Решение № 468 от 15.07.2025, Районен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. Враца, 15.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Емил Кр. Ангелов при участието на секретаря М. Т. К. като разгледа докладваното от Емил Кр. Ангелов Гражданско дело № 20251420100862 по описа за 2025 година

Делото е образувано по предявен на 11.03.2025 г. от ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, чрез пълномощник В. Д. Н.-юрисконсулт, против М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”М.”№. вх.. ап.. иск с правно основание чл.422 ал.1 във връзка с чл.чл.415 ал.1 и 124 от ГПК.

Излага се,че за периода 31.12.2021 г.-30.11.2024 г., ответникът дължал на ищеца сумата от 199.93 лв. за отопление,битово горещо водоснабдяване и топлоенергия, отдадена от страдна инсталация,за жилището на адреса.Със заявление на основание чл.410 от ГПК,ищецът поискал издаване заповед за изпълнение за задължението.По образуваното ч.гр. дело №320/2025 г. на ВРС ответникът бил възразил,,което определяло интереса на ищецът да иска установяване със съдебен акт на вземанията.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищеца,че ответникът му дължи сумите по заповедта : 199.93 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр.В. ул.”М.”№. ет.. ап.. за периода от 31.12.2021 г. до 30.11.2024 г.;46.21 лв. законна лихва за периода от 31.01.2022 1 г. до 20.01.2025 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на главницата.

Претендират се и разноските в производствата.

След проверка на исковата молба,Съдът е намерил същата за редовна и съдържаща допустим иск.В срока по чл.131 от ГПК,ответникът е представил отговор.Възразява за изтекла 3 г. погасителна давност,т.е. за недължимост на задълженията отпреди 01.02.2022 г..

Съдебният състав,предвид наведените доводи и събраните допустими,относими и необходими доказателства, приема за безспорно установено от фактическа страна следното:

На 30.01.2025 г. ищецът е депозирал във ВРС заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника за : 199.93 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр.В. ул.”М.”№.ет.ап. за периода от 31.12.2021 г. до 30.11.2024 г.; 46.21 лв. законна лихва за периода от 31.01.2022 г. до 20.01.2025 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на главницата; разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.Представил е справка за неплатените фактури и дължими лихви и изравнителни сметки.

Исканата заповед/№212/ е била издадена на 31.01.2025 г..Ответникът е получил съобщение на 13.02.2025 г..На 24.02.2025 г. по делото е постъпило възражение на основание чл.414 от ГПК.Ищецът е бил уведомен да предяви иск на 27.02.2025 г..

Горното е видно от представеното ч.гр. дело №320/2025 г. по описа на ВРС.

Ответникът е собственик на имота.

Горното е безспорно между страните.

Като допустими и относими доказателства по делото са представени и справка за неплатени фактури и дължими лихви от ответника към 20.01.2025 г. и Общи условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди от ”Топлофикация-Враца”ЕАД на потребителите в гр.Враца.

При тези фактически констатации се налагат следните правни изводи:

Предявеният установителен иск е допустим/като предявен в срок от 2 валидно представляван правен субект с правен интерес/.Разгледан по същество,същият е и основателен.

Съгласно чл.154 ал.1 от ГПК,в тежест на ищецът е да установи с пълно и главно доказване следните факти: възникването,съществуването,изискуемостта и размера на претендираните от него вземания,т.е. наличието на договорно правоотношение между ищеца като топлопреносното предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна енергия през процесния период;доставянето от ищеца и съответно използването от ответника на претендираното количество топлинна енергия;стойността на топлинната енергия и изискуемостта на вземането.

Договорът за търговска продажба на топлоенергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се счита за сключен с конклудентни действия – аргумент от чл.150 ал.1 от Закона за енергетиката/ЗЕ/,а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията Общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване,като Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване,без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – аргумент от чл.150 ал.2 от ЗЕ.

Съгласно чл.153 ал.1 от ЗЕ/в относимата към процесния случай редакция - изм. ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г. /,всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140 ал.1 т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,определени в съответната наредба по чл.36 ал.3.

Следователно,купувач/страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето,на което е учредено ограничено вещно право на ползване.Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество.Разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие,като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота 3 собственост или вещно право на ползване.

