Решение № 316 от 23.06.2026, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Велико Търново, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Солакова

Членове:

Еманоел Вардаров

Силвия Пантелеева при участието на секретаря Красимира Г. Илиева като разгледа докладваното от Силвия Пантелеева Въззивно гражданско дело № 20264100500407 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на подадена въззивна жалба с вх. № 6474/24.03.2026 г. от М. П., чрез адв. А. Ч., против Решение № 2073/11.03.2026 г. по гр.д. № 2073/2025 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от М. М. П., ЕГН ********** срещу ЗКПУ „Мекиш“ - в ликвидация, ЕИК 814170091 иск за отмяна решенията на общото събрание на ответната кооперация, взети на 7.6.2025г., а именно – за приемане отчета за дейността на ликвидатора, за избор на Й.Д. да продължи ликвидацията в удължения срок и определяне на срока и за извършване на продажба на ДМА. М. П. е осъдена да заплати на ЗКПУ „Мекиш“ - в ликвидация, ЕИК 814170091 сумата от 613.55 – направените по делото разноски.

В жалбата се заема становище за неправилност на решението и моли същото да бъде отменено, а предявеният иск да бъде уважен. Посочва, че на 1

18.06.2025 г. е разбрала за проведено на 07.06.2025 г. събрание на кооперацията, като след справка в ТРРЮЛНЦ е установила, че на него са взети решения за вписване на избор на Й.Д. като ликвидатор и удължаване срока на ликвидацията с една години. Установила също, че е приет отчет на ликвидатора и е прието решение след приключване на заведените дела да се премине към разпродажба на ДМА. Твърди, че в списъка на поканените членкооператори е посочено, че М. П. е поканена чрез ЧСИ, но твърди, че тя не е получила покана за събранието, а покана по изпълнително дело поради допусната от съдебния изпълнител грешка. Счита, че при провеждане на събранието не е спазен срокът по ЗК и устава, като поканата не е поставена на видно място 14 дни преди провеждане събранието. Посочва, че членкооператор Н. С. също не е бил надлежно уведомен, като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че е нарушен чл. 18, ал. 5 ЗК, тъй като взетите решения не са прочетени и не са вписани в края на протокола.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответната страна е депозирала отговор на жалбата, като заема становище за неоснователност на същата. Счита, че първоинстанционното решение е валидно, допустимо и правилно, като не са допуснати процесуални нарушения при постановяването му и правилно е приложен материалният закон. Твърди, че Констативен протокол от 16.05.2025 г. на ЧСИ С.К. удостоверява, че поканата за общото събрание е връчена на жалбоподателката на 13.05.2025 г. по реда на чл. 18, ал. 5 ЗЧСИ и при условията на отказ. Посочва, че протоколът съставлява официален свидетелстващ документ и притежава доказателствената сила по смисъла на чл. 179 ГПК, която не е оборена от ищеца и за която се явяват недопустими свидетелските показания. Счита, че събраните гласни доказателаствени средства не опровергават удостоверените в Констативния протокол и Протокола по чл. 44, ал. 2 ГПK обстоятелства, че жалбоподателката е отказала да получи изпратената й покана за провеждане на събранието. Намира за правилни изводите на първоинстанционния съд, че поканата за провеждане на ОС е надлежно връчена и на член-кооператора Н. С., като при извършения от съда оглед по реда на чл. 204 ГПK на представения по делото запечатан плик, адресиран до Н. С., се констатира, че в него се съдържа покана за свикване на ОС, която по вид и съдържание е идентична с тази, касаеща свикването на събранието. Относно редовността на връчването на поканата по отношение на Н. С. счита, че следва да бъдат кредитирани показанията на свидетелката М.

2

Р.-Т., като излага подробни доводи в тази насока. Счита, че изискванията на чл.

26, ал. 2, т. 4 от устава и на чл. 16, ал. 1 ЗК, са спазени, което се установява от показания на св. Д., които не се опровергават от твърденията на св. Г. и М..

Посочва, че при провеждане на ОС не са допуснати нарушения на чл. 18, ал. 5, изр. последно от 3К, тъй като взетите на ОС решения са вписани в протокола по начин достатъчен, за да бъде ясно и недвусмислено възприета тяхната същност и смисъл. Сочи, че поканата е публикувана и в местен/районен вестник в лицето на „Янтра днес“ в броя му от 16-18.05.2025 г., като по този начин са удовлетворени изискванията на 26, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от устава относно съдържанието на поканата, нейното разгласяване, както и срока, в който следва това да бъде направено. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение – потвърдено. Претендира направените по делото разноски.

Великотърновският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

При проверка за правилността на решението по реда на чл. 269, изр. 2 ГПК в предметните предели, очертани с въззивната жалба, въззивният съд приема следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание по чл. 58 ЗК за отмяна решенията на Общото събрание на ответната кооперация, взети на 7.6.2025 г., предявен от М. М. П. срещу ЗКПУ „Мекиш“ - в ликвидация.

