Определение № 3789 от 29.07.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3789 гр. София, 29.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Емил Томов

Членове:

Драгомир Драгнев

Геновева Николаева като разгледа докладваното от Геновева Николаева Касационно гражданско дело № 20238002104720 по описа за 2023 година взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца И. Т. И. срещу решение № 908 от 29.06.2023 г. по гр. д. № 614/2023 г. на Софийски апелативен съд, 1-ви граждански състав. С атакуваното въззивно решение е отменено решение № 209 от 03.11.2022 г. по гр. д. № 7333/2021 г. на Кюстендилски окръжен съд в частта му, с която ответницата Г. Д. К. е осъдена да заплати на ищеца И. на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата 14 000 лв., съставляваща невърнат паричен заем по договор за заем от 05.07.2016 г., ведно със законната лихва от 01.06.2021 г. до окончателното изплащане, и на основание чл. 86 ЗЗД - сумата 4 262 лв. - лихва за забава върху главницата, за периода: 02.06.2018 г. - 01.06.2021 г., като вместо него е постановено ново решение, с което исковете с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в горепосочените части са отхвърлени като неоснователни. С обжалваното въззивно решение, също, е потвърдено горепосоченото първоинстанционно решение в частта му, в която са отхвърлени като неоснователни искът с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД за разликата от 14 000 лв. до 74 000 лв. (главница) и искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата от 4 262 лв. до 22 551. 25 лв. (мораторна лихва за периода от 06.10.2016 г. до 01.06.2018 г.), при което положение предявените обективно кумулативно съединени искове с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са отхвърлени изцяло като неоснователни.

Касаторът поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано – основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК.

Твърди, че целта на формално въведените с отговора на исковата молба от ответницата 1 възражения за унищожаемост на процесния договор за заем поради измама и заплаха е заобикаляне на забраната за доказване със свидетели при опровергаване на съдържанието на изходящ от страната частен документ, какъвто се явява процесния заемен договор. Поради това счита, че въззивният съд е основал решението си на недопустими свидетелски показания в нарушение на чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. Поддържа, че ответницата не е направила фактически твърдения, които могат да се квалифицират като измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД, а е направила такива, които могат да се квалифицират единствено като абсолютна симулация на договора за заем. Това е така, защото от твърденията на ответницата в отговора на исковата молба и от гласните доказателства е изводимо, че тя е била наясно с предмета на заемния договор, с неговото съдържание и правни последици, като е имала съзнанието, че го сключва привидно и че след някакъв период от време документът, обективиращ договора, щял да бъде унищожен. Твърди, че въззивният съд е приел безкритично и без каквато и да било подкрепа от доказателствения материал по делото, твърденията на ответницата, че е била убедена, че процесният договор за заем е фиктивен, сключен с оглед възможността продавачката М. Я.-М. да се откаже от договора за продажба с К., доколкото Я.-М. не е имала основание и възможност едностранно да развали договора поради липсата на неизпълнение по него. Поддържа, че приемайки за основателно направеното възражение за унищожаемост на процесния договор поради измама, съдът не е извършил оценка на личността на ответницата, която е служител на банка и поради това явно е с добра финансова култура. Счита, че от страна на ответницата не е проведено главно и пълно доказване на направените възражения за нищожност и унищожаемост на процесната облигационна сделка. За недоказан намира и приетия за установен от съда факт, че сумата по договора за заем в размер на 74 000 лв. не е предадена на ответницата заемополучател, с оглед инкорпорираната в договора разписка, удостоверяваща получаването на тази сума от Г. К.. Моли атакуваното решение като неправилно да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

В изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК към касационната си жалба касаторът - ищец навежда основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. „Допустимо ли е да бъде уважено възражение за унищожаване на договор, когато съдът приема, че същият този договор е с незавършен фактически състав?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 198 от 10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, IV г.о.; 2. „Могат ли да се квалифицират като измама по смисъла на чл. 29 ЗЗД твърдения, че договор за заем е сключен с цел страните по него да убедят и да създадат привидност спрямо трето лице, че заемополучателят разполага с парични средства?“, за който поддържа, че е разрешен в противоречие с решение № 25 от 24.04.2012 г. по т. д. № 63/2011 г. на ВКС, I т.о.; 3. „Как следва да процедира съдът, когато страна по делото се домогва да докаже със свидетелски показания симулативността на сключен от нея договор, като за да заобиколи забраната по чл.

164, ал. 1, т. 6 ГПК, формално въвежда и възражение за порок на волята при сключване на този договор?“, за който твърди, че е разрешен в противоречие с решение № 108 от 2

23.12.2020 г. по гр. д. № 1113/2020 г. на ВКС, III г. о., и 4. „Може ли да се опровергае верността на удостоверено в частен документ (разписка, приемо-предавателен протокол и пр.) неизгодно за опровергаващата страна обстоятелство, като се проведе пълно доказване само въз основа на косвени доказателства, че удостовереното обстоятелство всъщност не се е осъществило, когато анализът на тези косвени доказателства може да води до различни изводи и не установява със сигурност твърденията за невярност на отразеното в документа?“, който счита, че е разрешен в противоречие с решение № 226 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 921/2010 г. на ВКС, IV г.о..

Насрещната страна по касационната жалба – ответницата Г. Д. К. подава писмен отговор в срок, в който поддържа становище за отсъствие на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира сторените съдебноделоводни разноски пред ВКС.

Настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, за да се произнесе съобрази следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна и е насочена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение, поради което тя е допустима.

