Определение № 85 от 12.02.2024, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 85 гр. Велико Търново, 07.02.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:

ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА

ИСКРА П.А като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. Г.ЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244000500027 по описа за 2024 година Производство по чл. 274 и сл. вр. чл. 220 изр. 2 от ГПК .

С определение № 1047/16.10.2023 г. по гр.д. № 356/2023 г. по описа на съда Великотърновският ОС е оставил без уважение молбата на ответника „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, заявено с отговора на исковата молба /ИМ/ вх. № 7443/25.07.2023 г. за привличане на основание чл. 219 ал. 1 от ГПК до участие в производството по делото като трето лице помагач на страната на ответника „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. София, ЕИК 203831564.

Недоволно от постановеното определение е останало дружеството частен жалбоподател „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София, което чрез пълномощника си адвокат Г. Х. от САК го обжалва пред въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, тъй като неправилно първоинстанционният съд е изложил правен извод, че жалбоподателят няма обоснован правен интерес от привличане в производството в качеството на трето лице негов помагач на посоченото лечебно заведение. Поддържа се, че соченото трето лице има правен интерес да участва в производството по делото с цел да предотврати евентуална регресна отговорност, тъй като решението може да бъде основание ответникът да предяви обратен иск срещу третото лице, в случай, че в производството по делото се установи, че е 1 допусната т.нар. лекарска грешка от страна на медицинските специалисти в лечебното заведение. Според частния жалбоподател в ИМ се съдържат твърдения на ищцата, че е налице дълъг възстановителен процес и трайни увреждания, които според частния жалбоподател не следва да са налице при нормално проведено лечение и рехабилитация и това обуславя правния му интерес да иска привличане в производството като помагач на болничното заведение, в което ищцата е получила медицинска помощ за да му съдейства за постановяване на благоприятно за ответника съдебно решение. В заключение моли съда да постанови определение, с което уважи частната жалба като отмени обжалваното определение и допусне привличане на основание чл. 219 от ГПК на „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. София като трето лице помагач на страната на ответника по гр. д № 356/2023 г. на ВтОС.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК е депозиран отговор на частната жалба от страна на ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве", гр. София, ЕИК 200299615 чрез пълномощника му адвокат Н. Л., с който се моли частната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна като счита, че изложените от ВтОС правни изводи са правилни и обосновани. Поддържа се, че в отговора на ИМ, депозиран по делото от „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София липсват твърдения, които да обосновават наличие на правен интерес от привличане на посоченото трето лице помагач. Претендират се направените по делото разноски в размер на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, като се представя общо пълномощно, подписано на 14.03.2023 г. от изпълнителните директори на дружеството – ответник по частната жалба по всички дела на дружеството в страната.

В срока по чл. 276 ал. 1 от ГПК не е депозиран отговор на частната жалба от страна на ответника по частната жалба А. Й. П.

Великотърновският апелативен съд, като прецени доводите в частната жалба и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Частната жалба се явява подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК при наличие на правен интерес за страната от обжалване на атакуваното определение, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От приложеното гр.д. № 356/2023 г. по описа на ВтОС е видно, че същото е образувано на 10.05.2023 г. въз основа на искова молба /ИМ/ 2 подадена от А. Й. П.против ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София и ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве", гр. София, с която е предявен иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 86 от ЗЗД за сумата от 55 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, разлика между изплатеното обезщетение в размер на 15 000 лв. от „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София и действително претърпените вреди, които ищцата оценява на 70 000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие – 02.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. В ИМ се твърди, че на 02.04.2022 г. е осъществено ПТП между лек автомобил, с рег. № ВТ 42****, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София и мотоциклет с рег. № ВТ 25***, по отношение на който е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ със ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве", гр. София. Ищцата твърди, че била пътник на задната седалка на мотоциклета и е претърпяла значителни неимуществени вреди, подробно описани в ИМ, както и че счита, че отговорност за ПТП носят и двамата водачи на МПС, участвали в ПТП.

Твърди, че е провела лечение в посочени болнични заведения в гр. Велико Търново и в гр. Плевен, но не е възстановила въпреки продължителното лечение и към датата на подаване на ИМ е неработоспособна, за което представя ЕР на ТЕЛК.

С отговора на ИМ, депозиран на 25.07.2023 г. ответникът „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София чрез пълномощника си адвокат Г. Х. от САК оспорва основателността на предявения иск, като оспорва отговорност за осъщественото ПТП да носи единствено водача на застрахованото МПС лек автомобил, с рег. № ВТ 42****, както и оспорва обема на претърпените от ищцата неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП. Излага твърдения за нарушения на ЗДвП, извършени от водача на втория участник в ПТП мотоциклет с рег. № ВТ 25***, застрахован при втория ответник ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве", гр. София. Твърди съпричиняване на вредоносния резултат от ищцата поради неполагане на дължимите грижи за лечението й, липса на протектори, направилна стойка и др. и алтернативно, че здравословното състояние на ищцата към датата на подаване на ИМ се дължи на неправилно лечение, проведено в „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД, гр.

