Решение № 89 от 21.09.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 89 гр. С., 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Административно наказателно дело № 20261870200278 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

С.ският районен съд е сезиран с жалба от К. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. "З." № ***, подадена чрез процесуалния му представител – адв. Д. С., срещу Наказателно постановление № 26-0338-000134 от 26.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ С., с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 5 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата наказателното постановление се атакува като незаконосъобразно, неправилно и постановено в нарушение на процесуалните правила и норми. Жалбоподателят твърди, че не е извършил посоченото нарушение, като описаното в НП не отразява в пълнота действителната фактическа обстановка. Посочва, че е управлявал чужд автомобил за временно ползване и не е имал представа, че регистрацията му е била служебно прекратена поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. Позовава се на Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ВКС и ВАС, доколкото собственика на автомобила не е бил уведомен за извършената дерегистрация. С тези съображения се иска отмяна на НП.

В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно 1 призован, се явява лично и с адв. Д. С., който поддържа подадената жалба на основанията посочени в нея. Претендират се и разноски в производството.

Ответникът по жалбата - Началник група в ОДМВР С., РУ С. - редовно призован, не изпраща представител, като по делото е постъпило съпровождащо писмо с направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и искане за потвърждаване на НП.

Съдът, след като се запозна с доводите на страните и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:

На 23.01.2026 г., в 13:15 часа, в гр. С., на ул. Б., с посока на движение към ул. Проф. В. З., К. В. М. управлявал чужд лек автомобил марка и модел „М. Е 320 ЦДИ“ с рег. № ********. За управлявания от жалбоподателя лек автомобил нямало сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

На същата дата свидетелите П. П. М. и Е. Г. П. – полицейски служители в РУ-С., изпълнявали служебните си задължения и предприели действия по проверка на процесния автомобил. В хода на проверката, след извършване на справка чрез служебно предоставения им таблет (РСОД) се установило, че лекият автомобил е със служебно прекратена регистрация, считано от 06.01.2026 г., на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП поради неплатена в срок задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.

За извършеното нарушение свидетелят П. П. М., на длъжност старши полицай при РУ, в присъствието на свидетеля при установяване на нарушението – Е. Г. П., съставил АУАН серия GA № 4199367 от 23.01.2026 г., който жалбоподателят подписал без възражения.

По случая била образувана и прокурорска преписка № 374/2026 г. по описа на РП-С., по която с Постановление от 11.05.2026 г. зам.-районен прокурор Ирена Енчева е отказала да образува досъдебно производство по чл.

345, ал. 2 от НК поради липсата на субективна страна у дееца. Материалите са върнати на РУ - С. за продължаване на административнонаказателното производство, като в тази връзка след постановения отказ на прокуратурата, Х. Х. Й. - началник група в РУ С., в качеството си на АНО, издал атакуваното Наказателно постановление, в което приел, че административното нарушение е извършено по непредпазливост.

Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства – Заповед № 8121к-656 от 30.01.2026 г. на Министъра на вътрешните работи, Акт за встъпване в длъжност от 05.02.2026 г., разпечатка от информационната система на „Гаранционен фонд“ за превозно средство с регистрационен номер ********; заверено копие на месечен график за работа на патрулно-постова дейност, писмените материали към пр. пр № 374/2026 г. по преписка № 338р-2454/2026 г. по описа на РУ – С., сред които Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, копие на АУАН, Уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ, справка за изпратени писма от ГФ, Писмо с рег № 1030р-7192/01.04.2026 г. на 2

Началник секртор „пътна полиция“, Застрахователна полица № BG/02/126000340335/23.01.2026 г.; както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелите П. М. и Р. С.-М.а (съпруга на жалбоподателя).

Доколкото писмените и гласни доказателства са обективни, достоверни и непротиворечиви, съдът намира за ненужно по-подробното им анализиране (по аргумент от чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК). От тях безпротиворечиво се установява че към датата на установяване на нарушението именно жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е било с прекратена регистрация, поради липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“.

От приложените материали към пр. № 338р-2454/2026 г., приобщени като писмени доказателства по делото, се установява, че собственика на процесния автомобил не е бил уведомен за прекратената регистрация.

