на семейството си и да прекъсне връзката с престъпното си минало, като се старае да работи и да възстанови останалата част от сумата.
При дадената последна дума подс. Б. отново изказва съжаление към пострадалата и критично отношение към извършеното. Заявява желанието си за намаляване на размера на наказанието.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивните жалби, доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност 3 доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в съответствие с правомощията му по чл. 313 и сл. от НПК, констатира от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са процесуално допустими, като подадени от лица, имащи право и интерес да обжалват и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, а разгледани по същество се преценят като основателни, поради следните съображения:
Съдебното производство пред Районен съд – Бургас е проведено при условията на чл. 371, т. 2 и сл. от НПК. Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в съответствие и се подкрепя от събраните по делото в хода на досъдебното производство гласни и писмени доказателства, както и от заключенията по назначените по делото съдебно-оценъчна, пазарна и видеотехническа и лицево-идентификационна експертизи, поради което проверяващият съд намира за ненужно да я преповтаря в подробности.
Накратко – безспорно е установено, че подс. Б. решил да извърши кражба от дома на пострадалата св. Р. Г . , находящ се в гр. Бургас, *********, която преди това наблюдавал, че влиза в къщата си без да заключи вратите след себе си. За целта, на 03.01.2023 г. влязъл незабелязано през двора в една от стаите в къщата, от където взел дамската чанта на пострадалата, в която се намирали следните вещи – червено портмоне, сумата 3 300 евро /с равностойност 6 454,24 лева към дата на извършване на деянието , съгласно курса на БНБ/, сумата 300 лева, кафяво портмоне, калъф с документи, два броя електронни цигари IQOS с четки за почистването им, флашпамет Sandisk 64 GB, флашпамет Transcend 2GB, мобилен телефон марка „Samsung“, модел А53 и силиконов гръб за същия модел, мобилен телефон марка „Samsung“, модел А50 и силиконов гръб за същия модел, диоптрични очила с калъф с цвят бордо. Дамската чанта ведно с намиращите се в нея вещи изхвърлил в контейнер, находящ се на ул. *************, в близост до ОУ „Любен Каравелов“. Стойността на отнетите вещи е 1 124 лева. Същите са иззети с протокол за оглед на местопроизшествие от 05.01.2023 г. и върнати на Р. Г. с разписка.
Паричната сума в евро и лева, подсъдимият оставил в себе си, като използвал една част за закупуване на златни накити – четири броя златни обеци и четири броя златни пръстени, иззети от дома му с протокол за претърсване и изземване от 05.01.2023 г., оценени по делото на стойност 2 093 лева.
Към момента на извършване на горното деяние подсъдимият е осъждан двадесет пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер, с приложение на разпоредбите на чл. 24 и чл. 25, ал. 2 от НК. Районният съд правилно е приел, че съставомерно на предявеното обвинение по чл. 29, ал. 1, буква „А“ от НК е наложеното му едно общо наказание с определение № 1381/30.11.2021 г. по НЧД № 5028/2021 г. по описа на БРС, в сила от 16.12.2021 г., измежду наложените му наказания по НОХД № 3010/2020 г., НОХД № 1312/2020 г., НОХД № 1283/2020 г. и НОХД № 3628/2020 г., всички по описа на РС – Бургас, а именно лишаване от свобода в размер на две години, което след приложение на чл. 24 от НК е 4 увеличено на две години и десет месеца, при първоначален строг режим на изтърпяване. Наказанието е изтърпяно на 03.08.2022 г.
Приетата за несъмнена фактическа обстановка по делото въззивният съд намира за безспорна. Правилно и обосновано решаващият съд при установяването на фактическата обстановка е обсъдил и кредитирал както признанията, направени от страна на подсъдимия по реда на чл. 371, т. 2 НПК, така и събраните в хода на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които ги подкрепят – показанията на свидетелите Р. Г. Г. /л. 13 от ДП/, А.П. П. /л. 15 от ДП/, Х. А. М. /л. 16 от ДП/, Г. Д. С. /л. 17 от ДП/, Я.
Я. А. /л. 18 от ДП/, Ж. Р. С. /л. 26 от ДП/; писмените доказателства и доказателствени средства – справка за съдимост, протоколи за доброволно предаване, приемо-предавателни протоколи, разписки за продажби /л. 19-25 от ДП/, протоколи за оглед на местопроизшествие, ведно с фотоалбуми /л. 2740 от ДП/, протокол за претърсване и изземване, ведно с фотоалбум /л. 50-57 от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 90 от ДП/ както и заключенията на съдебно-оценъчната експертиза /л. 64-65 от ДП/, пазарна експертиза /л. 94-96 от ДП/, видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза, ведно с фотоалбум