София, като счита, че не е сторено дължимото й оперативно лечение, 3 наместване и проследяване на възстановяването й. Иска се от съда на основание чл. 219 от ГПК да бъде привлечено като трето лице помагач по делото на страната на ответника „МБАЛ Сърце и Мозък“ ЕАД, гр. София, като се позовава на обстоятелството, че въпреки проведеното лечение година и половина след ПТП ищцата не е възстановила и счита, че за него е налице правен интерес от привличането на третото лице помагач по делото.

За да отхвърли искането по реда на чл. 219 от ГПК с обжалваното определение ВтОС е посочил подробно предпоставките за уважаване на искането, но е приел, че с отговора на ИМ ответникът „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София излага твърдения, които не обосновават неговия интерес от привличането на посоченото лице като трето лице негов помагач с оглед евентуално предявяване на регресна претенция против него.

Въззивният съд споделя изцяло изложените от първоинстанционния съд правни изводи. Основна предпоставка за допустимост на привличането на трето лице като помагач на някоя от страните е наличието на правен интерес от това съгласно чл. 219 ал. 1 от ГПК. Правният интерес е обоснован тогава, когато съществува възможност решението по висящия процес да окаже въздействие върху правното положение на третото лице и поради това с привличането се цели обвързването на това лице от силата на мотивите на решението с оглед улесняване на привличащата страна в защитата й при последващ процес срещу третото лице. Въззивният съд приема, че правният интерес от привличането на трето лице помагач следва да бъде обоснован от страната, която иска привличането му с конкретни фактически твърдения от нейна страна, за които да представя доказателства, като се има предвид, че интересът следва да произтича от постановеното в разпоредбата на чл. 223 ал.

1 от ГПК установително действие на решението в отношенията на третото лице с насрещната страна, а при условията на ал. 2 на същата разпоредба установеното в мотивите на решението е задължително за третото лице в отношенията му със страната, на която помага. В случая частният жалбоподател не посочва в отговора на ИМ конкретни твърдения за конкретни нарушения, съставляващи лекарска грешка и макар да излага някакви общо формулирани съмнения относно правилното провеждане на лечението на ищцата не обосновава съществуване на допустим правен интерес от привличане в процеса като трето лице помагач на лечебното заведение, провело лечение, като с оглед предмета на спора следва да се 4 приеме, че такъв за него не е налице. Това е така, защото силата на присъдено нещо на решението по иск по чл. 432 от КЗ, както и задължителната сила на мотивите му в отношенията с помагача като страна не би рефлектирала пряко върху правната сфера на третото лице, което не е страна по застрахователните правоотношения, на които ищцата основава исковата си претенция. При доказване на възраженията на ответника за независимо съизвършителство от двамата участници в ПТП солидарна отговорност е предвидена при условията на чл. 499 ал. 7 от КЗ за двамата деликвенти, респ. за техните застрахователи, които също ще отговарят солидарно, а при доказване на възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносният резултат от ищцата обезщетението й следва да бъде намалено от съда при условията на чл. 51 ал.

2 от ГПК. При установяване в хода на производството на увреждания на здравето на ищцата, които не се намират в пряка причинна връзка със застрахователното събитие, вкл. такива, които се дължат на неправилно проведено лечение по вина на болнично заведение, застрахователното дружество, сключило застраховка „Гражданска отговорност“ с виновния водач не следва да носи отговорност за тези вреди, тъй като те няма да са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, респ. в негова полза няма как да възникне право да предяви регресен иск за тези вреди.

Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд обжалваното определение следва да бъде потвърдено на основание чл. 278 ал. 4 от ГПК.

Следва да се остави без уважение направеното от ответника по частната жалба ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве", гр. София искане за присъждане на разноски по делото при условията на чл. 78 ал. 8 от ГПК, тъй като по делото няма доказателства дружеството да е представлявано по делото от юрисконсулт.

Определението на въззивния съд, с което е потвърдено определение, с което е отказано конституирането на трето лице помагач не попада в хипотезите на чл. 274 ал. 3 т. 1 т. 2 от ГПК и не подлежи на касационно обжалване. (В този смисъл е т. 9а на ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС).

Водим от горното, Съдът

5

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1047/16.10.2023 г. по гр.д. № 356/2023 г. на Великотърновския ОС, с което е оставил без уважение молбата на ответника „ЗАД ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, гр. София за привличане при условията на чл. 219 от ГПК на трето лице като помагач на ответника.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по частната жалба ЗАД "ДаллБогг: Живот и Здраве", гр. София за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО касационно обжалване.

Е

ОКОНЧАТЕЛНО и не подлежи на

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6