По предявения иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е приел за безспорно между страните, че на 05.07.2016 г. е подписан договор за заем със страни: заемодател – ищеца И. Т. И. и заемополучател - ответницата Г. Д. К., за сумата от 74 000 лева и уговорен срок за връщането й - 05.10.2016 г., като паричният заем е останал изцяло непогасен. За спорни е счел въпросите дали процесната парична сума е предадена от ищеца на ответницата и дали договорът е привиден и поради това нищожен или сключен поради измама или заплаха и поради това унищожаем с оглед заявените от ответницата възражения в този смисъл.

Решаващият съд е намерил за установено от доказателствата по делото, че с нотариален акт № 23.517 от 11.04.2016 г. за продажба на недвижими имоти М. Я.-М. е продала, предоставила, прехвърлила и предала с пълно право на собственост и притежание на Г. Д.

К. две жилища (мезонети) с идентификационен № 9 и № 10, находящи се в сграда в землище „Папа Бара“ или „Тулумба“ към жилищен район Орфаниу, местна общност Орфану в община Пагеу на областна секция Кавала към област Източна М. и Т., Гърция срещу сумата от 80 000 евро, от която 20 000 евро внесени от купувача по банковата сметка на продавача, а оставащата сума от 60 000 евро неплатена, за която страните са се съгласили продавачът да я получи до края на април 2017 г.. В нотариалния акт е посочено, че продавачът дава специално право и пълномощие на купувача да подпише нотариалния акт за плащането за нейна сметка, представяйки на нотариуса съответната квитанция за изплащането на сумата, която да се внесе по специална банкова сметка на упълномощения адвокат на продавача - ищеца. От приетите в процеса банкови документи, апелативният съд е приел за установено, че: на 13.04.2016 г. са преведени 29 000 лв. - еврова равностойност на 14 795.92 евро; на 19.04.2016 г. са преведени 10 200 лв. - еврова равностойност на 5 204.08 евро; на 16.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. - еврова равностойност на 10 204.08 евро; на 3

17.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. - еврова равностойност на 10 204.08 евро; на 20.03.2017 г. са преведени 20 000 лв. - еврова равностойност на 10 204.08 евро (всички те от сметката на ответницата Г. К. по сметка на ищеца И. И.) и на 21.07.2017 г. са преведени 57 624 лв. еврова равностойност на 29 400 евро (от сметката на ответницата К. по сметката на продавача М. Я.-М.), като по този начин е заплатена цялата договорена продажна цена от 80 000 евро. Като основание за плащане в банковите документи е посочено „плащане по н.а. за покупка на имот на М. Ст. Я.-М.“. В приетите 3 броя нотариални уведомления на ищеца чрез Нотариус С. С., с рег. № 293 към регистъра на НК и район на действие РС- Д., с дата 23.06.2017 г., и разписки за връчването им, е посочено, че ответницата К. не е върнала получената от нея сума по договора за заем от 05.07.2016 г. в размер на 74 000 лв. в уговорения между страните срок - 05.10.2016 г., както и че ищецът И. е приел направените след падежа плащания (на 16.03.2017 г., 17.03.2017 г. и 20.03.2017 г.) в размери на по 20 000 лв. като частични погашения по договора за заем, при което с посочените суми се намалява заемния дълг. От приетия в легализиран превод от гръцки език нотариален акт № 24.845 от 01.09.2017 г., апелативният съд е счел за установено, че продавачът М. Я.-М. е получила остатъка от договорената продажна цена в размер на 60 000 евро, при което задължението на ответницата по горепосочения договор за продажба на недвижими имоти в Гърция № 23.517/11.04.2016 г. е изпълнено в цялост.

Въззивният съд е съобразил, че с решение № 83/14.09.2017 г. по гр. д. № 424/2017 г. на Гълъбовски районен съд е отхвърлен иска на М. Я.-М. срещу ищеца И. И. за заплащане на получената от него сума от 20 000 лв., изплатена му на 17.03.2017 г. от ответницата като продажна цена по договора за продажба от 11.04.2016 г., с мотивите, че плащането на горепосочената сума е в изпълнение на задължение по процесния договор за заем от 05.10.2016 г., като Г. К. не е била привлечена като помагач в процеса. Съобразил е още, че по гр. д. № 2726/2017 г. на Пловдивски окръжен съд, водено между същите страни, е сключена спогодба, по силата на която М. Я.-М. е цедирала на И. вземанията си срещу Г. К. за 30 000 евро.

Апелативният съд е кредитирал гласните доказателства по делото. Свидетелката М. Я.-М. е заявила, че с ищеца И. И. са много близки, че имотът в Гърция само е бил записан на нейно име, а реално е бил негов. Той и Г. са си уговорили цената, както и че парите ще бъдат дадени на И., тъй като свидетелката нямала нищо общо с имотите. Посочила е още, че делата пред Гълъбовски районен съд и Пловдивски окръжен съд били симулативни, за да предпази от евентуални претенции на бившия си съпруг парите, които всъщност са на И.. Свидетелят И. И., с когото ответницата е във фактическо съжителство, е заявил, че се е запознал с ищеца чрез негови и на Г. дългогодишни семейни приятели по повод сделката, която сключила фактическата му съжителница с М. Я.-М.. Пред него ищецът е заявил, че не желаел на негово име да фигурира имот, тъй като имал проблеми с данъчните служби, а с М. имали близки отношения, включително финансови и бизнес отношения. Посочил е, че доколкото отношенията им били на доверие, продавачите се съгласили да ползват имота, оставяйки ключ при агентката от агенцията за недвижими имоти и че са ходили в него и са го ремонтирали с тяхно съгласие. Платили всички разходи и такси по имота, а продавачите от 4 своя страна се съгласили те като купувачи да извършат подобрения по имота. На пети юли му се наложило спешно да замине за [населено място] по свой личен ангажимент.