3

Ищцата твърди, че на 7.6.2025 г. е узнала за проведено общо събрание на ответната кооперацията, като след справка в Търговския регистър е установила, че съгласно списък на поканените член-кооператори е била поканена за въпросното събрание чрез ЧCИ. Отрича да е получавала по посочения начин покана за общо събрание при посочения дневен ред и заявява, че при провеждане на събранието са извършени следните нарушения - че не e спазен срокът, предвиден в Закона за кооперациите и Устава поканата да бъде поставена на видни места в селото 14 дни преди провеждането на събранието; че не е спазен 14-дневният срок за връчване на поканата на друг член-кооператор; че е узнала за събранието на 18.6.2025 г. в съдебно заседание по друго дело, по което страна е кооперацията, с което й е отнето правото да присъства на събранието и да вземе участие в неговата работа; както и че взетите решения не са прочетени и не са вписани в края на протокола от проведеното събрание, с което е нарушен чл. 18, ал. 5 ЗК.

Ответникът не оспорва, че на 7.6.2025 г. е проведено общо събрание на кооперацията, на което са взети решенията по предварително обявения дневен ред. Оспорва обаче да са допуснати нарушения на закона и устава относно обявяването, свикването и провеждането на общото събрание. В тази връзка сочи, че поканата до ищцата е връчена на последната при отказ по реда на чл.

18, ал. 5 от ЗЧСИ на 13.5.2025 г., както и че при отказ е връчена и поканата до член-кооператора Н. С.. Сочи, че събранието е свикано и обявено съобразно устава и закона, като същото е проведено при условията на чл. 28, ал. 1 и ал. 2 от Устава и чл. 17 ЗК.

При тези твърдения на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, районният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, поради което въззивната инстанция възприема като свои изложените в мотивите на атакувания акт фактически констатации и препраща към тях на основание чл. 272 ГПК.

От представената по делото покана от ЗКПУ „Мекиш”, с. О. – в ликвидация /л. 6 и л. 23/ се установява, че за 7.6.2025 г. от 14:00 часа е свикано събрание на кооперацията, което да се проведе по следния дневен ред: 1/ отчет за дейността; 2/ вземане на решение за избор на Й.Д. да продължи ликвидацията в удължения срок и определяне на срока; 3/ вземане на решение за извършване на продажба на ДМА. Не се спори по делото, а и се установява 4 от приложения протокол /л. 11-12 и л. 40-42/, че поради липса на кворум събранието е отложено с един час и е открито в 15:00 часа. За председател на събранието е избрана И.Г.Н., а за протоколчик – Й.Д.. От протокола се установява, че събранието е протекло по предварително обявения дневен ред, в присъствието на трима от общо петимата член-кооператори и на него с пълно единодушие са взети оспорените решения за приемане отчета за дейността, за избор на Й.Д. да продължи ликвидацията в удължения срок и определяне на срока и за вземане на решение за извършване на продажба на ДМА. Основният спорен по делото въпрос е дали ищцата и друг членкооператор са били надлежно поканени за свиканото за 7.6.2025 г. общо събрание на кооперацията, както и дали свикването на общото събрание е оповестено на публично място съобразно изискванията на закона и устава.

Настоящият съдебен състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че оплакването за нередовно призоваване на ищцата М. П. за процесното събрание на кооперацията са неоснователни. Видно от представените по делото писмени доказателства, с молба от Й.Д. /ликвидатор в ЗКПУ „Мекиш“ - в ликвидация/ е възложила на ЧСИ С.К. връчването на Покана за присъствие на Общо събрание на член кооператорите на М. П.. От Констативен протокол, изготвен от ЧСИ С. Косева се установява, че от връчителя са предприети редица действия по връчване на поканата, включително запознаването на ищцата с нейното съдържание, като връчването е извършено по телефона в съответствие с разпоредбата на чл. 44, ал. 2 ГПК. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС връчването по телефон, уредено в чл. 44, ал. 2 ГПК е допустимо в изключителни случаи, когато то не може да бъде осъществено чрез друг способ, а страната следва да бъде уведомена за извършено или предстоящо действие - насрочено съдебно заседание, извършване на изпълнително действие, провеждане на общо събрание и др. В настоящия случай, за извършеното връчване по реда на чл.

44, ал. 2 ГПК е съставен протокол от служител по връчването, в който е удостоверено дата и час на връчване, телефонен номер и лице, на което се връчва, като изрично е посочено, че лицето М. П. е уведомено за предстоящото общо събрание на кооператорите на ЗКПУ „Мекиш“ - в ликвидация, като й е разяснено съдържанието на поканата. Правилно в обжалваното решение е прието, че изготвеният протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална 5 доказателствена сила по отношение на извършените от и пред връчителя действия, съответно по отношение на удостоверените в протокола факти.

Доколкото материалната доказателствена сила на протокола не е оспорена по реда на чл. 193 ГПК, неговото съдържание не може да бъде опровергавано със свидетелски показания. За пълнота на изложените, показанията на разпитаните в хода на първоинстанционното производство свидетели не опровергават съдържанието на протокола и фактът, че ищцата е била уведомена за предстоящото общо събрание по телефона, тъй като свидетелите единствено посочват, че са присъствали на проведен разговор между ищцата и служители при ЧСИ С.К. относно липсата на изпълнителни дела против ищцата.

Неоснователно е и възражението за допуснато нарушение при разгласяване на поканата. Същата е представена по делото и съдържа въпросите, които ще бъдат разглеждани, денят, часът и мястото, където ще се проведе събранието. Според показанията на св. Д., които съдът кредитира като подробни и последователни, на 16.05.2025 г. той е бил заедно с Й.Д. в с.