Действително налице е писмо от гаранционен фонд, съдържащо уведомление по чл. 574, ал. 10 КЗ, но липсват данни същото да е получено от собственика на лек автомобил „М.“ рег. № ********, тъй като същото е изпратено без обратна разписка за получаването му. Липсата на уведомяване се установява и от приложеното по делото писмо от Отдел „Пътна полиция“ при ОДМВР – П., видно от което собственикът на автомобила не е бил уведомен за прекратената регистрация.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок от правно легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна.

Според настоящия състав при съставянето и издаването на обжалваното НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, но е налице материална незаконосъобразност, което води до опорочаване на санкционната процедура и е основания за отмяната му.

Съгласно чл. 143, ал. 10 от ЗДП (в редакцията на нормата действаща към момента на съставяне на АУАН и на НП), служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от КЗ. Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява отново служебно, при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд, по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика, след предоставяне на валидна застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите.

Уведомяването на собственика за служебно прекратената регистрация има значение, както за възможността по желание да възстанови регистрацията на МПС, така и за узнаването на служебното прекратяване на регистрацията.

Уведомяването на собственика, не е елемент от фактическия състав на прекратяване на регистрацията, а е последващо, но в настоящия случай има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДП, доколкото се касае за незнание на факт от обективната 3 действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 ЗДвП. Собственикът на МПС, обективно няма как да знае, кога точно е била прекратена регистрацията на МПС. Прекратяването на регистрацията се извършва след автоматизирано уведомление, за което собственика няма знание. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Едва след момента на узнаването на факта на прекратяването на регистрацията, собственика е длъжен да съобрази поведението си, като участник в движението по пътищата и да съобрази това поведение, с дерегистрацията на моторното превозно средство и породените от тази дерегистрация правни последици.

В настоящия случай при липсата на доказателства за знание за тези обстоятелства и управлявайки процесният автомобил, жалбоподателят е нямало как да действа виновно и оттам – да се осъществи субективната страна на деянието. Това незнание изключва осъществяването на вмененото административно нарушение от неговата субективна страна. По този повод е поставено и Тълкувателно постановление № 2 от 05.04.2023 г. на ОСС на НК на ВКС и Първа и Втора Колегия на ВАС по т. д. № 3/2022 г., съгласно което "Не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл.

143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство".

Законодателната промяна в нормата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП (ДВ бр. 64 от 2025 г. в сила от 07.09.2025 г.), съгласно която отпада задължението на органите на реда за уведомяване на собственика, не изключва обстоятелството, че липсата на уведомяване води до незнание на факт от обективната действителност, който принадлежи към състава на нарушението.

Именно в този смисъл са мотивите на посоченото Тълкувателно постановление.

В настоящия случай по категоричен начин се установява, че към датата на извършената полицейска проверка нито собственика на процесния автомобил, нито жалбоподателя-водач на същия, са били уведомени и ли са знаели за служебно прекратената регистрация на автомобила.

Предвид посоченото съдът намира, че макар от обективна страна да са налице елементите от състава на нарушението по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това, деянието да е осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като несъставомерно, поради липса на субективна страна.

В заключение се налага изводът че неправилно и в нарушение на материалния закон е ангажирана отговорността на жалбоподателя за извършено от нея нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

С оглед на горното издаденото наказателно постановление следва да се отмени като процесуално и материално незаконосъобразно.

По разноските:

4

Предвид отмяната на атакуваното наказателно постановление, искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно, като възражението за прекомерност, направено от страна на процесуалния представител на въззиваемата страна, съдът намира за неоснователно.

Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие, жалбоподателят е заплатил в брой на процесуалния си представител – адвокат С., адвокатски хонорар в размер на 250,00 евро.

Посочената сума е малко над минимума, определен в чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата за възнаграждения за адвокатската работа. Съобразявайки минималните размери от Наредбата само като ориентир и отчитайки фактическата и правна сложност на делото, обстоятелството, че делото е разгледано и решено в едно заседание, в което адв. С. се е явил, както и положените от него процесуални усилия в защита интересите на жалбоподателката, съдът намира, че не следва да бъде намален размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, като същият се явява и справедлив.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1 и т. 2, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 и чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, Районен съд – С.

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО Наказателно постановление № 26-0338-000134 от 26.05.2026 г., издадено от Началник група в ОДМВР С., РУ С., с което на К. В.

М., ЕГН **********, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания: „глоба“ в размер на 255.65 евро и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.