По делото е безспорно между страните,че ответникът е собственик на апартамент,находящ се в гр.В. ул.”М.”№. ет. ап. за периода от 31.12.2021 г. до 30.11.2024 г..

С оглед изложеното,Съдът приема,че ответникът е имал качеството битов клиент съгласно §1 т.2а от ДР на ЗЕ във връзка с чл.153 ал.1 от ЗЕ/редакция ДВ бр.54/2012 г.,в сила от 17.07.2012 г./.Установено е принципното съществуване на облигационно правоотношение между страните по делото за процесния период,произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия,по който ищецът е доставял топлинна енергия,а ответникът дължи заплащане на стойността на ползваната услуга.Касае се за договор при публично обявени общи условия по реда на ЗЕ,по който ответникът,като собственик на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост,се явява страна по силата на посочената по-горе законова разпоредба.

Въпросът дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия е без значение - достатъчно е да е собственик на жилище в топлоснабдяваната сграда,за да се счита за потребител.При това собствениците остават такива дори и да се прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в жилището,тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.153 ал.6 от ЗЕ собственикът остава потребител на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на етажната собственост.Съдържанието на този договор е уредено в представените Общи условия, утвърдени от ДКЕВР,които обвързват собствениците дори и без да са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 изр.2 от ЗЕ и доколкото не се твърди и не се установява изключението по чл.150 ал.3 от ЗЕ - няма нито твърдения,нито данни ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150 ал.3 от ЗЕ.

Разпоредбата на чл.139 ал.1 от ЗЕ регламентира,че разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.Начинът за извършване на дяловото разпределение е посочен в ЗЕ/чл.чл.139-148/.Топлинната енергия за отопление на сградаетажна собственост се разделя на топлинна енергия,отдадена от сградната 4 инсталация,топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите/чл.142 ал.2 от ЗЕ/.

Установи се,че ответникът е титуляр на партида за имота на адреса,като стойността на отчетената и разпределена тополоенергия по партидата за процесния ап.2 е именно 199.93 лв..

Възражението на ответника за изтекла погасителна давност е неоснователно:

Съгласно чл.111 б.”в” от ЗЗД,с изтичане на 3 г. давност се погасяват вземанията за наем,лихви и други периодични плащания.Периодични плащания са повтарящи се еднородни задължения през определен период от време.

Безспорно,претендираните главница и лихва за забава такси са именно периодични плащания.При направеното възражение и установеното,че първото прекъсващо давността действие по смисъла на чл.116 б.”б” от ЗЗД е подаването на заявлението на 30.01.2025 г.,следва да се приеме обаче,че няма погасени по давност претенции/най-старите са с падеж 31.01.2022 г./.

По гореизложените съображения,Съдът приема,че ответникът дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение.В този смисъл,предявеният иск следва да бъде уважен изцяло.

При този изход на делото,ответникът дължи на ищеца разноските по заповедното производство-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение и в настоящето производство-75 лв. държавна такса и 100 лв. юк. възнаграждение.

Водим от горното,Съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”М.”№. вх.ап.,че дължи на ”ТоплофикацияВраца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9,представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов,сумите по издадената по ч.гр. дело №320/2025 г. на ВРС заповед за изпълнение №212/ 31.01.2025 г.,а именно : 199.93 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за имот с адрес: гр.В. ул.”М.”№. ет. ап. за периода от 5

31.12.2021 г. до 30.11.2024 г.;46.21 лв. законна лихва за периода от 31.01.2022 г. до 20.01.2025 г.;законната лихва върху главницата,считано от 30.01.2025 г. до окончателното изплащане на главницата;разноските по делото-25 лв. държавна такса и 50 лв. юк. възнаграждение.

ОСЪЖДА М. С. Д. с ЕГН ********** от гр.В. ул.”М.”№ вх. ап. да заплати на ”Топлофикация-Враца”ЕАД,ЕИК 106006256,със седалище и адрес на управление гр.Враца ул.”Максим Горки”№9, представлявано от изп. директор Радослав Иванов Михайлов, 75 лв. деловодни разноски по ч.гр. дело №320/2025 г. на ВРС,както и 175 лв. деловодни разноски по настоящето дело.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 6